Между реалността и военната реторика на Европа

Изданието „Оръжие и сигурност“ на Стивън Брайън припомня репликата на генерала от морската пехота и двукратен носител на Медала на честта Смедли Бътлър, че „Войната е рекет“, винаги е била и вероятно е най–старият, лесен и най–доходоносен“.

Днес е трудно е да разберем защо толкова много милиарди долари и десетки хиляди съвременни оръжия бяха пропилени в кръстоносен поход на НАТО за разширяване на границите му. Войната в Украйна отслаби Съединените щати, защото изпразни хазната и арсеналите им. Това подкопа интересите на САЩ на други места, особено в Тихия океан. След 1991 г без да се съобразява с колапса, вместо НАТО да се разпусне (както направи Варшавският договор), НАТО прие политика на разширяване. Той участва във войни извън контекста на отбранителен съюз, включващ Босна и Херцеговина, Косово, Либия и Афганистан.

Населението на страните–членки на НАТО е 966,88 милиона души и може да надхвърли 1 милиард души до края на настоящия век. Потенциална му военна сила е от 3,5 милиона души. Русия има население от 147 милиона и БВП от 2 трилиона долара. През 2023 г. руският бюджет за отбрана беше 84 милиарда долара. Европа, без Съединените щати, има население от 742 милиона, БВП от 35,56 трилиона долара. Общите разходи за отбрана на Европа са 295 милиарда долара, много повече от тези на Русия. Въпреки това приносът на Европа към нейната собствена отбрана е далеч от нейния потенциал и европейците разчитат изцяло на Съединените щати за военна подкрепа, включително ядрени оръжия (въпреки че британците и французите са ядрени сили). Защо е така?

Военната мощ на Европа е разпокъсана и в много отношения слаба поради липса на достатъчен личен състав и въоръжение.

Обединеното кралство, например, е страна с население от 66,97 милиона души. И все пак сухопътната му  армия е малка 76 320 в армията, но само малка част от тях са действащи войници. Франция е малко по-добра от Обединеното кралство, въпреки че населението й е само малко по-голямо (67,97 милиона). Но някои от тези войници са чуждестранни легионери (и на някои от тях е било „разрешено“ да преминат и да се присъединят към армията на Украйна). Френската армия е 270 000 души, но територията на Франция е голяма и изисква по–голяма армия за защита, а силите за задгранично разполагане са доста ограничени.

Полша, с по-малко население от 36,82 милиона, има армия от 216 000 души, една от по-големите сили.

Германия има по-голямо население - 83,8 милиона, но нейните военни наброяват 180 215 души. Но Сухопътните сили на Германия са само 64 000 души, по-малко от тези на Обединеното кралство.

Всички европейски бойни сили, с малки изключения, нямат достатъчно бронирани средства  и артилерия и голяма част от тях са предали на Украйна. Оборудването често е остаряло и лошо поддържано. Това, което е трудно за разбиране, е как Европа може да харчи 295 милиарда долара годишно за отбрана и да не може да изпрати добре оборудвани бойни сили? Едно от обясненията може да е, че европейците не възнамеряват да направят много повече от разполагането на символични сили. На Съединените щати е оставено да осигуряват сигурността и отбраната на Европа. САЩ имат около 100 000 американски военнослужещи, разположени в цяла Европа.

Набива се на очи противоречието между реалните военни способности и изпразнени складове на въоръжение и милитаристичната реторика на повечето европейски лидери за „война до победа“, преди някой да ни е обявил такава.

Превод и редакция: Симеон Николов

Източик: WEAPONS AND SECURITY