ДО РЕДАКЦИИТЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ СМИ Печат
Автор Експерт   
Четвъртък, 01 Март 2001 03:00
Повод за настоящото писмо е изявлението на Надежда Михайлова, публикувано в българските медии на 8 май 2001 г. Външният министър твърди, че "до този момент нито една политическа сили или личност извън държавните институции не се е ангажирала да съдействува за спасяването на шестимата" български медици в Либия.

       Вероятно българските политически сили ще реагират на тези твърдения. Но като структура на прохождащото гражданско общество, Българското дипломатическо дружество /БДД/ се чувствува длъжно да напомни на читателите за действията и позициите си по факта на задържането на българските граждани в Либия:

  1.        БДД бе сред първите, които алармираха за сериозността на случая с нашите медици. Това бе по времето, когато МВнР се стараеше да крие информация, да омаловажава проблема и не предприемаше адекватни на сериозността на ситуацията практически стъпки. В частност, на 1 октомври 1999 г., на съвместна прес-конференция с Националната асоциация за международни отношения в Агенция "Балкан", БДД изрази своята вяра в невинността на българите и подчерта тревогата си по отношение бездействието на българската дипломация.

  2. На същата прес-конференция БДД настоя българското правителство да направи всичко възможно за да осигури подкрепата за нашите граждани, арестувани в Либия от страна на водещи държави в света, международни организации, да използува потенциала на известни личности с оглед осигуряването на справедлив съдебен процес.

  3. На 13 октомври 1999 г., БДД се обърна с официално писмо до министър Михайлова, с което се ангажира да съдействува в рамките на възможностите си за позитивно решаване на проблема. Изразихме готовност да предложим своята експертиза и международни контакти за доказване на невинността на българските граждани, задържани в Либия. За съжаление, БДД до настоящия момент не е получило официален отговор от страна на министър Михайлова.

  4. През 2000 г. БДД се обърна трикратно към българските официални власти и към медиите с призиви да се предпазват от обидни квалификации и оценки, от ескалация на обвинения, да оставят адвокатите по делото на спокойствие и да обединят усилия за спасяването на българските медици.

  5. БДД се опита да предложи и конкретни стъпки с оглед подобряване на атмосферата в българо-либийските отношения. В частност, на 15 юни 2000 г, БДД настоя българското правителство да прекрати високомерната си политика спрямо арабския свят и да преразгледа изцяло отношенията с арабските партньори. В тази вразка, БДД призова президента Петър Стоянов да направи всичко възможно за да се срещне лично с либийския ръководител Моамар Кадафи. Този наш призив продължава да бъде актуален.

       Използваме случая, за да изразим безпокойство по отношение на оповестения от министър Михайлова "твърд курс" спрямо Либия и съмнения относно неговата целесъобразност в настоящия момент. Ако информациите в медиите са верни, т.н. "твърд курс" прилича повече на предизборен ход и не кореспондира с изразената тревога и готовност да се предприемат всички усилия за спасяването на българските медици. Подчертаваме, че настоящото българско правителство носи цялата отговорност за това, което се случи досега, и за това, което ще се случи в бъдеще със съдбата на задържаните български граждани в Либия.

       Продължаваме да вярваме в невинността на шестимата българи и се надяваме на справедлив съдебен процес и решение.

       София, 8 май 2001 г.