Какви са основанията за настоящото изложение?

1. Силата като такава, в това число и военната мощ, остава и ще остава в обозримо бъдеще основният стълб за съществуването на ВСЯКА нация и държава

2. Нито една нация и държава не е в състояние САМА да осигури ИЗЦЯЛО своята национална сигурност, но тя ИЗОБЩО няма да има национална сигурност, ако САМА не се погрижи за нея  

3. Националната сигурност не се проси и не се залага в документи. Националната сигурност се осигурява с надеждни съюзници и с добро оръжие.

       Тук са необходими две пояснения:
       1. Годините след края на студената война показаха и доказаха, че не настъпва ера на локалните войни, а период на коалиционни операции с привличане на почти всички "тежки сили", които по-рано бяха предназначени за блоковото противопоставяне. Противно на манипулативната агитация и пропаганда, ролята на военната сила и принуда в световен мащаб нараства.
       Казаното конструира визия за нова военна политика на РБългария, която предлага РАДИКАЛНО преразглеждане на протичащите в момента процеси на военно строителство /Има се предвид План 2004 и всичко свързано с него/ и на засилване и издигане ролята и мястото на БА, по форма и съдържание отговарящи на значението на военния фактор, националната идея, националните интереси и на националното битие в един неспокоен, опасен и непрекъснато променящ се свят.
       Предлаганата визия съхранява националната военна традиция, родена не от амбициозния кариеризъм в тихите военни кабинети, а по бойните полета на 6 кръвопролитни войни в защита на Отечеството. Тя предполага национална армия, армия за България, без съгласувания, хармонизация, приспособяване към чужди образци и за чужди интереси.
       2. Изграждането на национална армия по чужд образец представлява само по себе си опасност най-малкото поради възможната преходност на самия образец. Опитът от последния половин век доказва това.

       Втори раздел

       На основание на казаното по-горе веднага следват три извода:

1. Всяка нация трябва да има такава военна мощ, която ПРАКТИЧЕСКИ може да защити нейното оцеляване.
         

2. Никаква интегрална система за сигурност не е в състояние да осигури националната сигурност, ако нацията сама не е в състояние да се погрижи за нея.

         

3. Нацията няма ВЕЧНИ приятели, а вечни интереси, но и приятелството и интересите съдържат ИДЕАЛНА компонента.

       Тези изводи, приложени към РБ, водят до формулиране на ОСНОВНИТЕ ЗАДАЧИ на националната политика по отношение на сигурността:

• РБ трябва да съхранява своята национална и цивилизационна идентичност.

• РБ трябва да укрепва своята мощ.

• РБ трябва да развива и ускорява своя вертикален прогрес.

       В единство, трите задачи се проектират във военната област съобразно ОЦЕНКИТЕ за:

       А/ Геополитическото положение на РБ в различните му аспекти;

       Б/ Военнополитическата обстановка в света и региона и тенденциите за нейното развитие;

       В/ Рисковете, опасностите и заплахите за РБ от военна гледна точка, както и от сегашните и предвидими ВЪЗМОЖНОСТИ и ЖЕЛАНИЯ на нацията за своята въоръжена защита.

       Приема се, че съвременната военна мощ не може да се създаде и поддържа без усилията на ЦЯЛАТА нация.

       Трети раздел

Анализът на дестабилизиращите фактори на външната среда отделя следните рискове, от които може да се породи военна опасност за РБ:
       1. Глобализмът като теория и практика в икономически, политически, културен и образователен аспект, т.е. в цивилизационен смисъл.
       2. Етническият експанзионизъм.
       3. Латентният агресивен шовинизъм.
       4. Геополитическите интереси на големите световни играчи.
       5. Случайната компонента на историята.

В регионална интерпретация рисковете изглеждат така:
       1. Наличието около РБ на нации с чужда цивилизационна идентичност.
       2. Чуждоцивилизационен етнически популационен експанзионизъм вътре в РБ, който е идентичен но национална принадлежност със съседни държавни структури.
       3. Геополитическите апетити към балканския регион на сродни, но агресивни субцивилизации.
       4. Вътрешноцивилизационни противоречия, обременени от историята, за надмощие в региона със съседни нации.
       5. Близост до огромен регион с войнствена цивилизация.
             Изброените рискове съдържат и определят следните ПОТЕНЦИАЛНИ ВОЕННИ ОПАСНОСТИ за РБ:
       1. Наличието на латентни дестабилизиращи фактори в съседни държави.
       2. Наличието на силен регионален военен дисбаланс по количество и качество.
       3. Наличието на крупни настъпателни групировки край държавните граници с инфраструктура, осигуряваща тяхната ефикасна реализация.
       4. Наличието в съседни държави на военни бази на чужди държави.
       5. Наличието в съседни държави на оръжие за масово поразяване.
       6. Неприкритите опити за преразглеждане на държавните граници на Балканите.
       Дори непреднамереното съчетание на посочените рискове и опасности може да породи ВОЕННИ ЗАПЛАХИ за РБ. Те може да възникнат и от невоенни фактори като действия на международната мафия, международния тероризъм, масови бежански потоци, информационна война, екологични замърсявания, икономическа и цивилизационна агресия.
       /Във военната наука категориите риск, опасност, заплаха имат следния смисъл:
       - РИСК- Вероятността определени действия или ситуации да породят неблагоприятни последици за националната сигурност /потенциална военна опасност/;
       - ОПАСНОСТ- Действия или ситуации, когато вероятностите за възникване или невъзникване на военен конфликт са приблизително равни. Военната опасност е потенциална, обективна възможност за война;
       - ЗАПЛАХА- Открита опасност за война или действия и ситуации, когато вероятността за възникване на военен конфликт превишава значително /от 60% нагоре/ вероятността за невъзникване на такъв. /
      
       Несъмнено, към слабите, но съществуващи рискови фактори за РБ, се отнася и трайното негативно възприемане на България от страна на западноевропейските държави. Показателни са следните типични изказвания на авторитетни западни представители /цитати/:
       l България е страна, която не оставя никакви следи в европейската история.
       l България има много сериозен проблем за мястото си в света.
       l Българите са раболепни, покорни, тъпи, мързеливи и грозни хора.
       Не е възможно при формирането на национална военна политика да не се отчитат подобни ПСИХОЛОГИЧЕСКИ РИСКОВЕ, които се отнасят към невоенните дестабилизиращи фактори на външната среда. В съвкупност, подобно отчитане и съобразяване води до формулирането на основните задачи на националната политика по отношение на сигурността от Втори раздел.

       Четвърти раздел

Военната мощ на една държава се материализира чрез нейноте ВС и преди всичко - чрез армията. По своята същност ВСЯКА армия:
       - демонстрира национален суверенитет;
       - легитимира нацията, нейната цивилизационна идентичност, възможността й да се осъзнава като родово понятие;
       - предоставя възможността за въоръжена защита;
       - осигурява дипломация с развързани ръце;
       - стимулира националните идентификатори: образование, култура, наука, изкуство, икономика.
       В посочената си същност армията представлява НАЦИОНАЛНА ИНСТИТУЦИЯ.
       /Статутът на национална институция за всяка армия има за основание следното:
       1. Армията в концентриран вид изразява смисъла и характера на нацията, нейната идентичност и завършеност. Поради това грижата за армията е национална задача.
       2. Признаването на ролята и мястото на армията за нацията означава по необходимост две неща:
       - признаване на проблемите на армията за проблеми на обществото
       - поставяне пред армията на определени изисквания, които по никакъв начин не могат да бъдат пренебрегнати.
       3. Ако един народ иска да има армия, способна винаги да изпълни своя дълг ефикасно и с достойнство и да не плати за това цената на истинска война, той все пак трябва да плати някаква цена. Тази цена е главната съставна част на НАЦИОНАЛНАТА ЗАДАЧА.
       4. Армията обединява нацията. Никакво професионално наемничество не може да замени единството на общностната принадлежност, притегателната сила на семейното огнище и хладната увереност в овладяното оръжие. Боеготовността на армията, нейната структура, обучение и възпитание е другата съставна част на националната задача.
       5. Като национална институция армията има национални отговорности. В рамките на тези отговорности е и нейната ПОЛИТИЧЕСКА ЗАДАЧА като гарант на националната сигурност, цивилизационния идентифитет и на НАЦИОНАЛНИТЕ ИНТЕРЕСИ./
       Ако се възприеме принципа, че нацията няма ВЕЧНИ врагове и приятели, а има вечни интереси, този принцип трябва да бъде водещ при избора на СЪЮЗНИЦИ. Надежден съюзник се оказва този, който не само предоставя кратковремени изгоди, но чиито ДЪЛГОТРАЙНИ И ДЪЛГОСРОЧНИ интереси съвпадат или са съпосочни със собствените национални интереси. Дълготрайните и дългосрочни интереси не се формират от моментни или пикови състояния- те са плод на историческия процес, на родовото и видовото развитие и на вертикалния прогрес.
       / Процесите на глобализацията и идеите на глобализма изискват внимателно и много прецизно анализиране на въпроса за съюзника. Засега РБ не разполага със сериозни аргументи за избор. Това което е налице, може да се определи като политиканство, за което България е извън неговите интереси. Несъмнено е обаче, че може да се отделят интересни фрагменти на историческия процес, които са свързани с :
       - геополитиката;
       - апетите на големите световни играчи;
       - тренда в случайната компонента на историята.
       Взети заедно, тези фрагменти очертават институционализирането на глобализма като най-лошата и опасна тенденция на глобализацията. Следователно, изборът на съюзник трябва да се търси в множеството кандидати, които подкрепят глобализацията, но са против глобализма като съвременна идеология и практика./      

       Пети раздел
       Българските военнонационални интереси в истинския им вид са откровени, цинични и груби, както впрочем са нацоналните интереси на която и да е нация и държава. Затова ще се посторая да формулирам само някои от тях и то в приличен и дипломатичен вид:
       1. Избягване по всякакъв начин на глобален или регионален военен конфликт с голяма опасност за използване на ядрено оръжие.
       2. Недопускане да се фаворизира която и да е балканска държава от страна на великите сили.
       3. Засилване зависимостта на балканските държави от геостратегическото положение на България.
       4. Заинтересованост военните фактори на съседни държави да бъдат ангажирани по-далече от държавните ни граници: Турция- в Кюрдистан, Румъния- в Трансилвания и Молдова, Югославия- в Косово и Черна гора, Гърция- в Кипър.
       5. Отсъствие на чужди военни бази на Балканите с или без ядрено оръжие.
       / Формулирането на националните интереси не е политическа, а е научна задача. Политическа задача и отговорност е тяхното отстояване и защита./
       Изброеното не се третира като национални ЦЕЛИ. Затова и се говори за интереси. Има се предвид развитие на процеси, в които България пряко участва, но има за себе си предпочитана посока на развитие и ще я следва неотклонно.
       / Не е възможно обсъждане на военната политика на една държава без препратка към националния идеал. За РБ е толкова по-уместно, имайки предвид сегашното й състояние. Тъй като нито формулирането, нито коментирането на българския национален идеал е наша задача, ще се огранича с няколко факта, които имат отношение към него и които не може да не влияят на военната политика:
       - Българската народност не успя да завърши своето териториално обединение;
       - Третата българска държава беше лишена от важни за нейния икономически просперитет територии /виж член 48 от Ньойския договор/;
       - Практически, всички съседи на РБ имат явни или тайни териториални претенции към нея;
       - Идеята за европейска интеграция не са оказали съществено влияние върху балканския териториален въпрос- точно обратното, върви явен процес на преразглеждане на границите на Балканите.
       Възникващите от изложеното проблеми не могат и не са били решени от участието на България в различни военни съюзи, тъй като материалната и идеалната компонента на националния интерес не са били съчетани по най-добрия начин./

       Шести раздел

       Във връзка с изложеното дотук, могат да се формулират следните препоръчителни съображения:
       1. Участие на България в създаването на европейска отбранителна идентичност в рамките на единна Европа на нациите от Атлантика до Урал. Приоритетно да се развиват военните връзки на сътрудничество с европейските държави при условията на взаимен интерес.
       2. Отделяне на специално внимание на военните връзки със САЩ и Русия, като се преследва целта САЩ да престанат да гледат на България през очите на Анкара, а Русия- през очите на Белград.
       3. Избягване на всякакви военни ангажименти, обвързани с предполагаеми събития във времето, както и планирането на националната военна политика в пожелателен смисъл.
       4. Подновяване на военното и военнотехническо сътрудничество с традиционните партньори от Африка, Азия и Латинска Америка.
       5. Недопускане територията на републиката да се превръща в тренировъчен полигон на чужди войски.
       6. В областта на военното производство и на военната търговия да се възприеме принципа "Да се произвежда това, което се търси и да се продава там, където го търсят".
       7. При закупуване на оръжие и бойна техника - прилагане на принципа на изпреварващите компенсации.
       При екстремни обстоятелства, стимулирани от историческия процес, България трябва да заяви открито решението си да защищава с всички средства своята субстанционална същност като национална държава, в това число и чрез присъединяване към военен съюз. Такова присъединяване трябва да носи само военен характер с права и задължения срещу враговете на България. САМО ОБЩ ВРАГ, ЗАПЛАШВАЩ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА НАРОДНОСТ И ДЪРЖАВА, ОСМИСЛЯ ВЛИЗАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВОЕНЕН СЪЮЗ. Такова осмисляне трябва да носи и материален, и идеален характер.

       Седми раздел

       Сега вече не представлява затруднение да се формулират няколко съгласувани действия, адекватни на сегашната военнополитическа ситуация в България, които трябва да се предприемат ВЕДНАГА щом стане възможно.
       1. Възстановяване на БА и статута й на национална институция.
       2. Преразглеждане на Концепцията за национална сигурност, Военната доктрина и Националната военна стратегия от научни и национални позиции.
       3. Съсредоточаване в ГЩ на БА на всички ръководни и координиращи действия по подготовката на страната за военна защита.
       4. Законово гарантиране на автономията на БА чрез коригиране на Закона за отбрана и въоръжените сили.
       5. Притежаване от БА на оръжие на възмездието.
       6. Установяване на военен бюджет на равнището на "% от БВП.
       7. Възсъздаване на българската военна индустрия във формата на военно-промишлен комплекс.