Свободата на медиите се влошава в глобален мащаб. САЩ "догонват" България

Симеон Николов

Тази година Световният ден на свободата на медиите  03. май беше слабо отразен в няколко провинциални медии и кратко съобщение в новините на някои телевизии с новината, че България се „придвижила напред“, според нов доклад на „Репортери без граница“, но премълчавайки че оставаме в третата група от 50 страни с „видими проблеми“.

Почти никой не спомена за новото законодателство на ЕС, Европейският закон за свободата на медиите, който ограничава използването на твърде често срещани злоупотреби с „стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността“, ограничава използването на шпионски софтуер срещу журналисти, позволява на журналистите да защитават източниците, и изисква прозрачност по отношение на медийната собственост. Но крайният резултат макар и по–добър от последния вариант  има и много слабости.

В Европа имаше далеч повече коментари, но изключение бе да се срещнат потресаващите данни за най-малко 103 журналисти убити от израелски удари в Газа и Ливан през последните пет месеца. Един на всеки 10 журналисти в Газа е загинал, част от всички 34 000 загинали. А изглежда не всички те са били случайни, „съпътстващи“ щети във войната на Израел – както Репортери без граница, така и Комитетът за защита на журналистите (CPJ) съобщават за „очевиден модел на насочване към журналисти и техните семейства“. В един известен случай израелски въздушен удар е убил осем членове на семейството на фотожурналиста Ясер Кудих след фалшив, впоследствие напълно опроверган доклад, който предполага, че той и трима други базирани в Газа фотографи са знаели предварително за атаката на Хамас срещу Израел. Израелското външно министерство направи невярно твърдение, че „AP, CNN, NY Times и Reuters са имали журналисти, включени в терористите на Хамас по време на клането на 7 октомври“. Премълчан беше и факта, че украинският президент Зеленски закри всички опозиционни медии, но на война като на война. В условия на жестока информационна война и мащабна дезинформация за повечето хора  е трудно да отсеят зърното от плявата.

В последното си 21 издание на Репортери без граница резултатите от проучванията в 180 държави са класирани по пет показателя: сигурност, политически контекст, правна рамка и икономическа и социокултурна среда. Известно недоверие поражда подбора на извършващите проучванията– местни за страната журналисти, учени, защитници на човешките права, които отговарят на въпросник с над 100 въпроса.

Въпреки че бе въведена нова методика, разликите между сегашното проучване и предишни такива са доста големи и показват влошаване на състоянието на свободата на медиите.  Така например в първа група с „добро състояние на медиите“ са останали само 8 държави, при 25 през 2013 г.. Във Втора група със „задоволително състояние“ попадат 37 държави. В Трета група  държави с „видими проблеми“  са 50 държави, между които и България, която е на 59 място. Рязко се е увеличил броят на държавите с „много сериозно положение“– 36, при 21 през 2023 г. Тази четвърта група  е с повече брой страни, отколкото за повече от десет години. Независимата журналистическа работа е практически невъзможна в тези страни.

Първите 10 от общо 180 държави са оценени с 91,89 точки /Норвегия/ до 83,84 точки /Германия/. Впрочем Германия „проби“ в десетката за първи път. т.г.

Ако се огледаме около нас, България е изпреварена от Словакия, Молдова, Черна гора, Словения, Хърватска със 76,03 до 68,79 точки. След България са Украйна, Косово, Босна и Херцеговина, Гърция, Сърбия, Грузия  с 65,00  до 53,05 точки. Турция и Русия са на 158 и 162 място, Китай –на 172 място. Позицията на Турция в индекса продължава да губи точки.

В рамките на ЕС Унгария, Малта и Гърция са на най–ниските позиции.

Афганистан се е сринал с 26 позиции надолу до 178 място. Трима журналисти бяха убити по време на управляващите талибани миналата година, а най-малко 25 медийни служители са били в затвора.

САЩ „падат“ с 10 места надолу, а Мексико продължава да е най-опасната страна за журналисти с 37 убити от 2019 г. насам. Интересното е, че САЩ "догонват" България с 55–тото място, докяато ние сме само с три места по-надолу– 59–тото място.

На последно 180–то място е Еритрея.  Четирима от журналистите, арестувани преди повече от 20 години, все още са в ареста без обвинения, включително шведският гражданин Давит Исаак.

Разбира се, че пълната картина в България не е отразена. Но ние си знаем списъците, кой може да бъде допускан до медията и кой не,  крайно тесния кръг лица, втръснали на телевизионната публика да коментират «правилно»  войната,  разгрома на военните медии, лансиране на тенденциозни неверни информации, премълчаване умишлено на други и т.н и т.н.,  Доскоро в България книгоиздаването беше свободна зона, но след случая от края на април със забрана от министър, един генерал от запаса да представи книгата си за войната в Украйна, фрапиращо незачитане свободата на словото и то при супер–експертно  ниво на автора, вероятно следващото проучване ще покаже други резултати за нашата страна.

Тревожна е тенденцията, разкрита от Световния индекс за свобода на печата за 2024 г.: спад в политическия индикатор, един от петте показателя, описани подробно в индекса. Държавите и другите политически сили играят все по-малка роля в защитата на свободата на печата. Свободата на пресата по света е застрашена от хората, които трябва да бъдат нейните гаранти – политическите власти. Тази констатация се основава на факта, че от петте показателя, използвани за съставяне на класацията, най-много е паднал политическият индикатор, регистриращ среден глобален спад от 7,6 пункта. Журналистиката не само е атакувана, тя е и под натиск. Журналистите са многократно клеветени, особено в интернет, а някои дори получават смъртни заплахи. Във всички региони на света предстоящите избори предвещават много силен натиск върху журналистите. Омразата, която тлее онлайн и в нашата страна, радикализира хората и тази радикализация има реално въздействие върху всички общности.

Малко са хората от гилдията като бившия централен секретар на Асоциацията на швейцарските журналисти Доминик Дизеренс, който дава надежда: „В момента сте в неудобно положение. На първо място има държавна подкрепа за медиите. ... Има и план за „сродни права“, който може да облекчи тежестта върху издателите и да възнагради донякъде журналистите. ... Може би ще има и компенсации, свързани с изкуствения интелект. ...Вашият сектор се променя и колкото и трудни да изглеждат нещата в момента, може да предстоят и по-добри времена.”