ПОЗИЦИЯ

НА БЪЛГАРСКОТО ДИПЛОМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО ВЪВ ВРЪЗКА СЪС САНКЦИИТЕ СРEЩУ РЕПУБЛИКА КУБА

Настоящата 2026 година започна с непозната от десетилетия ескалация на напрежението на международната обстановка.  Към съществуващите огнища на напрежение се прибавиха нови. Латинска Америка преживява драматични промени, които крият опасност да нарушена крехката стабилност в региона.

След показното и противоречащо на всички норми на международното право сваляне от власт и отвличане на президента на Венецуела Н. Мадуро САЩ предприемат решителни действия за реанимиране на „доктрината Монро, обявявайки Западното полукълбо за зона на изключителен американски интерес. Бяха отправени предупреждения към Мексико и Колумбия и предприети конкретни действия срещу Куба.

Показателна и неприемлива е позицията на държавния секретар на САЩ Марко Рубио. че режими като тези на Куба, Венецуела и Никарагуа представляват заплаха за стабилността и сигурността на Западното полукълбо и че „САЩ няма да позволи този модел да продължи да се разпространява в Латинска Америка“. Като още от първия ден на новия мандат на президента Тръмп бе  подновено действието на един от основните елементи на инструментариума на американските санкции срещу островната държава – Закон за свободата и демократичната солидарност с Куба от 1996 г.

Понастоящем кубинската държава и народ са изправени пред истинска екзистенциална криза. Повече от 60 години САЩ прилагат икономически санкции срещу страната в противоречие с Устава на ООН, в който международно правно се регламентира как и при какви условия може да бъде използван механизмът на икономически санкции (чл. 41).

Началото на 2026 г. отбеляза ново и решително ожесточаване на санкциите срещу Куба. На 29 януари  президентът Тръмп подписа изпълнителна заповед, която предвижда налагането на тежки мита върху стоки от всяка страна, която доставя петрол на Куба. На  практика Куба е поставена в пълна изолация в търговските си контакти с трети държави. За една малка и бедна държава, колкото и горда да е тя, физическото оцеляване без енергийни източници е невъзможно.  Дори де юре другите държави да отхвърлят ембаргото, то се спазва де факто от  техните фирми и банки, които са зависими в голяма степен от американските застрахователни институции или имат свои филиали в САЩ.

Тези действия на американската администрация се посрещнаха осъдително от световната общност. Генералният секретар на ООН заяви, че ОС на организацията от три десетилетия призовава за прекратяване на ембаргото срещу Куба и изрази силна загриженост за  влошаващата се хуманитарна криза в страната в резултат на прекъснатите енергийни доставки, като апелира всички страни да встъпят в диалог и зачитат международното право.

На 29 октомври 2025 г. Ообщото събрание  на  ООН за 33-та поредна година прие резолюция, призоваваща за прекратяване на санкциите срещу Куба с подкрепата на преобладаващото мнозинство на държавите членки – 165 от 193, в т.ч. и повечето държави от ЕС, при 12 въздържали се и седем гласа против. Неловко е да се отбележи, че България бе сред малкото държави не взели отношение и напуснали залата при гласуването.

Повече от ясен е международноправния експертен анализ на Службата за научни разработки на германския Бундестаг американските санкции:

- тези санкции представляват намеса във вътрешните работи на Куба, тъй като тяхната обявена цел е смяна на нейния режим и система;

- крайно интензивния санкционен режим и т.н. вторични санкции на практика откъсват Куба не само от американския, но и от пазарите на трети държави и на практика изключват страната от световния пазар, което по международното право е близко до квалификацията на недопустимо насилие;

- практическото разпространяване на юрисдикцията на САЩ върху юридически лица от трети държави се  определя като противоречащо на международното право;

- като твърде съмнително се оценява и твърдението, че националната сигурност на САЩ е застрашена от Куба, което би могло да оправдае тези санкции;

- наложеното върху страната американско ембарго в т.ч. и вторичните санкции, лишава населението от достъп до хранителни стоки и медикаменти и има сериозно отражение върху икономическата и хуманитарна ситуация в страната, което представлява на нарушени на човешките права.

Като член на ООН и ЕС България би следвало да изрази позиция в подкрепа на спазването на международното право и се противопостави на всички форми на неговото нарушаване. Мълчанието се равнява на съучастие в такива действия. В наш собствен национален интерес е България да настоява ЕС последователно да използва собствените си правни инструменти за противопоставяне на екстериториалните вторични санкции – включително регламента  на Съвета от 1996 година относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство, прието от трета страна, и действията, предприети на основание това законодателство или произтичащи от него.

Страната ни следва да подкрепи ООН да предприеме спешно необходимите дипломатически действия за възстановяване на мира и сигурността в Карибския регион и използва своето влияние и авторитет за незабавно преустановяване на агресивните заплахи и реторика от САЩ спрямо Куба и други страни в региона и създаване на условия за намиране на мирно уреждане и решаване на противоречията между страните. Правото на всеки народ е да избира своя път на развитие.