|
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”
Бригаден генерал Кирчо Киров, директор на Националната разузнавателна служба Съществуват редица аргументирано защитавани, понякога противоположни, гледни точки относно същността на съвременния ислямски фундаментализъм.
Макар че на въпроса за естеството на актуалните проявления на исляма не може да бъде даден еднозначен отговор, при продължителното изучаване на някои феномени на съвременния ислям се затвърждава становището, че дълбоко в същността на ислямската доктрина са заложени концентрирани идейни ядра, които, при определени ситуации, предразполагат и стимулират към насилие и агресивност. Радикалните ислямски фундаменталисти припознават фактора “Аллах” като символ на сила, мъст и защита в ситуации на конфронтация. Характерен пример за практическото приложение на това схващане са самоубийствените атентати на ислямски активисти. Въпреки че този “култ” се основава на съчетание от политически, икономически, религиозни и културологически фактори, понякога той се разглежда схематично и в една пряка причинно-следствена зависимост. Изтъква се предимно мотивиращият фактор на представата за рая, като саможертвата в джихада се представя като “входен билет” към вечното блаженство в небесните селения. Това положение е особено характерно за последователите на радикалните палестински структури “Хамас” и “Джихад”, които по никакъв друг начин не могат да противодействат на израелската държавна и военна машина, освен с разрушителния акт на самоубийството, поразявайки цивилни цели в израелската държава.
Въпреки че обществото счита, че само ислямските терористи провеждат самоубийствени атентати, в действителност подобни нападения се организират и от множество различни групи - от сепаратисти до неомарксисти. Все пак, ислямските екстремисти и най-вече Ал Каида и свързаните с нея групи са основната заплаха за Западна Европа. Независимо че преди атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк е имало над 300 самоубийствени нападения, след 11-ти септември 2001 г. множество ислямистки групи възприемат концепцията на “мъченичеството”.
Заедно с пораженията, които нанасят, самоубийствените атентати всяват страх у населението, имат силно негативен ефект върху психиката на цивилните граждани.
Независимо дали са успешни или не, самоубийствените атентати привличат вниманието на средствата за масова информация, което на свой ред увеличава психологическия ефект на атаката в няколко аспекта:
- атаката срещу Световния търговски център в Ню Йорк показа способността на Ал Каида да провежда нападения не само в страни от Третия свят, но и в сърцето на Съединените щати;
- големият брой цивилни жертви успешно създадоха атмосфера на страх и уязвимост сред обществото, като повечето хора започнаха да се възприемат като потенциални мишени;
Психологическите и стратегически последствия от самоубийствените атентати са много по-тежки от непосредствените поражения при нападенията. Заедно с негативния ефект върху обществената психика, този вид терористични атаки повишават самочувствието и бойния дух на терористичните групи.
Сред основните предимства на самоубийствените атентати се нареждат:
- възможността за причиняване на голям брой жертви и големи щети дори и при разкриване на терориста;
- възможността изпълнителят на терористичния акт да занесе бомбата до целта на нападението;
- възможността за детониране на експлозивите в най-подходящия момент;
- сравнително лесното изработване на експлозивните устройства;
- такива атаки могат да се организират (и се провеждат) срещу всякакви видове цели – кораби, самолети, военни обекти, дипломатически представителства, обществени заведения, политически дейци;
- при самоубийствените атентати не е необходимо да се изгражда маршрут за изтегляне от мястото на атаката;
- използва се малък брой терористи (т.е. намалява възможността от изтичане на информация за подготовката на атаката);
- при осъществяване на атаката отпада възможността от залавяне и разпит на извършителя.
Посочените характеристики на самоубийствените атентати разкриват прагматизма на ислямските фундаменталисти при съчетаването на тактиката и средствата за провеждане на терористична дейност с идеологията на радикалния ислям.
Ислямският фундаментализъм е израз на една политическа програма за завръщане към основата и първоначалието на исляма – Корана и сунната, необходимостта от стриктно и нерядко буквално придържане към тях, както и от отстраняване на наслоените чуждовъведения и ереси от тях.
Във външнополитически план радикалните ислямски фундаменталисти делят света на две дуалистични категории: “Дом на исляма” - ислямският свят, и “Дом на войната” - териториите извън него, с които мюсюлманите воюват. Радикалните ислямски фундаменталисти вярват, че срещу ислямския свят е в ход “Теория на заговора”. Това, според тях, е “ционистко-християнска конспирация” срещу ислямската общност, цел на която е мюсюлманите да бъдат поставени в подчинение.
Радикалните ислямски фундаменталисти са убедени, че свещеният ислямски закон, който се е оформил в ислямското общество като шариат няма алтернатива.
Този кратък облик на някои от най-отличителните специфики и характеристики на радикалните ислямски фундаменталисти води до извода, че тяхното съзнание е устроено и функционира по различен начин от нормалната част на човечеството, и че тяхната ценностна система по-скоро съответства на фашизирана религиозна секта, която сляпо вярва в своите догми и гледа на света през черно-бели категории.
Сред радикалните проявления на исляма особено място заема уахабизмът.
Все по-често в различни публикации в медиите между уахабизма и тероризма се поставя знак за равенство. Но какво всъщност представлява това религиозно течение?
Уахабизмът е форма на селяфистката интерпретация на исляма. Движението цели пречистване на мюсюлманите сунити, тълкува буквално текстовете на Корана и отхвърля всичко не-ислямско или всяка девиация вътре в исляма. Развило се е като опозиция на други ислямски течения, а не като отговор на западното влияние. Като официална религиозна доктрина в Саудитска Арабия, тази консервативна идеология се е разпространила извън страната благодарение на саудитското финансиране на благотворителност, строеж на джамии и разпространение на литература. В Саудитска Арабия уахабизмът като религия, контролирана от правителството, вече е загубил доверието на много от радикализираните вярващи, особено сред младежта. В Афганистан саудитски бойци са имали контакт с муджахидини от други националности, вдъхновени от други ислямски течения, например това на египетския радикалист Саид Кутб, който сериозно е повлиял на идеите на Осама Бин Ладен. Това е довело до смесване и обогатяване на екстремистката ислямска идеология. Уахабизмът е повлиял на философията, която стои в основата на ислямския тероризъм, но не е негов синоним и в никакъв случай не е единственото радикално течение в исляма.
В последно време сме свидетели на бързата адаптация на терористичните групи към променящата се обстановка в конфликтните региони. Действията на Антитерористичната коалиция създават затруднения за терористичните организации в оперативно отношение, но паралелно с това действат и като мотивиращ фактор за ислямските екстремисти.
През последните години се наблюдава разширяване периметъра на терористичните атаки, организирани и проведени от ислямските фундаменталисти. Атентатите в САЩ, Тунис, Индонезия, Йемен, Кения, Саудитска Арабия, Мароко, Турция и Испания, използването на съвременни технологии и комуникационни средства при обучението, финансирането, организацията и осъществяването на терористична дейност са еднозначен показател за феномена “глобализация на тероризма”. Все пак основно поле на действие на терористите, вдъхновени от идеите на фундаментализма, остават конфликтните зони в Близкия и Среден изток.
След падането на режима на талибаните в Афганистан централното ръководство на Ал Кайда беше принудено да се адаптира към една нова обстановка. Сега Ал Кайда има много по-малко директно влияние над дейността на групите от нейната мрежа. Но антизападното послание oлицетворявано от Ал Кайда продължава да се разпространява и да мотивира терористите.
Действията на Коалицията в Афганистан провокираха още по-радикални настроения срещу "подкрепяното от Запада" правителство. Въпреки, че тези операции сериозно отслабиха Ал Кайда и свързаните с нея Ислямско движение на Узбекистан/Ислямско движение на Туркестан и Хизб Ут Тахрир останки от тяхната мрежа, разпръснати на територията на Пакистан, Афганистан, Таджикистан, Узбекистан и други страни все още имат способността и мотивацията да провеждат терористични актове.
Пакистанското правителство наскоро предприе по-твърда линия срещу Ал Кайда и движението на Талибаните, което би могло да провокира ответни удари. Мрежите на муджахидините в региона вероятно са въодушевени и окуражени от последствията на атентати, подобни на тези в Истанбул, Саудитска Арабия и Мадрид.
Контратерористичните действия сериозно затрудниха оперирането на ислямските екстремисти. Със загубата на базата си в Афганистан, на много от високопоставените си ръководители, а донякъде и на възможностите си да оказва сериозна финансова подкрепа, Ал Кайда сега има по-малко влияние върху дейността на свързаните с нея групи. Смъртта или залавянето на Осама Бин Ладен би понижила заплахата от ядрото на Ал Кайда, което действа под негово пряко ръководство. Но не бива, подобно на абсолютизирането на потенциалните възможности на Ал Кайда, да се счита, че със залавянето или смъртта на Осама Бин Ладен или Айман Аз Зауахири антитерористичната коалиция ще постигне категорична победа. Напротив, дори е по-вероятно в очите на фундаменталистите те да се превърнат в мъченици, дали пример на своите последователи в целия свят за джихад без желание за диалог и постигане на съгласие, с нанасяне на максимална вреда, основно в човешки жертви, на целия западен и модерен немюсюлмански свят. На практика наблюдаваме коренна промяна в ислямисткото терористично движение в глобален мащаб, при което липсва йерархичното структуриране, планирането и подготовката на атентатите протичат децентрализирано, отделните клетки на мрежите на джихадистите функционират строго конспиративно и в много случаи - независимо една от друга в оперативно отношение. Днес се сблъскваме с един нов феномен: мрежа от терористични групи, с общи сунитски екстремистки възгледи, ползващи общи финансови и кадрови ресурси и независимо от това дали действат заедно или поотделно, имат съзнанието за обща крайна цел.
Въпреки поемането на отговорността за редица терористични актове от Бригадите "Абу Хафс Ал Масри", както и изявлението на Осама Бин Ладен от 15.04.2004г., все още няма доказателства за ръководната роля на висшето ръководство на Ал Кайда при организирането и провеждането на атаките от 11 март в Мадрид. Но реакцията както на новото испанско правителство, така и на лидерите на някои ислямистки терористични групи, разкриват един тревожен факт - терористите са наясно, че техните действия имат комплексно отражение във вътрешно- и външнополитически план. Това дава основание за една прогнозна тенденция към активизиране на международния тероризъм в световен мащаб, и конкретно към рязко повишаване на риска от терористични действия срещу цели на страните, участващи пряко в действията на Коалицията в Ирак. Вероятните извършители на подобни терористични актове биха били ислямски терористични групи, представени на локално ниво, които са насърчени от възможността чрез действията си да повлияят на събитията и вярващи, че действат съгласно указанията на Осама Бин Ладен.
Развитието на ситуацията в Ирак подейства като магнит за хиляди муджахидини, които се включиха активно в иракската съпротива, за да докажат на практика своята съпричастност към идеята за "световния джихад". По достоверни данни радикални организации като Хизбулла, Хамас, Палестински ислямски джихад и др. дейно оказват кадрова и финансова подкрепа на антикоалиционните елементи.
Развитието на ситуацията в Ирак и изострянето на израело-палестинския конфликт след убийствата на Ясин и Рантиси ще ангажират все повече мюсюлмани с каузата на Ал Кайда и с идеята за световен джихад, а решението на някои страни-членки на антитерористичната коалиция да изтеглят своите войски от Ирак ще окуражи ислямските екстремисти по цял свят за планиране и провеждане на терористични атаки с цел изолиране на САЩ при действията им в Близкия изток.
Последните терористични актове, въпреки сходния си почерк, разкриват тревожната тенденция за постоянна промяна на целите, тактиката, методите и средствата за поразяването им. Набелязват се както слабо охранявани и леснодостъпни цели, така и режимни обекти, чиято атака изисква продължителна подготовка и разузнаване, а нерядко и специфични технически умения. Вариацията в тези характеристики се налага като специфична особеност в стила на действие на терористичните мрежи, което дава основание да предположим, че при следващи атаки ще бъдат набелязвани нови цели и използвани нови средства. Това твърдение се подкрепя от информацията за планирани от Ал Кайда "зрелищни" терористични атаки, с използването на нов "modus operandi", в страни с ниско ниво на мерките за сигурност. Според същите данни, вече било налице ново поколение бойци на Ал Кайда, инфилтрирали се в различни страни по света и чакащи инструкции за провеждане на атентати.
Друго доказателство за промяната на методите на Ал Кайда е изявлението на Осама Бин Ладен от 15 април, т.г., съдържащо ултиматум към европейските държави. Очевидните цели на лидерът на Ал Кайда са:
- Психологически натиск върху европейските народи и послание към редица леви, антиглобалистки, зелени, анархистки и други движения и организации в Европа, които биха могли да повлияят на своите правителства;
- Разединение в евроатлантическата общност, предлагайки примирие на европейските страни и продължавайки борбата срещу САЩ и Израел;
- Легитимиране на идеологията на Ал Кайда и укрепване на позициите на Осама Бин Ладен и получаване на допълнително влияние в арабо-ислямския свят;
- Оправдание и легитимиране на терористичните актове като естествено противодействие на вече упражнен от Запада тероризъм.
Вероятната причина за тази промяна са нарасналият натиск върху Осама Бин Ладен и фактът, че стратегията на Ал Кайда за терористични атаки няма значителен негативен ефект върху Коалицията. Друг вероятен фактор за новата стратегия е възможното желание на Осама Бин Ладен да повлияе отрицателно на рейтинга на президента Буш преди изборите в САЩ. Но с оглед разширяване на влиянието си в радикални и антизападни среди в ислямския свят и на фона на създалата се ситуация в Ирак и Израел, напълно реалистично е Осама Бин Ладен да осъществи своята заплаха.
Потвърждение на горните изводи са и данните за състояла се след убийството на шейх Ясин среща на висши членове на радикални ислямистки групировки, между които Ал Кайда, Хамас, Хизбулла, Палестински ислямски джихад, Народен фронт за освобождение на Палестина, Народен фронт за освобождение на Палестина – Генерално командване и др., на която се е обсъждало и било взето решение за атакуване на израелски и еврейски цели извън Израел и палестинските територии, както и интензифициране на действията срещу коалиционните сили в Ирак. Имайки предвид добре организираната структура на палестинските движения в почти всички европейски страни, тези решения рязко повишават заплахата от терористични действия на територията на Европа. Сравнително нова е и тактиката на "Хизбулла" за вербоване на израелски граждани от арабски произход, с цел провеждане на терористични атентати дълбоко във вътрешността на Израел.
Възможно е убийствата на шейх Ясин и неговия наследник д-р Рантиси, да не доведат до търсения ефект, а напротив - да укрепят позициите на ХАМАС сред палестинците и подкрепата за политиката на движението от арабския и ислямски свят.
Успоредно с тревожната тенденция за съвместни действия на шиити и сунити в Ирак, горните факти налагат извода, че на този етап действията на антитерористичната коалиция в Афганистан и Ирак, както и задълбочаващият се израелско-палестински конфликт, играят катализираща роля за риска от терористични атаки в глобален мащаб. Контратерористичните мерки лишиха Осама Бин Ладен и Айман Аз Зауахири от възможността да упражняват директен контрол върху плановете и действията на международната терористична мрежа, но от възникналия вакуум се възползваха екстремистки лидери от по-ниските нива, с достъп до ресурсите на Ал Кайда и свързаните с нея сунитски екстремистки движения, което им позволява свободно и самостоятелно да избират цели, да планират и провеждат терористични операции. Подобно развитие на международните терористични мрежи предполага повишена активност в бъдеще на локалните екстремистки групировки, вдъхновени от идеологията на Ал Кайда. Главна цел и бойно поле за тези групи ще бъде Близкия изток, както показа развитието в Ирак през последните месеци, а и терористичните актове в Саудитска Арабия, Сирия и Чечня. Но след 11.03.2004 г. за ислямистките терористи всяка западна държава и институция ще бъде не само легитимна, но и престижна мишена.
А очевидно обект на атака могат да бъдат не само западните страни, а и държавите, подкрепили действията на САЩ в Ирак, както и техни граждани и обекти, намиращи се на територията на трети страни. В този смисъл е необходимо да обърнем внимание и на дейността на ислямските екстремисти в района на Балканите, където се наблюдава тенденция към активизиране на дейността им. Налице е подходяща среда за възникване на определен етап на терористични групи, свързани с ислямския фундаментализьм. Активно работят по разпространението на идеите на ислямския фундаментализъм структури, често ползващи за прикритие хуманитарни и студентски организации. Общото между тях е, че започват своята дейност по време на войната в БиХ, като успоредно с подпомагането на бежанците и пострадалите от военните действия мюсюлмани провеждат религиозно обучение в духа на фундаментализма и екстремизма. Голяма част от финансирането им идва от ислямски фундаменталистки организации от Близкия изток, както и от техни клонове в Западна Европа и САЩ.
Дейността и мероприятията на тези структури се изразяват в агресивно пропагандиране на тяхното учение главно в региони и селища където мюсюлманите са малцинство, превод, отпечатване и безплатно разпространение на литература с религиозно съдържание, финансово и материално стимулиране на лицата, спазващи строго ислямските религиозни обичаи. Практикува се подбор и изпращане на студенти-мюсюлмани на обучение в страни от Близкия изток, стипендии за ученици и студенти с ислямско вероизповедание, организиране пътувания в ислямски държави за посещения на свети места.
Многобройните последователи на радикалния ислям, глобалният характер и гъвкавата тактика на терористичните мрежи правят борбата срещу тероризма особено трудна. За да бъде доведена до успешен край, е необходимо на първо място да очертаем перспективите в развитието на феномена “глобален тероризъм”, след което да предприемем целенасочени и решителни действия за предотвратяване и пресичане действията на екстремистите, вдъхновени от идеологията на радикалния ислям.
След 11 септември, 2001 г. свързаните с Ал Кайда терористични мрежи увеличиха броя на атаките и поддържат високо ниво на активност през последните години.
През следващите години най-сериозната заплаха за западните интереси ще продължи да идва от международния тероризъм, вдъхновен от идеологията на Осама Бин Ладен и възприемащ се като част от световния джихад. Израело-палестинският конфликт, ситуацията в Ирак, Афганистан и Чечня ще останат главните мотивиращи фактори за терористична дейност. Успешни атаки, подобни на тези в Мадрид допълнително ще вдъхновят екстремистите.
Символичните цели като летища, правителствени и дипломатически сгради ще продължат да бъдат предпочитани цели на терористите. Но както показа атентата в Мадрид, цел би могло да бъде всяко място, което гарантира голям брой жертви. С повишаването на мерките за сигурност на режимните обекти расте привлекателността на по-лесните мишени като влакове, спортни съоръжения, търговски центрове, дискотеки и др.
Силни терористични мрежи ще продължат да съществуват в конфликтни зони като Югоизточна Азия, Пакистан, Афганистан, Персийския залив и Магреба. По-малки мрежи ще продължат да действат в останалата част от света, особено в страни със слаба държавност. Тези мрежи ще останат извънредно гъвкави, с нови клетки, организирани от влиятелни и опитни лица.
Докато коалиционните войски са в Ирак, терористите ще се опитват да заминат там. Дори и при оттегляне на Коалицията те ще продължат усилията си да подкопаят основите на новата иракска държава. През следващите години от Ирак ще започнат да се завръщат, включително и в Европа, опитни бойци, които ще представляват сериозна заплаха.
Терористите продължават да използват нови технологии, ще продължат да употребяват Интернет за разпространение на идеология и знания. Възможно е с навлизането в техните редици на млади и информационно грамотни членове да опитат провеждане на атаки срещу IT- инфраструктурата. Продължава да се смята, че през следващите пет години е почти неизбежна атака с химически и биологични материали.
В тази връзка мерките, които биха повишили ефективността на борбата с тероризма, биха могли да се разделят на локални и международни. Сред първите са:
- Интензифициране на информационните и оперативни действия по мониторинга на всички лица, свързани пряко или косвено с терористична дейност;
- Засилване на граничния контрол и пропускателния режим вътре в страната;
- Подобряване взаимодействието между специалните служби във всяка отделна страна.
На международно ниво е необходимо:
- Координиране дейността на партньорските специални служби чрез създаване на общ антитерористичен център със собствена база данни;
- Подобряване качеството на партньорския обмен на информация по тероризма посредством подаване на действително ценни оперативни данни;
- Сключване на двустранни споразумения за правна и полицейска помощ с трети страни;
- Приемане на обща правна дефиниция за тероризма, както и обща програма за борба с финансирането му;
- Всеобщо въвеждане на биометричните признаци в личните документи.
По този начин действията на терористичните групи биха били сериозно затруднени, което ще ограничи и обхвата на техните операции. Изпълнението на изброените мерки за борба срещу тероризма се превръща в императив за провеждането на успешни действия срещу разпространението на радикалния ислям и глобализацията на тероризма.
|
