БЪЛГАРИТЕ В БЕРЛИН Печат
Автор Коянка Димитрова   
Понеделник, 01 Декември 2003 03:00
В Българския културен институт в Берлин бе представена брошурата на Виолета Йорн “Българите в Берлин”, част от поредицата “Заедно да живеем в Берлин”. Сънародниците ни в Берлин наброяват 5 000 души. Българското присъствие тук е проследено от възстановяването на държавността ни през 1878 г. до наши дни.
На 11.12.2003 г. в Българския културен институт в Берлин бе представена брошурата на Виолета Йорн “Българите в Берлин”. Тя е част от поредицата “Заедно да живеем в Берлин”, започната преди едно десетилетие като проект на Берлинския сенат. Нейният оригинален замисъл е всяка национална група да получи възможност да представи своята култура и традиции. На представянето присъстваха председателят на Германо-българския форум, депутатът Гернот Ерлер и висши служители на Берлинския сенат.
Навлизането на съвременните технологии в големия град води едновременно до отчуждение и унифициране. Групите хора, съставящи такъв конгломерат, свалят присъщите им живописни дрехи на самобитната култура и слагат общоразпространеното облекло на глобализма. Това уеднаквяване подтиска не само националната самоличност, но и индивидуалната им характеристика. Ето защо поредицата е похвално и достойно за адмириране начинание. Особено ценна е познавателната стойност на този вид литература. В случая проследяваме с интерес приноса на отделните национални групи в обществено-икономическия, културния и политически живот на германската столица.
По последни статистически данни сънародниците ни в Берлин наброяват 5 000 души с тенденцията да се увеличават. Изследването за България е с обем от 93 страници. То идва точно навреме, за да запълни една голяма празнина в знанията ни.
Авторката е родена в Русе, следвала е българска и немска филология, педагогически профил във Великотърновския университет. Омъжена е за германец, от 1970 г. живее в Берлин и работи като професионална преводачка. Движещите мотиви да започне работа върху книгата е амбицията й да спомогне за сближаването на българската и немската култури, да изтъкне факта, че Германия за нас е отдавна позната страна, а с присъствието си повече от век в Берлин като национална група, сънародниците ни са доказали достойнствата на българската духовност.
Мисълта на Виолета Йорн тече с лекота, езикът е прецизен и увлекателен, рубриките като хронология и подбор са обосновани, в логична връзка и последователност. Всяка брошура съдържа някакво послание, но основното в тази е познавателния й характер.
В уводната част България е представена в резюме: географско разположение, население, особеностите на езика, преглед на основните моменти в историческото развитие, демократичните реформи след 1989 г. и усилията за евроатлантическата интеграция на страната.
Българското присъствие в Германия и конкретно в Берлин е проследено от възстановяването на държавността ни през 1878 г. до наши дни. Отделено е внимание на организационния живот на сънародниците ни – студентски, икономически, образователни и други формирования, медии, отделни личности. Научаваме за дейността на първите организации. Сред тях е Студентски съюз “Родина”, основан през 1908 г. с идеята да работи за единството на българската младеж в Берлин за издигане на културно-образователното равнище на членовете му и “взаимното опознаване на двата народа в областта на духовната култура”.
Сформираната през 1928 г Българска колония “Единство” просъществува до началото на шейсетте години на миналия век. Наред с активна културна дейност, тя заделя средства за стипендии на български младежи, оказва подкрепа на сънародници, изпаднали в бедствено положение. Въвежда се практиката за избиране на почетни членове – германски индустриалци, общественици, дипломати, допринасящи за културното ни сближаване. Авторката включва и две организации, създадени от немска страна - Германско-българското дружество (1917 г.) и Института за икономически отношения с България, подпомагащи двустранните културни и стопански връзки, в които на България се отрежда място на “свързващо звено между Централна Европа и Турция, между Изтока и Запада”. От този период са представени бележити българи в Берлин. През 1922 г. Аспарух Лешников (Ари) се установява в столицата, за да следва музика, и печели сърцата на берлинчани още с първото си официално излизане на сцената. Панчо Владигеров заминава едва тринайсетгодишен да учи композиране, след две години е приет за редовен студент във Висшето музикално училище и ненавършил 18 години постъпва в Музикалната академия (1915 г.) заради изключителната си даровитост. Авторката продължава поредицата с имената на Златан Дудов, следвал кино- и театрална режисура, асистент на Фриц Ланг, художника Никола Михайлов, прекарал петдесет години от живота си в Германия, от които няколко в Берлин, учения Иван Странски, започнал следването си в Берлинския университет през 1922 г., свързан с Германия повече от трийсет и пет години, еднакво почитан за забележителните си професионални достижения и от двете страни, родения в Русе Елиас Канети, работил от 1929 до Втората световна война в берлинското издателство “Малик”.
Втората част на изследването е посветена на българските институции и организации от съвременността. Тук се намира една от четирите български църковни общини в Германия, която е в духовно общение с 2000 наши сънародници. От 1995 г. в Берлин е и центърът на българската епархия за Западна и Централна Европа, ръководен от Митрополит Симеон. За съхраняването на духовността ни допринася много и Българското училище със своята 25-годишна история. Информацията за организациите се допълва с данни за възникването и дейността на формирования като: Германско-българското дружество за насърчаване на двустранните връзки с председател проф.д-р Волфганг Геземан, работещо с Българския културен институт и Хумболтовия университет; Дружеството на приятелите на България Берлин/Бранденбург, с акцент върху културните инициативи, Германско-българския форум, създаден през 1996 г. в Бон с цел за насърчаване на двустранното сътрудничество в областта на политиката, културата, науката и икономиката. Кратка информация е предоставена и за една от най-активните понастоящем български студентски организации в Германия - “Хъшове”. От 2001 г., благодарение на амбициите на семейство Маргарита и Детлеф Щайн, българите в Берлин имат и своя радио- и телевизионна програма.
В отделен раздел под заглавие “България и българите в Берлин днес” са публикувани 59 биографии на хора на изкуството, лекари, журналисти, адвокати, бизнесмени. Сред тях са Георги Сергиев, известен не само с успешната търговска дейност, но и с дарителството, медиците проф. д-р Кръстю Бетов и проф. д-р Делчо Настев, писателите Асен Асенов и Цвета Софрониева, актьорът Самуел Финци, оперната прима Ана Томова-Синтова. От музикантите са представени пианистът Панчо Владигеров, внук на именития композитор, Николай Бадински, композитор и концертмайстор, тромпетистът Йордан Капитанов, саксофонистът Владимир Карпаров. Участието на българите от най-младото поколение в артистичния живот на германската столица се допълва с портрети на талантливи художници, скулптори, балерини, дизайнери. Изследването е допълнено с “български адреси“ в Берлин и подбрани заглавия на български книги, издадени от немски издателства.
Целите на брошурата са да събере и съпостави фактите, да припомни събития, имена на заслужили личности, оставили отпечатък в съзнанието на поколенията, да направи връзка с настоящето. Виолета Йорн се е справила блестящо. Събраното от нея е представено четивно, с достоверно звучене и затова отначало докрай остава очарователно и правдиво.
< Предишна   Следваща >