ОРБАН – от триумф до поражение и МАДЯР, който още трябва да се учи на дипломация

Владимир Константинов, 13.04.2026

След шестнадесет години ерата на Виктор Орбан приключва. В продължение на близо две десетилетия провинцията, верен резервоар на гласове, му гарантираше стабилност, държейки настрана фрагментираната опозиция. След това дойдоха пукнатините: първо в градовете, а след това и по периферията.

Предизвикателството на бившия му последовател Петер Мадяр разруши равновесието отвътре, превръщайки непобедимостта в уязвимост. Това достигна кулминацията си в лебедовата песен на последния митинг, когато Орбан обеща да не се спира „дори пред лицето на ада“. И все пак, с резултата от гласуването, силният човек на Будапеща се озова под обсада. Не случайно партиите в страната отказаха да участват в изборите и призоваха за подкрепа на партия "Тиса" и Петер Мадяр, както и за масово участие в тях, което се случи(близо 80% гласували-рекорд за Европа).

Как се стига от триумф до поражение?

Неговата история е успоредна с тази на посткомунистическа Унгария. Роден на 31 май 1963 г. в Секешфехервар, градът на кралете, в скромно семейство, далеч от залите на властта, която един ден ще доминира, той учи право през годините, когато  режимът се разпадаше. През 1989 г. той е сред лицата на новата ера: дънки, дълга коса, непредубедени очи. Когато на 16 юни излиза на сцената на Площада на героите и призова за изтегляне на съветските войски, се ражда първият Орбан, който все още говори с европейски речник. Вторият му живот се оформя през 90-те години на миналия век. След като ръководи "Фидес" като либерална партия, през 1998 г. той хвърля ръкавицата си на социалистите на Дюла Хорн, като в крайна сметка за първи път поема властта в страната. Това са годините, през които той определя своята политическа архитектура: укрепване на ролята на държавата, фокусиране върху растежа и средната класа и все по-голямо обвързване на публичния дискурс с националната идентичност и суверенитет. Нейният политически дом се променя по природа, приемайки чертите на национално-консервативна сила: не приспособяване, а преосноваване, което предвижда нейната суверенистична идентичност.

Но след това дойде тежко поражение: той загуби на косъм от социалиста Петер Медьеси, на по-малко от две точки зад него, поражение, което никога нямаше да преработи истински и веднага поиска завръщане. Възможността се представи през 2010 г., когато победи Гордън Байнай с огромно мнозинство, което щеше да остане с него през следващите петнадесет години. Оттам той изгради своя собствена версия на „нелиберална държава“, по собствените му думи на 26 юли 2014 г., в Румъния, с нова Конституция, повече изпълнителна власт и предефиниран институционален и медиен баланс. За Брюксел той беше размирникът, трънът в петата, способен редовно да блокира единодушни решения. В очите на своите поддръжници той беше човекът, който възстанови идентичността и защитата на страна, която се чувстваше маргинализирана. След напускането на Ангела Меркел (вечният му враг по въпроса за мигрантите) в Германия, той стана най-дълго управлявалият лидер на ЕС. Напускането му от ЕНП през 2021 г., официално обявено преди тя да го изключи, разби всички планове. Оттогава третият Виктор е активен като свободен агент: заедно с Матео Салвини(Италия) и Марин льо Пен(Франция), той основава „Патриотите“, защитавайки каузата на суверенистите срещу Брюксел. Той поддържаше отворени канали с Анкара и Пекин и култивираше собствен баланс. Той остана близо до Владимир Путин дори след конфликта в Украйна и се превърна в един от най-гласовитите европейски съюзници на Доналд Тръмп. С единия крак на Изток, а с другия в орбитата на МАГА. Балансирайки между два свята, но вече наклонен към колапс.

Близкият му приятел и съученик стана по негово време най-богатият човек в Унгария, а неговият зет не остана по-назад. Много познато, нали? А подкрепата на Тръмп посредством посещението преди изборите на Джей Ди Ванс беше барут в огъня. Унгарците не искат, като всички мислещи хора, някой да им нарежда за кого да гласуват. Не малка роля изиграха и еврослужбите, които предоставиха на местните медии телефонните разговори между външния министър Сярто със Сергей Лавров. Евромашината беше включила на пълни обороти срещу Орбан. Та нали зад нея стояха онези блокирани от него 90 млд. за продължаване войната в Украйна?! Въпреки че някои у нас го смятаха за приятел, той открито подкрепяше политичарите край Вардаро.

Изводите от тези унгарски избори трябва да си ги направи всеки един от нас, че 19-и е след няколко дни

Унгария след изборите

Не беше тайна, че Москва не би оценила положително победата на Петер Мадяр на унгарските избори над премиера Виктор Орбан.

И въпреки че Кремъл заяви, че „уважава избора на унгарските избиратели“ по думите на говорителя  Дмитрий Песков, от друга страна, действията на Русия потвърждават, че отношенията между двете страни изобщо няма да блестят след резултатите от изборите.

Русия едва ли ще поздрави победителя, защото Унгария е „неприятелска страна, която подкрепя санкциите“ срещу Москва, подчерта Песков в интервю за Life. Говорейки за отношенията между руския президент Владимир Путин и напускащия унгарски премиер Виктор Орбан, Песков заяви, че помежду им никога не е било „приятелство“, а Москва просто е водила „диалог с него“.

Кремъл обаче заяви, че се надява на „прагматични“ отношения с новото унгарско ръководство. „Унгария направи своя избор. Ние уважаваме този избор. Възнамеряваме да продължим контактите си, белязани от изключителен прагматизъм, с новото унгарско ръководство“, каза Песков.

„Това само ще ускори разпадането на ЕС. Ще видите дали съм прав след четири месеца“ каза Кирил Дмитриев, изпълнителен директор на Руския фонд за преки инвестиции и пратеник на Путин във Вашингтон, в отговор на крайнодесния активист Томи Робинсън относно победата на Мадяр на изборите.

А напрежението с Москва е осезаемо дори в думите, изречени от самия Мадяр по време на пресконференцията в деня след категоричната му изборна победа. След като получил бележка, той прекъснал срещата си с журналисти. Според лидера на „Тиса“ съобщението осъждало бившия външен министър Петер Сиярто, че е „унищожил документи, свързани със санкции“ срещу Русия. „Това няма да им помогне, но ще ви даде представа за ситуацията в Унгария“, заявил Мадяр, като по-късно сравнил ситуацията с „времената на комунизма“.

„Ще трябва да се доберем до всички документи, които не са били унищожени“, добави той, уверявайки, че правителството му ще се стреми да ги направи публични, когато е възможно, в съответствие с клаузите за поверителност, за да хвърли по-голяма светлина върху дейността на оттеглящото се правителство.

„За мен Тамаш Сульок не е президент: той позволи Унгария да бъде ограбена, не каза нито дума, когато хиляди деца бяха малтретирани от педофили, помилвани от правителството(причина Мадяр да напусне "Фидес"). Надявам се, че ме слуша: трябва да подаде оставка. Не ни е нужна марионетка или мафия“, каза той, обръщайки се към държавния глава, който е близък до партията "Фидес" на Орбан.

Новият унгарски премиер също така изпитва известна враждебност към лидерите на Русия и Съединените щати. „Няма да се обадя на Владимир Путин. Надявам се да бъде принуден да сложи край на войната в Украйна. Всички знаят“, че Киев „е жертва на този конфликт“. Той каза това, когато беше попитан за възможността да се обади в Кремъл. В отговор на същия въпрос за Доналд Тръмп, лидерът на "Тиса" заяви, че няма да му се обади, но че Унгария ще се ангажира да направи „всичко възможно, независимо какво се е случило по време на предизборната кампания, за да бъде добър съюзник на Съединените щати“.

Наясно сме с недотам любезното отношение на унгарците към Русия, основано на историята. Разбираемо е и влиянието, което е оказал Брюксел върху дълго пребиваващия там Мадяр, където би трябвало да се научи поне малко и на дипломация. Но да отдадем неговата категоричност на еуфорията от изборната му победа.