Сложната стратегическа среда в Западните Балкани и ролята на Турция и ЕС

Симеон Николов, 23.08.2026

Разширяването на ЕС с държави от Западните Балкани в днешните променени условия все повече започва да се разбира и като инвестиция в дългосрочната сигурност на Европа. Това налага да се отчитат и интересите на други сили към региона, който придобива по–голямо геополитическо значение. И тук възниква въпросът, че някои геополитически интереси не винаги съвпадат с тези на Европейския съюз.

Затова е напълно логично, че политиците все повече свързват разширяването на ЕС  със сигурността, а не просто с институционалната реформа. Тогава обаче те все повече трябва да обръщат внимание на дългосрочните национални стратегии на други страни в съседство с региона, които не винаги съвпадат с тези на Европейския съюз. Това налага  страните от Западните Балкани да бъдат оценявани в променящата се геостратегическа среда. Тоест, разширяването на ЕС вече не е само технически процес, а все повече геополитически такъв. Икономическата оценка за тези страни би трябвало да се допълва и с  такава за стратегическата среда, в която те действат. И това е повече от разбираемо, защото събитията в Черно море, Източното Средиземноморие и Близкия изток стават все по-взаимосвързани. В резултат на това Западните Балкани вече не се разглеждат като изолирана сцена, а като част от по-широката среда за сигурност в югоизточната част на Европа. В една значително  по-сложна среда страните кандидатки все повече взаимодействат с разнообразен кръг от външни участници, чиито интереси не винаги съвпадат с тези на Брюксел. Този променящ се пейзаж изисква по-широка геополитическа оценка, наред с традиционните критерии за присъединяване. И именно тук изпъква  разширяването на регионалното  влияние на Турция и способността ѝ да оформя развитието в Югоизточна Европа в резултат на една външна политика, която все повече съчетава дипломатически, икономически и инструменти за сигурност в стремежа си към по-голяма стратегическа автономия и по-силна регионална роля.

Характерно е, че приоритетите на Турция се различават в Босна и Херцеговина, Сърбия, Косово и Албания, отразявайки местните политически реалности, двустранните отношения и турските стратегически интереси. Тя разшири ангажиментите си, като комбинира дипломация, икономическо сътрудничество, помощ за развитие, партньорства в областта на отбраната и институционални контакти в целия регион. Всичко това цели изграждане на стратегически партньорства и гарантиране, че Турция остава влиятелен регионален играч. И тук не става въпрос за някакво нарастващо влияние на една страна, а че разширяването на ЕС ще се развие във все по-конкурентна геополитическа среда, където и други участници се стремят да оформят икономически и отбранителни факти.  Брюксел не може да не отчита, че такава  стратегия, насочена към осигуряване на дългосрочно влияние, разширяване на регионалната роля на Турция, тя ще става все по– трудна за изключване от бъдещи регионални споразумения за сигурност и политически споразумения в Западните Балкани.

В политически аспект Турция се стреми се да разшири регионалното си влияние и да си осигури трайна роля във формирането на регионалните политически развития. През юли 2026 г. Демократическата партия на турците в Македония (TDP), която представлява етническата турска общност в Северна Македония, се присъедини към управляващата коалиция на страната, получавайки и министерски пост. Анкара разви особено тесни стратегически  отношения с Албания, въпреки липсата на официално признато турско малцинство.

В икономически аспект Турция засили регионалното си присъствие, особено в Северна Македония. Тя все повече се фокусира върху транспортната свързаност, индустриалното сътрудничество и интеграцията в регионалните вериги за доставки, което отразява задълбочаване на дългосрочната икономическа взаимозависимост.

В сферата на сигурността и отбраната Турция все повече залага на двустранни споразумения за отбрана, обучение на офицери, военно образование, износ на отбранителна техника, военна помощ,  сътрудничество в разузнаването и участие в дейности, свързани с НАТО, за укрепване на дългосрочните отношения за сигурност в Западните Балкани. Турция все повече използва позицията си на съюзник в НАТО, за да задълбочи двустранните отношения в областта на отбраната, да разшири институционалния достъп и да постигне по-широки национални стратегически цели. Показателен е и стремежът да институционализира този ангажимент чрез инициативи като Балканската платформа за мир, стартирана през 2025 г. обединявайки  Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.

В културен и институционален аспект Анкара инвестира в организации като като TİKA, Diyanet, Института „Юнус Емре“ и фондация „Маариф“, със стремеж да насърчава помощта за развитие, образователния обмен, религиозното сътрудничество, езиковите и културните програми, и възстановяването на културното наследство от османската епоха. Тоест, това са инструменти за по-широка държавна стратегия, чрез която Турция се стреми да запази дългосрочното си влияние и да разшири политическото си присъствие в Западните Балкани.

Стратегическата среда в Западните Балкани е станала значително по-сложна, отколкото преди десетилетие. Това налага повишено внимание и активност и от българска страна, отчитане на дългосрочните интереси и сътрудничество на двустранна и съюзническа основа, което да гарантира мирно развитие, изключване на изненадващи стратегически ходове от странични влияния, както и поддържане на балансирани отношения с Гърция и Турция, отчитайки техните двустранни  противоречия  и интереси и недопускайки дипломатически те да навредят на средата на сигурност.