БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ИЗНЕСЕ ЛЕКЦИЯ ПРЕД БДД ПО СЛУЧАЙ 10 ГОДИШНИНАТА МУ Печат
Автор Георги Първанов   
Петък, 04 Април 2008 13:00
БЪЛГАРСКИЯТ ПРЕЗИДЕНТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ ИЗНЕСЕ ЛЕКЦИЯ ПРЕД
БЪЛГАРСКОТО ДИПЛОМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО ПО СЛУЧАЙ 10 ГОДИШНИНАТА ОТ ОСНОВАВАНЕТО МУ

10-04-2008, зала 8, НДК

Почитаемо ръководство на Българското дипломатическо дружество,
Уважаеми госпожи и господа министри и народни представители,
Ваши Превъзходителства,
Дами и господа,

За мен наистина е удоволствие да бъда отново в тази среда. Това е поредната ми лекция, поредното ми представяне пред една висока аудитория, подготвена с мнения и позиции по всички въпроси, засягащи нашата външна политика и националната ни сигурност. Спомням си пет годишнината, тържеството, което имахме тогава. Пак говорих обстойно и за съжаление много от изразените съмнения тогава, които се опитах обосновано да изразя пред вас, свързани с войната в Ирак, с различните тенденции, съществуващи в Европейския съюз и НАТО, ситуацията и перспективите на Балканите, са запазени в немалка степен и сега. Но веднага искам да подчертая - България и тогава, и сега в по-голяма степен дори, остава предсказуем, стабилен, предвидим съюзник. Остава партньор, който държи на поетите ангажименти и ги изпълнява независимо от трудностите и проблемите, които излизат пред нас като нация и пред общността, която представляваме.

Но за това вероятно ще говоря по-късно. Преди всичко, разбира се, бих искал да поздравя членовете на Българското дипломатическо дружество с този значим, юбилей. Защото, познавайки добре историята – вътрешната и външна, в частност историята на Дипломатическото дружество, мога да кажа, че дружеството беше реален извор на реална политика, на идеи, основани върху знанието, върху опита. За 10 години БДД бе коректив на българската външна политика, на политиката в областта на сигурността, в това число нерядко и коректив на президентската институция.

През този период БДД се утвърди като авторитетен представител на неправителствения сектор по въпросите на международните отношения, обединяващо уважавани наши дипломати, юристи, икономисти и други специалисти от сферата на международните отношения. Стана дума за това, че десет години продължи борбата на Дипломатическото дружество за приемането на специален закон за дипломатическата служба. И ако такъв закон има, то действително го дължим в най-голяма степен на усилията на БДД.

Без да съм изчерпателен, бих разширил оценката, характеристиката на онова, което БДД създаде през изминалите десет години. Не би било пресилено да кажа, уважаеми госпожи и господа, че ако днес можем да се похвалим с постигнати стратегически цели на външната ни политика, с едно действено, авторитетно членство в Европейския съюз и в НАТО, с една многопосочна, балансирана, прагматична външна политика, която решава проблеми. Всичко това в немалка степен се дължи и на факта, че БДД през годините беше действително необходим генератор на идеи, както и други неправителствени организации, чийто принос високо ценя.

Ако перефразирам една позната от близкото минало фраза и песен, мога да кажа, че едно десетилетие не стига. Вярвам, че корените на това общество на съмишленици са дълбоки и ще издържат на политическите ветрове и сътресения през следващите десетилетия, а сътресения сигурно ще има. Живеем в бурно време. Вярвам, че този клуб ще подхранва активно българските институции с нови идеи и предложения за ефективно посрещане предизвикателствата и рисковете на новото столетие.

Уважаеми госпожи и господа,

Правя една уговорка с оглед на съзнателното стесняване на проблематиката, която ще коментирам сега пред вас. Признавам, че далеч преди да потвърдя ангажимента си към юбилея на БДД, вече имах и друг ангажимент, свързан с проблемите на външната политика и сигурността. А именно - към Софийския университет, най-старото висше учебно заведение у нас. Бях изправен пред необходимостта да разделя, надявам се не изкуствено, проблематиката, за да се кажат важни и съществени неща и тук, и след две седмици на предстоящия форум на Софийския университет, където също да имаме богата основа за коментари и обсъждания.

Ще посветя своето изказване днес пред вас върху следните основни стълбове: България и Европейският съюз; ролята на нашата страна в енергийната политика на Европа; сътрудничеството ни в Югоизточна Европа и Черноморския регион. Все теми, които, сами съзнавате, са много актуални днес. Смятам, че в своята съвкупност към момента тези въпроси са сърцевината на нашата външна политика, определят в най-голяма степен средата на нейното провеждане и нашата роля в отношенията между факторите на международната сцена.

Изтеклата година беше първата година като пълноправен член на Европейския съюз. Всяко начало е трудно, но смятам, че това беше една успешна за страната ни година. Тук ще отворя една необходима скоба. По време на своето гостуване тук, в България, президентът на Европейската комисия г-н Барозу, в Гербовата зала на президентството, каза няколко много силни неща, които според мен са в основата на оценката на първата година от членството на България в Европейския съюз. Не президентът Първанов, не премиерът Станишев, не външният министър Калфин, сам президентът на Европейската комисия заяви буквално: “Първата година от членството на България в Европейския съюз е една история на успех”. Нито една българска медия не постави тази ярка, силна, вярна фраза в заглавието на своите материали. Казвам го с болка, не с упрек. Като българин се гордея с онова, което президентът Барозу каза. Без ни най-малко да подценявам справедливите, точни, силни упреци и критики, които бяха направени в редица сфери. Може би ще стане дума по-късно по този въпрос. Ние, българите, не се притесняваме от критики. Ние носим на критика, както се казва. Именно защото сме успешна нация, именно защото сме показали, че ценим, уважаваме авторитетното, коректното, добронамерено изказано мнение и препоръка отвън. Това е в основата на нашия успех в трудните години на ускорения процес на постигането на членството в Европейския съюз. И това ще бъде наше принципно положение, изходна точка в работата ни оттук нататък.

Нещо повече, дотолкова доколкото съм в курса на цялостното участие на българските институции, на лидерите на българската външна политика в европейския дебат, аз определено мога да кажа, че ние, българите, участвахме активно, аргументирано и полезно в дебата по целия дневен ред на Европейския съюз. И тогава, когато ставаше дума за подготовката на Договора за реформи, известен вече като Лисабонския договор; и тогава, когато на дневен ред беше и продължава да стои, разбира се, темата за разширяването; и по темата Косово, в частност, и по темата Македония, по темата за енергийната политика, България участваше със своите авторитетни оценки, експертизи и ясни политически позиции. Не искам да припомням тук оценки, които прозвучаха от държавните лидери на много европейски страни и от ръководителите на европейските институции. И така ще бъде и в бъдеще. Без да подценяваме ангажиментите, които имаме, за да си донапишем домашното, ние ще продължим да бъдем страна – активен член в дебата за бъдещето на Европейския съюз.

Има и нещо друго обаче. Вече обръщам въпроса навътре. Той не е толкова дипломатически, но е много важен тогава, когато става дума за измеренията на нашето европейско членство. Ние все още продължаваме да подценяваме въпроса за реалните измерения на онова, което сме договорили в Брюксел през целия преговорен процес. Ние все още не сме показали добре на гражданите, на бизнеса, на отделните социални общности, че придобивките, които се предлагат от Брюксел, не са просто даденост, че не става дума за средства, които трябва да бъдат преразпределени. Става дума за възможности. И това се отнася, разбира се, в най-голяма степен за темата за европейските фондове.

Има няколко много принципни въпроса, които стоят на дневен ред. Въпросът за нашия абсолютно необходим експертен административен капацитет. За възможността на всички нива - от най-високото до нивото на най-малката община, да създадем необходимия капацитет за разработването на отделните проекти. Не сме съумели да го постигнем. Нека тук да ползваме опита на страните, които вече извървяваха този път. Това беше, впрочем, една от основните теми на разговора ни в Полша вчера. На поуките, проблемите и постиженията, които имат те.

Бих казал, че въпросът за контрола, за неизразходването на тези средства е ключов въпрос за доверието между нас и европейските институции, между нас и страните от ЕС. Тук компромиси не може да има. Няма да влизам в дебата от днешния вот. Това е работа на парламента. Ще се изказвам и в бъдеще, както съм го правил и досега, по тези вътрешни въпроси. Но ние трябва да направим всичко необходимо, за да гарантираме безкомпромисно пълната прозрачност, ефективното използване на тези средства,. Независимо от това, че може да пострада партийния авторитет или авторитетът на един или друг политик, управленец или лидер.

Разбира се, наред с тези неща, ще си позволя да поставя и проблеми, които вълнуват нас, българските граждани и институции респективно и които създават проблеми на българите. Например трудовият пазар на редица страни – членки от ЕС, остава затворен за нас. Въпреки че няма данни българи да създават трудности за европейските пазари на труда. Младите хора на България продължават да имат затруднения с признаването на техни дипломи. Продължават прекомерно стриктните проверки на някои наши съграждани по европейските граници. Не е дребнотемие това, Ваши Превъзходителства, уважаеми госпожи и господа, това е част от темата за доверието, за взаимните отношения, които трябва да градим, за реципрочността в създаването на подобен тип отношения. И се надявам, че няма да е далеч бъдещето, във всеки случай преди следващия юбилей и преди следващата ми лекция в БДД, когато да можем да кажем, че тези въпроси са трайно и окончателно решени. Защото става дума за въпроси и морални, и може би малко емоционални, но във всеки случай значими.

Искам тук само да маркирам, по тази тема може да очаквате от президентската и от другите институции по-разширена и по-разгърната позиция. Става дума за миграционната ни политика. Една тема, чиято важност произтича, от една страна, от факта, че българският трудов пазар също вече започва да усеща много остър дефицит на подготвена работна ръка, както в много от европейските страни.

От друга страна, съзнанието, ангажиментът ни да бъдем верни на всички изисквания, които произтичат от факта, че сме външна граница на ЕС.

Уважаеми госпожи и господа,

През 2007 г. Шенгенското пространство се разшири. Това е историческо събитие за народите на присъединилите се държави, които премахнаха символите на разделението, граничните бариери. Това дава възможност обикновените граждани на тези държави реално да почувстват изгодите от интегрирането на стария континент. Разширяването на Шенгенското пространство отправи много силен сигнал към България. То трябва да ни амбицира допълнително да активизираме усилията си за покриване на критериите, за да се присъединим към това пространство във възможно най-скоро време. Нашата национална амбиция е да се включим към Шенгенското пространство от 2011 г. В този контекст задача №1 в тази област е охраната на нашата външна граница като външна граница на ЕС, както вече казах.

Ние трябва да изпълним своите задължения въпреки известното недоволство, което ще породим в правителствата и гражданите на съседните ни държави, въпреки значителните усилия и средства, които трябва да отделим от държавния бюджет. Но в същото време не трябва да прокарваме нова разделителна линия, да строим, образно казано, нова Берлинска стена на Балканите, тъй като това ще противоречи на икономическите интереси на България и ЕС, на интересите на нашата сигурност и ще свива възможностите на това сътрудничество.

Перспективата да въведем еврото и да се присъединим към еврозоната стана причина за много реални опасения, тревоги и скептицизъм. Мисля, че започналата дискусия трябва да се деполитизира, да се фокусира върху положителните и отрицателните последици, - икономически, социални, върху връзката между въвеждането на единната валута и жизнения стандарт на обикновения българин. Според мен ключовият въпрос не е толкова кога, а как ще въведем единната европейска валута, така че позитивният ефект да бъде по-голям, отколко негативите. Така че обикновеният българин да не почувства значителни сътресения, да се смекчи удара върху неговия жизнен стандарт.

Няколко думи по механизма за сътрудничеството и оценката, нещо, за което вече частично говорих. Без съмнение това е форма на градивно партньорство между България и Европейската комисия. Въпреки понякога не съвсем ясните параметри и критерии, все пак механизмът играе ролята на стимул за практически действия срещу корупцията, срещу организираната престъпност, за изграждането на ефективна съдебна система, на ефективна правозащитна система. Благодарение и на него, и на усилията на българските институции беше направено немалко в България. Но сега, след евентуалното влизане в сила на Лисабонския договор от 1 януари 2009 г., вероятно този механизъм ще загуби своето стимулиращо действие, още повече, че в новия договор съществуват редица възможности за по-ефективен контрол, сътрудничество и оценка и може би е настъпило времето да започне дискусия по прехода от този механизъм към други форми на взаимодействие. Поставям този въпрос, за да привлека вниманието и на съответните български институции, и, разбира се, на нашите партньори.

Уважаеми госпожи и господа,

Важна задача на нашата външна политика ще бъде насочена в направлението за преодоляване или за ограничаване, по-прецизно казано, на зависимостта от вноса на енергоресурси. Осигуряването на устойчивост и сигурност на доставките на тези ресурси трябва да остане наш национален приоритет, заедно с другия приоритет – те са неразривно свързани – диверсификацията на източниците и трасетата. Това са еднакво важни приоритети, които не трябва да се противопоставят, подчертавам го отново.

Ще започна с осигуряването на стабилни и сигурни доставки. Това беше в основата на подписаните наскоро споразумения за изграждането на петролопровода Бургас – Александруполис и на газопровода Южен поток. Два проекта, които смятам, аз поне оценявам като адекватен отговор на едно от най-големите предизвикателства за Балканите и Европа през следващите години – очакваният недостиг на електроенергия и енергоресурси. Отчитайки конкуренцията в Европа и в света за изграждането на газопреносни мощности, смятам, че България по естествен начин реализира своето ключово място в геостратегически план. Проектите имат стратегическо значение за българската икономика, за развитието на нашата страна, за региона за Европейския съюз. Направена беше важна стъпка към утвърждаването на България като енергиен център на региона, нарасна тежестта на нашата страна в европейската и световната енергийна политика. Убеден съм, че реализирането на двата проекта ще повиши сигурността, стабилността в Черноморския басейн и ЕС.

От гледна точка на диверсификацията особен интерес представлява другият проект - газопроводът НАБУКО. Впрочем, както мнозина от вас знаят, това беше тема на мое специално работно посещение в Азербайджан и на разговорите ми с президента Илхам Алиев. Ние постигнахме принципна, но конкретна договореност за това България след съответните експертни преговори, разбира се, между двата енергийни субекта, да може да получава природен газ от порядъка на 1 млрд. куб.м., изпреварващо, преди старта на НАБУКО, по тръбата, която вече съществува през Турция и Гърция. И това може да бъде, уважаеми госпожи и господа, нашият изпреварващ ход, нашият изпреварващ принос към развитието на НАБУКО. Ако всяка страна, съучредител на НАБУКО, респективно фирмите, които представляват тези страни, направи подобна стъпка, реално ще бъдат създадени гаранциите за ускоряването, за по-бързото стартиране на този проект. Това е нашият отговор на онези, които ни подозираха, че ние искаме да обвържем България едностранно в нейните енергийни проекти. Нищо подобно. Колкото повече източници, в т. ч. и с активната намеса и роля на България, бъдат открити и експлоатирани, колкото повече трасета, в т. ч. и през България, която има своето геостратегическо разположение и то бъде използвано, толкова по-добре за Балканите, толкова по-добре за Европа. И ние работим искрено за тази политика, за този принцип, така както бихме работили за петролопровода Бургас – Вльора, също един проект, който необосновано дълго залежава, позволете ми тази метафора.

Ограничаването на вредните емисии, борбата с глобалното затопляне, климатичните промени, диверсификацията на енергийните източници са тясно свързани с въпроса за бъдещето на ядрената енергетика, защото при всичките опасения и при всичките гаранции, които трябва да се дават непрекъснато за сигурността, трябва да кажем, че атомът е сред най-чистите екологично източници на електроенергия. Твърдя, че нашата страна направи далновиден избор, вземайки решението за изграждането на АЕЦ - Белене, новата атомна централа. Споразумението беше своевременен отговор на очакваните нужди от електричество за страната и региона. Има нещо дълбоко символично в това, че ние взехме това решение в момент, в който бяхме принудени да прекъснем доставките за нашите уважавани съседи, а те имаха криза в енергиен план. Такава криза не би имало, ако успеем ускорено да изградим АЕЦ – Белене.

Твърдя, че и трите проекта – и Бургас – Александруполис, и Южен поток, и АЕЦ – Белене са не просто наше национално постижение, това са европейски проекти. Първо, защото в тяхната реализация участват фирми, страни от различни части на Европейския съюз, във всеки един от тях има осезателно европейско присъствие. Второ, проектите са европейски, защото потребителите, най-важното условие, са именно нашите приятели и съюзници от Европа. Обвързването е взаимно. Тук не може да има никакво съмнение и колебание в това.

Разбира се, за нас е важно и ние държим на този ангажимент, Европейският съюз да говори в един глас, когато става дума за енергийна стратегия и политика, когато става дума за контактите, разговорите със страните – доставчици на енергоресурси. И това ще бъде нашата позиция на следващите форуми на Европейския съюз.

Уважаеми госпожи и господа,

В Югоизточна Европа и Черноморския регион страната ни последователно провежда политика на добросъседство, на взаимноизгодно сътрудничество. Бих искал да подчертая активната роля на нашата страна за утвърждаването на редица интеграционни форми за реализирането на конкретни инициативи.

Само ще припомня факта, че инициираната в България, във Варна в частност, идея за регионален форум, посветен на културните коридори и която беше една от първите стъпки на регионалния диалог, тази година ще проведе своя четвърти по ред форум в съседна Гърция и дава своите конкретни резултати.

Вярвам, че всички ние сме убедени, че пътят към устойчивото развитие и стабилност на региона преминава през европейската и евроатлантическата перспектива на нашите съседи. В тази връзка отново искам да поздравя Албания и Хърватия с поканата за членство в НАТО.

В същото време искам да изразя съжалението си, че на последната среща на НАТО в Букурещ покана за Македония не беше отправена, тя беше отложена. Искрено съжалявам наистина за нашите съседи и братя от Република Македония, защото разширяването на зоната на свобода и сигурност, демокрация с включването на тази млада държава е от изключително важно значение за региона като цяло, в частност и за България. То е и нашият национален интерес.

Аз съм поставял въпроса за евроатлантическото и европейското бъдеще на трите страни в пакет, на Хърватия, Македония и Албания и на срещата в Истанбул, и след това в Рига, и в много двустранни срещи и контакти с европейските лидери. И ще продължа да отстоявам тази позиция. Разбира се, динамиката на този процес и неговите резултати зависят от бързината и качеството на покриването на критериите и условията за членство. А един от важните критерии е добросъседството. И стабилността днес не е характерна черта за нашия регион. Имаше позитивни тенденции, на приливи и отливи, но, уви, днес Балканите по-скоро генерират напрежение, отколкото да излъчват сигурност и стабилност.

Водени от тези съображения и други, които ще коментирам след малко, българските институции, в частност българското правителство, признаха Косово. Няма да коментирам всички противоречиви оценки, които се чуха вътре в нашето общество по тази тема. Впрочем това беше признание на случил се факт. Народът на тази бивша югославска провинция вече беше изразил своята воля.

Искам да припомня, че България положи много усилия за сближението на двете страни и намирането на взаимноприемливи решения. Точно с тази цел аз бях и в Белград, може би дълго време бях единственият президент, посетил Белград, за да коментира достойнствата и пропуските в плана Ахтисаари още на ранния етап от неговото обявяване. Тоест, ние сме водили един честен, откровен, аргументиран диалог с нашите съседи по тази тема. И ще продължим да изхождаме от тези позиции, първо, защото ние сме съсед, при това не какъв да е съсед, а такъв, чиито съдби са преплетени от историята през вековете.

Второ, защото, и това е факт, който аз приветствам, Европейският съюз припозна този проблем, този възел като свой проблем. Оценявам високо усилията, които полагат САЩ, Русия и други страни за намирането на решение по този въпрос през годините.

И все пак смятам, че най-важният, най-отговорният ангажимент е именно на Европейския съюз, особено оттук-нататък, когато, както знаем, Европейският съюз ще има и своите сили, които ще трябва да гарантират мира, сигурността и перспективното развитие на Косово и на региона, разбира се.

Разбирам реакцията на нашите съседи, приятели от Сърбия по повод на международното признаване на Косово. Впрочем, като историк ще припомня, че има немалко случаи в българската история, когато ние сме изпитвали подобни чувства, когато са били налице международни договори, които ние самите сме оценявали като несправедливи, като неотговарящи на националните интереси. Но това е историята. Ние не можем, както съм казвал и друг път, да гледаме непрекъснато в огледалото за обратното виждане.

В този смисъл много важно беше разделението на проблема за Косово от проблема за европейската перспектива на Сърбия. Нещо, зад което ние винаги сме стояли и нашите приятели в Белград го знаят добре. Ние сме били едни от най-ярките, най-последователните застъпници за европейското и евроатлантическото бъдеще на Сърбия, разбира се, в съответствие с техния собствен избор, в съответствие с темповете, с динамиката, с която те покриват критериите, така както сме го направили и ние.

Позволете ми, уважаеми госпожи и господа, да изразя своето задоволство от активността на нашата страна и нейния принос в изработването на политиката на Европейския съюз към Черноморския регион, на сътрудничеството между регионалните институции и Европейския съюз. Удовлетворени сме, че черноморската енергия на Европейския съюз предоставя една широка платформа за разработването и реализирането на множество конкретни проекти.

Ще припомня, че България е сериозен инвеститор в страните от Балканите и Черноморския басейн. Искам обаче да апелирам и го казвам съвсем отговорно, на базата на разговорите с някои от лидерите на страните, които ние сме свикнали да наричаме нови съседи, които са обект на съседската политика на Европейския съюз - трябва да изпълним с още по-реално съдържание тази политика. Има подобни очаквания. Не във всички случаи ние можем да наложим своето, европейското виждане за развитието на демокрация в тези страни. Но нямам никакво колебание в оценката, в извода си, че лидерите на тези страни искат да работят добре с Европа и че те са готови да дадат своя принос за развитието на тези общи отношения.

Още веднъж, приключвайки, искам да потвърдя своя ангажимент да продължим нашия разговор в близък до този състав само след две седмици. Надявам се, че по темите, които поставих тук, съм бил достатъчно изчерпателен и полезен.

Благодаря ви.
< Предишна   Следваща >