Турция и търсенето на международна стабилност

Колективният запад иска война, глобалният юг иска мир: а Турция е по средата

Хасан Ерел - Global Research

Когато погледнем общия политически и икономически курс в света и в Турция, картината, която се откроява, е: политическа нестабилност, икономически сътресения и тенденция към глобална миграция и война. Турция е точно в центъра на цялата тази турбуленция.

Западно ориентираната неолиберална икономика е в изключително лошо състояние. Например, докато икономиката на воюваща Русия се запази, икономиката на невоюваща Турция е в много лошо състояние.

Икономическите програми, базирани на внос и хедж фондове, вървят към пълен фалит както поради вътрешни политико-икономически сривове, така и външни влошавания. Свеждането на правната система и държавния ред до една-единствена партия също отрича политики, основани на внос и чуждестранни инвестиции.

Политиката пък се обръща към пълен религиозен тоталитаризъм.

След местните избори планът на управляващата партия ПСР е да консолидира властта си с нова конституция. На хоризонта се очертава обръщане към САЩ и нови отстъпки, за да се  получи разрешение от западната система за това.

Когато тези развития се комбинират с най-новата ситуация в глобалната конкуренция на големите сили, ние сме изправени пред изключително опасна ситуация за Турция.

В света има нарастващ натиск за война. САЩ и техните съюзници не искат да приемат поражението в Украйна. Европа самоубийствено се готви за война срещу Русия под шапката на НАТО. Войната, чиито семена бяха посети и пожънати от САЩ в Украйна, засегна изключително зле европейските икономики.

Израелският геноцид в Палестина при възможност може да се превърне в регионална война.

Тази криза, която САЩ всъщност не са планирали, съдържа потенциал за поредица от верижни реакции, които ще ги изхвърлят от Близкия изток и Западна Азия.

Докато крайно дясното правителство в Израел искаше да наложи своя собствена програма на Съединените щати, то всъщност подкопа перспективните планове на Белия дом.

Следващата цел на САЩ след Русия нормално би била Китайската народна република през Тайван.

САЩ напреднаха в инфраструктурната си работа и предприеха действия за създаване на нови съюзи, за да продължат структурата на НАТО в Тихия океан.

Загрижеността на колективния Запад беше, че глобалната хегемония се изплъзваше от ръцете му. Причината за това е доброто икономическо представяне на развиващите се страни, особено Китай, през последните 40 години. Азиатските сили, водени от Китай и Русия, не изпитват трудности да намерят съюзници в Африка, Южна Америка и дори Европа. Защото азиатските сили представляват много полюсна алтернатива на разпадащия се еднополюсен световен ред на Съединените щати.

Докато Китай и Русия създават глобална комуникационна схема с нови морски и търговски пътища, Западът, воден от САЩ, създава стратегии за предотвратяването им.

Казано много просто, Изтокът (или глобалният юг) представлява мир и сътрудничество, докато колективният Запад носи война и нестабилност.

Ролята, отредена на Турция в новата глобална архитектура, формирана след Втората световна война, беше като преден пост в западния лагер.

Това позициониране, което беше замислено като членство в НАТО и след това свързване с вратата на ЕС, превърна Турция в самодостатъчна, външно зависима и сателитна държава, отклоняваща се от целта на Ататюрк за модерна цивилизация.

Периодичните пробиви бяха потушавани от военни и милиционерски елементи в Нетовския ред, който превзе държавата. Военните преврати от 12 март 1971 г. и 12 септември 1980 г. са ярък пример за това.

Компрадорската буржоазия и бизнес светът, които не можеха да стигнат по-далеч от това да бъдат западна агенция, се превърнаха в най-силните поддръжници на системата.

След антикомунизма; полицията, прилагана от 50-те години на миналия век, втората роля, която САЩ възложи на Турция след 1980 г., беше „Зеленият пояс“ (умерен ислям). Цялата национална държава, заедно с труда и националния капитал, беше насочена, а политическата, социална и културна система имаше за цел да бъде религиозна и да гарантира, че Турция ще остане неразвита и ще може да бъде управлявана от един орган.

Днес както светът, така и Турция са на много критичен кръстопът.

Да не говорим за регионални и граждански войни, ние сме в момент, в който има вероятност да избухне Трета световна война.

От друга страна, Турция прилича на кораб, който се опитва да бъде управляван с т.нар."балансирана" външна политика в тази среда на сътресения.

Корабът обаче поема вода в западния лагер и постепенно потъва.

За щастие има нови алтернативи в лагера Изток/Юг; Като BRICS+ и други подобни. Към 2024 г. към Китай, Русия, Бразилия, Индия и Южна Африка се присъединиха Етиопия, Египет, Иран, Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия.

Посочено е, че 25 страни, особено Нигерия и Мексико, са кандидати за членство в БРИКС. BRICS+, който е предвестник на нов световен ред, който не се основава на хегемония и долара, а е егалитарен, печеливш тип инфраструктура, търговско и индустриално сътрудничество, е спасител за Турция в този бурен океан.

Единственият начин Турция да заеме полагащото й се място в този нов световен ред е да престане да бъде сателит на Запада и да напусне НАТО и Митническия съюз на ЕС.

Хасан Ерел е турски журналист и писател. Работил е като дипломатически и чуждестранен репортер и редактор в TRT и други медии в продължение на 30 години. Той е чест коментатор на радио Sputnik News и CRI Turk в Турция.

Първоизточникът на тази статия е Global Research

Авторско право © Hasan Erel , Global Research, 2024