НАКЪДЕ В ИРАК? Печат
Автор Симеон Николов   
Понеделник, 01 Март 2004 03:00
Развитието на обстановката в Ирак нееднократно вече доказва, че очакванията на САЩ не се сбъдват, нещо повече, те променят видимо рамката на планираните операции, отстъпват от предишни цели и показват стремеж към спасяване от по-нататъшно затъване в една безизходна ситуация.
Когато прогнозирахме, че военни действия в Ирак ще съберат в страната като във фокус ислямистки и антиамерикански сили от целия регион, което ще разпали повече вражди, ни обвиняваха, че сме срещу “справедливата кауза” на САЩ за утвърждаване на демокрация в Близкия Изток. На какво сме свидетели днес? От съседните страни проникват терористи и бойци на фанатизирани ислямистки организации. “Ал Кайда”, която бе повече име, отколкото реален субект, мутира в децентрализирани регионални групировки с нови лидери и десетки хиляди нови бойци, които твърдят, че са дошли за да защищават исляма от американските окупатори. Вторият фактор, който не бе отчетен от американците и днес виждаме последствията, това е етническата структура на обществото в Ирак и неговите особености. Силното нарастване на религиозния фундаментализъм, връщаното към ценности от миналото и исканията те да се утвърдят и защитят е естествено последствие от вакуума, който се създаде след изпускане на духа от бутилката. САЩ твърдят, че няма да позволят шариата да бъде заложен в основата на новата конституция. Но как ще спрат огромните маси от народа и техните религиозни водачи, почитани от хората над всичко? Напълно в рамките на очакванията бе, че дълги години подтисканото шиитско население ще потърси своите права, че ще иска да има адекватен на числеността си дял в управлението на страната.

Третият фактор, който действа дестабилизиращо и е предизвикан отново поради грешната политика на САЩ, е в остатъците на режима на Саддам. Когато иракската армия сякаш се стопи като вода в пясъка, ние плахо запитахме в анализите и прогнозите си, не се ли готвят привържениците на Саддам за бъдеща партизанска война, след като са достатъчно реалисти за да знаят, че няма да устоят на мощта на нахлуващата американска армия? Редица редактори обаче предпочитаха да дават ход на статии, описващи “огромния успех” на американската армия, която дори и да нямаше срещу себе си модерни и значими по мощ сили допускаше да избива собствени войници по погрешка. Днес се оказва, че има скрито, голямо количество оръжие от лек и среден калибър, огромни количества взривни вещества. При това – разпръснати в цялата страна. И тук не става дума за няколко снаряда, а за такива от порядъка на 10 хиляди например в един склад, доказано при разкрити вече скривалища. Изградени са канали за доставка на въоръжение от съседни страни.
В интерес на истината трябва да напомним, че първоначално във Вашингтон имаше разработени планове да не се разформирова цялата иракска армия, а само висшия й ешалон. В процеса на водене на войната обаче и след нея надделяха други мнения, не на последно място и поради острите противоречия между Пентагона и Държавния департамент. Грешката се оказа фатална, защото тези стотици хиляди иракски войни, сержанти и офицери, оставени без доходи, днес започват да се превръщат в проклятие за американските окупационни сили.
Съвсем логично беше, че в една наново създавана армия и една нова полиция ще бъдат инфилтрирани хора на организации, стремящи се да попречат на възстановяването на Ирак. Това съвсем нямаше да бъде така, ако имаше функциониращи органи за сигурност със сменено ръководство и при достатъчно време за постепенното им реформиране, прочистване и утвърждаване.
Съществен момент е, че както при всяка война се ограничава обективната информация, или се пуска дезинформация. Много наблюдатели обаче, не вземат това предвид и така се формират неверни впечатления, погрешни мнения. На първо място е неверен броят на загиналите американски войници. До началото на февруари се съобщаваше за 528 убити американци. По сведения на високопоставен източник от Пентагона обаче в средствата за масова информация се съобщава само за половината от загиналите. От статистиката се изключват всички, които след съприкосновение с противника са били тежко ранени, починали минути или дни след това, в Ирак или в американски болници в Западна Европа и САЩ. Действителната цифра на тежко ранените американци е 15 000.Прикриването на убитите иракчани е още по-голямо. И това се прави не само, когато американци убиват цивилни иракчани, а когато загиват такива и от терористични актове. При нападението върху партийните централи на двете най-влиятелни кюрдски партии първоначално съобщената цифра на загиналите бе 56, но се оказа, че и коригираната по-късно- 80, също не е вярна. Там загинаха почти 400 души.

Какво ще се случи от тук нататък?
Всички факти говорят, че ще се стигне до гражданска война. Тя всъщност вече е започнала. Затова не са напълно верни опасенията на американците, че ако напуснат страната, едва тогава иракчаните ще се втурнат да се бият едни с други. Те вече се избиват. Да си спомним първия голям терористичен акт срещу кюрдите. А ежедневните убийства на иракчани, подкрепящи окупационните власти? А нападенията на сунити над шиити?
Исканията на аятолах Ас Систани за преки избори не са реалистично изпълними. Най-малко 4-6 месеца са необходими за да се подготвят избирателни списъци, да се създадат избирателни органи. Очевиден е стремежът на Систани да даде шанс за утвърждаване на шиитите, но той едва ли си дава сметка, че безспорното мнозинство, което те ще имат няма да може да бъде единствения гарант за стабилност в страната.
Демонстриращите сега разбиране и изчакване шиитски водачи най-вероятно ще сменят позицията си, когато видят, че предаването на властта на временно правителство е само ход за удължаване във времето на окупацията. И тогава те ще изпълнят заканите си да предизвикат вълнения, бунтове, съпротива. Още повече, че много от религиозните водачи и днес тайно подкрепят днешната съпротива.
Съвсем ясно се очерта стремежа на някои сили да противопоставят етническите общности в страната. Сунитите вменяват вина на шиитите, те на свой ред на организации отвън и т.н. Американски източници твърдят, че “Ал Кайда” цели с атентатите си да настрои религиозните общности една срещу друга. Реално това е тактиката да доведеш нещата до гражданска война. А след това коалицията “на желаещите” ще трябва да се намесва отново със сила за да спасяваме демокрацията, която за местното население е толкова позната, колкото на нас марсианците.
Кюрдите са горд народ и те никога няма да паднат на колене. Кюрдските лидери отказаха да разформират въоръжените си отряди и увериха, че няма да допуснат разполагането на части от иракската армия в иракски Кюрдистан. А кюрдски движения вече призовават за референдум по въпроса за отделяне от Ирак. Но и Турция никога няма да допусне създаване на кюрдска автономия, а още по-малко държава, в близост до границите си. Въпрос на време е, кога турски въоръжени сили ще навлязат в Ирак. Те и сега с ограничени сили и средства наблюдават района, представителите на турското разузнаване организират тюркмените като сила, която да противопоставят на кюрдите.
Известен оптимизъм вдъхва нагласата на такъв уважаван и голям водач като аятолла ал-Систани да се опре на надеждата, че ООН би могла да е гарант за изборите и вследствие на това шиитите да отстъпят от исканията си за избори до 30 юни и да се съгласят евентуално на такива в края на 2004 г. Това обаче може да бъде и нож с две остриета, защото удължава престоят на окупационните сили, което ще даде възможност и на съпротивата и на екстремистите и на терористите от съседни страни да разгърнат дестабилизиращите си акции в цялата страна и дали непосредствено преди изборите ще имаме по-стабилна обстановка, това никак не е сигурно.
В периода на подготовката на изборите рисковите моменти са няколко. На първо място това ще бъде борбата за власт, разпределението й, позициите на отделните кланове, възможностите за влияние на национално и регионално ниво. Второто поле на противоречия ще бъдат споровете около временната конституция, нейната валидност, нейните основни формулировки, като тази за исляма като отправна точка на бъдещото законодателство, както и реализирането на принципа на федерализма. На тази база ще се изострят отношенията и между различните общности в страната.
Независимо от повечето песимистични оценки, трябва да очакваме бурен процес на създаване на политически партии в Ирак. Дори в момента те са около 80. Тревожното обаче е, че някои от тях имат свои въоръжени отряди, подчинени на ръководствата на партиите. Втората особеност е, че с най-голяма популярност се ползват ислямските партии. Най-голямата партия имат сунитите и неин ръководител е доктор Мухсин Абдел Хамид, който понастоящем председателства Временния управляващ съвет на Ирак. Най-известни са шиитските партии Висш съвет на ислямската революция и ислямската пария “Призив”. Известни са силните кюрдски партии Патриотичен съюз на Кюрдистан , оглавявана от Джалял Талибани и Демократическата партия на Кюрдистан на Масуд ал-Барзани. Нерелигиозни са комунистическата партия, Национално съгласие и Патриотичният конгрес.
В тези сили е ярко изразена позицията американското присъствие да бъде прекратено възможно най-скоро. САЩ обаче се надяват да запазят този елемент от първоначалния сценарий, а именно за трайно военно настаняване в региона. Говори се за прехвърляне на базите от Саудитска Арабия в Ирак. Но за това се изисква решението на едно легитимно иракско правителство. А именно този сценарий е под въпрос. Ако преходното правителство разреши това, то ще си подпише присъдата, защото населението и политическите сили ще бъдат против, а сянката на гражданската война и без това е надвиснала над страната. След “свободни избори” не е сигурно, дали американците ще получат покана от домакините да останат. Затова много ще зависи, кой ще е новият господар на Белия дом и какво ще предприеме той.

Какво може да предприеме България?
Ние сме се насадили на пачи яйца, казва народът. Много неща не зависят от нас. Когато големият брат се държи като слон в стъкларски магазин, как да избегнем последствията? Американците сменили ръководството на общината в Кербала без да си дават и сметка за местните настроения и ето ти го конфликта. Нищо не можем да направим.
Американците изглежда също очакват гражданска война и решиха да се изтеглят от градовете и да се скрият в укрепени бази. А ние какво ще правим в центъра на Кербала, когато се надигне вълната на бунтуващото се население?
Ние не можем да изтеглим контингента си утре сутринта, защото сме поели ангажименти, защото не искаме да ни смятат за недостойни партньори и то сега, когато влизаме в НАТО. И най-вече, защото това наистина би било поражение, а разпадане на коалицията би окуражило екстремистките сили.
Пределно ясно става, че когато политиците ни вземат решения, те трябва да са максимално реалистични и национално отговорни. Когато възможностите ни са ограничени, не е срамно да застанем там, където ни е се полага, а не да се изхвърляме с предложения и доказваме по този начин вярност към новите си партньори. Защото ще плащаме с кръвта и парите на този народ, който е пратил тези политици във властта.
< Предишна   Следваща >