Четвърта част от Годишния анализ - 2023: „Международната политика и българската дипломация“ Печат
Автор Експерт   
Събота, 17 Февруари 2024 11:31

Четвърта част от Годишния анализ - 2023: „Международната политика и българската дипломация“ на Българското дипломатическо дружество под заглавие

„ГОДИНА НА ПОВЕЧЕ ВОЙНИ И ПРОМЕНИ”


ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ФРАНЦИЯ ПРЕЗ 2023 Г.

Златин Тръпков

През изминалата година Франция се сблъска с поредица от предизвикателства както във вътрешнополитически, така и в международен план.

На международното поле Франция се опита да покаже известна самостоятелност.  По-важните събития през периода са следните:

През април 2023 година президентът Макрон посети Пекин и се срещна с председателя Си. Излезе плахо с идеята за някаква „стратегическа автономност“ на ЕС от САЩ, която раздели съюзниците в НАТО. Той дори допусна участие на Москва в създаването на новата система за европейска сигурност „след победата на Украйна в конфликта с Руската федерация“. Паралелно на тези идеи, обаче, Франция продължи да следва политиката на САЩ като поддържаше икономически и военно-технически Украйна във войната срещу РФ.

През 2023 година Франция бе изтласкана от нейните бивши колонии в Африка. Буркина Фасо, Мали, Нигер и др. държави поставиха ултиматум на Франция да се оттегли от района на Сахел и се обърнаха за помощ към РФ и Китай. Както можеше да се очаква, загубването на влиянието в тази част на света и съответно ограничаването на достъпа до суровините в тези бивши колонии, бе прието изключително болезнено от френските политици, бизнес и общество. Във връзка с тези събития президентът Макрон реши да засили отношенията на страната с Глобалния юг. По негова инициатива през юни 2023 г. в Париж бе организирана Среща на върха за Нов световен финансов пакт.  В срещата, наред с висши представители на държавите от ЕС, САЩ, международните финансови институции, участваха десетки президенти от африканските държави, които споделиха своите забележки и упреци към политиките преди всичко на техните бивши колонизатори, МВФ и СБ. Като цяло форумът прие няколко необвързващи документа. След неуспеха на Самита, Макрон помоли за участие в срещата на най-високо равнище на БРИКС в Йоханесбург през август 2023 година, на която се очакваше да се обсъди и въпроса за въвеждане на нова резервна валута. Домакините обаче отказаха да изпълнят неговата молба.

Веднага след  нападението на  7 октомври 2023 г. на „Хамас” срещу Израел,  Франция заяви пълната си солидарност  с Израел и потвърди правото му да се защитава в съответствие с международното право, за да се накажат терористичните формации като „Хамас” и свързаните с нея групировки. Сърцевината на френската позиция бе  осъждането на терористичния акт и важността на борбата с тероризма. По време на визитата си в Израел веднага след терористичния акт, президентът Макрон изненада дори израелските политици с призива си за създаване на световна коалиция срещу „Хамас”, който бе приет враждебно от арабските държави. В последвалите официални заявления обаче се наблюдава известна еволюция във френската позиция към необходимостта да се вземат всички предпазни мерки за свеждане до минимум на  цивилните жертви. Франция например гласува „за“ резолюцията от 27 октомври с.г. на ОС на ООН относно "защитата на цивилното население и спазването на правните и хуманитарните задължения" в Газа. А на 9 ноември с.г. по инициатива на Макрон в Париж се проведе Хуманитарна конференция за гражданското население в Газа, в която участваха 55 държави  и 25 международни организации. Франция анонсира 100 млн. евро хуманитарна помощ за палестинското население.

Във вътрешен план, Франция бе ударена от обратния ефект на санкциите на ЕС срещу РФ и на контрасанкциите от страна на Русия. Въпреки по-малката си зависимост от руските енергоизточници в сравнение с Германия, правителството предупреди за необходимостта от икономии на енергия за да не се наложат локдауни. Към края на 2023 година бяха изключени почти половината ядрени реактори на Франция предвид технически проблеми и отказа на РФ да продава обогатен уран на тази страна. Липсата на уран принуди френската страна да обърне поглед към други евентуални доставчици и организира визити на президента Макрон в Казахстан, Узбекистан и Киргизстан през есента на 2023 г., които като цяло бяха безуспешни.

Повишаването на пенсионния праг от 62 на 64 години взриви френското общество. През пролетта на 2023 година Франция бе залята от мащабни протести, демонстрации и стачки, организирани от основните френски профсъюзи.  Въпреки това промените в съответното законодателство бяха приети.  През юни-юли 2023 г. пък избухнаха бурни демонстрации във връзка с убийството на младеж от полицай. Отново на дневен ред излязоха проблемите с толерантността, интеграцията и полицейското насилие спрямо малцинствените групи в страната. Войната между „Хамас” и Израел даде нов повод за недоволство и разделение на обществото и във Франция. Впрочем според френски политически изявления във Франция живеят най-големите мюсюлмански (5,5 млн. души) и еврейски (440 хиляди души) общности в Европа. За по-малко от месец, след 7 октомври с.г,  във Франция бяха регистрирани 2 пъти повече антисемитски прояви в сравнение с  регистрираните за цялата 2022 г. подобни инциденти. Проведените масови демонстрации на привърженици на Израел и Палестина бяха повод за въвеждане на най-строги антитерористични мерки в страната.

Както стана дума, проблемите с малцинствата, с легалната и нелегална миграция във Франция продължиха да се задълбочават. Следва да се напомни, че във Франция живеят около 7 милиона имигранти, които представляват около 10% от населението. Броят на нелегалните имигранти във Франция се оценява между 600 000 и 700 000 души.  Украинците, които пребивават „като лица, ползващи се с временна закрила“, са под 70 000 души.

Поредният  законопроект за имиграцията бе  предложен  още през 2022 г. Главната му цел е да се ускорят процедурите по депортирането на нелегални и криминално проявени имигранти, но и да реши проблемите с интеграцията на приетите и ангажирането  им в трудова дейност. Предвижда увеличаване на броя на местата в центровете за административно задържане. Законопроектът включва също реформа на системата за предоставяне на убежище, за да се ускори разглеждането на молбите: създаване на едногодишно разрешение за пребиваване за работници в професии, където съществува недостиг на кадри. През цялата 2023 година течеше обсъждането на този проект, който се очаква да влезе в парламента през 2024 г.

Ако трябва да се обобщи,  социално-политическото напрежение във Франция през 2023 г. се увеличи, правителството продължава да орязва социалните придобивки на французите, задълбочава се разделението във френското общество.  Въпреки претенциите за някаква самостоятелност и „автономия“ във външен план, президентът Макрон и правителството следваха политиката на Вашингтон по всички по-важни международни въпроси. Без съмнение, 2023 година ще се запомни с кризата в отношенията на Франция с някои от нейните бивши колонии в Африка и задълбочаване на тенденцията на спад на влиянието на Париж в регионите извън Европа и преди всичко - в държавите от Глобалния юг.


ПРИОРИТЕТИТЕ НА ФРЕНСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Веселин Киров

 

Като държава основател на Евросъюза и втората икономика в него, Франция винаги е имала водеща роля във вземането на политически решения. Всъщност френската външна политика гравитира главно около Европейския съюз, като възприема, че една обединена федерална Европа е единствения начин Франция да запази влиянието си в международен план спрямо нарастващата сила на Китай, Бразилия, Русия, Индия и Южна Африка. Неслучайно, след идването на власт през 2017 г. на сегашния президент на Франция Еманюел Макрон, европейската политика на страната беше изцяло преначертана, за да се оформи около 7 основни приоритета, които са както следва :

  • единна европейска отбрана;
  • европейски екологичен преход;
  • Европа, като икономическа и иновационна сила;
  • Европа на социалното равенство;
  • европейска миграционна политика;
  • Европа на културата и образованието;
  • демократична Европа.

Редно е да се обърне внимание на всяка една от тези теми, тъй като действията на френската дипломация са насочени именно към тези европейски политики.

Единна европейска отбрана

По въпросите на единната европейска отбрана, президентът Макрон, в своя реч от 2017 г. в Сорбоната каза следното: „Това, което днес липсва на европейската отбрана е обща стратегическа култура.“ От 2017 г. насам бяха създадени първия общ бюджет за военна отбрана, който разполага с 13,7 млрд. евро, плюс 8 млрд. евро от „Европейския механизъм за подкрепа на мира“. Създаде се също и „Европейска инициатива за намеса“, в която участват 13 държави членки. Задачата на тази европейска инициатива, в която участва и Обединеното кралство без да е част от ЕС, е да се създаде обща европейска военна сила с единен бюджет с цел интервенция на въоръжени сили в „горещи точки по света“. В този контекст се създаде и европейско сътрудничество в рамките на оперативна група „Такуба" за борба с терористичните групировки в Сахел, Африка.

Прави впечатление, че е изпълнено и намерението, обявено във Версай през март 2022 г., за укрепване на отбранителната индустрия с цел - по-голяма стратегическа независимост, с безпрецедентни инициативи за съвместни поръчки между държавите членки и укрепване на европейските военни производствени мощности, включително производството на боеприпаси и ракети. Така започна разработването, в сътрудничество с Германия и Испания, на иновационна система за въздушна борба и ново поколение европейски боен танк.

В борбата срещу хибридни заплахи, манипулиране на информация и фалшиви новини се създаде Европейски разузнавателен колеж, обединяващ 66 разузнавателни служби от 30 държави, за да се развие общата култура на разузнаване в това число и борбата срещу тероризма. Така например, според новото европейско законодателство е задължително съответните служби да премахват всяко терористично съдържание в рамките на един час от съобщаването му.

Не на последно, бяха създадени Европейски сили за гражданска защита, с цел да се обединят ресурсите на страните членки за борба с бедствия и аварии. Те влязоха в действие за пръв път лятото на 2019 г. и 2021 г. при горските пожари в Гърция, както и в Хърватия по време на земетресението през декември 2020 г. Франция също се възползва от този механизъм за справяне с пожарите през лятото на 2022 г. Паралелно  европейския капацитет за финансиране и закупуване на оборудване RescEU има за цел да помага на държавите членки да се справят с транспортни и логистични извънредни ситуации.

Европейският екологичен преход

По този въпрос усилията на френската дипломация бяха ясно насочени към промяна на енергийните източници и производствени методи, с цел лидерство в нов екологически производствен модел. Така бяха приети на европейско ниво амбициозните цели за въглероден неутралитет до 2050 г. и намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% в сравнение с 1990 г. до 2030 г. Преобразува се Европейската инвестиционна банка в Европейска банка за климата, с план за зелени инвестиции на стойност 1000 млрд. евро за периода 2021-2030 г. Заделиха се 30% от бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г. за устойчивост на климата и опазване на околната среда. Също така се въведе механизъм за коригиране на емисиите на въглероден диоксид на границите на ЕС за чуждестранни продукти с високо съдържание на CO2, който влезе в сила на 1 октомври 2023 г. Създаде се Социален климатичен фонд за подпомагане на най-уязвимите домакинства и предприятия като част от зеления преход, както и се приеха нови правила, с които след 2035 г. се прекратява продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене на европейския пазар. Сключи се споразумение между държавите членки за прилагане на мерки за възстановяване на 20% от морските и 20% от сухоземните райони до 2030 г., а до 2050 г. - на всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.

С оглед на енергийната независимост на ЕС, се прие задължение за съхраняване на природен газ от всяка страна членка с цел натрупване на стратегически резерви, като по този начин се избягва напрежението в пазарите по отношение на доставките и цените. Създаде се и временен механизъм за корекция на пазара в случай на високи цени на природния газ, както и ограничаване на печалбите на производителите на електроенергия в цяла Европа като по този начин се подкрепят домакинствата и предприятията в условия на нарастващи цени на енергията.

Европа, като икономическа и иновационна сила

За да бъде ЕС икономическата и иновационна сила, която да може да се съревновава със САЩ и Китай, според приоритетите на Макрон и френската дипломация, Европа трябва създаде своите предприятия-конгломерати в сферата на високите технологии и да привлече научни и предприемачески таланти. За тази цел се създаде Европейски съвет за иновации с бюджет от 10 млрд. евро, чиято цел е да стимулира обещаващи предприемачи, които да създадат високотехнологични концерни. Във Франция вече има 27 фирми, като целта е до 2030 г. те да станат 100, а на европейски ниво да има 10 европейски концерна с пазарна стойност над 100 млрд. евро.

В отговор на пандемията от Ковид-19 и затварянето на икономиките на Европа,  беше иницииран най-големият план за възстановяване в европейската история, NextGeneration EU, в подкрепа на държавите членки с обща стойност от над 800 млрд. евро. Въз основа на френско-германската инициатива, Европейската комисията емитира съвместен европейски дълг за финансиране на екологичния и цифровия преход на държавите членки. В рамките на всеки национален план най-малко 37% от средствата ще трябва финансират екологичния преход и най-малко 20% - цифровата трансформация (във френския план за възстановяване те са съответно 50% и 25%). Редно е да се отбележи, че 40% от френския план за възстановяване се финансира от Европейския съюз.

Друг приоритет на Франция в ЕС е въпросът за реиндустриализацията на Стария континент. Беше иницииран стартът на промишлени съюзи в 10 сектора, между които батерии, суровини, водород, полупроводници и ракетоносители , с цел да се подпомогне запазването на стратегическата промишлена независимост на Европа. Също бяха стартирани големи проекти от общ европейски интерес (PIIEC) в секторите на микроелектрониката (2018 г.), батериите (2019 г. и 2021 г.) и водорода (2022 г.), които се очаква да мобилизират над 50 млрд. евро частно и публично финансиране. Три други PIIEC проекта са в процес на създаване (електроника/свързаност, облачни технологии, здравеопазване). През 2020 г. Комисията извърши първия анализ на стратегическите зависимости на ЕС (стоки, услуги, технологии), който ще бъде допълнен от второ проучване през 2022 г.

Европа на социалното равенство

Сред основните инициативи, защитавани от Франция за една по-социална Европа са инициирането на дискусии за въвеждане на обща минимална работна заплата в целия ЕС. Тази минимална работна заплата би следвало да е съобразена с икономическите параметри на всяка страна членка.  В този контекст беше създаден и Европейския орган по труда.

Друга инициатива на френската външна политика е приемането на основни социални цели за 2030 г., в който са изложени 20 ръководни принципа за социална Европа, организирани около достъпа до работа, здравословните и справедливи условия на труд и социалното приобщаване. Така на Социалната среща на върха в Порто през май 2021 г., с оглед на прилагането на Европейската рамка за социални права, държавите членки и европейските институции се ангажираха да гарантират, че до 2030 г. поне 78% от хората на възраст 20-64 години ще бъдат заети, 60% от възрастните ще участват в дейности за обучение и квалификация на кадри, а броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, ще бъде намален с поне 15 милиона, включително 5 милиона деца.

Европейска миграционна политика

След началото на поредицата от конфликти наречени „Арабска пролет“, Европа беше изправена пред предизвикателствата на масовата миграцията и активно се  заговори за защита на европейските граници от нелегална имиграция. Френската външна политика в тази насока беше изправена пред дилемата или да се върне към защитата на националните граници, или да лобира пред ЕС за изграждането на общо пространство на границите, убежището и имиграцията, което да се надстрои върху вече съществуващите Шенгенски споразумения. Франция избра втория подход. Така от  2017 г. насам бяха наети над 10 000 европейски граничари към службата Фронтекс. Реформира се Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището с цел хармонизиране на системите за убежище между всички държавите членки. Създаде се Съвет на министрите за Шенгенското пространство, който отсега нататък ще заседава редовно. Неговата цел е да съгласува и координация общите граници на Съюза. Продължават и дискусиите на европейската правна рамка за убежището и миграцията, за да се гарантира отговорно управление на общите граници и солидарност между държавите членки. Франция има активен принос в създаването на механизма за солидарност със страните на първо влизане, за да се отговори ефективно на миграционното предизвикателство. Външното министерство на Франция води активни диалози с партньорски служби в областта на спасяването по море с цел подобряване на сътрудничеството и ефективността на морските спасителните операции.

Въпреки предприетите действия, френската дипломация си дава ясна сметка, че силните граници и амбициозните политики за сигурност няма да бъдат достатъчни за спиране на миграцията в дългосрочен план. Само стабилизирането и развитието на страните-източници на емиграция ще може да спре миграцията. Осъзната е нуждата от укрепване на отношенията с трети страни, свързани с миграционните движения по маршрутите през централното Средиземноморие, западното Средиземноморие и Атлантическия океан, както и засилен мониторинг на държавите на транзитно преминаване и произхода на мигрантите за предотвратяване на миграцията и справяне с първопричините за нея на местно ниво.

Европа на културата и образованието

Сред основните приоритети на Франция в сферата на културата и образованието е  създаването на европейски университети, които да формират мрежа от висши учебни заведения във всички държави членки. От 2017 г. е в ход създаването на 44 европейски университета, които обединяват 340 висши учебни заведения от 31 държави (в това число влизат и държави, които не са членове на ЕС). В тази инициатива участват и 37 френски институции.

В рамките на „Еразъм" целта е до 2024 г. половината от европейската младеж да е прекарала поне шест месеца в друга европейска държава като студент или стажант. От 2017 г. насам предприетите действия включват: удвояване на европейския бюджет, предназначен за „Еразъм", стартиране на програмата ALMA, насочена към млади хора без квалификация, работа или обучение, които иначе не биха имали достъп до „Еразъм", стартирането на програмата DiscoverEU, която вече е дала възможност на повече от 200 000 млади хора да открият Европа чрез пътуване, укрепване на мобилността на младите хора чрез насърчаване на по-голямо взаимодействие между националните доброволчески програми, включени в работната програма за 2023 г. на младежкото направление на програма „Еразъм+".

Демократична Европа

Френската външна политика е активно ангажирана с укрепването на европейската демокрация чрез консултации с гражданите в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа, на която присъстваха представителите на европейските институции и държавите членки. Бяха предложени промени в европейския политически проект без табута. Конференцията събра мненията на 5 милиона посетители на онлайн платформата и на 700 000 европейски граждани, които взеха участие в дебатите. Окончателният доклад на Комисията съдържа 49 цели, разпределени в 326 мерки. Една от основните цели е защитата на върховенството на закона. През лятото на 2020 г. бе публикуван годишен доклад за върховенството на закона, изготвен съвместно от Европейската комисия, държавите членки и гражданското общество, в който се прави сравнителен преглед на всички държави членки и се включват конкретни препоръки от 2022 г. нататък. Бяха приети и процедури, позволяващи замразяване на европейски средства в случай на нарушения на принципите на правовата държава.

Усилията на френската външна политика в гореизброените седем насоки за такъв кратък период от време са солидни. Разбира се, някои предложения като замразяването на европейски фондове под претекст, че дадено законодателство не спазва критериите за върховенство на закона на ЕС могат да бъдат изтълкувани и като диктати от държави като Полша и Унгария. Прави впечатление, че чрез инициативите си в европейската политика, Франция иска да бъде водещата страна в ЕС, но е редно да се напомни, че той не е федерация, нито конфедерация, а съюз между суверенни държави. За да се започват каквито и да било европейски политики има нужда от по-динамичен диалог и процедури за взимане на решения, които да взимат предвид интереса на всички 27 страни членки. Остава отворена дискусията за бъдещето на ЕС и дали той трябва да върви към федеративен модел на управление или да остане икономически съюз с общ пазар и свободно движение. Спрямо инициативите, предприети от френската външна политика, може да се заключи, че Макрон би желал всеобща европейска федерация, но това ще е трудно постижимо в сегашната геополитическа и икономическа обстановка.


ИЗРАЕЛ И ПАЛЕСТИНЦИТЕ: ОТНОВО БУРЕНОСНИ ОБЛАЦИ НА БЛИЗКОИЗТОЧНИЯ ХОРИЗОНТ

Димитър Михайлов

 

Отношенията на Държавата Израел с Движението за ислямска съпротива (Ха̀ракат л-мука̀уама л-исламѝя) „„Хамас”“ имат сложно развитие в продължение на повече от три десетилетия. Ислямистската организация е създадена в края на 1987 година като палестинско радикално национално-освободително формирование, със своя харта и харизматичен лидер, шейх Ахмад Ясин. „Хамас” на арабски език буквално означава „вдъхновение“ или “възбуда”, но в случая може да се тълкува и като праведна религиозна екзалтация.

Идейните устои на движението черпят идеологическа ориентация от главните направления на сунитския политическия ислям в Близкия изток, в случая от египетските „Мюсюлмански братя“ и от разработките на един от неговите водещи теоретици Саййед Кутб (Sayyid Qutb). В идеологическата канава на „Хамас” същевременно заляга стратегическата цел на националния ревизионизъм и иредентизъм[1]. Това е аспирация към „освобождението на целокупната палестинска земя“, която – в трактовката на „Хамас” – се квалифицира като „вакъф“: (турски: vakıf, арабски: وقف‎ – уа̀каф). Това предимно са недвижими активи като сгради и земя, отдадени на съответното джамийското настоятелство безвъзмездно за религиозно-публични цели. По силата на шариата такива имоти са със статут на неотчуждаемост и властта не може да се разпорежда с тях. Намекът тук е, че Израел не може да се разпорежда със земя, която - по силата на това виждане - принадлежи единствено на Аллах.

Такъв концепт за ислямска светиня, който включва цялата територия на Палестина, се явява диаметрално противоположен на старозаветното понятие „Земи Израилеви“ (иврит: Ерец Исраел, אֶרֶץ יִשְׂרָאֵל‎), или също „Обетованата земя“, която в когнитивната система на крайните религиозни и ционистки формации в Израел обхваща и териториите от Западния бряг, но не и ивицата около гр. Газа, която винаги е била финикийска, ханаанска или арабска земя. Паралелно с това, в съзнанието на съвременните религиозни-националисти (дати-леумани, ивр.) като партията на Бецалел Смотрич „Религиозен ционизъм” или на Итамар Бен-Гвир „Оцма Йехудит”, всяка територия, завладяна от предводителя на евреите в нашествието в Ханаан преди вероятно 3 хиляди и четиристотин години, Иису́с Нави́н (Йехошуа Бен Нун), остава еврейска, во веки веков.

В светски ориентираните и по-ляво стоящи идеологически палестински среди като Движението „Фатах“ и двата фронта за освобождение на Палестина – Народния и Демократичния отдавна е пуснала корен една конспиративна теория, че десните правителства в Израел, доминиращи политическия живот в страната след 1977 г. и лично шесткратният премиер Бенямин Нетаняху са съдействали през първите години след 1987 година в подпомагането на „Хамас”, за да забият клин в организационната палитра на Организацията за освобождение на Палестина – ООП. Целта била да се прилага стария римски принцип: divide ad impera, и палестинците винаги да остават разделени, за да нямат единна платформа, която би била основата на една бъдеща палестинска държава. Възможно е в началото в определени израелски среди да са битували такива мъгляви стратегически намерения, но в един определен етап израелските политически кръгове са прозрели, че „Хамас” се превръща в неуправляем и непредсказуем противник. Ако е имало някакво „генно инженерство“ в пасивна подкрепа за Движението в началото, по-късно, особено след едностранното израелско изтегляне от Газа по решение на премиера Ариел Шарон през 2005 г. и след сблъсъците между „Хамас” и Фатах през 2007 година, израелските политически елити с горчивина са констатирали, че до тях расте и крепне един своеобразен „Франкенщайн“. Тази констатация за дълго се е възприемала като хипотетична опасност; политическото и военното ръководство на Израел се е уповавало на високите технологии и тяхната сдържащо-превантивна роля, но в сутринта на 7 октомври 2023 г. хипотетичната опасност се превръща в ужасяващ кошмар.

Считано от декември 2008/януари 2009 година, когато е регистрирана първата по-мащабна мини-война между Израел и „Хамас”, известна в Израел като операцията „Лято олово“, отношенията между еврейската държава и ислямистското движение преминават през няколко циклично повтарящи се, ограничени като периметър и щети, сблъсъци: „Възвръщащо се ехо“ от началото на 2012 г.; „Облачен стълб“ от ноември 2012 г. (от теофанията в Стария завет); войната от 2014 г., известна и като операция „Солидна скала“ (Цук ейтан); пограничните сблъсъци от май 2019 г.; сблъсъкът с „Палестински ислямски джихад“ от ноември 2019 г., известен като операция „Черен колан“; конфликтът за джамията ал-Акса от април-май 2021 г. по време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан, който „Хамас” нарече „Битката на йерусалимския ятаган“ (арабски: Ма̀ракат сайф ал-Кудс); сблъсъците от август 2022 г., които в Израел са наречени операция „Разпукваща се зора“ и някои други по-малко мащабни сблъсъци с цикличен характер, различен интензитет и известен брой жертви, предимно от палестинска страна. Като изключим войната от 2014 година – операция „Солидна скала“, при която само в един ден в кв. Шуджаия в Газа Израел регистрира 13 убити свои военни, а неговите общи загуби възлязоха на 67 военни и 6 цивилни лица, останалите конфликти и сблъсъци носеха ограничени поражения за Израел, но не и за палестинците, които търпяха загуби поради употребата на несъразмерна израелска сила. Давид и Голиат заставаха на бойното поле, но прашката на първия не бе прецизна, докато масивната сила на гиганта имаше смазващ ответен ефект.

Това очевидно е създало един подвеждащ ефект, че ситуацията може да се контролира. По думите на дългогодишен британски посланик в редица близкоизточни държави, Джон Дженкинс, израелските елити били свикнали от време на време да „косят тревата” (to mow the grass) с инкасиране на минимални загуби. Седми октомври обаче води до горчив край на тази илюзия. Цялата конфигурация на циклични конфликти с ограничен обсег на действие приключва с изненадващата атака на военното крило на „Хамас” – „Иззедин Кассам“ (на името на легендарен арабски лидер в борбите срещу английските и френските мандатни власти в Леванта и еврейското присъствие – Ишув в Палестина през 20-те и 30-те години на XX век). „Хамас” постига изненадващ пробив на високо-технологичната оградна стена около Ивицата Газа и нахлува в близките мошави и кибуци около Ивицата. По варварски и жесток начин бяха избити 1200 цивилни лица, израелци и пребиваващи при тях чуждестранни граждани, а в Газа са отвлечени около 250 заложници (броят им варира, защото няколко изчезнали лица в последствие се оказа, че са в плен на „Хамас”). Крайни жестокости като изгаряния и обезглавявания са прилагани, включително и върху деца, редом с изнасилвания на жени.

И в най-окрилените си мечти ислямистите, били то от „Хамас”, „Палестински ислямски джихад“ (ПИД) или други по-малки радикални (салафитски) структури не са си представяли, че „малкият Давид“ би могъл да нанесе толкова болезнен и съкрушителен удар на „гиганта Голиат“, именуван от тях „ционистския враг“. Все пак, дълбоко в съзнанието им изглежда е залегнал едно важно предание от сборника на средновековния ислямски улем Муслим за хадисите на Пророка Мохамед, че „войната е хитрост, stratagem“. Друг хадис на Пророка казва: пазете делото ни в потайност (катман, ар.), за да е успешно. Израел впоследствие с горчивина ще констатира, че двете основни разузнавателни служби, които работят по Газа, ШинБет и АМАН, са останали без надежден източник на терен: никакъв humint не е подаден за планираната мащабна операция. Истината за такова съдбоносно развитие сигурно ще настъпи месеци след края на военната операция по пътя на неизбежна анкетна комисия. Ние обаче, едва ли ще я узнаем в цялост.

В опит за цялостна оценка мнозинството от наблюдателите и анализаторите приемат, че за „Хамас” 7 октомври е звезден миг на успех и нанасяне на огромна травма на израелското общество. Актът е грозен, варварски и терористичен, но неговите импликации и ефект са безспорни. Дори обстоятелството, че дискретно провежданите контакти между израелското и саудитското ръководства, които имаха перспектива да завършат с някаква форма на мирен договор и нормализиране на двустранните отношения сега са отменени и отложени за „неведоми времена“, ако използваме израза на Корана. Курсът към поединично нормализиране на отношенията на Израел с отделни арабски държави, или т.нар. „Авраамови споразумения” с Обединени арабски емирства и Бахрейн през 2020 г., последвани от нормализиране на отношенията на Израел с Мароко и Судан, за момента е прекъснат и дерайлиран. Наблюдателите отново могат да доловят духа на отрицанието от „Хартумската декларация” от 1967 г. с трите „не” - срещу мира, срещу признаването и срещу преговорите с Израел, или политическия лексикон на арабските режими от 70-те години на XX век, които квалифицираха всеки опит за директен контакт с еврейската държава като „предателски сепаратизъм”.

Многократно в Израел политици и политически наблюдатели предлагаха сравнението, че терористичната атака от 7 октомври 2023 година е произвела такъв групово-психологически шок и покруса, сравним само с атаките в САЩ срещу кулите-близнаци в Ню Йорк и срещу Пентагона от 11 септември 2001 година. Посланията, които до 7 октомври 2023 година Нетаняху излъчваше, включително и в ООН, акцентираха, че е отминало времето, в което евреите са били слаби, потискани и избивани: тоест, 30-те и 40-те години на XX век в Европа. Тази визия се срина в рамките на часове. Евреите, в случая израелски граждани, отново се оказаха силно уязвими и жестоко преследвани.

Считано от асирийското нападение срещу двете еврейски царства, Израел и Иудея от 720 г. пр.н.е., поставило края на северното царство и дало път за асимилацията на 10 от 12-те изначални еврейски племена, до периода на Холокоста през XX век (1941-1945 г.) и първата Арабо-израелска война (1948-1949 г.) груповата перцепция за уязвимост и надвиснала екзистенциална опасност се явява трайна характеристика на различните еврейски общности по света. През последните десетилетия, това чувство на уязвимост и безпомощност пред враг, или врагове, дълбоко мразещи евреите, бе заменено с чувство на увереност в собствената сила и непоколебима решимост за действие. Както бе посочено, министър-председателят Нетаняху заявяваше, че са отминали безвъзвратно дните[2], когато евреите са били безпомощни и враговете им са вършели произволи и масови убийства срещу тях. Това чувство на сигурност и увереност бе разбито на малки и несъбираеми парчета в сутринта на 7 октомври 2023 година.

Както при израелците, така и при палестинците работят подсъзнателни исторически травми, които дават фон на голяма част от трагичните събитията от 7 октомври 2023 г. и последвалата военна операция. За израелците това е акт, напомнящ на най-мрачните години на Холокоста (ха-Шоа). За палестинците събитията са предвестник на насилственото прогонване на над 700 хиляди от тях в хода на първата палестинско-израелска война от 1948 година или, както този период е обозначен в палестинския и арабски политически речник, „Катастрофата“ (Накба). Сенките на миналото злокобно се проектират в рамките на настоящето, без до момента да се вижда лъч светлина на надеждата, че в определен момент може да се премине към търсене на трайно мирно решение.

Гърмът от случилото се в селищата и кибуците на Пръстена около Газа[3] започна да отеква като ехо в различни райони по света. В заключенията на Европейския съвет от 26 октомври „Хамас” бе осъден остро за „бруталните и безогледни терористични нападения в Израел“, както и за използването на цивилни лица като човешки щитове – един „особено възмутителен акт на жестокост“. Европейският съвет в същото време бе наясно с тенденцията към влошаване на хуманитарна ситуация в Газа и призовава за „непрекъснат, бърз, безопасен и безпрепятствен хуманитарен достъп и помощ, за да достигне до нуждаещите се чрез всички необходими мерки, включително хуманитарни коридори и паузи за хуманитарни нужди“. Очевидно предусещайки категоричността в тона на израелския кабинет и вече предприетите действия, ЕС търсеше деликатен баланс между една твърда подкрепа за Израел, в този труден за него момент, но и за издигане на глас в защита на цивилните палестинци. Такова придвижване по „острието на бръснача“ бе крайно необходимо, тъй като по западноевропейските площади и булеварди вече вреше и кипеше под формата на протести, събиращи много натурализирани европейци с близкоизточен произход и пъстър спектър от леви, прогресивни, анархисти и други сходни по виждания европейци. Това бе далечен тътен от европейските движения на анти-истаблишмънт, който някога изригваха в студентските бунтове в Париж от 1968 година и в кампусите на Университета Бъркли и Колумбийския университет в САЩ.

Когато обаче войната в Газа наближи предела на стотния си ден, европейските лидери започнаха да променят акцентите в изявленията си. Върховният представител по външните работи и политиката за сигурност Борел описа положението в мрачни краски:[4] „ситуацията е ужасяваща, като стотици хиляди хора са загубили подслоните си, нямат храна, намират се в крайно окаяно положени”. В друго скорошно изказване, в Лисабон той посочи, че решението на Близкоизточния проблем трябва да бъде привнесено отвън, тъй като двете страни (Израел и палестинците) са неспособни да го постигнат сами. С това Борел си навлече гнева на израелските политици и на публичните кръгове, но истината е, че Европа вече се намира в едно по-различно от близкото минало измерение. Някои наблюдатели си припомниха конспиративната теория на изследователката с египетско-еврейски произход Бат Йе’ор (ивр.: „дъщеря на Нил“), че Европа се превръща в „Еврабия“ – една ислямизирана Европа, която е на път да бъде погълната от Арабия. Френският писател футурист, Мишел Уелбек, разви тази идея по свой идиосинкратичен начин в своя романа „Подчинение“ (2015 г.) като една дистопия за бъдещето на Франция под управлението на формално демократично избран президент-конверт във вярата на Пророка Мохамед, който налага исляма в образованието. Тоест, поведението на европейските лидери по войната в Газа и като цяло по близкоизточната тематика в сферата на международното хуманитарно право вече ясно отчита, освен хуманитарните императиви, така също и вътрешнополитически и електорални съображения.

Съвземайки се от шока, коалиционното правителство на Бенямин Нетаняху предприе с известно забавяне широкомащабна военна операция в Газа под името „Железни мечове“, започнала с интензивни бомбардировки на обекти на „Хамас” в Газа: командни, логистични, комуникационни и производствени центрове. След началото на операцията настъпи рязко повишаване на жертвите сред гражданското население в Ивицата. След това операцията премина в широко мащабно сухопътно нахлуване на Израелските сили за отбрана в Газа, цел на което бе да раздели Ивицата на две части: да изтласка по-голямата част от двумилионното палестинско население в южната част и да прочисти северната част от всякаква инфраструктура и кадрово присъствие на „Хамас”.

В хода на бойните действия се доказа, че ислямистското движение използва цивилни обекти като болници и учреждения за дислоциране на военни активи, което ipso facto и по силата на Женевските конвенции е съставомерно на военно престъпление. През годините „Хамас” и ПИД също са прокопали и изградили мрежа от стотици километри с подземни тунели и прилежащи към тях мащабни съоръжения, в които най-вероятно сега са укрити част от заложниците. Именно този ъндърграунд все още е неизвестна величина в израелското военно уравнение, с разбирането, че в сраженията при Иво Джима през Втората световна война, или в битките на американските военни с Виет Конг използването на тунели за нанасяне на щети винаги е бил един опасен и непредсказуем фактор. А и както припомниха историци, дори когато завладявал филистимска Газа през 332 г. пр.н.е., Александър Македонски бил силно затруднен от мрежата от тунели, в които защитниците се укривали и нападали македонските воини.

Дори и 100 дни след началото на операция „Железни мечове” резултатът продължава да бъде неясен. Израелското политическо и военно ръководство[5] e решено да продължи войната до пълна победа, докато постигне всичките набелязани цели като елиминирането на „Хамас”, освобождаването на всички отвлечени и обещанието, че Газа никога повече няма да представлява заплаха за Израел. Всъщност, пред европейски дипломати неотдавна е заявено следното: израелската страна напълно осъзнава, че като идеология унищожаването на „Хамас” не е възможно. Не е възможно също да бъдат елиминирани всички негови бойци. В този смисъл унищожаване на „Хамас” означава организацията да не бъде повече в състояние да управлява Газа. Така, пред израелското политическо и военно ръководство към средата на януари 2024 г. вече стоят две ясни цели: освобождаването, доколкото това е реалистично, на всички заложници и необходимост „Хамас” да не бъде в състояние да повтори действията си от 7 октомври.

В крайна сметка голямата цифра от жертви сред палестинците от Газа води неизбежно към извода за използване на несъразмерна военна сила в зони с цивилно население. Стигна се дотам, че в началото на 2024 година Република Южна Африка заведе дело в Международния съд с твърдението, че израелската военна кампания е еквивалент на геноцид. Парадоксално е, че делото препраща към Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г. породено от нацистките престъпления в Холокоста. Израел рязко отхвърли обвиненията, въпреки че се ангажира с процедурата в Международния съд, която би могла да се проточи с години. Всичко това може да се определи като “страничен ефект” на динамиката, породена от атаката на „Хамас” от 7 октомври. Такова развитие също задава въпроса дали наистина Израел не попада в един предварително заложен замисъл за увличането му в сценарий на насилие, по силата на който няма и не би могло да има печеливши страни. Има основание да се счита, че този елемент е ключов в посланието на САЩ към ръководителите в Йерусалим: не повтаряйте нашите грешки след 11 септември, при вас последиците могат да бъдат много по-тежки.

Общественото мнение вероятно ще продължи да бъде разделено, а обвиненията в „двоен стандарт“, така любими на среди от арабския и ислямския свят срещу Запада, също имат обратен знак: често те са по адрес на Израел и Запада, но на практика ги виждаме и в почти всички арабски и ислямски държави, които отказаха да заклеймят публично терора на „Хамас”. В същото време, палестинските деца продължават да умират по жесток начин и това е недопустимо за всеки човек, претендиращ че принадлежи към съвременния цивилизован свят.

Като цяло, войната в Газа галванизира масова подкрепа в много европейски и други големи градове по света, консолидира подкрепа за палестинската кауза и – за дълбоко съжаление – възроди някои практики, свързани с прояви на антисемитизма. България до момента остава остров на спокойствие, но и то е относително, тъй като няма гаранция, че близостта между улица „Цар Симеон“ (с масово присъствие на арабски магазини и работилници) и улица „Екзарх Йосиф” (на която се намира Софийската синагога) няма в определен момент да генерира напрежение.

Такива прогнози на са фаталистични и злокобни, а се основават на конкретни параметри. По данни на Офиса за координация на хуманитарните въпроси към ООН (OCHA), към 14 януари 2024 г. жертвите сред цивилното население в Газа са приблизително 24 100, а ранените над 60 000. Израелските жертви към момента са над 1400, от които 1200 убити от „Хамас” на 7 октомври, а 186 загинали от армията, редом с 1113 ранени.Страданията на палестинските граждани в Газа са стряскащи: в някои журналистически репортажи се говори, че родителите на децата в Газа масово гравират имената и телефоните на роднините им върху ръцете им, в случай че бъдат убити. Също по данни на OCHA, категорично над 1 милион и 800 хиляди, което съставлява 80% от цялостното население на Газа са в състояние на вътрешно разселени в места от южната част на Ивицата и около контролно-пропусквателния пункт Рафах към Египет. Всичко това говори за безпрецедентна по размерите си хуманитарна криза за район с площ, приблизително равен на землището на Столична община.

В началото на новата година държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предприе поредната си, четвърта по ред, обиколка в Близкия изток след събитията от 7 октомври. Той призова Израел да работи за изглаждане на пътя към създаването на палестинска държава и да подкрепи палестинските лидери, които желаят да живеят в мир с израелците, същевременно предупреждавайки, че ежедневните жертви във войната в Газа вече са твърде високи. Остават обаче съмненията, че до момента тези призиви се разминават с реалностите на терен: двете цели на израелското политическо и военно командване - освобождаването на заложниците и неутрализирането на „Хамас” в момента остават приоритетни за Израел.

Неизбежно, въпреки сегашната динамика на продължаващи сражения в Газа, стои и въпросът за “следващия ден” (the day after). Израелските декларации до момента са категорични, че след елиминирането на ръководството и военния потенциал на „Хамас” военното присъствие на Израелската армия за отбрана в Газа няма да продължи. Палестинската власт в Рамалла е един от най-вероятните фактори, които биха възстановили управлението на Ивицата, но - както се изразяват наблюдателите - тя не иска да се върне в Газа „на гърба“ на израелските танкове. В Израел има надежда , че след края на операция „Железни мечове” в Ивицата би могла да оперира „арабска коалиция“ с участието на ОАЕ и Саудитска Арабия, но сигналите от Рияд и Абу Даби до момента по-скоро издават предпазливост и повишено внимание, а не ясна готовност за участие в „следващия ден” в Газа. Възстановяването на Газа ще бъде една Сизифова задача със сложен възел от хуманитарни, инфраструктурни, политически, идеологически и стабилизиращи (сигурност) компоненти, които допълнително ще помрачат и без това не ведрия близкоизточен пейзаж.

На древногръцкия философ Хераклит се приписва мисълта, че във всяка трагедия има и комичен момент. И тук, въпреки мрачните и зловещи тоналности, има такъв. Малко преди трагичните събития от 7 октомври, Джейк Съливан, съветник по национална сигурност на американския президент подготвя програмна статия за авторитетното издание Foreign Affairs. Съливан уверено развива тезата за „деескалацията“: „Въпреки че Близкият изток остава изправен пред вечни предизвикателства“, пише той в оригиналната версия на есето, „регионът е по-спокоен, отколкото е бил от десетилетия“. Отбелязвайки, че остават предизвикателства, включително напрегната ситуация между израелци и палестинци и заплахата от Иран, той констатира: „ние намалихме ескалацията на кризите в Газа“. Жестокият съдник, времето, го опровергава и редакторската колегия на Foreign Affairs го търси спешно, непосредствено преди печатницата да заработи. Съливан бързо заличава „гордостта“ на администрацията с успехите в „деескалацията“.В новия текст съветникът по национална сигурност си признава, че е внесъл промени, тъй като „атаките от 7 октомври хвърлиха сянка върху цялата регионална картина“. Акцентът е преместен от „деескалацията“ към някакъв енигматичен „дисциплиниран подход“, който оставал в основата на позицията на президента Байдън. Или както българският класик Алеко Константинов би възкликнал в такава ситуация: O tempora, o mores! (О нрави, о времена!).

 

Раздел 3: БЪЛГАРИЯ В СВЕТА ПРЕЗ 2023 Г.

ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2023 ГОДИНА – НЯКОИ ОЦЕНКИ

Андрей Караславов

През 2023 г. външната политика на България не донесе изненади или промяна, поне в положителен смисъл.

Фактът, че  до юни в рамките на служебните правителства Министерството на външните работи (МВнР) се ръководеше от служебни министри – професионални дипломати, внесе определено спокойствие в рамките на дипломатическата служба, но не доведе до съществени промени по форма или съдържание. Като положително явление следва да се отбележи, че бе дадено началото на опит да се генерира създаването на толкова необходимата основополагаща концептуална рамка на националната външна политика,  като в края на годината бе проведена и конференция за външнополитическата стратегия на България. Доколко този процес, при цялата негова сложност и подготовка продължава или е със затихващи функции, предстои да се разбере.

Положителни стъпки през годината бяха направени по отношение на един от приоритетите във външната политика на страната ни, а именно в процеса на присъединяване на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), което е доказателство, че при координирана и последователна дейност на българското правителство, независимо кое е то след поредните избори, страната ни може да постигне успех на международната сфера.

В редица рутинни сфери страната ни участваше успешно в работата на международните организации, в които членува и по силата на механизмите и практиката на тяхната дейност. България бе избрана за член на Съвета по правата на човека на ООН за периода 2024-2026 г.

Явление, непознато досега в живота на МВнР и дипломатическата служба като цяло, бе проведената в края на 2022 и началото на 2023 годината стачка  на дипломати и сътрудници на министерството под лозунга „За достойна държавна служба“. В този смисъл стачката действително генерира интерес сред обществеността и медиите, но не и съществена подкрепа. Нейното значение може да се определи не толкова по постигнатите резултати (основно в известни корекции на заплатите на някои категории служители), колкото поради факта, че покрай финансовите аспекти се вдигна завесата и над редица други и дългогодишни системни проблеми в дейността Министерството, мисиите и често сменящите се ръководства на ведомството. Със своя декларация  Българското дипломатическо дружество подкрепи стремежа на стачкуващите дипломати и значителната част от техните справедливо поставяни въпроси, но същевременно подчерта, че финансовите аспекти  на работата в МВнР са важно, но далеч не единствено условие за промяна на неправилните и често вредни практики дейността на ръководствата на ведомството, пречещи на работата и развитието на дипломатическата служба.

При по-голямо единство на всички служители на ведомството, отсъствие на разделение между тях, правилно формулиране и аргументиране на справедливите претенции, резултатите от тази акция на служителите на МВнР би имала по-добър успех. Друг въпрос е и фактът, че толкова наболели с десетилетия въпроси бяха поставени не пред редовно, а служебно правителство, като нито то, нито съответният служебен министър и при най-добра воля не биха имали възможността да вземат по-кардинални решения. От самото начало на своето съществуване БДД не е щадяло усилия да посочва и настоява за преодоляване на тези проблеми и практики уронващи авторитета и достойнството на дипломатическата служба, за необходимостта от строгото спазване на приетия през 2007 г. Закон за дипломатическата служба.

Следва да бъде отдадено дължимото и на работата  на Дипломатическия институт, който и през 2023 г. водеше редовна и интензивна работа по повишаване квалификацията на служителите и осъществяваше редица интересни и полезни инициативи. Друг е въпросът доколко само добитата квалификация е достатъчна за така необходимата вътрешна мотивация на дипломатическите служители, която е най-важното условие за успешна дипломатическа дейност.

Министерството на външните работи и дипломатическата служба са изпълнителен орган на външната политика държавата, чиито основни насоки се определят от правителството. Министерството и дипломацията имат възможността и задължението да анализира международната обстановка и нейните основни насоки на развитие, да дават предложения за външнополитическите инициативи, а също така и оценки за последствия от всяко действие на правителството във всички сфери на неговата дейност, касаещо в един или друг аспект отношенията на България с други държави. Превръщането на  МВнР и дипломатическата служба единствено в безгласен изпълнителен орган на външната политика, чиито основни насоки се определят еднолично от премиера, правителството или външни фактори, води до тяхното обезличаване и най-вече до погрешни и неизгодни за страната ни резултати.

И през 2023  г., особено през втората половина на годината,  външната политика на страната ни бе преди всичко „ценностно ориентирана“, а не към националните ни интереси. Позициите на правителството, съставящите и подкрепящите го политически партии по редица ключови проблеми на международните отношения и реакция по актуални международни събития, които ангажират страната ни, не се ползват с подкрепата не само на опозиционните партии, но и на преобладаващата част от избирателите, което личи по резултатите от редица социологически допитвания.

България реално не е в състояние да бъде сред основните „играчи“ на международната арена, но в рамките на съюзите и блоковете, в които членува би трябвало да бъде в активен субект. Определено може да се твърди, че България не използва в нужната степен привилегията и правата си да участва във вземането на решенията в техните институции, за да дефинира, защитава и прокарва своите национални интереси както това правят другите нейни партньори. А това е основният политически пропаганден мотив, с който се аргументират ползите от стремежа за присъединяване към Шенген и Европейския валутен съюз.

Като цяло сегашното правителство, а и не само то, извежда като основа за своята външна политика лоялността към решенията на евро-атлантическите  институции без коментар или евентуална критичност. А лоялността сама по себе си извежда на преден план подкрепата, а не участието във взимането на решения. Показателни са оценките, че свързващия елемент на настоящото редовно правителство е евроатлантизмът и намеците в редица коментари в медиите за митическото „Посолство“.

Задълбочаването на интеграцията

След като в резултат на многогодишни усилия на редица правителства Механизмът за сътрудничество и проверка по отношение на България окончателно отпадна, през изминалата година като приоритет в дейността на страната в рамките на ЕС бе изведено присъединяването към Шенгенското пространство и подготовката за ускорено влизане в Еврозоната..

Независимо от факта, че страната ни в т.ч. МВнР и МВР още преди повече от 10 години отчетоха покриване на необходимите технически критерии за членство, европейските ни партньори и конкретно Нидерландия и Австрия, непрекъснато добавяха политически съображения като условие за приемането на страната в Шенгенското пространство. В края на годината правителството разви активна дейност с цел постигане на  крайно решение по този въпрос.

Решението на Съвета на ЕС от 30 декември 2023 г. за присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство с отпадане на контрола по вътрешните въздушни и морски граници от 31 март 2024 г. представяно като жест към страната ни и като голям успех от управляващите, среща силна критика от страна на опозиционните партии, недоволство от средите на бизнеса и недоверие сред обикновените граждани. Комуникирането на същността на това решение от страна на правителството бе под всякаква критика, противоречиво и с неяснота, с подценяване на поетите допълнителни условия и ангажименти от страна на управляващите. Следва да се отбележи, че България все пак получи възможност да използва пълноценно всички шенгенски инструменти - Шенгенската информационна система, Визовата информационна система, както и правото на глас при взимането на решения. Същевременно фактът, че решението не определя дата за пълнота присъединяване и Австрия си запазва правото на вето дават основания за опасения, че пълното ни присъединяване ще бъде съпроводено с нови, допълнителни тежки условия, нямащи нищо общо с  критериите за членство. Не без основание това положение отваря възможностите за продължаващи спекулации, недоверие и съмнения по отношение на постигнатото. България имаше активната подкрепа на Еврокомисията и Европарламента, но така и не успя да намери верния подход по двустранна линия (включително и в рамките на европейските политически семейства чрез българските партньори на управляващите партии в тези две страни).

Бързото членство в Еврозоната не престава да се пропагандира и преследва като важна цел в европейската интеграция на България, независимо че страната ни няма фиксирано времево задължение да осъществи тази стъпка според договора ни за присъединяване към Съюза. Акцентира се основно върху политическите предимства, които ще даде такова членство (участие във вземането на решения), като основните последствия - икономически, социални, финансови, се коментират или едностранно, тенденциозно и подчертано „политически коректно“. Липсва задълбочен анализ, изготвен от правителството, за ефекта от присъединяването към Еврозоната върху бизнеса и гражданите, на първо място през призмата на сроковете и готовността на страната.  .  За съжаление в медиите могат да се срещат най-семплите твърдения от рода, че ползата за страната ни от членството в Еврозоната  ще бъде премахването на чейндж-бюрата или даже умопомрачителни заключения, че по този начин ще се реши демографската криза.

Същевременно се създава впечатление, че България стои далеч от основния дебат в рамките на Съюза, свързан с неговото бъдеще. Въпрос, станал неотложен след решението за започване на преговори за членство на Украйна (и Молдова), доколкото Съюзът не може да осъществи подобно разширяване без дълбоки вътрешни реформи, като става дума както за институционалната рамка (брой на еврокомисари и евродепутати), за начина на взимане на решения (отмяна на единодушието по въпросите на външната политика), а и за формирането и разходването на европейския бюджет. Всичко това свързано евентуално и с промени в Лисабонския договор. Като междувременно бе обявено и трансформирането на Съюза в геополитическа формация (което поставя под въпрос ценностите като водещ критерий). От тази гледна точка 2024 г. се очертава като решаваща за ЕС, като предстоящите избори за Европейски парламент до голяма степен ще определят посоката за неговото развитие – към задълбочаване на интеграцията или крачка назад към повече пълномощия на националните държави. С изключение на резервите си към прилагане на квалифицирано мнозинство при взимането на решения по въпроси на външната политика, България не е формулирала публично свои позиции по нито един от тези ключови въпроси.

През 2023 г. външната политика на България продължи да се  концентрира и формира основно в столиците и ръководните органи на съюзите, в които страната ни членува, като двустранната дипломация на страната можеше да бъде значително по-активна, независимо от проведените избори и смяна на правителството. По редица въпроси, които са от интерес за страната ни работа, съгласуване и лобиране може по-ефективно да се осъществява работи с отделните държави на двустранна основа, отколкото да се разчита единствено и само на постигане решения в централните органи на съюзите, в които членуваме.

България и военните конфликти

През 2023 г. продължи войната в Украйна, а от 7 октомври започнаха военните действия в Близкия Изток.  Предвид обстоятелството, че сегашното българско правителство се опитва да гради както своята вътрешна легитимност, таки и международната си подкрепа на безусловно следване преди всичко на политиката на САЩ, то в позициите на страната по отношение на тези два конфликта отсъстваше  необходимото приоритизиране на националната сигурност и военните рискове в географска близост до страната ни като водещи елементи на българската политика. Опитите на управляващите формации да затворят в своя кръг евроатлантизма не просто стесняват подкрепата, но и рискуват да дискредитират самата европейска идея. Още повече, че безусловна българска подкрепа на Украйна срещу военните действия на Русия и на политиката на Израел срещу палестинците в ивицата Газа, ескалирала до хуманитарна катастрофа, определено не срещат подкрепа сред обществеността и някои от опозиционните партии в страната. БДД публикува позиции, в които даде своето определение, както на самите конфликти, така и своите виждания за позиции на страната ни, които биха отговаряли на националния и интерес.

Русия започна агресия срещу Украйна и бе естествено България да застане на страната на последната в рамките на политиката на съюзите, в които членува. България не можеше да бъде неутрална, но не трябва да бъде пасивна. Друг е въпросът да се анализират причините за този конфликт и пътищата за прекратяване на войната чрез дипломация, преговори и споразумения, в което България, като член на ЕС и НАТО, би имала интерес и би могла също да даде някакъв принос. В съответствие с тезата „война до победа”, България се вписа активно в усилията, свеждащи се единствено до доставката на оръжия за Украйна и априорно изключващи възможността за търсене на политическо решение на конфликта. Което на практика, както показа неуспешното украинско контранастъпление през годината, превърна конфликта просто във война на унищожение (на населени места, инфраструктура, техника - и човешки жертви), като същевременно крие сериозни рискове от неговата ескалация. За разлика от други свои партньори по НАТО обаче, включително САЩ, страната ни избягва да анализира динамиката на военните действия на фронта, довела до промяна в подхода на ЕС и НАТО, извеждащ вече на преден план предотвратяването на поражение на Украйна.

Характерно за този подход на българското правителство е, че сигурността се търси единствено в посока превъоръжаване и милитаризация (като например разполагането на противовъздушни и противокорабни ракетни комплекси по черноморската ни граница) при пълно отричане на необходимостта от допълването ѝ с политически, договорни компоненти, които да доведат до деескалация на конфронтацията. В този контекст се вписват и такива действия на българското правителство, които определено не отчитаха националните интереси, като отказът от дерогацията за вноса на руски петрол или опитите за налагане на допълнителни такси за транзита на руски газ през България, довели до напрежение в отношенията с Унгария и Сърбия. Същото се отнася и до вдигането на забраната за внос на украинско зърно и слънчоглед като защитна мярка за българските производители и разграничаването от искането на редица източноевропейски страни (Полша, Унгария, Словакия, Румъния) за забрана на този внос (като импортът на евтина украинска селскостопанска продукция стана една от основните причини за продължаващите  и в Западна Европа бурни стачки на местните фермери).

Всичко това бе съпроводено и с поредица от вътрешнополитически действия, насочени към изтриването на руско-българските връзки от историята и настоящето на страната (събаряне на паметници, затваряне на руската църква, гонене на дипломати и т.н.). Като се слага и знак за равенство между всеки призив за търсене на политически изход от войната и мирно решение (включително позицията на президента на страната, че този конфликт няма военно решение) и подкрепата за Русия.

Започналата на 7 октомври война с нападението на „Хамас” срещу Израел откри нова гореща фаза на Близкоизточния конфликт, който със своите размери и ожесточеност има потенциал за опасно разпространение върху целия регион с въвличането на все повече участници в него. България осъди провокацията на „Хамас” като противоправна терористична акция и подкрепи правото на Израел да се защитава. В своята декларация, публикувана на 10 октомври 2023 г.,  БДД даде израз на своята оценка за конфликта, неговия генезис и опасен потенциал за региона и света, както и вижданията си за реално възможния път за намиране на неговото решение. Още в този най-ранен стадии на конфликта БДД посочи опасността един несъразмерен военен отговор на израелската армия срещу силите на „Хамас” в ивицата Газа и цивилното население в нея да се изродят в действия, които представляват военни престъпления..

Расте броят на международните организации и държави, които се ангажират в търсенето на  пътища за прекратяване на военните действия и решаване на конфликта на основата на приетите резолюции на  ООН.   В редица в т.ч. и западни страни се провеждат протести срещу действията на израелската армия срещу цивилното население в Газа, а и това в Западния бряг, като срещу държавата Израел е заведено дело в Международния съд на ООН по обвинение в геноцид. На тази фон безпрекословната подкрепа, която България демонстрира към действията на Израел в конфликта може да се определи и като двоен стандарт, като се сравнят с позицията на страната при оценката на военни действия в други райони на света. Така може да се оцени и отказът на България, в духа на евроатлантическата солидарност,  да подкрепи в Общото събрание на ООН резолюция за хуманитарно прекратяване на огъня в Ивицата Газа, която бе приета с огромно мнозинство от страните членки на световната организация предвид разрушенията и десетките хиляди цивилни жертви сред палестинското население, мнозинството от тях са жени и деца. Което без съмнение ще даде негативно отражение върху отношенията ни с арабските държави.

България и Балканите

Регионалната политика На България не получи нови импулси през изтеклата година. От доста време страната няма своя значима инициатива на Балканите или в регина на Черно море – което е в дисонанс с ролята ѝ на активен и водещ фактор през първите две десетилетия след промените. Определено в интерес на страната ни би било да активизира своята балканска политика, включително в многостранните регионални формати.

Развитието на двустранните отношения с балканските страни беше по-скоро в рамките на рутинните посещения и контакти (по подробно тази тема е разгледана в съответния раздел на годишния анализ). Следва да се отбележи постепенното намаляване на напрежението в отношенията с Република Северна Македония, като проблемите с промяната на Конституцията на страната и включването на българите в нея, респективно за започване на преговори за членство в ЕС,  се трансформираха от двустранен във вътрешнополитически въпрос за РСМ, съответно – в предмет на изпълнения на условията, заложени в преговорната рамка с Европейската комисия.

Като нов елемент в развитието на политическите отношения на Балканите следва да се отчете засиленото тристранно сътрудничество между Румъния, България и Гърция – до голяма степен вследствие на войната в Украйна и изискванията за изграждане на необходимата стратегическа инфраструктура (транспортна, енергопреносна, комуникационна) с оглед сигурността на региона.

Настоящият материал няма претенцията и възможността да очертае пълна и изчерпателна картина на състоянието на дипломацията на страната ни през годината, нейните културни измерения, проблемите, свързани с политиката към българската диаспора в чужбина и състоянието на дипломатическата служба. По тази тематика БДД е вземало нееднократно отношение през годините.

Светът е в период на преход и цялостната международна обстановка е трудна, опасна и динамична.  Понастоящем  недалеч от страната ни се водят две войни, ангажирането на България в които не е лишено от опасности. Българската  дипломация е призвана провежда външната политика на страната, но и да анализира генезиса на събитията, тяхното въздействие и бъдещо развитие, като формира и предлага на институциите на страната балансирани политики и линии на поведение съответстващи с и защитаващи националните интереси.

 


[1] Това на практика е ислямистско национално-освободително движение, но квалифицирано и класифицирано от редица западни държави като “терористично”, тъй като средствата му в преследване на целта включват насилие срещу цивилни лица.

[2] Обикновено премиерът Нетаняху формулираше мантри като: The days when the Jewish people remained passive in the face of genocidal enemies – those days are over.

[3] Ивр. Отеф Аза, селища и кибуци около ивицата, някои от които са в непосредствена близост до нея.

[4] Министерството на здравето в Газа е под пълния контрол на Хамас и винаги стои съмнението, че предоставяните от него данни не са безпристрастни.

[5] Обикновено оперативните решения по войната се взимат от триумвират: министър-председател, министър на отбраната и началник ГЩ, докато стратегическите се обсъждат от т.нар. “Кабинет по сигурността”, умален формат на правителството, който сега узакони състоянието на война за Израел, за първи път след войната от 1973 г., а на 12 октомври към него се присъединиха четирима опозиционни фигури, двама от които също бивши началници на ГЩ - Бени Ганц и Гади Айзенкот.