ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ НА КРЪСТОПЪТ

Антон Гицов

В историята на много народи има моменти, когато бушува война да трябва да вземат решение, чия страна да вземат.  На България това се налага два пъти- при Първата и Втората световни войни, когато тя взима катастрофални решения, които и струват скъпо.

Днес историята като че повтаря себе си, защото България трябва да направи избор- да застане ясно и недвусмислено зад  американския президент Доналд Тръмп в опитите му да склони Русия и Украйна да сключат мир, който несъмнено ще е болезнен за  режима на Зеленски в Украйна, или да  се присъедини към очертаващата се антитръмпистка коалиция в Европа, която настоява за водене на войната и предоставяне на толкова военна помощ на Украйна, а колкото е необходимо и дотогава, докато е необходимо, която да отслаби Русия и да  даде възможност на Украйна да наложи свои условия при едни мирни преговори.

На последните президентски избори Тръмп извоюва съкрушителна победа над представителя на Демократическата партия- Джо Байдън, и провъзгласи коренно различна политика на САЩ към руско- украинският конфликт. Повече бизнесмен, отколкото политик, повече прагматик, отколкото идеолог и повече националист отколкото интернационалист, той недвусмислено заяви, че руско- украинският конфликт е регионален конфликт, който  не засяга националната сигурност на САЩ, имащи да решават много по- важни проблеми. Тръмп изрече и важни истини- стотиците милиарди долари, които отпуснаха на Украйна са като наливане в каца без дъно, защото не могат да осигурят победа на Украйна. Тръмп  включи и човешкия фактор, това, че тази война отнема живота на стотици хиляди млади украинци и руснаци, унищожава икономиката на Украйна, и затова е необходимо да и се сложи край чрез мирни преговори. Той каза още, че Украйна носи своята вина за тази война, най- вече с упорството си да се присъедини към НАТО. И че той разбира реакцията на Русия за възможността НАТО да се настани на границата й с Украйна.

Американският президент Тръмп прекрати на 1 март разговорите със Зеленски в Овалния офис, като го подкани да се върне когато е готов за мир. От Вашингтон  Зеленски не се прибра в Киев, а отиде в Лондон, където на 2 март  беше организирана среща на високо ниво, на която  бяха взети четири важни решения, основното между които е  да се продължи военната помощ за Украйна,   да се увеличи икономическият натиск върху Русия и евентуално да се създаде „коалиция на желаещите", която  да защити Украйна. Британският премиер Стармър обяви допълнителна военна помощ за Украйна в размер на 1.6 млрд. паунда, което е в допълнение на отпуснатите през октомври 2024 г. 2.26 млрд. паунда от приходите от замразени руски активи.  Председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен  заяви  на срещата,, че европейците трябва да превърнат Украйна в "стоманен таралеж, несмилаем за нашествениците".

Американският държавен секретар Марко Рубио в интервю за телевизионния канал ABC News разкри, че някои европейски държави са предложили на администрацията на САЩ да се  удължи войната в Украйна с поне още една година, след което Русия евентуално „ще бъде готова за преговори“.  Неговият отговор на това беше „Искам да попитам всички следното: ако преговори не се проведат, каква е алтернативата? Още четири години война? Още три години, в които САЩ и Европа ще продължат да наливат милиарди долари във войната в Украйна? Това ли е алтернативата?“.

На 6 март в Брюксел се състоя среща на 27-те членки на ЕС, наново с участието на Зеленски, на която беше обявена декларация, представляваща по същество  предизвикателство към американския президент. В нея се отправя призив за превъоръжаване на Европа с цел военно противопоставяне на Русия и продължаване на оказването на всякаква помощ за Украйна, дотогава, докато въз основата на „мир чрез сила“, в едни мирни преговори Украйна да надделее над една отслабена Русия. В декларацията се потвърждава  непоколебима подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Урсула фон дер Лайен представи "План за превъоръжаване на Европа", предвиждащ  създаване на инвестиционен фонд от 800 млрд. евро.  Предложено бе приоритетно да се предоставят на страните- членки  около 150 млрд.  евро под формата на заеми  с цел превъоръжаване. Тя поясни, че средствата са планирани за следващите пет години и трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана. Предлага се и  държавите да увеличат своите разходи за отбрана средно с 1.5% от БВП. По този начин,  на практика 26-те членки на ЕС (Унгария не се присъедини към тези предложения) се противопоставиха на плановете на американския президент и неговата администрация за незабавно разрешаване на руско- украинският конфликт чрез мирни преговори. ЕС избра  път на постигане на „мир чрез сила“, или продължаване на войната в Украйна с години напред.

На 11 март, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов взе участие в среща на ниво началници на отбраната във Военната академия на френските въоръжени сили, под патронажа на президента на Френската република Еманюел Макрон.  На срещата са били обсъдени военни гаранции за сигурност на Украйна, включително възможно разполагане на мироопазващи  там в случай на мирно споразумение с Русия. Тъй като срещата беше проведена на закрити врата не е известно какви решения се били взети и били ли са поети някакви ангажименти от българска страна.

На 15 март, британският премиер Кийр Стармър проведе виртуална конференция на „световни лидери“ в подкрепа на Украйна, с участието на Зеленски, на която конкретно бе обсъдено създаването на  „коалиция на желаещите“. Стармър обяви след приключването на форума, че участниците са се съгласили да продължат да оказват военна помощ на Украйна. Към участващите държави беше отправен призив да предоставят военна подкрепа на Украйна през 2025 г. на предварителна стойност от поне 20 млрд. евро и потенциално до 40 млрд. евро, „в зависимост от нуждите на Украйна“. Също така тази година да се дадат на Украйна 2 млн. артилерийски снаряда, на стойност 5 милиарда евро, като  малко под 2 млрд. евро от общата сума да дойдат и от фондовете на ЕС, които използват печалбите от замразените руски активи, и които преди това са били обещани на Украйна. В този виртуален  форум участва и българският премиер Росен Желязков, който заяви, Европа трябва да продължи да планира по колективен и координиран начин следващите си стъпки при осигуряването на справедлив и траен мир в Украйна.

На 20-ти март, в Брюксел се проведе нова среща на лидерите на ЕС, на която бе приет документ за военна помощ за Украйна в рамките на подхода "мир чрез сила".  На форума  ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас  предложи да бъдат осигурени  „това от което Зеленски се нуждае“  - боеприпаси на стойност 5 милиарда евро. „Колкото по-силна е Украйна на бойното поле, толкова по-силна ще бъде и на масата за преговори” заяви тя.  Предложението и обаче  тази сума да бъде осигурена от всички страни на ЕС обаче е срещнало съпротива от Франция, Италия и Словакия, които  са настоявали планът приносът да е на „доброволна основа“, като словашкият премиер Фицо е заявил, че Словакия не може да бъде принудена да отдели 250 милиона евро от своя бюджет за военна помощ на Украйна, което ще подкопае други вътрешни приоритети . От 27-те държави, Унгария  е единствената, която не е подкрепила документа, в който Европейският съвет наново потвърждава непоколебимата си подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна, в рамките на нейните международно признати граници. Българският премиер Росен Желязков е подкрепил този документ.

На 27 март в Париж се състоя нова среща на  31 лидери  на така наречената „Коалиция на желаещите“ , които активно подкрепят Украйна с присъствието и на украинския президент Зеленски. Предишният ден френският президент Макрон даде пресконференция, на която стана ясно, че Франция ще даде на Украйна нов пакет военна помощ за 2 милиарда евро. На срещата не беше постигнато единодушие по разполагането на мироопазващи сили в Украйна, като въпросът остана отворен. "Обсъдихме как можем да разширим санкциите и  плановете за  мобилизацията на въоръжените сили и оперативните планове, независимо дали са въздушни, сухопътни, или морски", заяви след срещата британският премиер Киър Стармър и увери Зеленски: "Ще ви окажем пълната си подкрепа толкова дълго, колкото е необходимо".

Реакциите на главните  български политически лидери показва, че външната ни политика по тези въпроси е на кръстопът, и че политическия ни елит не е единодушен.

Президентът Радев заяви, че не чрез война, а чрез мирни преговори може и трябва да с разреши руско- украинския конфликт и подкрепи президента  Тръмп. Слави Трифонов, лидерът на ИТН подкрепи мнението на Радев, но депутатът от ИТН Димитър Гърдев в интервю пред БНР заяви : "Украйна не трябва да бъде оставена да капитулира, защото разпад на държавността е проблем за България". Лидерът на БСП Атанас Зафиров се изказа за прекратяване на войната чрез мирни преговори. Но различно мнение изразиха  премиера Росен Желязков и  външния министър Георг Георгиев. В социалната мрежа “Екс“ Росен Желязков писа на 1-ви март- "Украйна, бъди смела, бъди силна! Ние сме с теб!", а външният министър  Георг Георгиев, буквално копирайки го заяви - „Украйна, бъди смела, бъди силна. Всички ние сме на твоя страна“. Което означаваше,  че  премиерът и външният министър формулираха своя външнополитическа позиция, а не официална на  правителството. Двамата очевидно не бяха съгласували позицията си със своя лидер Бойко Борисов, който има  остър политически нюх, и въпреки, че неотдавна беше направил изявление - „подкрепяме изцяло политиката на Урсула фон дер Лайен и Европейския съюз", сега  отказа да вземе страна между противопоставянето на американската администрация и поддръжниците на Зеленски в ЕС/НАТО и призова за „незабавна среща на върха между Съединените щати, европейските държави и съюзници. Бърза реакция и прагматизъм прояви и лидерът на „ДПС- Ново Начало“ Делян Пеевски, който докато в миналото се обявяваше за военна помощ за Украйна, след срещата на Зеленски с Тръмп заяви,  „ние сме против подпомагане на Украйна“. От ДПС-ДПС  пък обвиниха Пеевски, че от страх заради Магнитски той  е предал интересите на украинските граждани.  ПП-ДБ се изказаха за подкрепа на Украйна срещу „агресора“ Русия, заставайки на позицията на ЕС или по- точно казано в антитръмпиския лагер.

Преди срещата на европейските лидери на 6 март, българския премиер Росен Желязков, очевидно съзнал гафа си със заявлението - "Украйна, бъди смела, бъди силна! Ние сме с теб!", заяви, че „България не може да си позволи нито активно, нито пасивно да бъде поставена в ситуацията да избира подкрепата си и отношението си за войната в различните тенденции, които се изразяват от ЕС и от САЩ“. Но такъв избор бе направен на срещата на 27-те в Брюксел на 6-ти март, където България в негово лице  се присъедини към Декларацията във подкрепа на Украйна, и за превъоръжаване в Европа. „Казахме, че сме с Украйна, защото ние вярваме, че принципите на международното право трябва да се спазват, те трябва да гарантират на всяка държава, която е приела принципите на ООН суверенитет, териториална неприкосновеност, независимост“, заяви българския премиер, който след пристигането си в България.

Разнобой очевидно има и по отношение на идеите на Страмър и Макрон за разполагане на мироопазващи сили от страни- членки на НАТО  в Украйна, след сключване на мирни преговори.   Единствено ясна позиция изрази президентът Радев, който заяви, че като върховен главнокомандващ  е категорично против България да изпраща войници в Украйна под каквато и да е форма. Което означава и под формата на миротворци.

Що се отнася до официалната позиция на държавата ни по този щекотлив въпрос, на 21 февруари парламентът прие декларация за неучастие на военни сили на територията на Украйна- една лишена от смисъл декларация, защото  нито в ЕС, нито в НАТО няма призиви за изпращане на военни сили  в Украйна, докато там продължава руско-украинския конфликт или намерения за  участие във военни действия в Украйна.

На 24 февруари министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви: „Ако Европейският съюз инициира изпращане на мироопазващи сили в Украйна, окончателното решение дали България ще се включи ще бъде на Народното събрание“. С една дума, той не изключи участието на страната ни, и на практика го допусна, ако Народното събрание вземе такова решение.

На 10 март външният министър на отбраната Георг Георгиев  заяви пред  Би Би Си, че  „Докато няма установен мир в Украйна, включването на български военни е невъзможно решение за България“. С което на практика каза, че  изпращането на български  мироопазващи сили след установяването на мир в Украйна не е  изключено.

И така, при този развой на събитията   пред страната ни възникват следните въпроси по отношение на  позицията ни и политиката ни по отношение на Руско- украинския конфликт:

-  Ще подкрепяме ли предложението на Урсула дер Лайен да участваме в превъоръжаването на Украйна с цел тя да се превърне в "стоманен таралеж, непревземаем от потенциални окупатори?".

-  Ще продължаваме ли да настояваме, каквато позиция изрази премиерът Желязков, че не приемаме договореност за прекратяване на този конфликт,  която не зачита  „суверенитета и териториална неприкосновеност  на Украйна?“.

-  Ще поддържаме ли ЕС, в лицето на нейните главни лидери Макрон, Стармър и фон Лайен, в изразената позиция за  продължаване на войната,  което ще ни противопостави на САЩ и нейния президент, който настоява са възможно най- скорошно прекратяване на войната, в резултат на мирни преговори,  при които Украйна очевидно ще трябва да приеме някои „болезнени“ компромиси?

-  Ще участва ли страната ни в мироопазващи сили на територията на Украйна след сключването на мирен договор между Украйна и Русия? Това е изключително важен въпрос, който може да застраши националната ни сигурност. Преди срещата в Париж на 27 март френският президент Макрон заяви за тези мироопазващи сили: "Ако там има отново повсеместна агресия срещу украинската земя, тези сили са под атака и нашите военни трябва да реагират и отговарят на решенията на главнокомандващия и ако се намират в конфликтна ситуация, да отговорят на нея“. Това е взривоопасно заявление. Защото ако украинската страна провокира със своя атака  Русия и последва ответен удар, който може да засегне мироопазващите сили, ще се разгърне война между НАТО И Русия (без САЩ, защото Тръмп обяви, че в такъв случай САЩ няма да са ангажирани  с член Пети на договора за НАТО), България ще бъде въвлечена в този конфликт със всички последици за страната ни.  А и говорителката на Кремъл  Мария Захарова предупреди, че разполагането на миротворци от страни- членки на НАТО в Украйна ще означава пряк въоръжен конфликт.

-  Ще пристъпим ли към превъоръжаване на страната ни, без да  съществува оправдана необходимост от разходване на значителни ресурси, които биха могли да се използват за решаване на важни икономически и социални проблеми?   Не трябва ли да започнем за преосмисляме  отношенията ни с Русия, с която Тръмп вече предприема стъпки на разведряване и за участие в съвместни взаимноизгодни  икономически проекти в Русия?

-  В условията на промяна на геополитическите фактори в днешния свят, след идването на власт в САЩ на Доналд Тръмп с мощната подкрепа на Републиканската партия, и очертаващото се решение на руско- украинския конфликт по мирен път, ще трябва ли да започнем да се превъоръжаваме, чрез заеми и увеличение на делът разходите за българската армия до и над 2.5% от вътрешния брутен продукт, което ще е за сметка на орязване на социалните разходи ?

Какъв е правилният път, който трябва да избере страната ни по тези въпроси?

Отговорът е един. Този, който отчита реалностите, обуславящи и подхранващи този конфликт, и отговаря на  националната ни интереси и сигурност.

А реалностите са следните:

Войната отдавна щеше да е приключила , ако Украйна беше спазила минските споразумения, които предвиждаха  руско езичните области да останат в Украйна, но с известен автономен статут.

Войната е можела да бъде приключена още преди близо три години. През ноември 2022 г., само девет месеца след като армиите на Москва нахлуха в Украйна, Марк Мили, тогавашен председател на Обединения комитет на началник-щабовете на САЩ, изнася  лекция в Икономическия клуб в Ню Йорк. Отхвърляйки реториката на Украйна за възстановяване на цялата територия, която Русия е завзела, Мили настоява, че „победата вероятно не е постижима с военни средства“ и предлага подробен анализ, обясняващ провала на изненадващата тогавашна контраофанзива на Киев. Според Мили, Украйна се е оказала затънала в задънена улица и най-добрият й вариант е да се възползва от „прозорец на възможност за преговори“. Тогава обаче администрацията на Джо Байдън не се вслушва в предложението на Мили.

Американската администрацията при управлението на Джо Байдън и водещите държави в НАТО- Великобритания, Франция и Германия вярваха, че  едно поражение  на Русия в Украйна  ще спре възраждането и на велика сила, позиция, загубена след разпадането на Съветския съюз. За тази цел и беше предоставена огромна финансова, икономическа и военна помощ на Украйна, а на Русия бяха наложени тежки икономически санкции. Изхождаше се от опита от  съветско-  афганистанската война, където на талибаните беше оказана всякаква възможна помощ,  и Съветския съюз загуби безславно войната, след като даде много жертви и икономиката му започна да изпитва сериозни икономически затруднения.  Но войната в Афганистан не беше подкрепена от руския народ,  тя не застрашаваше неговата и на държавата национална сигурност. Докато руският народ възприе  обкръжаването на  Русия с бази на НАТО и присъединяването на Украйна, а и на Грузия към НАТО  като застрашаващи националната сигурност на руската държава. Затова и като цяло руският народ  и интелектуалният елит подкрепиха президента Путин, който обяви, че тази война, в която Западът воюва индиректно с Русия, е „война на живот и смърт“.

Русия е губила войни, но нито една, когато националната й сигурност е била застрашена. Това отлично съзнава американският президент Тръмп, който напомни на Зеленски, че Русия е разгромила Франция при Наполеон и Германия при Хитлер,  и че е наивно от негова страна да се надява, че Русия може да бъде победена от Украйна, независимо от обема и вида на помощта, която и се предоставя. Но това не добре разбират западно европейските лидери, които допускаха, че Русия може да загуби войната в Украйна, и след като осъзнаха, че това не може да стане, заложиха на това да бъде обезсилена в една продължителна  война, с тяхна финансова и военна помощ и разбира се за сметка на още повече  човешки жертви и разрушения в Украйна. Полският генерал Леон Коморницки, бивш заместник-началник на Генералния щаб на полската армия, който добре познава Русия, изненадан от неспособността на тези лидери да преценят правилно руския народ, каза:  „Западът не разбира руснаците и не познава техния принцип "Русия или смърт" – а това казва всичко…. Русия няма да загуби, руската армия няма да загуби…Руското общество непрекъснато се консолидира. Днес в Русия няма семейство, в което някой да не е воювал. Те имат един ненарушим закон: "Русия или смърт". Друга алтернатива няма“. А наскоро на среща на Путин  с жени съпруги или майки на руски войници, участващи във войната, една от майките на загинал син, поиска руският президент да потвърди,  че Русия трябва да стигне докрай и да не отстъпва пред никого. На това , руският президент отговори -„Ние няма да направим това“ и заяви:  "Грешките на враговете на Русия винаги са се основавали на подценяването на характера на руския човек“.     Специалният пратеник на Белия дом за Русия и Украйна Кийт Келог по време на отбранителен форум във Вашингтон, каза „ Единственото нещо, което никога не трябва да правите с руснаците, е да влезете с тях във война на изтощение. Това е нация, която не се поколеба да загуби за 6 месеца 70 000 войници при Сталинград. Така че трябва да помислим какви са те и към какво се стремим, дали наистина искаме да участваме в такава война“. Келог е можел и да спомене, че по време на войната Ленинград е бил около 900 дни в обсада, близо един милион ленинградчани са загинали от бомбардировки, глад и студ, но градът не се предал. Френският политик Филип дьо Вилие, бивш министър във второто правителство на Жак Ширак, е основател и президент на “Движение за Франция“  напомни  фразата на  Дьо Талейран - „Знам хиляда и един начини да измъкна руската мечка от леговището ѝ, но не знам нито един да я върна обратно”.

Ако западноевропейските лидери, включително и редица български познаваха повече историята и имаха представа за характера, устойчивостта, непоколебимостта  и жертвоготовността на руския народ да защитава националната си сигурност, щяха да са наясно, че Русия не може да бъде сломена по военен начин и чрез санкции, и да изберат пътя на мира предлаган от американския президент. Тези лидери, включително и българския премиер и тези, които стоят зад него, като че все още живеят в един друг свят, който вече на съществува, и не могат да признаят заблудата и грешките си.  Тайлър Дърден в американският сайт Zerohedge пише, че Макрон, Стармър и източното крило на НАТО  (а в него влиза и България) са слепи за мащаба  на предизвикващото сътресение връщане в САЩ към традиционни за тази страна политики и етика. Администрацията на САЩ се стреми да пренареди  и вдъхне нов живот на застаряващата република, писа той,  и пет пари не дава за европейската  вманиаченост с местни конфронтация и войни. И той цитира абсурдното изказване, характеризиращо тази европейска вманиаченост, на  историчката и писателка  Ан Апелбаум, която приемайки престижна германска литературна награда заявява, че победата е по- важна от мира, че трябва да се помогне на Украйна на постигне победа,  и главната цел ва Запада трябва да бъде смяна на режима в Москва.

Интересно е да се отбележи, че в годините на студената война, републиканският президент Рейгън установи контакти със съветския лидер  Горбачов, започна затопляне на отношенията между двете страни и бяха подписни важни договори в областта на ограничаване на  въоръженията.   И сега същото се случва при републиканският президент Тръмп, който изхожда от максимата, че ако не можеш да победиш своя противник, по- добре е вместо да воюваш да се сприятелиш с него. Затова и от негова страна се  прояви заинтересованост от взаимноизгодни търговски- икономически отношения между двете държави.

Все повече е очевидно, че  Русия никога няма да се откаже от завладените руско езични територии. Те можеха да останат като част Украйна, съгласно Минските споразумения и тези от Истанбул, но тази възможност беше пропиляна от режима на Зеленски и  от натиска върху него от бившият премиер на Великобритания Борис Джонсън Украйна да се откаже от тях и да продължава войната. Затова позицията на България, изразена от премиера Желязков за военна подкрепа на Украйна с цел за „запазване на териториалната и цялост“, означава безсмислена подкрепа за постигане на тази цел по военен път, защото тази цел е вече илюзорна, непостижима. И най- важното е, че А САЩ имат решаваща роля при едни такива преговори и вече имат изразена позиция по този въпрос. На  10 март, Държавният секретар на САЩ Марко Рубио каза пред репортери на борда на самолета, пътувайки към Саудитска Арабия за разговори с украинска делегация, че Украйна ще трябва да отстъпи територии, които Русия е "поела" от 2014 г. като част от всяко споразумение за прекратяване на конфликта.

И възниква въпросът, не следва ли българската външна политика да отчита тази реалност и да не се присъединява сляпо  към декларираната в Брюксел позиция, че не може да бъде приет мир, който  не гарантира „териториалната цялост на Украйна“?   И да не се присъединява  към  декларираният принцип за оказване на военна помощ на Украйна, който да и позволи да преговаря с Русия от позицията на „мир чрез сила“?  Защото за трезво мислещата американска администрация,  за много политици и военните анализатори е ясно, че Украйна ще загуби войната, независимо от помощта, която и се оказва. Френският политик Филип дьо Вилие добави: „Зеленски искаше войната. Получи я и я загуби“. И в тази връзка, продължава ли и ще продължава ли България да оказва военна помощ за Украйна, което ще става за сметка на българските данъкоплатци?

Стои и друг въпрос, който не може да бъде заметен под килима. На 6 юли 2023г. българският парламент със 157 гласа „за“ и 57 – „против“ (без тез на БСП и „Възраждане“) парламентът подкрепи членството на Украйна в НАТО, след възстановяване на мира на нейна територия. Каква е сега позицията на българския парламент по този въпрос, като се има предвид, че американският президент Тръмп заяви недвусмислено, че това няма да стане, но  и генералният секретар на НАТО заяви на 14 март в интервю за Bloomberg TV, че въпросът за присъединяването на Украйна към алианса вече не стои на дневен ред.  Правителството на Росен Желязков пази мълчание по този въпрос. На форума в Брюксел на 20 март той се присъедини към приетият документ, в който се указва, че „Украйна има правото да избира собствената си съдба на основата на международното право“, и това очевидно няма предвид  само присъединяваното на Украйна към ЕС, на което Русия не се противопоставя, а и възможно присъединяване на Украйна към НАТО.

Все повече се развенчава пропагандният мит, че Русия иска да завладее цяла Украйна, а след нея вероятно Молдова, Румъния, че и България. Русия няма сили и интерес за завладее цяла Украйна, още повече да завладява и други държави. Но е ясно, и че при едни мирни преговори, Русия също ще поиска гаранции, че Украйна и нейната армия, в която е инкорпорирана про-нацстката групировка АЗОВ няма да се превъоръжава и да се опита да нахлуе и завземе отцепилите се руско езични територии.

Вече е налице и една нова геополитическа реалност, с която българските политически елити изглежда още не са наясно. До скоро в основата на българската външна политика беше залегнала концепцията за евроатлантизма и  евроатлантическа солидарност. С идването на власт на американския президент Тръмп евроатлантизмът постепенно се превръща в кухо понятие. Подчертавайки, че „нас с Европа ни разделя един красив (атлантически) океан“, Тръмп даде да  се разбере , че интересите на Америка и тези на Европа, съдържащи се с понятието „атлантизъм“ не съвпадат, и че в общи линии Европа трябва да се грижи сама за своите проблеми и сигурност, без да разчита изцяло  и за сметка на САЩ. При Тръмп възкръсва в някаква степен традиционният изолационизъм характерен за Америка, с труд преодолян при взимането на решенията за участието на тази страна в Първата и Втората световна войни.

В евроатлантическият алианс видимо се създава вакуум, и се забелязват отчетливи опити  мястото на САЩ като водеща сила да са завземе от Франция и Великобритания, като тези страни са дори готови да отидат на конфронтация с администрацията на Тръмп. За това свидетелства появилата се информация, че  тези две държави са готови да изпратят в Украйна 12-хилядна войскова формация, която може да се използва както за компенсиране на загубите на украинските въоръжени сили, така и за прикриване и замяна на украински части, обслужващи сателитни комуникационни системи, като се предвижда към този контингент да се добави оръжие - HIMARS, MLRS, NASAMS, както и специален персонал за насочване на ракети Storm Shadow и френската модификация на SCALP. Това би било открито предизвикателство  срещу  американския президент Тръмп под егидата на който се водят мирни преговори за прекратяване на войната.  Такова едно развитие крие опасност   от открита война между Русия и тези две държави, които  са лидери не само в НАТО, но и в Коалицията на желаещите. България е част от тази коалиция, и тя не може да стои на „два стола“ и трябва да направи своя избор, а той е ясен- за мир, а не за война.

В новата геополитическа обстановка, в рамките на която американската администрация подава сигнали, че търси разведряване, разбирателство  с Русия и развитие на взаимноизгодно сътрудничество, превъоръжаването на Европа не е в полза на мира, политически и икономически.  Трябва ли България, най- бедната страна в ЕС  да се превъоръжава чрез натрапени ни крупни заеми, които ще струват ще струват скъпо на българския данъкоплатец? А намеренията да увеличим разходите за въоръжения с още 1.5 процента от вътрешния ни брутен продукт ще е за сметка на отрязване на бюджета на социални разходи и такива за здравеопазване и във важни други области на икономиката. България не само не изразява резерви по предложенията за превъоръжаване, но даже предприема стъпки в тази насока. Само тези дни  парламентът одобри законопроект за ратифициране на Международен договор "Придобиване на управляеми противотанкови ракети Javelin" на стойност около 153 млн. лева, без да е предоставена на обществеността обяснение, кое налага да  се извърши тази покупка и   срещу чии танкове ще бъдат използвани тези противотанкови ракети. Предстои и закупуването на американски бронетранспортьори „Страйкър“ на стойност 1.5 млн. лв. Закупуваме още осем американски изтребители F 16. България усилено се превъоръжава, без реално да има заплаха за националната ни сигурност, което да го налага.

При определянето на единна външна политика по отношение на руско- украинския конфликт, държавниците ни трябва не само да виждат какво става в настоящето време, но и да  отправят поглед  и в по- далечното бъдеще. Къде ще стоим ние, ако и когато бъде разрешен по мирен път руско- украинският конфликт? Ще тръгнем ли към подобряване на отношенията с Русия? Дори шефът на НАТО каза на 14 март, че  отношенията с Русия трябва да се нормализират след края на войната в Украйна.  САЩ вече пристъпват към нормализиране на отношенията с Русия,  размениха посланици, а Тръмп казва, че уважава Путин и обича руския народ.  Ще се откажем ли от санкциите срещу Русия, ако САЩ, (но не и ЕС)  започнат да ги отменят? Кога  ще възобновим безсмисленото прекратяване на директните полети между нашите двете страни и ще разрешим отварянето на закритите руски консулства? Кога ще отменим забраната за излъчването на руски телевизионни  канали, което напомня времената в България   в далечното минало когато се заглушаваха предаванията на Гласът на Америка и на БиБиСи? Кога ще възобновим традиционния през десетилетията културен обмен между нашите две държави?  Може да нямаме смелостта и независимостта на Унгария и Словакия, но не може ли да вървим поне в крак с историята, а не  след нея?

Опитът показва, че присъединяването ни към санкциите срещу Русия не ни донесоха нищо добро. Загубихме руския пазар, руските инвестиции, Кирил Петков и Асен Василев, като дойдоха на власт в пристъп на русофобия, а и вероятно под давление на Демократическата партия в САЩ, която стоеше зад тях, спряха доставките на евтин руски газ и уж трябваше да осигурят  доставки с танкери на американски втечнен газ, но това не стана и страната ни пак внася чрез посредници руски газ, но на високи цени, което продължава да се отразява на икономиката ни, растат сметките  за електроенергия и хранителни продукти. А военната  помощ, която предоставихме на Украйна  и обявяването на Русия като заплаха за националната ни сигурност, доведоха до това Русия да ни обяви за неприятелска държава, което всъщност застрашава националната ни сигурност.  Не трябва ли да се помисли за разговори с Русия за това  да ни изключат от този списък, като от своя страна  и ние да преформулираме своята доктрина за национална сигурност и отбранителната ни стратегия, които разглеждат необосновано Русия като заплаха за националната ни сигурност?

Харесва ли някому или не, реалността е,  че Русия е велика сила,  в отношенията ни с която няма място за русофобия, а за практичност и използване на възможностите от  икономическо  сътрудничество във всички области, където можем да извлечем изгода.

Може би най- правилната позиция по преговорите за разрешаването на руско- украинския конфликт,  изрази на 1 март председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев, които опонира на Росен Желязков с думите: „А ние сме с Америка, Русия и Китай!“. Тръмп и Путин говорят за стратегическа сигурност и за 50% редуциране на разходите за оръжия, а евроидиотите говорят за 10 г. въоръжаване и удвояване на годишните разходи за смърт“, написа той във Фейсбук, добавяйки, че  Европейският съюз се нуждае от нови лидери.

Което включва и България.