Фасада ли бяха преговорите в Аляска? Стратегическото значене на „Томахоук“ и „Баракуда“

Симеон Николов

Напоследък се коментира предоставянето  на крилатите ракети „Томахоук“ и „Баракуда“ на Украйна от САЩ. Коментаторите пропускат обаче едно странно разминаване във времето на вземане на решение и възможните стратегически последствия от използването им срещу Русия.

Най–новата от трите наземни модификации на „Томахоук“ LRF бе въведена на въоръжение през 2023 година. Тя е единствената, приложима за условията в Украйна. От другите две „Тифон“ има само две батареи и те са в Тихия Океан, а контейнерната  МК-7 изисква дълъг период на производство. Макар че „Томахоук“ е само на две години, доказана, наземна, мобилна с възможност да се монтира на различни колесни шасита, изненадващо през юни 2025 г. се взема решение да бъде изведена от въоръжение. САЩ имат между 4 и 8 батареи от тази система.

Два месеца по–късно, през август 2025 г. Тръмп се среща с Путин в Аляска. През септември 2025 г  има масови инциденти на „нарушаване на въздушното пространство“ от дронове  в няколко европейски страни, за което е обвинявана Русия. На 28. септември Джей Ди Ванс потвърждава пред медиите намеренията за доставка на „Томахоук“ на Украйна. На 01. октомври официално се съобщава за извеждане от въоръжение на най–новата „остаряла“ система с цел предоставянето й на Украйна.

Следователно доставката на „Томахоук“ е била планирана преди провеждането на преговори между Тръмп и Путин. Фактът е налице, независимо, дали това е било вариант при неуспешни преговори или резервен такъв за по–късен етап. Това подронва доверието между преговарящите. Инцидентите с дроновете, за които не бяха предоставени убедителни доказателства и все повече основание има да се считат за провокации, сега се  използват за повод да се обяви намерение за доставка на „Томахоук“ на Украйна. Така и изявленията на  специалният пратеник на Тръмп Кийт Келог по повод на  тези инциденти, че Украйна трябва да „използва способността си да нанася дълбоки удари“, сега логично намират своето място в схемата.

Вторият факт, който остава извън вниманието на коментиращите е, че ракетите изискват американски сателитни карти, американски сателитни изображения за DSMAC и американска инфраструктура за GPS и комуникации. Тази „подробност“ ще представлява пряко участие на САЩ във война.

„Томахоук“ има обхват между 1600 и 2500 километра и скорост от 878 километра в час. Ясно е, че става дума за придобиване на способности за нанасяне на удари в дълбокия тил на Русия, включващ и столицата Москва.  Този наземен вариант на ракетата може да носи и ядрена бойна глава. Известен и нееднократно коментиран е казуса, че противниквата защита няма как да знае, дали бойната глава е обикновена или ядрена. Тогава логично Русия би трябвало да  предприеме ядрен контраудар.

Докато „Томахоук“ струва над два милиона долара и производството и отнема месеци, като нова крилата ракета на бъдещето се очертава „Баракуда-250“ с обсег 926 км, на значително по–ниска цена, с много по–опростени производствени средства и технология и за двойно по–кратко време. До 2026 г. фирмата „Андурил“ ще  произвежда до 5000 бройки годишно.  Администрацията на Тръмп обмисля да достави на Украйна системата „Баракуда“  допълненително  след  крилатите ракети „Томахоук“. Тя може да бъде използвана от самолетите F-35, както и с външен монтаж от F-15E, F-16 и F-18. Транспортният самолет C-130 може да пусне дванадесет Barracuda-500 на мисия, а C-17 може да пусне до 45. Представеният наскоро вариант с наземно изстрелване е вероятният за предоставяне на Украйна.  Пусковите контейнери могат да бъдат монтирани на пускови установки HIMAS, Patriot или Harpoon. Обхватът при наземно изстрелване може да спадне до 600 до 700 километра. Няма да е изненада, ако производството се поеме и от воюващата страна /в случая Украйна/, защото то изисква  95% по-малко инструменти и 50% по-малко части, отколкото при другите крилати ракети. Цената ще е по–малко от 100 000 долара.

Доставките на „Томахоук“ и „Баракуда“ на Украйна крие значителен потенциал за ескалация. Безспорно е, че те ще представляват проблем за руската противовъздушна отбрана. Тя би могла да противодейства чрез електронна борба, отконявайки крилатите ракети илри чрез удар по тях преди изстрелването ми. Но самото им  използване въвлича САЩ пряко във войната. Как Русия ще реагира на въвеждането на тези ракети на въоръжение,  какви щети ще нанесе това на усилията за прекратяване на войната и на руско–американските отношения и как ще се интерпретира това на фона на факта, че Вашингтон е и страна по международни споразумения за разпространение на ракетни технологии, са все въпроси, които пораждат най–много безпокойство.