Китай изгражда нов търговски маршрут през Централна Азия

Марсел Кунцман, 29 юни 2026 г.

Пекин се стреми да минимизира геополитическите рискове с нов търговски маршрут Стотици милиони щатски долари се инвестират в нов търговски маршрут от Китай през Централна Азия до Турция.

Той е предназначен да заобиколи Русия и рисковите морски пътища. Китай инвестира специално в алтернативен търговски маршрут към Европа, който не докосва руска територия или конфликтни морски райони в Близкия изток, съобщиха анализатори пред South China Morning Post. Така нареченият Среден коридор – известен още като Транскаспийски международен транспортен маршрут – се простира на 4750 километра от Китай през Казахстан, пресича Каспийско море с кораб до Азербайджан, продължава през Грузия и завършва в Турция. Според Междуправителствената програма „Транспортен коридор Европа-Кавказ-Азия“ (Traceca), базиран в Грузия, Китай вече е инвестирал около 70 милиона щатски долара финансиране и оборудване на стойност приблизително 2 милиона щатски долара в Каспийския коридор. В Баку е построено морско пристанище. Освен това, китайски компании участваха в проект на стойност 300 милиона долара за ново морско пристанище в Актау, Казахстан, от другата страна на Каспийско море.

По-кратко време за транзит, но дори по-високи разходи

Турски дипломат заяви пред South China Morning Post, че пратка от Китай може да достигне Европа през Средния коридор за 15 до 18 дни - в сравнение с 45 до 60 дни по море. Маршрутът обаче все още има значителни слабости. Александър Кули, политолог в колежа Барнард в Ню Йорк, описа коридора като все още „с недостатъчен капацитет“ с по-високи разходи за превоз на товари на единица в сравнение с морските маршрути. Каспийският преход, пристанищата и необходимата работа по преобразуване на междурелсието на железопътните линии също изискват допълнително развитие, каза Кули. Алесандро Ардуино, експерт по Китай и преподавател в King's College London, добави, че Средният коридор в момента не притежава „мащаба и ефективността“ на съществуващите маршрути. Маршрутите Китай-Европа преминават през Русия. В същото време той подчерта, че Китай притежава капитала и логистичния опит за развитие на коридора.

Геополитически мотиви зад инфраструктурния проект

Причините за участието на Китай са многостранни. Северният сухопътен маршрут през Русия излага товародателите на западните санкции, наложени в резултат на руската война срещу Украйна. Едновременно с това конфликтите в Близкия изток и пиратството край африканското крайбрежие увеличиха рисковете, свързани с морските пътища. Според анализатори, маршрутът през Пакистан и Близкия изток все още е до голяма степен неразвит. „Войната в Украйна, санкциите срещу Русия и прекъсването на традиционните търговски пътища увеличиха стратегическото значение на алтернативните връзки между Китай и Европа“, каза Ардуино. „За Пекин Средният коридор предлага диверсификация, устойчивост и по-малка зависимост от геополитически пречки.“

Елизабет Уишник, старши изследовател в базирания в САЩ нестопански Център за военноморски анализи, също посочи, че Китай възнамерява да използва новия маршрут за внос на минерали от Централна Азия. Според Уишник коридорът е от решаващо значение за сигурността на износа на петрол на Казахстан за Европа, тъй като 80% от този петрол в момента се транспортира през Русия и следователно е уязвим за потенциални прекъсвания.

Възможности за Централна Азия и частни инвеститори

Кули също вижда възможности за региона в китайското участие: „Китайското участие може да отвори нови възможности за товарни компании, логистични доставчици, разработчици на пристанища и платформи за електронна търговия. Централноазиатските икономики също биха могли да се възползват от увеличени инвестиции в енергетика и критични минерали, като по този начин разширят дейността си отвъд традиционната си роля на износители на стоки.“ Страните от Централна Азия обаче биха приветствали участието на Китай само ако то не доведе до задлъжнялост или не изисква от тях да се откажат от контрола си върху вътрешните си активи.

Частни компании също признават потенциала на маршрута. Британският доставчик на интернет услуги RETN започна да разработва своя Евразийски коридор още през 2013 г. и завърши сухопътна връзка през Централна Азия между Европа и китайската граница през 2019 г. Главният изпълнителен директор Тони О'Съливан обясни това с „дългосрочния потенциал за растеж на развиващите се пазари в Централна и Югоизточна Азия“.

Турция като ключов партньор

Турция играе особено важна роля, тъй като има силен личен интерес от развитието на коридора. Анкара се стреми да използва географското си местоположение като мост между Азия и Европа. Още през 2015 г. Китай и Турция подписаха Меморандум за разбирателство, за да свържат инициативата на Пекин „Един пояс, един път“ – програмата на Китай за разширяване на свързаната с търговията инфраструктура в чужбина – с инициативата на Турция за Среден коридор. Турски дипломат заяви пред South China Morning Post, че ключов участък от коридора, железопътната линия Баку-Тбилиси-Карс, е влязъл в пълна експлоатация на 2 юни, като по този начин е укрепила „непрекъснатата връзка“ през Турция. „Средният коридор може да осигури на китайските компании, работещи в Турция, по-бърз и по-разнообразен достъп до европейските и други регионални пазари“, каза дипломатът.

Превод: С.Н.