Въпросите са разгледани в следната последователност:

1. НОВИ ЗАПЛАХИ И РИСКОВЕ

1.1. Изменения в характера и проявите на
заплахите за сигурността

1.2. Заплахи и рискове през 21 век

2. ПРОМЕНИ В ПОНЯТИЯТА НА ОСНОВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА СИГУРНОСТТА

3. КОНЦЕПЦИИ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ВОЕННИ ДОКТРИНИ НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ

3.1. Обща основа и въздействуващи фактори

3.2. Чехия и Словакия

3.3. Унгария

3.4. Полша

3.5. Общи характеристики

Деветдесетте години на 20-ти век поставиха началото на изграждане на една нова система на междудържавни отношения и философия на общуване между страни и народи. Рухването на старата политическа система и оставане в миналото на блоковото и идеологическо противопоставяне разкри възможности за създаване на нов климат и нови критерии в международната политика.
Преходният период се характеризира с уникални изменения върху геополитическата карта. Променя се същността на противоречията: създадоха се предпоставките за преход от геополитически към геоикономически подходи в политиката на сигурност. Америка, Западна Европа, Япония и Китай се оформиха като функциониращи интеграционни ядра в съвременния свят, а Русия запазва подобна възможност спрямо част от страните на бившата съветска федерация. Най-видимото и осезаемо събитие е разпадането на Съветския съюз и Югославия, изчезването на Източния блок като цяло и на тази основа сериозните промени в броя на държавните образувания в Европа и на Балканите и басейна на Черно море и Каспийския регион. В исторически мащаб това стана буквално моментално и това още повече засилва дестабилизиращия ефект от случилото се.
Израстват нови регионални сили: Германия, Турция, Казахстан. Нарастват исканията за разширяване на Съвета за сигурност на ООН. САЩ сменят геоикономическите си приоритети. За тях "Западна Европа вече не е доминиращ регион на света" /Уорън Кристофър/. Застрашена е неделимостта на евроатлантическото икономическо пространство.
Световните икономически, технологични и информационни центрове и периферия стават характерна особеност на света. Засилва се тенденцията към обедняване на едни народи и държави и обогатяването на други.
Понижава се ефективността на международното право. Това води до нарастване на опасността и сигурността на малки и дори на средноголеми държави.
Същевмременно краят на Студената война събуди скрити или тлеещи дотогава процеси. Премахването на биполярния модел с неговото възпиращо действие отприщи лавина от локални кризи, етническо-религиозни и териториални спорове. Регионалното мислене се оказа много по-трудно обединяващо в общонационални политическите и икономическите интереси- често несъвместими между различните региони. Затова пък е по-податливо на национализъм. Уплашена от подобна тенденция Западна Европа отива в другата крайност, абсолютизирайки правата на малцинствата. Така се стимулира раздробяването на държавите.
Рухването на старите глобални устои направи спорни редица дотогава устойчиви категории като сигурност, граници, самоуправление, суверенитет.

1.НОВИ ЗАПЛАХИ И РИСКОВЕ

1.1. Изменения в характера и проявите на заплахите за сигурността

А/ Многопосочността на заплахите и рисковете е една от най-изразените характеристики на сигурността след промените от 1989/1990 година. Това поражда въпроса за нарастване, а не на така желаното намаляване на чувството на несигурност.
Б/ Изместването на центъра на напрежение към регионалните конфликти , заплахи и рискове е другата съществена особеност. Тя създава обаче ситуации, при които международни институции като ООН, НАТО и др. не могат да реагират по най-ефективния начин, защото са създадени да решават проблеми на сигурността в други ситуации.
Рискови фактори за националната сигурност в европейски план стават дезинтеграционнте процеси в редица европейски държави, етнически и други проблеми, възродени стари териториални и етнически спорове, пренебрегване принципа на запазване на териториалната цялост и суверенитет на държавите, повишена склонност към външна намеса, фрагментизация на етническа и религиозна основа.
В/ Изостря се борбата за ресурси, за преразпределяне на стратегическите суровинно-енергийни центрове, при което едни региони са обект на свръхинтерес на големите сили, а други изпадат в геостратегически вакуум. Действията в тази насока дават отпечатък върху сигурността на отделни страни и региони, предопределят тяхното бъдеще.
Преплитането на геостратегически интереси е потенциален и траен източник на напрежения. Вмешателството на сили д развородни интереси, всяка от които застава зад различни държави, например на Балканите, създава предпоставки за пренос на напрежения и конфликти отвън в нашия или съседен регион.
Г/ Политическата и икономическа нестабилност в периода след промените 1989/1990 заплашват със социална поляризация, несигурност, безнадеждност и безпътица, мизерия и малцинствени конфликти, нарастване на престъпността и организираната престъпност, демографски регрес.
Д/ Религиозният фактор увеличава ролята си на потенциална заплаха за националната сигурност. Ислямският фундаментализъм укрепва своите центрови и в самото сърце на Западна Европа. Чужди религиозни секти подкопават традиционната културна идентичност и в много случаи стават проводници на друг определени видове престъпност като наркотрафика, търговията с хора и др.
Е/ Вследствие на икономическата глобализация в световен мащаб се наблюдават тенденции към глобализация и в международната престъпна дейност, която става все по-организирана. Стратегическата обстановка остава потенциално опасна и опасностите от невоенен характер се увеличават. Нито една държава в света не може сама да се справи с транснационалната престъпност. Италианските и гръцки служби за сигурност са единодушни, че ислямския тероризъм представлява най-вероятната терористична заплаха, кято от появата му не е застраховано нито едно място по целия свят.
Възможностите терористите да използуват ядрено оръжие, за което често се пише на Запад, не се споделя от всички. Малко вероятно терористите сами да построят ядрена бомба. По скоро някои държави биха се възползували от опита на учени, пожелали да продадат знанията и опита си в тази област. Същевременно обаче се подчертава зависимостта на така наречените "рискови страни" от западни технологии за производство на оръжие за масово поразяване.
Много по-голяма е опасността обаче от химическия тероризъм.
Всички антитерористи обаче са единни в едно: компютърният и електронен тероризъм всъщност е най-реалната заплаха, пред която сме изправени.

1.2. Заплахи и рискове през 21 век

Динамичното развитие в света очевидно ще наложи промяна в концепциите за национална сигурност и респективно във военните доктрини в близко бъдеще. На това навежда мисълта докладът на ЦРУ от декември 2000 година под заглавие "Глобални тенденции 2015". 1/ Този поглед напред в бъдещето е необходим, преди да разгледаме доктрините на източноевропейските страни от средата на 90-те години, защото очевидно някои моменти в тях ще претърпят промени.
Противно на днешните политически обещания, Балканите са сред регионите на бъдещи конфликти, България- с намаляващо и застаряващо население, емигриращо към Западна Европа.
Според доклада, авторитетът на държавите в света към 2015 година ще започне да избледнява и "недържавни актьори" ще се борят за власт. На първо място са посочени терористичти формирования, които оперират в световен мащаб с най-модерни технически средства. Тоест, светът ще бъде изправен пред една симбиоза както от класически, така и от нови заплахи: настъпление на пустините, промени на климата, масови преселвания, зарази, борба за вода, енергия и суровини.

2.ПРОМЕНИ В ПОНЯТИЯТА НА ОСНОВНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ НА СИГУРНОСТТА

Основни изходни категории на концепциите за сигурност, военните доктрини и военните стратегии са понятия, които освен че претърпяха съдържателна промяна, изискват точно и ясно използуване. Последното обаче, особено в публикации и при преводи не се спазва, което налага долните уточнения.
Сигурността е система от отношения и институции, които гарантират жизненоважнвите интереси на личността, обществото и държавата от вътрешни и външни заплахи. Жизненоважните интереси се определят от съвкупността от потребности и условия, удовлетворяването и осигуряването на които гарантира съществуването и възможностите за прогресивно постъпателно развитие на личността, общество и държавата.
"Националната сигурност е динамично състояние, при което за държавата и обществото не съществува пряка опасност от въоръжена агресия, политически диктат или икономическа принуда, или ако такава се появи, те ще бъдат надеждно защитени." Тази формулировка на професор Горги Стефанов би следвало абаче да се разшири и актуализира в три направления:

• Налага се тенденцията към устойчив характер на това състояние, благодарение утвърждаването на демократичен път на развитие на държавата и на демократичните ценности;

• Съществува зависимост на това състтояние от заобикалящата страната външнополитическа среда и от зависещи и сравнително независещи от държавата фактори;

• Надеждната защита може да се реализира със собдствени сили или с помощта на други страни и международни организации и институции.

Основните структурни елементи на националната сигурност, които разкриват нейното съдържание са политическата, икономическата, социалната, информационната, правозащитната, демографската, културната, екологическата, военно-отбранителната сигурност. Те формират три главни компоненти на сигурността: вътрешната, външната и военната сигурност.

Военната сигурност е състояние на военнополитическата и военностратегическата обстановка от една страна, при което не съществува вероятност от възникване на принудително въвличане на държавата във военен конфликт. Динамичното равновесие между тези състояния предопределя военния фактор като главен, но не и еденствен елемент от отбранителната способност на страната. Тя се основава не само на въоръжените сили, но и на общите политически и дипломатически усилия, насочени към снижаване на равнището на военното противопоставяне, създаване на действени регионални и европейски системи за сигурност, на провеждането на активни колективни и общодържавни мероприятия за предотвратяване или за прекратяване на възникнали кризи и военни конфликти.

Под конфликт се разбира особен вид отношения на противопоставяне на интересите на две или няколко държави, политически и други групировки , в чиято основа са различни по характер обективни и субективни противоречия.

Военният конфликт е въоръжено стълкновение с използуване на военна сила като форма за решаване на международните отношения. Характерът на военните конфликти се определя от редица фактори- политически, стратегически, икономически, военнотехнически, духовни, физикогеографски, демографски и от военната наука.

Военните конфликти с висока интензивност са най-острата форма за решаване на противоречията. Към тях се отнася войната. Войната е съвкупност от стратегически действия, провеждани по общ здамисъл и план под единно ръководство.

Военните конфликти със средна интенизвност са остра форма за решаване на междудържавни спорни въпроси. Към тях се отнася ограничената война. Тя е въоръжено стълсновение с двустранно използуване на ограничен контингент от въоръжените сили за постигане на ограничени политически цели.

Конфликтите с ниска интензивност са под равнището на средната. Поради голямото разнообразие тези конфликти се разделят на тристепенни.

Характерът на военните конфликти е съвкупност от най-важните фактори и показатели, които разкриват причините за възникването им, политическата същност и стратегическото им съдържание. Необходимо е да се познават механизмите на тяхното управление и разрешаване като се има предвид степента на ескалация: военна опасност, военна заплаха, конфронтация, непосредствена военна заплаха, военнополитическа криза и военен конфликт. Първите пет степени се характеризират с неупотреба на военна сила, докато при конфликта тези ограничения отпадат.

• Военната опасност е обективна и управляема категория. Съдържанието й отразява потенциалната опасност от военен конфликт /война/, произтичаща от развърнатите в мирно време войски и натрупаните запаси от оръжия и военна екипировка;
  

   

• Военната заплаха е състояние на военнополитическата обстановка и междудържавните отношения, при които намалява възможността за запазване на мира и нараства вероятността за избухване на конфликт. Налице е ясно очертана потенциално агресивна страна;
  

• Конфронтациятае е състояние на враждебно противопоставяне на страни с използуване на невъоръжени форми на противоборство, в което се въвличат обществените и политическите структури на съответната държава;
  

• Непосредствената военна запалаха е ескалиране на военната заплахапри доминиращата роля на въоръжените сили в преследването на агресивни цели, опит за диктат и шантаж след провеждане на мероприятия за повишаване на бойната готовност на въоръжените сили.

Военнополитическата криза е състояние на военнополитическата обстановка и на международните отношения, при което съществува непосредствена опасност за употреба на въоръжена сила срещу суверенитета, териториалната цялост и независимостта на държавата. Нов момент в теорията на военната стратегия е изследването на военнополитическите кризи и тяхното управление.

3.КОНЦЕПЦИИ ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ВОЕННИ ДОКТРИНИ НА ЦЕНТРАЛНОЕВРОПЕЙСКИТЕ СТРАНИ

3.1.Обща основа и въздействуващи фактори

В страните от Централна Европа, бивши членки на Варшавския договор, разработването на система от концептуални документи по националната сигурност и отбраната бе възприето отговорно като един от признаците и символите на възвръщащия се национален суверенитет.

Общо за страните е разбирането, че стаби.ност и сигурност за отделната държава може да бъде постигнато единствено в рамките на общоевропейската система за сигурност, а в някои случаи изрично се поставя условието и САЩ да вземат участие в тази система. В нейния фундамент се залагат: хартата на ООН, неприкосновенността на държавните граници, отказът от териториални претенции, ненамеса във вътрешните работи, потенциалните възможности на Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и възможността "малките" държави да играят решаваща роля при вземане на решения в сферата на сигурността, необходимостта от създаването на действен инструмент на въздействие в лицето на мнагонационални сили и смесени такивна.

Въздействуващите фактори върху едно ясно формулиране на позиции в сферата на сигурността са най-често следните:

А/ Липсата в повечето случай на национален консенсус по практическите въпроси на прехода и честата смяна на ръководните екипи;

Б/ Недостатъчно избистрена представа за същността и съдържанието на националните интереси в сферата на сигурността и начините на постигането им;

В/ Тежкото наследство в икономическата област, липсата на финансови средства и съкращаване разходите за отбрана;

Г/ Липсата на практически опит в разработването на документи от такъв обхватен характер, обединяващи различни аспекти на държавното управление в едни нови условия;

Д/ Съществени противоречия между цивилно и военно ръководство по сроковете и същността на военните реформи и др.

3.3.Чехия и Словакия

Първа сред страните от Източна Европа формулира своя доктрина за национална сигурност Чехословакия още когато съществува надежда за запазване на федерацията. В нея се отбелязва, че за първи път от 50 години тази централноевропейска страна има възможност да реализира собствена външна политика според условията, интересите и потребностите на страната. Все още желанието за утвърждаване на независимостта и суверенитета надделява над трезвата оценка за необходимостта от международни гаранции за това. Тежкото наследство и особено спомена за интервенцията на Варшавския договор през 1968 г. карат обновената държава да се въздържа преди всичко от прекомерна близост до която и да е било велика държава.

Декларирането на отказ от използуване на военни средства за гарантиране сигурността на Чехословакия съвсем не означава, че страната се отказва от своя военна доктрина. Напротив, тя е формулирана наново именно като отбранителна доктрина, опираща се на "разумната достатъчност". Но тъй като горната формулировка вклюва идеята за ефективна отбрана, тя означава, че отбраната е активна или включва способност за противоудар и ответна атака в случай на агресия. Военната доктрина изисква определяне на опотенциалвни неприятели, а в концепцията за сигурност е декларирана липсата на изявен неприятел в Европа. Следствие от тази декларация е признанието, че страната може да се отбранява със собствени сили срещу нападение от сравнително равни сили, но никога срещу свръхсила, действуваща едновременно от няколко страни.
Перспективата за развитието на армията включва постепенното й намаляване като численост и съкращаване на военната служба. Посочва се, че в перспективата от 10-15 години сигурността на страната ще бъде една от главните задачи на външната й политика, а не толкова на въоръжените й сили. През 1991 година е приет следния текст:"Най-добрият начин за осигуряване сигурността на държавата е комплексната, международноправната задължителна и универсална система на европейска сигурност на основата на хелзинския процес с последващо разпускане на двете военнополитически групировки."
Първото равнище на сигурността е собствената армия с нейната "разумна достатъчност" и строго отбранителна доктрина. Следващото равнище са структурите за регионално сътрудничество. Третото равнище обхваща сближаването и търсенето на помощта на големите западноевропейски страни /Франция, Великобритания/ и САЩ за осигуряване на страната, което цели уравновесяването на засиленото влияние на Германия. Четвъртото равнище е представяно от изцяло променено отношение към Изтока в лицето на Русия. Както при Чехословакия, така и при Чехия и Словакия по-късно се изхожда от необходимостта от изслючително внимание на отношенията с Германия и Русия и уравновесяването им с отношенията с други големи държави, едва след което би могло да се осигури независима политика в централноевропейския регион.
Всички външни фактори и вътрешнополитически проблеми, дсовели до разпадане на федерацията карат Чешката република да търси гаранции на сигурност преди всичко в структурите на НАТО. Още през периода 1992-1994 година чешкото ръководство стои на разбирането, че присъединяването към НАТО не може да бъде заменено от опитите за издграждане на централноевропейски структури за сигурност.

3.4.Унгария

Ключовите думи в унгарската военна доктрина са сътрудничество, възпиране и отбрана. Основната цел е да се създаде унгарска национална отбрана, основаваща се на принципите на достатъчност и необходимост.
Вторият основен момент е формулиран като възпиране и превантивност, което предполага използуването на политически, икономически и други невоенни средства. Унгарската доктрина предполага, че унгарската сигурност трябва да се определя от от сигурността на всички европейски държави, затова тя вижда своите задачи в рабките на общия процес за осигуряване на европейската сигурност. В споразумения със съседните страни се цели да бъдат постигнати гаранции за доверие си сигурност., особено със сътраните, с които Унгария има неразрешени етнически спорове- Румъния, Словакия и бившите Югославски републики.
Третият принцип на военната доктрина се отнася до необходимостта и достатъчността на отбраната. Неговата същност е в това, че не бива предварително да се създава образ на врага от нито една от страните, разположени в непосредствента близост или малко про-отдалечени от Унгария. Това означава прегрупиране на въоръжените сили не на базата на евентуален противник, а на основата на равномерна защита на националните граници на Унгарската република. И в Унгария обаче въоръжените сили остават на заден план при изпълнение плановете за гарантиране на сигурността защото приоритет е даден на политиката и дипломацията.
В първия период на приобщаване на Унгария към европейските структури нейната позиця по отношение на военните блокове беше ясна- след разпускане на Варшавския договор тя се обявяваше за добри отношения и сътрудничество с НАТО, без да изявява желание да става негов член, но същевременно смяташе разискванията за евентуален свой неутралитет за преждевременни. С развитието и задълбочаването на политическите процеси в Източна Европа, както и с придвижването на положението в Русия , настъпи еволюция и в това виждане на унгарското ръководство.
Известно съвпадение с доктрините на Чехия и Полша е само повърхностно. Трябва да се вземе предвид, че историческото наследство на Унгария е съвършено различно. Тежките последици от условията за мир от Версайската система от мирни договори, оставането й като последна съюзничка на хитлеристка Германия и липсата на унгарско участие в европейската антифашистка съпротива, мирния договор с Унгария от 1947 година, оставил отново милиони етнически унгарци извън майката родина са все фактори, оказващи последици, които се чумствуват и склед промените в Европа през 1989/1990 г., особено с нейните съседи, облагодетелствувани двукгратно през 20 век за нейна сметка.

3.5.Полша

Военнополитическите концепции на Полската република са от голямо значение предвид ролята на страната в Цеентрална Европа. Дори в географски аспект е от значение, че тя е разположена между две държави, които въпреки всички исторически колебания са играли и очевидно и в бъдеще ще ограят доминираща роля в цяла Източна Европа- Русия и Германия. В началото на периода на промени полският държавен елит декларира, че на мястото на старата тактика да се държи на еднаква дистаниця от Берлин и Москва приема нова концепция, според която полската външна политика търси по-тесни взаимоотношения и с двете големи съседни страни. С развитето на ситуацията в бившия съветски съюз нещата разбира се се променят. Правят впечатление някои действия на полската външна политика, които показват нова проява на старите тенденции на опасения от двамата големи съседи, както и на стремежа да се балансира между тях с помощта на трета велика външна сила. Полша преразгледа въпроса за сроковете за изтегляне на съветските войски от полска територия. Малко по-късно първият опит за реставраторски прпеврат в Русия отново стресна поляците. Тогава полската политика започна да търси гаранции за сигурността си и вън от региона.
Още през 1990 г. Полша декларира, че с помощта на САЩ пълската външна политика се надява да се създадат "зони на сигурност" както на границите й с Германия, нака и на тези с бившия Съветски съюз. Пак с тяхна помощ се предлага и ново потвърждение на полско-германската граница. Умерена позиция към руския фактор, въпреки негативното историческо наследство е изразена дори и от традиционно десните католически среди.
През ноември 1992 година се обсъжда и приема концепция за сигурността и отбранителната стратегия на Полската република. Основните й принципи включват политически, военни и икономически мерки за осигуряване сигурността на държавата. Тя вижда най-добрата възможност за националната сигурност в рамките на европейския интеграционен процес. За разлика от вижданията от началото на преходния период, в новата концепция се декларира, че връзките с Европейската общност ще доведат до участие в НАТО, ако Полша преди това сама не успее да стане нейн член. "Нашето бъдещо членство в НАТО ще се отрази позитивно на полско-германските и на полско-руските отношения", декларира държавното ръководство. За разлика от останалите средноевропейски страни Полша обръща поглед не само към най-близкото си обкръжение в Централна Европа или към по-далечното си на Запад, а и към славянските страни, възникнали на територията на бившия Съветски съюз- Украйна, Беларус и търси двустранни договори с тях, които да й осигурят спокойствие и сигурност. 4/
Полша се отличава от другите страни с това, че има армия, която е в състояние сама да се справи с чужд агресор, доколкото конфликта се осъществява с конвенционални оръжия. Тази увуреност е залегнала в отбранителната концепция на Полша. Само при разпространеие на конфликта на по-голяма територия полските въоръжени сили получават задачата да окажат възможно по-продължителна съпротива.
Във връзка с военните аспекти на доктрината трябва да се обърне внимание на заявлението, че Полша не се чевствува застрашена от нито една от държавите в региона, а дори и извън него.
Третият основен момент от полската концепция засяга принципите на нейната вътрешна сигурност. Голямо внимание е обърнато на невоенните опасности. Те се крият в икономическия колапс и високата цена на прехода към пазарна икономика.
Общите цели на полската доктрина са: засилване на независимостта и суверениетта, като в същото време гарантира защита на свободата, човешките и гражданските права. Новата обстановка създава условия за постигане на тези цели, но поражда и нови опасности- нарушаване на строгия контрол на въоръженията, етнически, икономически или гранични конфликти, вълната от емиграция от Изток. Внимание заслужават и често обърканите, хаотични условия на вънрешнополитически популистки тенденции като краен национализъм, увлечение в политически ектремизъм, обещаващи бързо и лесро разрешаване на проблемите.
Като цяло полската доктрина за национална сигурност и отбранителна стратегия може да се приеме като обобщителна за целия регион. В структурата й присъствува всеобхавтно виждане за националната сигурност на една източноевропейска страна, тръгнала по пътя на реформитге.В уводната си част тя представя условията и опасностите за сигурността, външните и вътрешни аспекти на политиката за сигурност и отбранителната си концепция, раз-нообразните възможности за създаване и действие на двустранните, регионалните и световните отношения и организации за сътрудничество, военните и невоенни аспекти /включваща и икономически/ на защитната стратегия.
В тази концепция обаче все още може да се забележи идеалистично виждане на принципите, върху които е изграден световния ред и надеждата, че развитите западни държави ще се почевствуват задължени да окажат икономическа помощ на Източна Европа.

3.5. Общи характеристики

Новите военни доктрини и концепции за национална сигурност на страните от източната част на Централна Европа показват, че проблемите, пред които са изправени са подобни и затова основната им насока е една и съща. Всички залагат на интегрирането в европейските структури. Същевременно противоречията помежду им, които десетилетия наред бяха подтискани сега се пробуждат и създават пречки на дипломацията. Недостатъчно ефективни се оказаха регионалните структури на Вишеградската четворка, както и Пентагоналната група.
В развитие /до приемането на трите централноевропейски страни в НАТО/ се забелязва обща еволюция на позициите- от "единствено възможната" ориентация към НАТО до по-комплексния и алтернативен подход, съобразен с възможностите на другите международни организации- ООН, ОССЕ.
Откроява се разумното съчетаване на реалните външнополитически гаранции за сигурност с усилията за поддържане на национална отбрана, отговаряща преди всичко на потребностите на непосредствена защита на държавата и на възможностите на националната икономика.
В конкретно отбранителен план възгледите също еволюират от емоционалната "отбрана по всички азимути" към разбирането, че държави с мащабите и възможностите на централноевропейските могат самостоятелно да се защищават само срещу съседи от подобен ранг, но не биха могли да водят успешна отбрана нито срещу масирани действия на съюзни сили, нито срещу агресия на големи, модерно окомплектавани армии. 10/
По отношение на строителството на въоръжените сили и тяхната организационно-щатна структура преобладават възгледите, близки до концепциите на реорганизиране на западните армии, т.е.: сили за бързо реагиране, главни сили за отбрана , резерви на главното командуване и сили за осигуряване.

Продължение в следващия брой

Литература:

1. Global Trends 2015: A Dialogue About the Future With Nongovernment Experts- Еine CIA - Studie im Internet

2. National Defence Strategy of the Chech Republic, March 27,1997

3. Отбранителната доктрина на Словашката република /неофициален превод/

4. Security policy and defense strategie of the Republic of Poland, 2 November 1992

5. Военна доктрина на Руската федерация, 21 април 2000 г.

6. Военна доктрина на Република България

7. България- национална сигурност - архив, година 1994;

8. България- национална сигурност - архив, година 1998;

9. Генарал-лейтенант Христо Василев "Военната стратегия на Република България" в "Политика за сигурност", брой 1/1999 г., стр. 3-15

10. Рангелов, Баева, Лачев, "Централна Европа- Концепции за национална сигурност", списание "Международни отношения, бр.5/1994 г.

11. Елена Николова "Военнополитически предизвикателства пред България и способността й да ги посрещне", в-к "България без граници",брой 1/1999 г. стр.1-2

12. Яни К. Янев, "Военната доктрина -бариера пред членството в НАТО" "Военен глас" 12/1999 Г.

13. Яни К.Янев, "Вонната доктрина внушава решения..", в-к Монитор, 27.03.1999 г.