ІІ. НЕПОСРЕДСТВЕНИ ЦЕЛИ И ПЕРСПЕКТИВИ НА АМЕРИКАНСКАТА ИНВАЗИЯ
    Аналитиците са единодушни за 4 основни съобръжения, продиктували американското нападение срещу Ирак:
    - да се установи контрол над втория по големина нефтоносен район /112 милиарда балера/, което ще позволи да се използва петролното оръжие по целия спектър на световната политика;
    - да се потвърди американското могъшество и решимост да диктува “новия световен ред”, да се всее страх и респект сред възможните противници и съперници;
    - да се раздвижи американската икономика от стагнацията;
    - да се изпробват нови оръжия и методи за водене на “политическа война”- силово съкрушаване на противника с минимално число жертви и в минивално кратки срокщове, с максимално голям стратегически ефект.
    САЩ се очаква след начален окупационен режим да инсталират арабско ръководство, емигрантско или от местни кадри. Най-реалистично е през 2004 г. да се установи някаква смесена преходна система.
    На първо време най-важният отрасъл – нефтодобивът, ще бъде под контрола на победилата коалиция. Впоследстнвие той ще бъде предаден на межгдународни консорциуми и транснационални компании с водещо амиракнско и ангбийско участие.
    Демократизацията по западен образец на иракското общество ще бъде главна грижа на победителите.
    Решението на кюрдския въпрос е една от главните въпросителни на бъдещото развитие на региона. Тук позициите на САЩ, Русия, европейските държави и особено на Турция могат да се сблъскат. Една американска импровизация с кюрдска автономия трайно ще отблъсне Турция и ще я застави в недалечна перспектива да преразгледа проамерикаската си позиция.
    Ожесточена партизанска война от афгански или виетнамски тип на просадамовски сили е малко вероятна. Тя би била възможна само при солидна подкрепа отвън или мощни нелегални центрове на съпротива. По-скоро могат да се очакват спорадични акции на добромолци-камикадзе.
    Национално-етническият проблем ще бъде основен фактор за центробежните тенденции в страната. Евентуално разпадане на страната заради междуетнически и религиозни сблъсъци е опасен, но очакван от американците вариант.
    Следвоенните планове на победителите могат силно да се нарушат и от избухване на ново насилие на традиционния Близкоизточен театър- на окупираните автономни палестински територии, на сирийско-израелската граница или в Ливан.
   
  
ІІІ. МЕЖДУНАРОДНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ИРАКСКАТА КРИЗА
    Международните последици от събитието ще се откроят най-пълно в период от 10 години.
    1. След окупацията на Ирак арабският свят ще бъде за известно време зашеметен. Основните арабски страни ще се задоволят с вербални съжаления. Египет, Саудитска Арабия, Йордания и страните от Магреба ще се стремят да създадат позиции в постсадамовата държава. Много вероятно е Иран да се опита да способства за дезинтеграцията на територията.
    2. САЩ ще се опитат да наложат ново мирно решение съобразявайки се с позицията на Израел.
    3. Положението на ООН ще зависи до голяма степен от остротата на регионалното развитие в района на Близкия Изток и Персийския залив. Нейната безпомощност ще бъде още по-подчертана, ако я ангажират за “възстановяване” в Ирак. Най-силно рамо на организацията по понятни причини ще дава Русия. Възможно е по-късно да се инициира ревизия на статуса на организацията в посока на отмяна на ветото, разширяване на Съвета за сигурност и промяна на функциите му. По този начин на ООН ще бъде иззета основната й функция за опазване намира и сигурността в света и тя ще се превърне в помощна формация за посредничество и оказване на социалноикономическа и хуманитарна помощ.
    4. Русия претърпя нов неуспех не толкова заради Ирак, а най-вече заради неглижирането на Съвета за сигурност и ООН. Тя няма печеливш дипломатически ход.
    5. Европейският съюз няма и не може да формулира единна политика. Но Франция и Германия спечелиха определен моралне кредит на световната сцена.
    6. Кризата в НАТО ще стане перманентна. В най-скоро време той ще се оформи като клиентски блок със съответното разделение на ролите: САЩ, асистирани от Великобритания, ще поемат водещата военнополитическа функция, група “желаещи” ще ги подкрепяг логистично и в дипломатически план, несъгласните ще бъдат подложени на остракизъм в очакване или да капитулират или да се самоизолират.
    7. САЩ, победител в поредната битка за контрол на света, все по-силно ще чувстват свръхнапрежението, надхвърлящо възможностите на техния икономически, морално-психологически и дори военен потенциал. Те ще се опитат да излязат от положението, следвайки твърд курс към глобално имперско господство.
    8. Развитето на международните процеси 2010-2012 г. при всички случаи ще доведе до нова поляризация в световните отношения. Ще се откроят две политически пространства- на американизма и на неамериканизма, като второто ще бъде по-раздробено и аморфно.

ІV. ПОСЛЕДИЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ
    1. Икономически последици
    1.1. Изключително важно значение ще има външният фактор. По всичко личи, че световната рецесия ще продължи още 2-3 години, което ще оказва значителен негативен ефект върху икономическото развитие на България.
    1.2. Рисковете в българската икономика са преди всичко в следните направления: цени на петрола, намален обем на инвестициите, външна търговия, туризъм.
    1.3. Загубите от войната ще се изразят в следното:
    - натрупаното вече отрицателно търговско салдо;
    - неизплащане на дължими суми по текущи договори за доставки на Ирак от български фирми;
    - изкупуване на дълга на Ирак от трета страна по ниска цена;
    - загуби от износ за други арабски страни;
    1.4. До края на годината е възможно България да получи до 100 милиона долара като компенсация за тукущи загуби и още 50-100 милиона долара за нуждите на военните реформи.
    1.5. Може да се очаква известно намаляване на средствата постъпващи по международни програми, тъй като се наблюдава пренасочване на някои от тях към Ирак.
    2. Последиците за България ще са предимно в моралната и политическата област.
    3. Американските акции в Ирак и в Афганистан ясно демонстрираха новия подход към съюзниците от блока- недоверие както към техните военни възможности, така и към политическата им лоялност. При това положение за България протекцията на Вашингтон става по-важна от членството в НАТО.
    4. Кризата в НАТО няма да доведе до незабавното му демонтиране. Неговата бюрократична и политическа машина ще възстанови оборотите си. Американски помощи вече очакват 20 източноевропейски държави. Това намалява възможността САЩ да предоставят на всеки желаните от него средства. България с нейното славянско православно население и русофилски традиции винаги ще е подозрителна за САЩ, които никога няма да я разглеждат като приоритетна държава в тяхната военнополитическа стратегия.
    5. Приемането на България в ЕС вероятно ще се забави /50-60%/
    6. Русия и България ще поддържат сегашното равнище на отношенията си при засилени търкания по икономически и полотически въпроси.
    7. Българо-арабските отношения ще получат известно формално развитие, като е възможно да бъдат развити отношенията със Саудитска Арабия. За повечето арабски страни София е безинтересна като политически и търговски център.
    8. На Балканите ще се забелязва засилена турска активност. За да укрепи тила си, възможно е Анкара да излезе с нови анонси за сътрудничество , насочени най-вече към България.
    9. Следвоенната обстановка ще се отрази върху работата на правителството. Ще се активизира атлантическото лоби начело с външния министър Соломон Паси.
    10. През следващите няколко години общественото мнение ще се окаже разединено. Привикнало на “лагерно мислене” то трудно ще се ориентира в комплицираната борба за геополитически и икономически интереси.
    11. Етническият мир в България въпреки възхвалата на “българския модел” ще остане крехък и уязвим.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
    Основен извод на прогнозното изследване е , че кризата и войната дадоха “геотектоничен” импулс на назрели противоречия, държани под похлупака на така наречения нов световен ред. Най-острото противоречие е между амбицията на хиперсилата Америка да управлява света без излишни спирачки и съществуващата международна система на суверенни държави и правни принципи.
    Ясно се вижда стремежът на САЩ да създадат нова международна система, отговаряща на американската концепция за световен ред, с нова архитектура на сигурност, ново международно право и нови морално-политически принципи.
    Всичко това предвещава крупни промени на международната арена, възникване на неустойчива и конфронтационна атмосфера.
    Закономерен резултат от всичко това е зараждащата се тенденция светът да се раздели на американски и неамерикански пространства.
    Като отзвук на международната поляризация се предвижда и определена политическа поляризация в България.