ДЪГА НА НЕСТАБИЛНОСТ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК ЗАПЛАШВА СИГУРНОСТТА НА ЦЕЛИЯ РЕГИОН Печат
Автор Таня Тодорова   
Вторник, 01 Юли 2003 03:00
Ако проследим развитието на ситуацията през последните седмици във всяка една страна поотделно не може да не направи впечатление, че като цяло обстановката в Близкия Изток се усложнява и се формира една “дъга на нестабилността” от Афганистан до Палестина. Затова и усилията на САЩ са насочени към прекъсване на тази “дъга на нестабилността”, там където е възможно. Това обяснява засиления им натиск спрямо тези страни и искането за бързо намиране на решения. Причината е в това, че процесите взаимно си влияят, те до голяма степен са зависими един от друг. Обща характеристика става набиране на сила на ислямистките фундаменталисти Друг отличителен белег, общ за страните от региона е нарастващият антиамериканизъм. Афганистан
Усилията на въоръжени сили и специални служби засега са безплодни- талибаните и “Ал КАйда” не са елиминирани, почти ежедневно се извършват атентати и нападения. Според група експерти, които наскоро завършиха изследването си по Афганистан, Вашингтон трябва спешно да предприеме нещо за овладяване на ситуацията. Ако не успее да направи това, страната окончателно ще потъне в анархия.
В Афганистан се формира широко съпротивително движение. Мулах Омар призова всички мюсюлмани към свещена война срещу САЩ и съюзническите им “окупационни сили”. Създаден е 10-членен Съвет, който трява да организира съпротивата срещу ръководените от САЩ военни сили. Списание “Азиа Таймс” разкри, че съпротивителното движение има ново име: “Мечът на исляма”, а главната му база е в Асадабад, в близост до пакистанската граница. Както едно време, в цялата страна отново се създават тренировъчни лагери за подготовка.
Според анонимни източници от средите на съпротивителното движение САЩ и съюзниците им са изложени на двойна опасност. От една страна все по-добре организираното , въоръжено и тренирано съпротивително движение. От друга страна в афганистанската национална армия и в правителството имало симпатизанти на Хезб-Ислами и те можели да променят фронта и да се присъединят към бунтовниците.
Американски експерти са изготвили анализ на ситуацията, в който стигат до извода, че разположените в Афганистан американски войници – 7000 души са крайно недостатъчни.

Иран
Международната общност оцени като добър сигнал, че иранският президент демонстрира съгласие да осигури контрол над ядрената програма. Оптимизмът е неоснователно голям и то не заради ядрената програма, а защото по неофициален път, без намесата на държавата, ирански сили продължават да се опитват да влияят в Ирак и изглежда те няма да се откажат от това. Подкрепата за религиозните среди искащи създаването на религиозна държава и прогонването на САЩ е една от най-сериозните заплахи, които виждат стратезите във Вашингтон.
Протестите н студентите не са гаранция за промяна на режима отвътре, а едно закономерно ограничено явление. САЩ подкрепиха протестите и почти ежедневно увеличаваха заплахите срещу Иран. Американците не отчитат обаче, че вътрешната обстановка все още не е узряла за преврат. Шиитското духовенство държи нещата под контрол и се стреми да бъде много по-гъвкаво, отколкото бе Саддам Хюсени, за да не даде повод за агресия отвън.
Вярно е, че има стремеж към повече свобода и подобряване на живота, към реформи, но политическата алтернатива я няма, няма го “носителят” на надеждата и промяната, включително и сред иранските емигранти. Американските опити да изградят някаква политическа алтернатива на сина на сваления 1979 шах не бяха убедителни, а още по-малко флиртът на Пентагона с муджахидините, които дори и в САЩ бяха определени като терористи.
Президентът фактически е безсилен, малкото политически свободи, които извоюва, бяха премахнати, докато консервативните сили продължават да се консолидират.Ако това развитие продължи, през 2004 г. те ще си възварнат парламента и президенството . В момента социалните проблеми, наркоманията, проституцията, разпространението на СПИН, бедността се разрастват дори екплозивно.

Пакистан
Въпреки че Пакистан продължава да подкрепя САЩ в антитерористичната борба, положението на президента на страната не може еднозначно да се определи като стабилно. Опозицията прави всичко възможно за да го дискредитира. Така обещанията му за демокрация и напредък се сблъскват с обвиненията, че е “предател на исляма”, което се възприема все повече от хората. Особено фундаменталистките партии, които в две от провинциите до границата с Афганистан диктуват положението и заемат една пета от местата в националния парламент, са заплаха не само за президента. Коалицията им е от 6 радикални ислямистки партии, които поддържат афганистанските талибани и особено в районите, близки до границата правят борбата на американците срещу тях безрезултатна.
Религиозните фундаменталисти в Северните гранични провинции въведоха ислямското правораздаване, шириата. Носенето на западни облекла е забранено за местните чиновници. Фанатиците стават все по-активни и в други провинции на страната.
Президентът, който осъжда “талибанизирането на Пакистан” е подложен на натиск от всички страни. Религиозните сили му пречат да изпълни обещанието си пред американците да прочисти приграничните райони от укриващи се там членове на Ал Кайда.
Под силния натиск на САЩ както Пакистан, така и Индия направиха отстъпки в Кашмирския конфликт. Но активността на екстремитските сили в този район може отново да възпламени крехката тенденция към успокояване на конфликта. Индия настоява да се прекратят набезите на кашмирските фанатици, но това изглежда като предателство в очите на религиозните хора. А възпламеняването на Кашмирския конфликт би било опасно за целия регион.
Влиянието на ислямистите прави от друга страна президента все по-зависим от военните.
Обещаната от САЩ в края на юни т.г. солидна военна и икономическа помощ от 3 милиарда долара е сериозна стъпка към обвързване със Запада. Но опозицията посрещна резултатите от обиколката на президента в САЩ и Европа на нож- платиха му защото помогна на американците да убиват ислямисти, или- тези пари са нищожни, са контра-доводите на пакистанците.

Ирак
САЩ не признават официално, че се сблъскват с организирана съпротива в Ирак, но опитите им да интернационализират умиротворяването на страната свидетелстват точно за това и за невъзможността да се справят, още по-малко пък да поемат тежестите на военния ангажимент. Доналд Ръмсфелд съобщи, че 24 страни са изявили желание да изпратят свои контингенти. С 12 от тях вече се водят преговори.
Виетнамизацията на Ирак вече започна, писаха сполучливо някои наблюдатели. Това напомня за подминатите без внимание думи на някои експерти след свалянето на Саддам, че войната за Ирак тепърва ще започне.
Тепърва политолозите и разузнавателните служби ще трябва да обяснят, защо американците подцениха шиитите, които изригнаха като вулкан и заляха Ирак с протестите си и лозунгите - вън американците. Как е било възможно американски анализатори да предлагат дори спечелването на шиитите в Ирак и използването им в последващата стъпка за превземане на Иран?!

Йордания
За строго ислямско обществено устройство се бори и опозицията в съседна Йордания. Ислямисткият фронт на действието спечели само 18 места в парламентарните избори през юни тази година, но има много по-голямо влияние. А демократичните порядки в страната са такива, че е трудно да се повярва на някаква свобода и справедливост. Но крал Абдула едва ли би могъл да удържи положението, ако не си служеше именно с антидемократични порядки. Но нали САЩ проповядват износ на демокрация в целия регион?
Малката страна има големи проблеми. Продължава икономическата криза, изострена допълнително от прекъснатите доставки на нефт от Ирак. Безработицата е висока. Събитията в съседство между палестинци и израелци намират отражение, не на последно място и защото 60% от населението е от палестински произход.