Сегашната държава Израел срещу Израел от Библията

Трябва да разберем  разликата: „Сегашната държава Израел не е Божият Израел“

От проф. Руел Ф. Пепа, Глобални изследвания, 1 октомври 2025 г.

Съвременната държава Израел, създадена през 1948 г. в земята на Палестина, често погрешно се отъждествява с Израел от Библията, на когото Бог е дал значителни обещания. Много християни, поради погрешно тълкуване на библейските пророчества и неразбиране на историческите факти, продължават да гледат на настоящата държава Израел като на продължение на библейския Израел, вярвайки, че това е изпълнение на божествените обещания.

Тази перспектива обаче се основава на погрешна екзегеза и неразбиране на политическите мотиви зад създаването на съвременната израелска държава. От решаващо значение е да се прави разлика между библейския Израел, заветен народ на Бога, и съвременната държава, която е създадена чрез политически маневри и носи ционистка програма, която е до голяма степен светска.

Създаването на съвременен Израел: политически проект

Съвременната държава Израел е създадена чрез Декларацията на Балфур от 1917 г., документ, който сигнализира за британската подкрепа за създаването на еврейска родина в Палестина. Това не е акт на божествено изпълнение, а политическа сделка, сключена между британското правителство и влиятелни фигури като барон Ротшилд. Декларацията на Балфур е част от по-широка стратегия по време на Първата световна война, когато Великобритания търси подкрепа от ционисткото движение – политическо движение, целящо да създаде национална родина за евреите. Ционизмът обаче не е религиозно движение. Той е воден предимно от политически и националистически мотиви.

Ционизмът се стреми да събере евреи от цял ​​свят, за да формират държава в Палестина, но това не е движение, основано на религиозните или моралните принципи на Библията. Всъщност много водещи ционисти са били светски или дори атеисти. Те са си представяли еврейската държава не като изпълнение на Божия завет с израилтяните, а като решение на предизвикателствата на еврейската диаспора, особено след векове на преследване и, най-опустошително, Холокоста.

Ционизъм срещу юдаизъм: фундаментална разлика

Критичен момент, който често се пренебрегва, е разграничението между ционизъм и юдаизъм. Юдаизмът е религия с древни корени, основана на Тората и поклонението пред Бога на Авраам, Исаак и Яков. Ционизмът, от друга страна, е съвременна политическа идеология, която се стреми да установи и поддържа еврейска държава, независимо от религиозните вярвания.

Много евреи, както в Израел, така и извън него, се противопоставят на ционизма и държавата Израел, особено поради несправедливостите, извършени срещу палестинците. Групи като „Нетурей Карта“, ортодоксално еврейско движение, отдавна твърдят, че създаването на еврейска държава преди идването на Месията е нарушение на еврейския закон. Освен това много евреи по света са изразили солидарност с палестинците, признавайки продължаващите страдания, нанесени им от създаването на израелската държава през 1948 г. Следователно, приравняването на ционизма с юдаизма е не само неточно, но и несправедливо спрямо многото евреи, които се противопоставят на държавата Израел както по религиозни, така и по морални причини.

Израел от Библията: Заветен народ, а не политическа държава

В Библията терминът „Израел“ се отнася до потомците на Авраам, Исаак и Яков, които Бог избра за Свой заветен народ. Този избор не се основаваше на тяхната присъща ценност, а на Божията благодат и Неговото желание да ги използва, за да разкрие Своята природа и воля на света. Библейският Израел беше призван да поддържа Божиите закони, да насърчава справедливостта и да въплъщава святостта като „светлина за народите“ (Исая 42:6). Централно място в този завет заемаше връзка, основана на послушание на Божиите заповеди, справедливост и милост.

Обещанията, дадени на Израел в Библията, винаги са били обусловени от тяхната вярност към Бога. В целия Стар Завет Израел е бил изправен пред съд и изгнание, когато се е отклонявал от Божиите заповеди и се е занимавал с несправедливост, идолопоклонство и неморалност. Например, пророк Амос осъжда неспособността на Израел да поддържа справедливостта, предупреждавайки за предстоящия Божи съд: „Нека правосъдието тече като река, и правдата като непресъхващ поток!“ (Амос 5:24).

Предвид този библейски контекст е ясно, че съвременната държава Израел, която функционира като светска национална държава без всеобхватен ангажимент към библейските принципи, не може да бъде отъждествявана с Израел от Библията. Фактът, че значителна част от израелските граждани – около 60% – се идентифицират като атеисти или светски настроени, допълнително подкопава твърдението, че съвременната държава представлява изпълнението на Божия завет с Неговия народ.

Погрешното тълкуване на библейските пророчества

Много християни, които подкрепят съвременната държава Израел, го правят с убеждението, че възстановяването на еврейска родина в Палестина е изпълнение на библейско пророчество. Те посочват пасажи като Битие 12:3, където Бог казва на Авраам: „Ще благословя онези, които те благославят, и ще прокълна онези, които те прокълнат“, като доказателство, че християните трябва безусловно да подкрепят държавата Израел.

Това тълкуване обаче пренебрегва ключови аспекти на библейската херменевтика.

Първо, обещанията, дадени на Авраам и неговите потомци, никога не са били единствено за физическа земя, а за тяхната роля в духовното изкупление на човечеството, кулминиращо с идването на Исус Христос. Галатяни 3:16 пояснява, че тези обещания намират своето крайно изпълнение в Христос: „Обещанията бяха дадени на Авраам и на неговото потомство. Писанието не казва „и на потомството“, което означава много хора, а „и на твоето потомство“, което означава един човек, който е Христос.“

Второ, физическата земя на Израел винаги е била обвързана със заветните отношения с Бога, които са включвали морални и етични отговорности. Израел от Библията е трябвало да отстоява справедливостта, да се грижи за бедните и да живее в послушание на Божиите заповеди. Съвременната държава Израел, за разлика от нея, е въвлечена в продължаващ конфликт с палестинците, много от които са били разселени, потиснати и подложени на това, което мнозина наричат ​​системна несправедливост и насилие. Продължаващият конфликт в Газа, където израелските военни са обвинени във военни престъпления и убийства на невинни цивилни, рязко контрастира с библейския мандат за справедливост и милост.

Моралният провал на християнския ционизъм

Християните, които безкритично подкрепят действията на съвременната държава Израел, често позовавайки се на библейски пророчества, са загубили моралния си компас. Като си затварят очите за страданията на палестинците, включително християните, живеещи в Газа и на Западния бряг, тези християни предават самото послание на Евангелието. Исус Христос е учил на любов, справедливост и милост – ценности, които не могат да бъдат примирени с насилственото потисничество на който и да е народ.

Освен това, християните, които подкрепят политическата държава Израел въз основа на своето тълкуване на Библията, всъщност са създали изкривен образ на Бог – такъв, който се съгласува повече с национализма и политическата власт, отколкото с Бога, разкрит в Исус Христос. Това е опасна грешна стъпка, тъй като замества Бога на справедливостта и състраданието с странен бог, който благославя несправедливостта и потисничеството.

Заключение: Сегашната държава Израел не е Божият Израел

Дълбока грешка е да се приравнява съвременната държава Израел с Израел от Библията. Сегашната израелска държава е политическа единица, създадена чрез светски, ционистки цели, а не чрез изпълнение на Божиите заветни обещания. Тя действа без да се съобразява с библейските принципи за справедливост, милост и праведност, които Бог е заповядал на Своя народ да следва.

Християните трябва да признаят, че истинският Божий Израел не се определя от националност или земя, а от вярност към Божията воля, както е разкрита в Исус Христос. Да продължим безусловно да подкрепяме държавата Израел, въпреки нейните морални провали и продължаващите страдания на палестинския народ, означава да изоставим ученията на Христос и да тълкуваме погрешно обещанията на Писанието. Затова нека се стремим към мир, справедливост и истина, помнейки, че Божието царство надхвърля земната политика и граници.

Птици, а не бомби: Нека се борим за свят на мир, а не на война

Проф. Руел Ф. Пепа е филипински философ, живеещ в Мадрид, Испания. Пенсиониран академик (доцент IV), той е преподавал философия и социални науки повече от петнадесет години в Университета Тринити в Азия, англикански университет във Филипините.

Източници

„Изобретяването на земята на Израел: От Светата земя до родината“ от Шломо Санд (2012 г.).

Ционизъм: Кратка история от Майкъл Станиславски (2017).

„Етническото прочистване на Палестина“ от Илан Папе (2006 г.).

Библията и земята: Среща от Андре Трокме (2010).

Християнски ционизъм: Пътна карта към Армагедон? от Стивън Сайзър (2004).