ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ КАТО ЧАСТ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ИНТЕГРАЦИОНЕН ПРОЦЕС Печат
Автор Урзула Зайлер-Албринг   
Понеделник, 01 Януари 2001 13:00
Доклад на посланика на Федерална република Германия госпожа Урзула Зайлер-Албринг пред Българското дипломатическо дружество

Така се случи, че през месец май 1999 година по повод на 50 годишнината от създаването на Федерална република Германия на това място /НДК/ се състоя "Българо-германския форум". Това бе форум на съвместното установяване на предизвикателствата, пред които европейските държави се изправят на прага на 21 -ви век. Тези предизвикателства са и фонът на днешната тема: "Германо-българските отношения като част от европейския интеграционен процес". Както едното: двустранните отношения, така и другото: европейската интеграция на нашите две страни, почти не могат да се разграничат помежду си. Двустранни връзки в чистата си форма не съществуват вече. Ние боравим с взаимоотношения, политически, икономически и обществени. Става въпрос за посоката на развитие и перспективите.

Затова си позволявам да започна с някои двустранни аспекти, да мина през процесите на интеграционната политика и да стигна до един общ политически избор.

Дами и господа, За Германия България е една важна, традиционно приятелска страна. Отношенията не са исторически обременени. Перспективите са добри. Федералното правителство подпомага и подкрепя България по многообразни начини, партньорски, по пътя на демократичните промени и реформи. Този спектър обхваща политиката , също и политиката на сигурност, икономиката, културата и социалната област.

Многообразието на действуващи лица от федерално ниво, провинциите и общините, от политиката, икономиката и културата е широкоспектърно и впечатляващо. Отношенията, особено в икономическата област, се отличават чрез тясна мрежа от лични и институционални контакти. Значителни средства, включително на германския дял в бюджета на ЕС /около 25%/ бяха и ще бъдат на разположение.

Спонтанната помощ от Германия за лица и обществени заведения доказва впечатляващо: България има приятели в Германия, на които може да се разчита.

На това място искам да упомена ролята на германските политически фондации. Фондациите- Фридрих Еберт, Конрад Аденауер, Фридрих Науман, Ханс Зайдел- като недържавни организации, успешно заедно със своите политически партньори се грижат в България за мероприятия във връзка със стимулиране на демокрацията. Фондациите отстояват толерантността в икономиката и обществото. Те стимулират компетентността, вещината. Те прокламират например германския модел на социалната пазарна икономика.

Обобщено може да се констатира, че вече е достигната една пределна степен на насищане при двустранната трансформационна помощ под формата на консултации. Има и белези и граници на възможността за абсорбиране.

Следователно, двустранните икономически отношения имат висока степен на значимост. С обръщането си към Европейския съюз България постави стрелките правилно. За да успее преходът и икономически, България се нуждае от по-силен икономически растеж. Растежът обаче зависи преди всичко от ангажимента на вътрешни и външни инвеститори, преди всичко и на германски.

Ще назова един пример: през изминалата година участвувах в церемонията по откриването на Фабрика за хладилна гехника на един водещ германски предприемач в Радиново до Пловдив.

Предприятието е инвестирало там около 50 милиона ДМ в едно ново производство. Там ще са заети около 300 сътрудника и ще се прилагат висококачествени и природосъобразни технологии. Това е един добър пример за това, как именно чуждестранни инвеститори осъществяват така необходимия за по-нататъшния растеж трансфер на производствено-икономическо ноу-хау. България би трябвало да положи всички усилия, за да привлече възможно много сериозни чуждестранни инвеститори, които да се ангажират тук. За тази цел трябва да се премахнат затрудненията за инвеститорите, с които ежедневно се сблъскват фирмите- също и немските. Открити въпроси относно собствеността възпрепетствуват сключването на доста сделки.

Радвам се, че мога генерално да констатирам, че интересът на германската икономика към България расте. В периода между 1991 год. и октомври 2000 год. размерът на германските преки инвестиции в България възлизаше на около 470 милиона долара. Така Германия е на първо място между чуждите инвеститори. Освен това Германия е един от най-важните търговски партньори на България. През първите три тримесечия на 2000 година можахме да отбележим търговски обем за повече от 2 милиарда ДМ. Окончателни данни още не са налице, но много говори за това, че 2000 година ще е била най-успешната година в двустранните отношения от 1991 год. насам. За това допринесе и растежът на българския износ за Германия. През тази година се надяваме, че германските фирми ще имат възможност да участвуват в големите инфраструктурни проекти, например в енергийния, транспортния и водния сектори.

Успешните големи проекти обаче не трябва да закриват погледа за това, че икономическото развитие на България и свързаното с него значително интензивиране на германо-българските както и европейско-българските икономически отношения ще зависи от състоянието на средното съсловие. Германия в годините след Втората световна война постигна добър резултат в политиката си на стимулиране на средното съсловие. Средноголемите предприятия определят дори и днес германския икономически живот, независимо, че икономическата преса често се концентрира върху големите предприятия. Германският икономически успех се дължи в значителна степен на средните предприятия. България може да се поучи от този опит. Затова стимулирането на средното съсловие е акцент в двустранното икономически релевантно държавно сътрудничество. През 2000 година бяха на разположение 25 милиона ДМ за проекти за финансовото и техническо сътрудничество. Подпомагането при предлагане на български аграрни продукти на пазара, предоставянето на кредитни линии за малки и средни предприятия, насърчаването на професионалното обучение- това са само три примера за проекти от германо-българското сътрудничество, които съответствуват на нашата концепция за подпомагане на средното съсловие.

В областта на културата бихме желали да запазим високото ниво на сътрудничество. Годишно се отпускат около 150 стипендии. Разви се едно изключително добро сътрудничество с Факултета за германско инженелно обучение и промишлен мениджмънт на Техническия университет в София. Техните перфектни двуезични абсолвенти са търсени кандидати за работни места, за които се изискват изключителни познания в областта на инженерните науки.

Бих искала да спомена поколения български граждани, които са учили и преподавали в германските университети и висши учебни заведения.

Смятам, че желанието да се седи на студентската скамейка в Германия, предвид големия брой бългаски кандидати, които ежегодно идват в германското посолство в София, не е отминало. Това е добре. Почти без изключение става приемането в германските висши учебни заведения с или без стипендия. И това заслужава одобрение.

Ние бихме си пожелали обаче, повече абсолвенти след успешното завършване на следването да се завръщат в родината си; не на последно място защото в България предстои един т.н. "договор на поколенията", за да се гарантира една действаща социална система. Една сериозна тема, с оглед на критичното демографско развитие в България!

Насърчаването на изучаването на немски език ни лежи на сърцето. Немският език е работен език в ЕС, заедно с английски и френски език. Затова знанието на немски език за представителите на България в ЕС е абсолютно необходимо. То служи не на последно място и на икономическия обмен.
Дами и господа,

сега да преминем към интеграционно-политическите аспекти: Позволете предварително да кажа: Германия днес е заобиколена от съюзници. Скоро Германия ще има външна граница в рамките на ЕС само с Швейцария. А европейската интеграция е така тясна, тя осъществява толкова много преплитания, че интеграционният процес е вече необратим. Няма вече "германски въпрос". Европа на 15-те печели по този начин такава висока степен на стабилност, че сега става въпрос вече за разширяването на тази стабилност върху цяла Европа. Но не става въпрос за някаква си стабилност. Съветският съюз и комунистически управляваната България също дълго време се смятаха за стабилни. Това обаче бе гробищната тишина на една диктатура. Действителна стабилност може да има само там, където са гарантирани демокрацията, свободата и правовата държава.

Със започването на преговорите за присъединяване, с решението на Съвета за изваждане на България от Шенгенския списък, с решенията на Европейския съвет от Ница за институционална реформа на ЕС, която ще гарантира възможността за разширяване на ЕС, към България бяха отправени ясни интеграционно-политически сигнали.

Убедена съм, че България умело ще се възползува от тези дигнали и последователно ще върви по пътя към членство в Съюза. Напътствията, т.н. "пътна карта" и над 30 глави, по които се преговаря, имат своята роля. Процесът на преговори трябва да бъде ускорен, има шанс за реално наваксване. Последният доклад на Комисията на ЕС констатира добър напредък на България. Но има и още "домашни", които трябва да се направят. Подробностите са известни. България заема добро място в лигата при законодателното приемане на стандартите на ЕС; необходимо е едно измеримо по-добро прилагане на практика. Това би било едно желание на чуждестранните инвеститори, включително и на германските.

Пътят на Съюза трябва да бъде този към една напълно интегрирана и демократична Европа. Разширяването и задълбочаването на Съюза от германска гледна точка без алтернатива. Това съвпада, смянам, и с мнението на водещите политически сили на Вашата страна. Целта е политически съюз, към който принадлежат не само 15-те, но и почти двойно повече членове, една Европа с обща валута и с една обща външна политика и политика за сигурност.

Доказателство за растящия български интерес към въпросите на една обща външна политика и политика за сигурност на ЕС е фактът, че на 25 01 2001 година в София се състояха двустранни консултации по въпросите на политиката за сигурност. При това стана дума между другото и за въпросите на сближаване към ЕС и НАТО от двустранна гледна точка.

Мога да се съглася с външния министър Надежда Михайлова, когато тя каза, че присъединяването към ЕС е по-скоро въпрос на вътрешна политика, т.е. приемането на постиженията на ЕС. Не става въпрос толкова за класическата външна политика, по-скоро за заемане на мястото си рамо до рамо в една общност с еднакви ценности. Министър Михайлова говори за завръщане "в семейството". При това присъединяването към ЕС и НАТО трябва да се разглежда като двете страни на един медал.

Федералното правителство ще продължи да подкрепя двустранно и многостранно България при сближаването й с ЕС и НАТО. Федералният външен министър Фишер потвърди това при една неотдавнашна среща в Берлин със своята колежка от България. Той потвърди също, че Федералното правителство оценява по достойнство конструктивната роля на България р региона на Югоизточна Европа.

От официална българска страна бе напълно по достойнство оценен ангажиментът на федералния министър за решението на Съвета на министрите на правосъдието и вътрешните работи на ЕС за изваждане на България от Шенгенския визов списък.

ЕС не е статичен. Кооперацията с ЕС и нейните страни-членки има своята динамика. Структурата на ЕС дълги години ще бъде предмет на дебати. България е поканена активно да участвува в тях.
В края на доклада си искам да нажа следното:

Мултилатералните институции, в които Германия играе активна роля и които и за България са важно поле за действие, като Обединените нации, Международния съд, Bretton Woods- институции, т.е. МВФ и СБ, но и ЕС и ОССЕ допринесоха чрез едно ново качество на правното онагледяване на международната политика за осигуряване на мира и благоденствието.

Възникна една комплексна мрежа от правила, която прави външната политика по-предвидима и се постига едно изравняване на интересите. От това печелят и германо-българските отношения. Най-напреднали сме в това отношение в Европейския съюз, който си е поставил амбициозната цел за едно съвместно пространство на правото и сигурността.

Доказа се и "мултилатералният императив" на германската външна политика- съзнателното залагане на интеграция, съвместимост и партньорство, на кооперация вместо хегемония, на господство на правото вместо само осъществяване на властта. Има протегната ръка към България.

Днес в Централна и Източна Европа възникнаха демокрации, намиращи се в преход, включително и България. За Германия възниква задачата да помага за сигурността на трансформационния процес. Ние искаме да разпространим стабилността в цяла Европа, както казах в началото. Ние искаме да "изнасяме" стабилност, за да не трябва да "внасяме" нестабилност. Това може да се окаже скъпо. По-евтина е превенцията, отколкото лечението. Само помощта в бивша Югославия струва на международната общност по шведски данни ежегодно 10 милиарда евро.

Планираното разширяване на ЕС с до 13 нови члена, може да предотврати конфликти. Следоватлено обединяването предотвратява конфликти. ЕС е пример и привлекателен полюс не само по въпросите на мира, демокрацията и интеграцията, той разполага с необходимия инструментариум за превенция на кризите. Той е "актьор с глобална тежест", както констатира външният министър Фишер. Превенцията на кризите е едно гражданско предизвикателсдтво- т.е. стимулиране на демокрацията, на социалното участие и на икономичмеския напредък.

Стабилността трябва да се дефинира широко. Тя обхваща не само класическите външно и вътрешно политическите както и икономическите фактори, но и създаването на едно демократично общество. Разделението на властите и уважаването на правата на човека не са украсяваща притурка, а елементарна предпоставка за трайна модернизация като цяло и за успеха на трансформационните процеси конкретно.

На целта служат както динамичният процес на разширяване на Съюза към Изток, така и транатлантическото партньорство, вторият основен стълб на германската и европейската външна политика.

Федералният канцлер Шрьодер обърна внимание на 19 януари в един водещ германски ежедневник по повод въстъпването в длъжност на Джордж Буш като 43-ти президент на Съединените американски щати на тясното партньорство между Германия и САЩ. То винаги е било повече от една сдтратегическа необходимост. То бе израз на едно съзнателно решение за принадлежност към общността на свободните народи.

Затова и желанието на България да бъде приета в НАТО е решение във връзка с ценностите, независимо, че в обществения дебат понякога като че ли това се изплъзва от вниманието.

При тази перспектива гледам с оптимизъм към едно партньорско, ориентирано към ценностите сътрудничество между Германия и България.
Благодаря за вниманието.
< Предишна