НОВИЯТ ИСПАНКИ ПРЕМИЕР –СОЦИАЛИСТ САПАТЕРО И ИЗТЕГЛЯНЕТО НА ИСПАНСКИЯ КОНТИНГЕНТ Печат
Автор Жоржета Пехливанова   
Събота, 01 Май 2004 03:00
Веднага след като новото правителство на Испания положи клетва в неделя – 18 април, новият министър-председател Хосе Луис Родригес Сапатеро направи първото си телевизионно обръщение: “Като се има предвид развитието на събитията в Ирак и фактът, че условията, които поставих ООН да оглави действията в Ирак вместо коалицията, не се изпълниха, предприемам незабавно тази стъпка - оттегляне на испанския контингент от Ирак в най-кратък срок и по възможен най-сигурен начин. Нека иракският народ да може сам да решава съдбата си и да насрочи свободно и демократично своите изборите за управлението си... Свиквам веднага извънредно заседание на Парламента за произнасяне на парламентарно представените партии по процедурата на оттеглянето ни от Ирак”. Предполага се, че завръщането на войните ще се проточи до 50 дни, тъй като контингентът е от 1432 военни от бригадата “Плус Ултра” и стационирана в Диваниах и в Найаф. Социалистите и опозиционните лидери направиха своите коментари веднага. ИСРП и опозиционните партии, освен Народната партия на Аснар - в изявление на Рахой, подкрепят решението на Сапатеро, което означава, че в парламента от 350 депутати, 148 ще гласуват “против”.
Световните лидери също не закъсняха в изявленията си. Вашингтон заяви, че не е изненадан /К.Раис/, Блеяр - че Испания е суверенна държава, а Ширак че Испания ще участва в мирното възстановяване на Ирак.
Големият централен площад на Мадрид “Пуерта дел Сол” след изявлението на Сапатеро почерня от манифестиращи испанци, доволни от правителственото решение - ужасният 11 март ги бе направил по-мъдри и по-решителни...
11 МАРТ РЕШИ ИЗБОРНАТА ПОБЕДА НА СОЦИАЛИСТИТЕ
След кървавия 11 март в Мадрид, в който загинаха 192 души ИСРП – “старата нова партия” в испанското политическо ветрило с генерален секретар Хосе Луис Родригес Сапатеро спечели парламентарните избори в Испания на 14 март 2004г. Политиката на социалистите против участието на Испания във войната в Ирак е известна. Социалистите бяха на първа линия на масовите народни протисти и митинги против войната в Ирак и против участието на Испания в тази война. Така социалистите се разграничиха категорично от външната политика на Аснар в Ирак, а солидаризирането им с общественото мнение и испанския народ особено след терористичния кт на гара Аточа в Мадрид, им донесе победата на изборите. 72 часа преди парламентарните избори в Испания столицата Мадрид се събуди с 13 бомбени експлозии, всяка една през интервал от 4-5 минути на трите влака превозващи от мадридските предградия, забързани трудещи се хора, студенти, ученици, деца... Ранен бе Мадрид в самото му сърце - на най-централната и най-оживена мадридска гара, в близост до министерства, парламент, музея Ел Прадо... стенеха ранени, свиреха сирени, линейки, на релсите и на окървавената земя лежаха стотици разкъсани хора. Разкъсаният живот на испанците изтрезни политиците... Броят на убитите стигна 192, а ранените - над 1800. Красивите и пищни мадридски улици и сградите, които носят спомена на испанската история и на уникалния мирен испански преход преди 25 години се бяха преврърнали в лазарети към големите болници, които не смогваха да обслужват пострадалите; състрадателни минувачи, обезумели от гледката, се нареждаха доброволно на опашка, за да дарят животоспасяваща кръв. Ужасът и сълзите бяха в очите на всички. Плачеше Испания – от испанските крале до старците и децата...
Прибързано правителството Аснар обвини, че баската ЕТА е извършила тази кървава сеч, но тя се разграничи. Ал Кайда призна своята отговорност и се мотивира - заради испанската политика относно войната в Ирак. Баските сепартаисти действат предимно на своята територия във Франция и Испания и техните атентати са свързани с националистични подбуди и искания. Подходът и действията им са насочени главно към единични политици, военни или бизнесмени, към които организацията има икономически претенции или политически искания. Известният професор Андре Бианчи по международно право в Академията за Висши Международни Науки в Женева, специалист в материята тероризъм, се произнесе веднага: “Испания винаги е следвала политиката на САЩ в Ирак. Повече е вероятно да бъде ислямската организация, отколкото баската ЕТА. Един толкова кървав атентат да бъде извършен от баската националистична организация ми се струва твърде странно и най-вече контрапродуктивно към испанското население... Мадрид може би има политически интереси да замесва ЕТА. Ние не знаем как Ал-Кайда се е реорганизирала след поредицата от удари, нанесени й в Европа. Касае се за една световна мрежа, която може да оперира по различен начин в Турция, в Испания или в Афганистан. Това е организация, която има огромни финансови средства и хора, за да постави на място своите стратегии. Затова не може да бъде оценявана Ал-Каида със същите критерии като другите терористични групи с един и същ “modus operandi”. Ал-Кайда е огромна и самостоятелна организация. Нейната мрежа има за цел – да отговори с терор на терора, най-вече на страните-участнички във военните операции срещу Афганистан и Ирак. А що се касае до връзката й с баската ЕТА, това аз не го вярвам. И се питам дали група като ЕТА, която има за цел национална борба би се съюзила с една световна организация, която иска да се бори срещу западния свят. Това би било твърде рисковано. Съмнявам се също от тактически съображения, че една националистична групировка би се забъркала в толкова кървав атентат на своето население.”
На протестните митинги на 13 март, цяла Испания заклейми тероризма. 12 милиона - млади и стари, болни и здрави с чадъри един до друг по улици и площади изразяваха своята болка и своя гняв. Испания, в чиято история броеницата от страдания и кървави разправи е твърде дълга, не помни подобна варварска сеч над мирното й население... Освен лозунги за мир против войната, имаше и лозунги осъждащи политиката на Аснар: “Твоята война – донесе нашата смърт!” “Аснар, за твоите грешки, плащаме ние всички!”, “Истината преди да дадем нашия глас!”.

На изборите на 14 март испанците гласуваха незапомнено масово досега: 77,44% . Преди атентата социолозите предричаха нова победа на партията на Аснар - Народната партия, но Социалистическата партия на Сапатеро спечели изборите с 43% пред Народната получила 37%.
В 25 годишната испанска демокрация това е вторият испански премиер социалист след Фелипе Гонсалес /1982-1996г./ и петият след Аснар. Гонсалес отдавна предсказа своя заместник в двореца Монклоа. На социалистически митинг, състоял се в Страната на баските във Библбао, на 5 февруари 2002г. заявява: “Испанската социалистическа работническа партия доказа, че не само може да управлява Испания през труден период, но и че може да бъде конструктивна опозиция в името на Испания и на испанския народ. Аз заставам зад Сапатеро твърдо и решително, както сега, така и на предстоящите парламентрани избори, до тогава, докато социалистическата кауза спечели. Сапатеро е достоен и ще управлява Испания. А на “народния” Х.М.Аснар ще кажа да престане с демогогията и още: на мен не ми харесва изобщо ловуването, та дори и на едрия дивеч, нито дори коридата с подарък на “отрязано ухо”, а камо ли лов на зайци или лов на собствени съпартийци...”
Социалистът Хосе Луис Родригес Сапатеро е юрист по професия. За него казват, че е “бараха” , т.е. “късметлия”. “Ще управлявам със скромност и няма да ви разочаровам”, заявява Сапатеро на младежите, които го акламират след изборната победа - не е конфликтен, има добър характер и е за спокоен диалог в политиката. Сапатеро бива избран за генерален секретар на ИСРП на ХХХV конгрес, през м. юли 2000г. в Мадрид - предложение на Фелипе Гонсалес. Сапатеро е депутат в шест парламента от социалистическата листа. За първи път влиза на 26 години в парламента и е един от най-младите тогава. Родригес Сапатеро работи и става известен с проекта си в парламента за “новия път” – за политическа и социална промяна в управлението на Испания. Чрез този проект Сапатеро иска социалистите да си върнат доверието на испанците, предлагайки “спокойна промяна”. “Социализмът е преди всичко корени, законност и убеждение” смята Сапатеро, чийто дядо е убит като републиканец в Испанската гражданска война.
На 14 април испанският крал Хуан Карлос предложи за одобрение на Конгреса на депутатите за премиер победителят на изборите социалиста Родригес Сапатеро.
ПРОГРАМНАТА РЕЧ: “Позволете ми в този момент най-напред да се обърна към тези четиридесет и два милиона испанци, които ние представяме тук. Те са тези, които ни доведоха до тук. И на тях, на всички тях от сега нататък ще бъда длъжник. Липсват ни, разбира се, 192 от тях. Те също имаха право да бъдат днес с нас и тяхната липса трябва да се превърне в едно тяхно незабравимо присъствие...”
За Сапатеро “тероризмът носи терор, смърт, шантаж....Пред терора Мадрид даде пример за кураж, солидарност, за героизъм. И с Мадрид – цяла Испания... Правителството ще има за приоритет безпощадна борба срещу тероризма, срещу всякакъв вид тероризъм...”
“Гражданите искат от нас политиците да бъдем верни на обещанията си и за мен ще бъде чест да изпълня дадената дума...Обещавам промяна със стойности като диалог, уважение, плурализъм, толерантност и прозрачност...”
ПЕТ ОСИ НА УПРАВЛЕНИЕ:“Искам да центрирам дейността на правителството около пет оси, които определих през изборната кампания: обновление на общестнеия живот; една външна политика с евпорейска и европеистка визия; икономическо развитие, базиращо се на образование, изследвания, технология и обновление; нова социална политика съобразно новите нужди на хората и семействата; развитие и разширяване на гражданските и политически права...”
НОВА ВЪНШНА ПОЛИТИКА:
В тази част кандидат-премиерът заяви своето разграничение с политиката на правителство Аснар.
“Политика на консенс и европеистка ангажираност, специално внимание към Латинска Америка и Средиземноморието; трябва да поддържаме отношения със САЩ на съдружници и приятели с взаимна лоялност и искреност. Нова държавна външна политика, от специалисти с потенциал и подготовка да служи на Испания. Европейската констиуция е един връх в процеса за мир, свобода, прогрес и благосъстояние, в чията същност и развитие ние сме заложили нашето доверие от повече от 50 години...Убеден съм, че това което е добро за Европа, е добро и за Испания. Правителството ще направи всичко възможно да осигури европейската проекто-конституция да се приеме преди края на ирландското председателство и се подпише в Мадрид в памет на жертвите от 11 март, за което са единни всички европейски държави.
Ще побързам да възстановя институционалното присъствие - политическо, културно и икономическо на Испания в Латинска Америка с цел да допринесем за оконочателните проекти на техните народи, да заздравят демокрацията в страните си и да поставим с тях реалната база за актуализиране, модернизация и ефикасност на нашата обща общност от нации. Мароко налага и заслужава преференциално внимание и отношения в търсене на дълбокото разбирателство. Това ще изложа и на мароканските власти по време на визитата ми през следващите дни. В Средиземноморието трябва да възстановим целта на диалог, разбирателство и сътруничество, което се предвиждаше в Барцелонската Харта.
Темата за Средиземноморието е любима на социалиста-премиер от години. На Съвета на Социнтерна през ноември 2001 г. генералният секретар на ИСРП Сапатеро защитава тезата си “Средиземноморието – зона на промените”, където според него “като в огледало се отразяват промените на всяка една страна в региона”. Разрастването на сътрудничеството в Средиземноморския район е приоритетна задача и за ЕС. Романо Проди е на мнение, че “През Средиземно море минава границата между мира и войната и днес и в бъдеще”.
ТЕМАТА ИРАК: “Що се касае до иракската криза, не е мое намерението да отварям отново старите дебати. Всички испанци знаят моята позиция и доводите, с които се фехтоваха управляващите, за да оправдаят тази война и испанската интервенция в нея. Днес, напомняйки на испанците за тези, които загубиха живота си в Ирак, ще кажа да гледаме заедно към бъдещето. Ден след ден следим и сме свидетели на постоянното влошаване на положението в Ирак, което го отдалечава все повече от мира и стабилността, които всички желаем. Мога да ви гарантирам, че моето правителство ще следва твърдо решимо за стабилността, демократизацията и реконструкцията на Ирак, но не без иракчаните, нито против иракчаните. Спешно трябва иракчаните да възстановят своя суверенитет и да могат да организират свободно и демократично своите избори. Испания желае един Ирак, който да запази своя териториален интегритет, в който всички нейни общности да могат да се чувстват участници в едно общо бъдеще. Тази е основната цел, към която ще се стремим напълно, която ще защитаваме на междунордните форуми и за която ние ще окажем пълната ни подкрепа.
Моята позиция за присъстието на испанските войски в Ирак е добре позната, така както и аргументите и основанията за това и не искам да се тълкува неправилно. Няма да позволим да се поставя под върпос нашата твърда ангажираност с международната сигурност и борбата срещу тероризма. Затова искам да стане ясно, че Испания ще поеме международни задължения, които й съответстват в защита на мира и сигурността. Но ще го прави винаги с едно единствено изискване – предварително решение на ООН или на някоя друга организация от многонационален характер. Във всеки случай участието на испанските въоръжени сили в мисии в чужбина ще се съгласува с парламента.
Нашата дейност ще даде привилегии на превантивната дипломация и на зачитане принципите на Устава на ООН срещу превантивната война и унилатерализма и ще устояваме за по-ефикасно използване на всички политически, дипломатически и социални инструменти за мирното решаване на споровете и конфликтите. Аз съм убеден, че всички се нуждаем от ревизиране солидарно статегията на международната борба с тероризма. И на него правителството ще посвети своето усилие. Стратегическата опция за Европа изисква пълно единодущие: към събитията през последните години и под инициатива на Хавиер Солана ЕС прави крачки все още срамежливи, но решителни за разрастване на свой собствен капацитет на отбрана и сигурност в полза на своите граждани и за управжняване на висшата роля в полза на мира в света. Този ще бъде фундаменталният пътеводител на модернизацията и нужното оборудване на нашите въоръжени сили, за да могат да изпълняват своите мисии ефикасно в условия на сигурност и на уважение към техния състав. Въоръженити сили за своята дейност заслужават и се нуждаят от обич, признание и подкрепата на своите граждани. Защото те са основната част от сигурността на едно развито общество.
И така: за консенс във външната политика; приоритет на евпорейската визия на нашата политика; ангажираност с незабавното приемане на Европейската конституция; преферентно внимание на Латинска Америка и на Средиземноморието; стриктно зачитане на международната законност; изискването ООН да бъде ефективен гарант на международните мир и сигурност, това са основните въжделения на нашата външна политика.” За мое очудване не срещнах в речта на Сапатеро думичката НАТО.
Сапатеро завършва речта си със Сервантес: “Обещавам спокоен преход, ако получа вашето доверие. Или с думите на Сервантес, правителство на разум и на същественост, едно правителство, което ще придружава гражданите в техните проблеми и в техните мечти...Моята идеология е кратка: силно желая мир, обичам доброто и искам по-добър живот за бедните.”
Парламентът гласува от 350 депутати – 183 “за”, 148 – “против” /Народната партия/ и 19 – “въздържали се”.
На другия ден -17 април в двореца Сарсуела пред Кралете, председателя на Кортесите, досегашния премиер Х.М.Аснар и на министъра на правосъдието в качеството му на висш нотариус новият премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро положи клетвата си за вярност към Краля, Конституцията и Бибилиата. От церемонията министър-председателят отиде в двете болници, където са още тежкоранените от атентата, а след това на гара Аточа положи червени рози на мястото на загиналите в кървавия атентат.
Правителството Сапатеро е от 16 министри. Ключовите постове се заемат от известни личности в ЕС. Бившият европейски комисар Педро Солбес оглавява икономиката, а Мигел Анхел Моратинос – досегашен специален пратеник на ЕС за Близкия изток – министър на външните работи. За първи път половината от министрите са жени; първи вицепремиер е юристката М.Т.Фернандес де ла Вега.
< Предишна   Следваща >