The Spectator: Великобритания губи шпионската игра от Русия

Иън Прауд , 20 септември 2024 г.

Решението на Русия да изгони шестима предполагаеми британски шпиони през август предизвика странно усещане за дежавю, пише в The Spectator британският дипломат Иън Прауд.

След нападението с нервнопаралитично вещество в Солсбъри през март 2018 г. се потях в продължение на седмица в британското посолство в Москва в очакване да чуя дали ще бъда изгонен в рамките на дипломатическата разправа.
Съобщението на Русия беше направено във времето, за да злепостави Киър Стармър /новият премиер, лейбърист/, докато той пътуваше до Вашингтон миналата седмица за разговори с Джо Байдън. Това беше и удар по критично малкия брой експерти по Русия в британското правителство.
Във враждебната купа със златни рибки на отношенията между Обединеното кралство и Русия и двете страни постоянно са нащрек за „недекларирани“ служители на разузнаването (т.е. шпиони), които работят тайно, маскирайки се като дипломатически акредитирани служители в съответните посолства. По-рано тази година изгонихме руския аташе по отбраната.
Руснаците водят денонощна игра „разкрий шпионина“ с всякакви форми на тайно и явно наблюдение. Руското разузнаване редовно ме следеше, като в деня, в който бяха обявени експулсиранията след Солсбъри, аз и децата ми бяхме преследвани из центъра на Москва.
Руската служба за вътрешно разузнаване ФСБ с радост разкри подробности за шестимата експулсирани британски дипломати и техните необясними навици за джогинг по третото околовръстно шосе на Москва или любопитни срещи в близки до Москва градове.

В странно отклонение от конвенцията да се пазят подробностите извън полезрението на обществеността, имената и снимките на експулсираните британци се разпространяват в социалните мрежи. Ето защо посланикът на Русия Андрей Кейлин беше привикан в Министерството на външните работи, за да му бъде разяснен езикът.

Но в разкритията имаше и голяма доза „няма какво да се види тук“. Русия не е хващала никого с червени ръце, нито сега, нито наскоро, въпреки че е използвала чара на капанчетата и компроматите.

Да, и двете страни работят усилено за събиране на тайни: наскоро ръководителят на MI6 (британската разузнавателна агенция) призова руснаци да шпионират за Великобритания. Връзката между дипломация и разузнаване е симбиотична. Британското и руското разузнаване дори са "декларирали" канали за комуникация, когато наистина е необходимо.

Но в истинска шпионско-дипломатическа игра „на терена“ руснаците все пак печелят. Както във войната, предимството може да се крие в наличието на повече правилни хора с правилните умения на правилните места.

Русия има значително предимство пред нас в броя на служителите, работещи във Великобритания, в сравнение с представителството ни в Москва. Много е просто. Русия наема само руснаци в посолството си. Повечето служители в британското посолство в Москва също са руснаци, тъй като Министерството на външните работи използва модел на наемане на по-евтин местен персонал.

В приятелски страни това работи като чар. Но не и в Москва, където е известно, че ФСБ се насочва към местните наети руски служители. Когато напуснах Москва през февруари 2019 г., почти 90% от персонала в руското и британското посолство бяха руснаци. Трябва да се добави, че повече от 150 хиляди руснаци живеят в Обединеното кралство, докато само малък брой британски емигранти живеят в Русия.

В нашето посолство в Москва рядко работят повече от няколко десетки акредитирани британски дипломати наведнъж. След Солсбъри загубата на 23-ма колеги опустоши политическия отдел на посолството. Останаха няколко служители като мен, чиято командировка приключваше след няколко месеца, а на всеки британец оставаха двама руснаци в Лондон.

Сегашното експулсиране на шестима дипломати отново подкопа способността на посолството да функционира правилно. Къде са обичали да бягат е второстепенен въпрос (един ден на обяд трябваше да тичам, придружен от тълпа от 20 служители на руските тайни служби - това беше едно от най-странните приключения, които ми организираха).

Това, за което всъщност става дума, е подкопаване на способността на Великобритания да има функциониращо посолство в Москва. Русия играе тази игра по-добре от нас. По-малко британци в Москва означава по-малко прозрение от лондонските политици и по-малко разумни съвети към външния министър Дейвид Лами.

Обединеното кралство също се бори да обучи персонал с необходимите умения, за да запълни свободните места в посолството в Москва, тъй като опитът за работа в Русия е до голяма степен загубен през последните 30 години. Министерството на външните работи върши лошо работата си, за да гарантира, че политическите служители пристигат в Москва с необходимото ниво на руски език и дипломация. Не видях стратегическия план за набиране на персонал да е обмислен до най-малкия детайл и да позволи поддържането на стабилен поток от специалисти в Русия в дългосрочен план. Освен това в британските университети броят на учебните програми по руски език постепенно намалява.

Когато пристигнах в Москва през юли 2014 г., външното министерство често говореше за необходимостта от „възстановяване“ на отношенията след края на Студената война. То така и не започна да решава този проблем нито с необходимата енергия, нито с решителност.

Напротив, в Кремъл няма недостиг на англоговорящи служители, които нямат търпение да отидат на работа в Лондон. Те обикновено са по-високо квалифицирани, тъй като тяхното Министерство на външните работи инвестира сериозно в своята Дипломатическа академия и управлява университет, който някои наричат „шпионско училище“.

Има и по-широк проблем. Напоследък руските военни блогъри изпитват голямо удоволствие от разпространението на подробни организационни схеми на „огромната“ дирекция за Източна Европа и Централна Азия (EECAD) на британското Министерството на външните работи, за които твърдят, че са получени чрез хакване на бази данни от ФСБ. Но според моя опит повечето хора в този отдел нямат реален опит в работата с Русия или руснаци.

Кийр Стармър и Дейвид Лами се бият в гърдите, разчитайки на съветите на младежи в Лондон и едва окомплектованото посолство на „Потьомкин” в Москва. Не е изненадващо, че те не донесоха никакви нови идеи. А Русия намира приятели в Глобалния юг чрез систематична и добре организирана дипломатическа офанзива, докато конфликтът бушува в Украйна.

Пренебрегвайки нашите дипломатически способности, Обединеното кралство се превърна във второстепенен глобален играч по отношение на Русия, след САЩ, Китай, Индия, Франция и Германия. Имаме нужда от по-обмислен план за обучение на руски специалисти, ако наистина искаме да надхитрим Путин.

Автор: Иън Прауд, британски дипломат

Превод: Ганчо Каменарски

Източник: spectator.co.uk