НАТО Е ЗА ПРЕОСМИСЛЯНЕ

Владимир Константинов, 02.02.2026

Публикуването на нов стратегически документ от администрацията на Тръмп само седмици след Националната стратегия за сигурност 2025 (NSS 2025) отразява функционирането на процеса на вземане на решения в областта на националната сигурност на САЩ, сигнализирайки за желание за ускоряване на прехода от политическо определение към конкретно прилагане и за намаляване на възможностите за тълкувателна неяснота.

Този контекст се вписва безпроблемно и в съвсем скорошното изявление на държавния секретар Марко Рубио, че НАТО „както е замислен“ трябва да бъде преосмислен. Това изявление не е импровизирано, а по-скоро политическо уточнение на зряла ориентация.

Националната отбранителна стратегия на Белия дом  2025 г. (NSS 2025) предоставя обща политическа насока, определяйки приоритети, цели и обща рамка за действие. Националната отбранителна стратегия на Министерството на отбраната до 2026 г. (NDS 2026) възприема различен подход, като превръща тези насоки в оперативни насоки и изяснява как военните сили трябва да бъдат организирани, разположени и преразпределени въз основа на установените приоритети, с особен акцент върху глобалното разположение на силите, тяхното географско разполагане и баланса между постоянно присъствие, стратегическо възпиране и способността за бързо разполагане в криза. Именно в допълването между тези два документа имплицитно, но недвусмислено се намира концептуалната предпоставка за необходимостта от преглед на функционирането на Атлантическия алианс, както е посочено от Рубио.

НОС 2026 пояснява, че намаляването на прекия ангажимент на САЩ в Европа представлява предефиниране на отговорностите в рамките на Атлантическия алианс. На практика тази нова административна ориентация води до постепенно намаляване на постоянните сухопътни сили, исторически разположени в Европа, в полза на позиция, основана на оперативна гъвкавост и бързо разполагаеми части във времена на криза.

Тази промяна на парадигмата има за цел окончателно да преодолее модела на сигурност, основан на автоматична зависимост от военните гаранции на САЩ. Призивът за „преосмисляне на НАТО“ следователно трябва да се тълкува не като отслабване на Алианса, а като структурна корекция на механизъм, предназначен за различен исторически и стратегически контекст.

Следователно европейските съюзници са инвестирали в основната отговорност за запълване на пропуските в способностите чрез укрепване на конвенционалните си активи, които са необходими за самостоятелно поддържане на високоинтензивни бойни операции във времето. Съгласно NDS 2026, Министерството на войната ще се съсредоточи върху области с най-висока добавена стойност, като ядрено възпиране, противоракетна отбрана, киберотбрана и технологии за удари на далечни разстояния. Това функционално преразпределение на експертизата в рамките на Алианса е имплицитен стълб както на NDS 2025, така и на NDS 2026, което прави позицията на Рубио естествено следствие, а не изненада.

Преразпределението на отговорностите, очертано в NDS 2026, предвижда и директни последици за структурите за командване и контрол, увеличавайки натиска върху европейските съюзници да поемат по-решителна роля в планирането и провеждането на операциите, като същевременно запазват стратегическото лидерство на САЩ в рамките на НАТО. То също така потвърждава неотложността, залегнала в основата на предишния стратегически документ за изместване на фокуса на военната мощ на САЩ към отбраната на родината и Индо-Тихоокеанския регион.

В този контекст Русия е понижена до заплаха, която може да бъде управлявана само от европейския компонент, чиято стратегическа надеждност ще зависи изключително от способността ѝ да превърне политическите си обещания в модерни военни сили, които могат да бъдат развивани в дългосрочен план.