От голямо значение за външната политика на новото правителство ще бъде да тръгне непредубедено и не от внушаваната позиция, че тя е била успешна в мандата на правителството на Иван Костов.
       Първите сигнали са, че в НДСВ имат виждане за пропуснатите ползи, за залитанията и гафовете на досегашните "дипломати". Дошлите отвън съидейници на движението разбират най-добре голямото несъответствие между хвалбите на доскоро управляващите за "невероятните успехи" в чужбина и действителното положение на България в сложната схема на международните отношения. Досегашните позиции, колкото и оскъдно да са отразени в предизборните изявления и следизборните декларации на спечелилите последните избори, дават основание за извода, че ще се търси в много по-голяма степен прагматизъм във външнополитическото поведение. От самите акценти на правителството, което сформира НДСВ, се налага и изводът, че българските позиции и действия на международната сцена ще се определят от търсенето на условия и средства за решаване на вътрешноикономическите проблеми, за поставяне на основи за перспективно развитие в дългосрочен план и сред коренно изменящ се външен свят. Това ще предопредели една по-уравновесена и практична външна политика.
       Стремежът на Симеон Втори да не допусне намесата на България в каквито и да е конфликти в региона ще води до предпазливост, която може да рискува ролята на държавата като фактор. Неслучайно СДС улови този нюанс и го взе на въоръжение в критиките си срещу НДСВ, че нямало ясни позиции по такъв важен въпрос като събитията в Македония.
       Безспорно интеграцията в НАТО и ЕС ще продължи, но е илюзорно да се смята, че това ще става по същия повърхностен начин и преследване на политически дивиденти за управляващата сила. Новите управляващи като прагматици разбират, че не отворена или затворена глава в преговорите с ЕС, а действащата икономика ще ни приближи към изпълнението на критериите и реалното членство, не демонстрациите на военни учения, а реална реформа и осигурено финансиране ще приближат българската армия към НАТО. Другата принципна страна на подхода към ЕС и НАТО е разглеждането им като инструменти за постигане на основните цели на България, а не като цели сами за себе си. Т. е. извличането на реална полза в близко и далечно бъдеще, укрепване на страната, на нейната икономика и сигурност, ще бъдат определящи при вземане на решения.
       Уравновесената и прагматична политика обаче зависи и от субективния фактор. С доскорошните политици бяха свикнали да се държат като с хора, готови да изпълнят всяка "препоръка" или внушение. В голяма степен те си спечелиха славата на послушници, без открояваща се собствена визия, с изключение на няколко опита (по-точно издънки) на премиера и президента. Затова е изключително важно каква атмосфера на диалог ще се създаде между новите управляващи и водещи фигури от политиката, финансите и бизнеса на заобикалящия ни свят, какво поведение ще имат българските представители, особено ако се вземе предвид неопитността на някои от тях.
       Очаква се да се нормализират и отношенията с Русия. На първо място, макар и не по време, т.е. не веднага, ще се преследва отварянето на пазарите и премахване на някои ограничения. От стратегическо значение са енергоносителите от руски и източни пазари, тяхното преразпределение и транзитиране, в което България може да играе ключова роля. Усилията на новото българско правителство трябва да отчитат, че тук ще са намесени и други интереси, най-вече на САЩ, Турция и Румъния, и едва ли ще му бъде толкова лесно.
       Друга очаквана преориентация е връщането във възможната степен на нивото на отношенията ни с арабските страни, коригиране на редица грешки, допуснати от досегашните управляващи. В резултат би трябвало да се надяваме на повече инвестиции и разширяване на пазарите. Ще съумее ли Симеон Втори да създаде ново лоби в арабския свят, а същевременно да използва наличните връзки в еврейското лоби?
       В двустранните отношения новата политическа сила ще намери много затлачени проблеми, нерешени въпроси и неизползван потенциал. Има индикации, че първата страна в Европа, която българският премиер ще посети, е Германия. Но именно там един некадърен посланик и политически назначен екип сведоха отношенията ни до едно средно равнище. Немският бизнес още (може би с основание) храни недоверие към условията за бизнес в България.
       Изостават и двустранните отношения със страните от Централна Европа. Макар че и самите те не са особено активни, трябва да се отчита, едно от изискванията на ЕС е кандидатките за членство да имат развити двустранни отношения със съседни и близки до региона страни.
       Високомерното поведение на гърците, финансовата криза в Турция, антибългарските настроения в Югославия и Македония, положението на българските малцинства извън границите на страната, са все ситуации, с които новата власт трябва да се съобразява и да търси решения.
       За да се вземат необходимите решения в държавата е необходима информация на високо качествено ниво. Информационният поток обаче е под всякаква критика, а това е така, защото няма кой да го създава, анализира и предлага на висшето държавно ръководство. Наскоро централен всекидневник коментира документ "За служебно ползване" от МВнР на България по Македония, който изобилстваше с елементарни и наивни съждения. Как и с кого ще работи новото управление, от кого ще получава информации, анализи и предложения - остава загадка, ако още в първите дни не вземе радикални мерки за въвеждане на принципи и ред, ако не възстанови високия професионализъм и интереса на държавата преди всичко. Най-лошото е, че СДС се заканва да саботира новото управление по всички линии, а това няма да е полезно за имиджа ни на развиваща се демокрация пред външния свят.
       Личността на новия министър, разбира се, има своето значение. Оправдано е очакването, че той ще акцентира на интеграцията с НАТО. Но също така оправдано е опасението, дали пак няма да отложим във времето подобряването на отношенията с арабските страни. Към тези опасения може да се прибави и друго: именно Соломон Паси беше съавторът на прогнозата за по-нататъшно разпадане на държавите на Балканите, което противоречи поне на официалните усилия на международната общност днес да не се допусне преначертаване на границите в ЮИЕ. Спомняме си още нещо: прогнозите му за превръщането на НАТО в световна организация и изместване на ООН. Не е забравено и присъединяването му пророчеството за разпадане на Русия. На пръв поглед би възникнал въпросът, как ще погледне Москва на такъв министър? Парадоксалното е, че в Москва гледат с любопитство и очакване на новия министър. Не трябва да се забравя, че еврейското лоби в Русия периодично набира скорост и влияние.
       Съществува мнение, че принудителното издигане на кандидатурата на Соломон Паси в последния момент поради отказа на посланик Сталев е по-добрият вариант. Това по принцип е вярно, като се има предвид, че посланикът ни в Турция /преди това в Германия/ е компрометиран в някои отношения, но идеята лично Симеон Втори да поеме Външно министерство беше далеч по-доброто решение.
       Решаващи за реализацията на политиката са кадрите. А през последните седмици, пък и през годините на костовото управление, в дипломацията навлязоха твърде много некомпетентни хора, които бяха циментирани със Закона за държавния служител или изпратени за цял мандат в чужбина. Необяснимо е как ще се издига нивото на работа без истински професионализъм в нея, особено ако започне да се повтаря партизанщината, посланици и "дипломати" на бившата управляваща сила и днешна опозиция да работят за нея и пренебрегват официалния си работодател- МВнР? Хубаво е, че НДСВ иска българите да кажат "сбогом" на политическите метли, но има ли време и сили да изчисти дипломацията от вредни за имиджа на страната ни кадри и за бърза промяна на стила и качеството на работа?
       Важни са и отношенията с новия партньор - ДПС. И по-рано това движение настояваше за някои дипломатически места и в някои случаи ги получаваше. Въпросът е какъв апетит ще придобие то след влизането във властта и какви нови претенции за средните и ниски ешалони на дипломацията ще постави Ахмед Доган. Трябва ли да се удовлетворяват всички негови искания при процентното съотношение на хората му в НС и няма ли отново да жертваме професионализъм за партийно назначени хора?