Приветствие към Кръглата маса “Тероризмът след Мадрид 2004- нови предизвикателства и противодействие”
ЕКСПЕРТНА КРЪГЛА МАСА ОРГАНИЗИРАНА ОТ БДД, ПОД ПАТРОНАЖА НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ
“ ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД-2004-НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”
ДО УЧАСТНИЦИТЕ В ЕКСПЕРТНАТА КРЪГЛА МАСА “ТЕРОРИЗМЪТ СЛЕД МАДРИД 2004- НОВИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ”
Ваши превъзходителства, Уважаеми гости от чужбина, Дами и господа,
Приветствам идеята да се обсъдят на експертно ниво новите предизвикателства и формите за противодействие на тероризма. Вашето високо професионално ниво и широка представителност е гаранция, че ще предложите добър краен продукт. Убеден, съм че вашият анализ, идеи и конкретни предложения ще бъдат от особена важност за нас, политиците и държавниците, в борбата срещу световния тероризъм
Формулираната тема е уловила много точно неоспоримия факт, че след атентатите в Мадрид и Истанбул всички ние сме изправени пред нов етап от предизвикателства и противодействие. Тероризмът “преля” в Европа и застрашава демократичните основи на обществата ни. Мисля, че няма да бъде пресилено ако предупредя, че международният тероризъм е на път да се превърне в хроническа болест на новия век.
Мобилизирането на световната общност срещу това предизвикателство е факт. Нараства разбирането, че в борбата срещу терора няма малки и големи страни. Не е възможно също да се справим поединично с тази заплаха. Поради географското си положение Република България е изложена на опасността терористите да търсят у нас плацдарм или транзитен коридор от горещи съседни райони към Централна и Западна Европа. Като държава, която тепърва се изправя на крака, България е по-уязвима и би могла да се превърне в притегателна точка за екстремисти от различен характер. Именно поради това, считам, че нашата борба срещу тероризма започва с усилията за укрепване на демократичното развитие и икономическите основи на страната, с ускореното приемане и прилагане на закони, подобряващи координацията между отделните фактори, с ограничаването на корупцията и организираната престъпност, с изграждането на ефективна съдебна система, с активното международно сътрудничество.
Няма да споря с вас, експертите, какви са непосредствените предизвикателства пред нас в светлината на атентатите в Мадрид и Истанбул. Ще посоча само три от тях:
Република България се превръща във външна граница за ЕС и НАТО. От този факт произтичат сериозни задължения и ангажименти по отношение на сигурността на нашите граници особено в навечерието на Олимпийските игри в Атина. Но искам специално да подчертая, че ние не трябва да създаваме нови разделителни линии. Българските граници следва да бъдат прозрачни за легална търговия, младежки и туристически обмен и в същото време – непреодолима преграда за терористи, екстремисти и контрабандисти. Република България трябва да продължи да бъде активен фактор за задълбочаване на сътрудничеството със страните, които засега остават извън ЕС и НАТО. Държавите от региона могат и трябва да създадат зона за свободна търговия и да модернизират инфраструктурата, да либерализират енергийния пазар, да участват активно в изпълнението на дневния ред, приет от Европейския съюз през миналата година в Солун. Решаването на тези задачи ще доведе до повишаването на просперитета и стабилност, ще тушира различията и недоволството, които в много случаи са хранителната среда за тероризма. Второто предизвикателство е участието на нашата страна в операциите на международната общност в кризисни региони по света. Като солидарен член на международната общност България участва в подобни операции в Босна и Косово, в Афганистан и Ирак, където даде свидни жертви. И занапред ние ще участваме в подобни мисии под флага на НАТО или на ООН. Поради това преди време призовах съответните институции да анализират досегашния опит и да очертаят “прага” на българското участие в подобни мисии. Продължавам да считам тази задача за актуална и ще се радвам, ако тя стане част от предстоящите експерти дискусии.
На следващо място ще поставя формулирането на единна превантивна политика, които да атакува корените на международния тероризъм. Прилагането на военна сила за решаване на кризи следва да бъде последното възможно средство за борба срещу терора. Международната общност трябва да съгласува и предприеме действия в политически, икономически и социален план особено по отношение на конфликтните региони и потенциалните горещи точки. Убеден съм, че целта на тази политика трябва да бъде ускоряване на социално-икономическото развитие и демократизацията, поощряване на толерантността и диалога, създаване на условия на нетърпимост към терористите и екстремистите.
Като пожелавам успех на вашата “кръгла маса” се надявам, че тя ще даде пример за съчетаване на теория, опит и практика.
София, 24 юни 2004 г.
Георги ПЪРВАНОВ
|