Втора част от Годишния анализ - 2023: „Международната политика и българската дипломация“ Печат
Автор Експерт   
Събота, 17 Февруари 2024 10:42

Втора част от Годишния анализ - 2023: „Международната политика и българската дипломация“ на Българското дипломатическо дружество под заглавие

„ГОДИНА НА ПОВЕЧЕ ВОЙНИ И ПРОМЕНИ”


БАЛКАНИТЕ В УСЛОВИЯТА НА МЕЖДУНАРОДНА КОНФРОНТАЦИЯ И КОНФЛИКТИ

Като знаменател на събитията в Югоизточна Европа (ЮИЕ) през 2023 г. може да се използва названието на една от кръглите маси на Стратегическия форум в Блед през: „ Всичко се променя, но всичко остава същото“. Условното разделяне на региона на две съставни части – страни членки на ЕС и Западни Балкани, насочва вниманието повече върху Западните Балкани (ЗБ) и по-точно, върху проточилия се вече дълги години процес на присъединяване.

ЕС, както и НАТО, оцениха важното значение на Западните Балкани, особено в светлината на войната в Украйна, и необходимостта от консолидация на региона, като резултат на целенасочена геополитика. Тук следва да се спомене приетата през октомври 2023 г. от лидерите на ЕС Декларация от Гранада,  където ясно се посочва, че „ разширяването е геостратегическа инвестиция“. Въпреки, че срещата в Гранада беше определена като част от сериозен дебат за бъдещето на ЕС, Декларацията подсказва тенденция в развитието на ЕС. Бъдещето разширяване, обаче, трябва да бъде предшествано или проведено успоредно с дълбоки реформи на самия ЕС. Предвижда се до лятото на 2024 г. да бъде приета пътна карта за бъдещата работа. Във всеки случай разширение без промяна във фундамента на ЕС е нереално. Как биха били съчетани тези два процеса все още е неясно, още повече, че Европейският Съвет (декември 2023 г.) реши ЕС да започне преговори за членство с Украйна и Молдова - не особено приятна, макар и предсказуема изненада за страните от Западните Балкани.

Последните съвместни форуми на ЕС и Западните Балкани (Тирана, 2022 г., Брюксел, 2023 г.), Срещата на върха на Берлинския процес (Тирана, 2023 г.), Европейският съвет (декември 2023 г.) очертаха актуалните контури на бъдещото присъединяване на ЗБ към ЕС. Като най-ключови сред тях може да бъдат посочени постепенната интеграция, регионалното икономическо сътрудничество, помирението, външната политика и политиката за сигурност.

„Постепенната интеграция“ се разбира като процес на увеличаващо се участие на страните от Западните Балкани в единния пазар на ЕС и в секторни политики като транспорт, енергетика, климат, миграция и др. Тя не се разглежда като алтернатива на членство и очевидно е по-високо стъпало от повтаряната досега мантра „европейска перспектива“. След продължилите години обещания за присъединяване, лидерите на европейските институции най-сетне посочиха и конкретна дата – 2030 г. Заявленията им обаче, направени в региона, се различаваха от тези, формулирани в Брюксел и залегнали в официалните документи на ЕС. В последно време разноговорът на това ниво не е изненада – настоящата Европейска комисия си отива с европейските избори през юни 2024 г. И докато в Тирана (ноември, 2023 г.)  и Мишел, и Борел говореха без уговорки за 2030 г., впоследствие Мишел направи уточнение, че датата 2030 е индикативна и означава да се възобнови дебатът и че срокът на присъединяване няма да се отлага безкрайно, а Лайен беше далеч по-пряма, заявявайки, че няма да има кафе за всеки. И тъй като разширяването, освен политически процес и решение, е свързано с пари, до момента изобщо не става дума за включването му в следващите бюджети на ЕС. Основният принцип „приемане според заслугите” остава неизменен - декларативните призиви са едно, а реалността - съвсем друго.

Към момента ЕС вижда регионалното икономическо сътрудничество като създаване на нещо като мини ЕС от шестте страни от Западните Балкани, като предверие към присъединяването на ЗБ към Общия пазар (2/3 от търговията на ЗБ е с ЕС, въпреки маргиналния и обем и нетарифните ограничения на ЕС). Решението за т.нар. Общ регионален пазар (ОРП) беше взето в София през 2022 г.. ЕС счита, че навременните търговски отстъпки, пазарната интеграция, съгласуването на икономическото развитие и регионалното сътрудничество и засиленото финансиране са работещи и важни в геополитическия контекст. За съжаление, създаването на ОРП върви бавно (подписани са само няколко споразумения за работната мобилност и за взаимно признаване на квалификациите).

В подкрепа на икономическото измерение през ноември 2023 г. ЕК обяви 6 млрд. евро план за растеж на ЗБ за периода 2024-2027 г., т.е. по 1,5 млрд. евро годишно, базиращ се на четири стълба. Предоставянето на помощта, както винаги, е с поставяне на условия – напредък в реформите, препоръчани в годишните доклади на ЕК по страни по разширяването. Два милиарда евро от тази помощ ще дойдат в резултат на корекции в Многогодишната финансова рамка (МФФ), а 4 млрд. евро – на базата на заеми с преференциални условия. За отбелязване е, че преводите от чужбина от съответната диаспора за страните от ЗБ са 12 млрд. евро годишно, годишните загуби за ЗБ от изтичането на мозъци и работна ръка се изчисляват на 3 млрд. евро годишно.

Западните Балкани са получавали и по 10 млрд. евро общо за трите последни седемгодишни периода на МФФ по линия на програмата IPA.

Въпреки обещания икономически пакет помощи  и налагането на общ регионален пазар т.нар. convergency gap между страните от ЗБ и страните от ЮИЕ, вече членове на ЕС, се увеличава, вместо да се стеснява.

Икономическата компонента има и друг важен аспект – изтласкването на Русия от пазара на ЕС и лишаването и от лостове за икономическо влияние в региона.  Има и натиск за повишено внимание към опитите за китайска икономически инвазия в региона (участието в инициативата „Един пояс, един път“, 1 млрд. евро проект за строителството на магистралата от Сърбия до Адриатическо море в Черна гора).

Западните Балкани, без Сърбия, следват общата външна политика и политика за сигурност на ЕС. С изключение на Сърбия  и на опитите на Република Српска да осуети налагането от страна на Босна и Херцеговина на санкциите срещу Русия, останалите страни се присъединиха към тях, като особено усърдие прояви Република Северна Македония. От своя страна ЕС пое задължение да засили политическия си ангажимент за смекчаване на негативното влияние на войната в Украйна върху икономиките, и най-вече върху енергийните системи на страните от ЗБ.

Що се отнася до помирението, тоест разрешаването на съществуващите двустранни спорове, ситуацията е достатъчно комплицирана, тъй като тези спорове засягат екзистенциални въпроси като идентичността, културното наследство, културните измерения, историята и тяхното решаване, в каквато и да е степен, се смята (и от двете участващи страни) като заплаха за идентичността (РС Македония), териториалната цялост (Сърбия, Косово), необходимост от отстраняване на недомислията в международен договор (Босна и Херцеговина). Това от своя страна води до популизъм и отказ от стъпки към компромис.

При разгледане поотделно на всяка от страните от Западните Балкани, следва да се открои ролята на Албания. Оценките за напредъка на страната в годишния доклад на ЕК са положителни. Еди Рама успя да организира домакинството на Срещата на върха на Берлинския процес, създаде кампус на Колежа на Европа в Тирана, установи конкретно сътрудничество с Италия и Обединеното кралство по въпроса за миграцията, позволи си публично да отправи въпрос „към жениха (ЕС), до кога невестата (ЗБ) ще го чака да се натъкми”.

Албания е пострадавшата от блокажа на отношенията между България и РС Македония. Факт е и изграждането на албаноезично икономическо и културно пространство на Балканите.

Оказа се, че и водещи в европейската интеграция страни като Черна гора могат да влязат в дълга политическа криза. Тя беше предизвикана от даването на определени привилегии на Сръбската православна църква, но по-дълбоката и основа е слизането от власт чрез избори на дълго управлявалата и вече изхабена социал-демократическа партия на Мило Джуканович. Политическата нестабилност доведе до предупреждение от Брюксел за прекъсване на преговорния процес за членство. Все пак през юни 2023 г. Черна гора се сдоби с ново про-евроатлантическо правителство, формирано от току-що създадено движение.

Получилата през декември 2023 г. условно начало за преговори за членство (след като бъде постигната необходимата степен на съответствие с критериите) Босна и Херцеговина стои като отделен случай в общата картина на ЗБ. Имайки на практика международен договор като конституционно устройство, формирането на управление на всичките федеративни нива е достатъчно сложна задача. В края на 2022 г. тя се усложни и от грубата намеса на представителя на ЕС, германеца Шмидт в такава деликатна материя като изборния закон. Новото федерално правителство беше съставено през януари 2023 г., а до май 2023 г. беше завършено окомплектоването на следващите нива – парламентарно и правителствени - на управление. Трите препъни-камъка пред напредъка на Босна и Херцеговина остават: равенството между съставните нации, заявленията за сепаратизъм от страна на политиците на Република Српска и обструкцията на решенията на федерални органи (Конституционния съд на Босна и Херцеговина), про-руската ориентация на лидера Додик, както и раздутата администрация на федерацията, поглъщаща до 7% от бюджета на държавата.

Напрежението по линията Сърбия-Косово, въпреки договореното през януари 2023 г., но неподписано предварително споразумение между лидерите на двете страни е като синусоида – ту припламва, ту затихва (инцидентите през септември 2023 г. в манастира Банишка). Основният залог: де факто признаването на Косово от Сърбия в замяна на самоуправление на сръбското малцинство в Северно Косово под шапката на Асоциацията на сръбските общини, все още е на масата. Правителството на Курти отхвърля предоставянето на политическо самоуправление на сръбските общини в Северно Косово, с което предизвика недоволството на Запада със своята твърдолинейност. Опитите за цветна революция след спечелените парламентарни и местни избори от партията на президента Вучич в края на декември 2023 г., създават вътрешна нестабилност и в Сърбия.

Парламентът на Република Северна Македония не успя да събере през август 2023 г. необходимото квалифицирано мнозинство за включването на българите в конституцията на страната – изискване, залегнало в преговорната рамка на РСМ, за да бъде свикана втората междуправителствена конференция ЕС-РСМ, т.е. да започнат реално преговорите за присъединяване. Без гласовете на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ това няма как да се случи. Няма и изгледи за пробив в скоро време. Въпросът доминира в политическия дневен ред на Скопие и води до радикализиране на общественото мнение.

Междувременно страните членки на ЕС в ЮИЕ – Гърция и Румъния – следваха неотклонно външнополитическите си приоритети: Гърция да затвърди ролята си на икономически регионален център не само на Балканите, но и в Средиземноморието, Румъния да докаже, че е регионален играч в европейски мащаб (домакинство на Срещата на върха по Инициативата „Три морета”), че е консолидирана вътрешнополитически (успешно осъществена ротация на премиера на страната, юни 2023 г.) и че последователно отстоява покровителството си над Молдова.

Знаково за региона беше посещението на президента Ердоган в Атина през декември 2023 г. Наред с подписаната съвместна Декларация и двустранни документи в различни области, с намерението за удвояване на търговията до 10 млрд. евро годишно, с намирането на формула за удовлетворяване на интереса на двете страни към газовите находища в Източното Средиземноморие, в Атина беше решено и започването на строежа през 2024 г. на голям мост над река Марица, който да свърже трафика от европейска Турция (Истанбул) с Via Egnatia – същата транспортна артерия, която се превърна в реалния Коридор 8, така дълго спряган от българските политици, но с 200 км по на юг.

Интересите на Турция покриват твърде много географски региони и политически сфери, но не трябва да се забравя, че Балканите винаги са били сфера на интерес на тази страна.  Турция, в своята външна политика винаги е подготвяла внимателно и в детайли  обезпечаване (чрез пълен набор от инструменти: дипломация, разузнаване, културни институти, работа с тюркските малцинства и пр.) на своя интерес в съседните региони – на Балканите, в Близкия изток, на Кавказ, в Средна Азия. Пример за това бе подкрепата за военната операция на Азербайджан в Нагорни Карабах; военните операции на Турция в Сирия; заявленията на Ердоган за преразглеждане на Лозанския мирен договор, определящ днешните граници между Турция и Гърция. Турция не се включи в санкциите против Русия и успя да запази икономическите и политическите си отношения с двете воюващи страни (продажба на военна продукция, руски туристи в Турция, петролопровод, газ, строеж на ядрена електроцентрала и т.н.). С тези свои действия Турция продължава да си проправя път към превръщането си в незаобиколим регионален фактор и заемане на място при глобалните играчи,

Регионалните формати на страните от ЮИЕ проведоха своите форуми през 2023 г. без впечатляващи резултати (Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа - ПСЮИЕ, юни, Черна гора). Регионалният съвет за сътрудничество в Сараево се прояви като координатор на дневния ред на Берлинския процес.

В целия този калейдоскоп от събития, развития и тенденции България, през 2023 г., не прояви особена регионална активност. Новото, вече редовно правителство, на власт само 6 месеца, имаше за решаване други ключови приоритети, свързани между впрочем с регионалната сигурност – Шенген, но би трябвало да пристъпи към разглеждането на перспективите за ново динамизиране на взаимодействието ни със страните от региона (само 2 визити на равнище външен министър: Хърватия – в София, и Габриел – в Анкара). Повече внимание беше отделено на направлението север-юг  (четиристранна среща в Ню Йорк по „Три морета”, тристранната среща България-Гърция-Румъния). Откриването на междусистемната газова реверсивна връзка със Сърбия (IBS) допринася за диверсифициране на газовите маршрути  и е проект от общ интерес на ЕС. В очакване на решението на парламента на РС Македония да включи българите в конституцията на страната (неизвестно дали и кога това ще се случи, предвид предстоящите парламентарни и президентски избори в РСМ през април-май 2024 г.) вътрешната риторика в България е стихнала. Независимо от времевото развитие на този въпрос, обратният завой в двустранните отношения ще бъде труден и бавен, особено що се отнася до обществените нагласи (близо 80% от гражданите на РСМ считат България за неприятелска страна – социологическо изследване от 2023 г.). Включването на българите в Конституцията на РСМ в перспектива може да се окаже не толкова печеливша карта за България. Необходимо е да се работи както в двустранен план, така и с посредничеството на ЕС и за изпълнението на останалите ангажименти на РСМ, поети с подписването на двустранния протокол от юли 2022 г., както и да се разширява културния и образователен обмен и сътрудничеството между местните власти. България не трябва да се изолира и от инфраструктурните проекти в Западните Балкани.

В заключение, Югоизточна Европа не са извън геополитическите процеси в света и Европа. Интересът на всички страни в региона е общата принадлежност към ЕС, без ограничения или предоставяне на половинчати статути. Би било унизително за страните от Западните Балкани отново да минат в „сянката“ на разширението. България трябва да съхрани  и развие натрупания „капитал“ в регионалното сътрудничество в ЮИЕ (създаване на ПСЮИЕ, поредица от конкретни инициативи, българско председателство на Съвета на ЕС). Проактивната външна политика на България в ЮИЕ е задължителна.

 

ООН ПРЕЗ 2023 Г.

Нарастващото геополитическо напрежение през годината и съществуващите глобални предизвикателства дадоха своето сериозно отражение в дейността на най-представителния и универсален форум за международно сътрудничество на нашата планета – Организацията на Обединените нации. Цялостната дейност на световната организация бе подложена на изпитание и трудностите, свързани с намирането на трайни решения по основните проблеми – международният мир и сигурност, устойчивото развитие, правата и основните свободи на човека, климатичните промени, доведоха до увеличаване на недоверието сред правителствата и народите за възможността организацията да се справи със съществуващите проблеми.

Съветът за сигурност, упълномощен от Устава на ООН (УООН)  да носи главната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност и за осигуряването на бързи и ефикасни действия от името на държавите членки в тази област се оказа неспособен да предприеме ефективни мерки, които да предотвратят и прекратят най-острите конфликти - войните в Украйна, в Близкия изток, Сирия, конфликтите в Сахел и др. Продължи геополитическата конфронтация, поляризацията, селективността, прилагането на двойни стандарти, зачести използването на правото на вето.

Обсъждането на различни аспекти на войната в Украйна продължи през цялата година. Бяха направени редица конструктивни предложения за прекратяване на военните действия и за постигане на мир, но поради отсъствие на политическа воля и готовност за конструктивен диалог тези предложения не можаха да бъдат реализирани. Изпълнението на Черноморската инициатива за зърното и торовете след еднократно удължаване бе преустановено поради неизпълнение на достигнатите договорености по меморандума на Русия с ООН. Освен войната в Украйна, силно разделение  предизвика войната на Израел срещу „Хамас” в ивицата Газа. Авторитетът и доверието в Съвета за сигурност бяха сериозно накърнени от закъснялата му реакция на конфликта, като ударът по репутацията му се усложни от пет пъти наложеното от Съединените щати вето върху резолюции, призоваващи за прекратяване на военните действия в Газа. Пасивността и неефективността  на Съвета за сигурност принудиха генералния секретар, позовавайки се на чл. 99 от УООН (една изключително рядка мярка), да привлече вниманието на този главен орган на световната организация с призив за незабавно хуманитарно прекратяване на военните действия в Газа. Общото събрание беше особено активно по проблемите на войната в Близкия изток и с приемането с огромно мнозинство на 2 резолюции  за спешни и продължителни хуманитарни паузи и коридори  и за незабавното хуманитарно спиране на военните действия в Газа показа, че има морални граници, които човечеството не е готово да прекоси. Под натиска на огромното мнозинство от държавите членки на ООН, Съветът за сигурност успя да приеме две резолюции с цел облекчаване на хуманитарната ситуация. Бе учреден механизъм на ООН за съдействие и наблюдение на предоставяната  хуманитарна помощ на населението в ивицата Газа. Резолюциите на Съвета за сигурност, които съдържат важни хуманитарни аспекти, не отговарят обаче на настоятелното искане за незабавно прекратяване на огъня. Те засягат само ограничен кръг от въпроси, свързани с острата хуманитарна ситуация, но не дават конкретна перспектива за спиране на войната и за по-нататъшни усилия за търсене на трайно политическо решение на Близкоизточния проблем.

През годината бяха проведени многочислени заседания на Съвета за сигурност, които не доведоха да приемането на повече резолюции. Подобряване методите на работа на този главен орган на световната организация изисква по-голяма адекватност към динамиката на приемането на санкции и по-голяма откритост и безпристрастност в работата на неговите помощни органи.

Утвърди се практиката за свикване на заседание на Общото събрание на ООН всеки път, когато е използвано правото на вето като форма на отговорност и прозрачност в дейността на Съвета за сигурност. По време на дискусиите бе изразено разбирането, че е необходимо да се ограничи правото на вето до легитимни основания, включващи случаи на геноцид, престъпления против човечеството и военни престъпления. Зачестилото обсъждане в Общото събрание на ООН на ситуации, свързани с международния мир и сигурност, при които е използвано правото на вето, са индикация за срочната необходимост от предприемането на конкретни мерки за реформиране на Съвета за сигурност.

Междуправителствените преговори по реформата на Съвета за сигурност се оказаха един от най-трудните, комплексни и бавни процеси, протичащи в ООН. Въпреки рекордния брой на лидери, потвърдили по време на общия дебат в началото на 78-та сесия на Общото събрание на ООН необходимостта от реформиране на Съвета за сигурност (повече от 80), не бе отбелязан съществен прогрес по петте области, идентифицирани за осъществяване на реформата. Забелязва се обаче нарастващо съгласие по принципите на реформата и по-голяма прозрачност в процеса на междуправителствените преговори. Нараства необходимостта от разработването на единен документ, по който да бъдат водени преговорите, като едновременно с това бе изразена загриженост от опасността от подмяна на междуправителствените преговори и започването на нов процес по време на Срещата на бъдещето, предвидена да се проведе през септември 2024 г.

Едно от важните събития през годината бе организираната под егидата на Общото събрание на ООН среща на най-високо равнище за преглед на напредъка и за ускоряване реализирането на Целите за устойчиво развитие до 2030 г. В приетата на форума декларация бе изразена загрижеността, че изпълнението на повечето от целите се осъществява твърде бавно или ситуацията в редица области се е влошила под равнището на 2015 г. Бяха потвърдени ангажираността за активно изпълнение на програмата за действие на ООН до 2030 г. и важността на целите за устойчиво развитие, които следва да се реализират на основата на международна солидарност и международно сътрудничество на всички равнища. Бе изтъкнато, че комплексността на поставените цели изискват глобален отговор и бе потвърдена ангажираността на държавите към мултилатерализма.

Основната част от трудностите при реализиране на поставените задачи произтича от факта, че мултилатерализмът в рамките на ООН е в криза, а укрепването му и неговото реформиране с цел постигане на действен мултилатерализъм, изискват неговото преосмисляне в условията на навлизане на човечеството в новата геополитическа ера. Отчитайки съществуващите проблеми и подходи генералният секретар на ООН назначи Консултативна група от високопоставени служители по ефективен мултилатерализъм, която се очаква да направи предложения по въпросите на глобалното управление, ръководейки се от Устава на ООН и от задачите на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие.

Световната организация продължи да търси своята роля и отговорност по широкия спектър от предизвикателства, свързани с развитието на човечеството. Сред тези предизвикателства основно се открояват климатичните проблеми и необходимостта от регулиране на използването на новите дигитални технологии и изкуствения интелект. Климатичните промени са не само критично предизвикателство, но и екзистенциална заплаха. Постигнатата за първи път договореност на международна конференция на ООН за климата КOП’28 в Дубай относно необходимостта от преход от изкопаеми горива с цел достигане на нулеви нетни емисии към 2050 г., приключването на работата по текста на договора за запазване на биологичното разнообразие в морските пространства извън националната юрисдикция на държавите, констатацията на Програмата на ООН за околната среда, че озоновият слой на планетата е на път да се възстанови през следващите 4 десетилетия, са някои от примерите за възможностите на международното сътрудничество за справяне с тройната планетарна криза, свързана с промяната на климата, биологичното разнообразие и замърсяването на околната среда.

Изкуственият интелект бързо навлиза в живота и освен позитивното влияние върху общественото развитие тази нова технология вече има приложения, които нарушават основни права и свободи на човека. За първи път Съветът за сигурност на ООН обсъди въпроса за генеративния и друг изкуствен интелект и връзката му с въпросите на мира и сигурността, а генералният секретар на ООН създаде специален консултативен съвет, който да анализира рисковете, възможностите и международното управление на изкуствения интелект. ООН полага усилия да се превърне в център за разработване на регламентираща рамка и координатор по този въпрос, доколкото световната организация комбинира легитимността, универсалността и разнообразието в света.

През годината България се стремеше  да участва активно в дейността на световната организация. В качеството си на председател на Икономическия и социален съвет на ООН (юли 2022 - юли 2023 г.), България взе дейно участие за укрепване на системата за устойчиво развитие с цел допринасяне за ограничаване и справяне с въздействието на Ковид-пандемията върху изпълнението на Целите за устойчиво развитие, преодоляване финансовото разделение в света и проблемите с външния дълг на много развиващи се страни, както и по редица други важни въпроси, свързани с дейността на ИКОСОС.

България за първи път стана член на Изпълнителния съвет на организацията ООН-Жени за периода 2023-2025 г.,  което бе проява на значението, което страната отдава на защита на правата на жените и равнопоставеността на половете, както и на важността на овластяването на жените в национален и глобален план. Насърчаването и защитата на правата на децата се изтъква като основен приоритет за България като член на Изпълнителния съвет на УНИЦЕФ за 2023-2025 г. и съпредседател на Групата на приятелите за децата и целите за устойчивото развитие на ООН.

Важен успех за българската външна политика през годината бе и избирането на България за член на Съвета по правата на човека на ООН за период от три години.

Участието на България в работата на тези важни форуми на ООН изисква проявата на обективност, безпристрастност, балансираност и висок професионализъм при разработването и отстояването на позициите на страната. Тези позиции следва да се основават на Устава на ООН, утвърдените международни стандарти и да отчитат перспективите за развитие на международното сътрудничество и българския национален интерес.

Екзистенциалният характер на редица проблеми, стоящи в дневния ред на ООН, настоятелно изискват осъществяването на срочна и дълбока структурна реформа на Съвета за сигурност, продължаването процеса на ревитализация на Общото събрание на ООН, преструктурирането на редица специализирани организации с цел бързото адаптиране на световната организация към изискванията на динамично променящата се геополитическа ситуация. Отчитането на обективните тенденции за формиране на многополярната архитектура на международните отношения, утвърждаването на сътрудничество, основано на равнопоставеност, взаимна заинтересованост, баланс на интересите, уважение и спазване на международното право, както и  проявата на солидарност са ключови за възвръщане на доверието и утвърждаване на световната организация като център за решаване на проблемите свързани с мира, устойчивото развитие и правата и основните свободи на човека.


БЪЛГАРИЯ И ОРГАНИЗАЦИЯТА ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО И РАЗВИТИЕ (ОИСР)

Предишната 2022 година бе преломна за дейността на България по присъединяване към ОИСР.  Петнадесет години след връчването на молбата за членство в Организацията, през януари 2022 година нашата страна бе поканена да започне преговори. На заседанието на Съвета на ОИСР (министри) на 10 юни 2022 година България официално получи своята индивидуална „пътна карта“.  С този акт бе поставено началото на нов етап в нашите отношения с ОИСР – изпълнение на конкретни критерии, постигане на конкретни стандарти, присъединяване към конкретни правни документи, отразени в  тази „карта“. На 16 ноември 2022 г. Министерският съвет прие Първоначалния меморандум, който съдържаше самооценката на нашата готовност да се присъединим към повече от 250 правни инструмента приети в тази Организация.

Набраната инерция от 2022 година продължи и през 2023 г. както служебното така и редовното правителство бяха поставили присъединяването към ОИСР сред своите приоритети наред с членството в Шенген и Еврозоната. През 2023 година Министерският съвет прие допълнителни правни инструменти, които актуализираха дейността и членовете на Междуведомствения координационен механизъм. Още по-важно бе приемането на Национална пътна карта за периода 2023-2025 година, в която са предвидени финансови средства по отделните „пера“ на сътрудничеството ни с ОИСР.

През 2023 година основната дейност по присъединяването към ОИСР се прехвърли в България. По настояване на ОИСР бяха засилени преките контакти между българските ведомства и агенции и Секретариата на тази организация. Органите на държавно управление получаваха конкретни въпросници от съответните комитети на ОИСР по представения Първоначален меморандум. Въпреки политическата нестабилност през първата половина на годината, като цяло нашите отговори бяха предоставяни навреме. България бе посетена от специални мисии на ОИСР, които се запознаваха на място с нашите постижения и проблеми. Тези „технически мисии“ установяваха степента на изпълнение на съответните критерии и стандарти на тази Организация. Страната ни получи положително становище вече от четири работни групи. Този мониторинг на политиките и законодателството в областта на  икономиката, финансите, инвестициите, околната среда, науката и образованието, иновациите, селското стопанство, корупцията и правосъдието, здравеопазването, пенсионната сфера, застраховането  и пр. продължи през цялата 2023 година.  През април 2023 година нашата страна бе посетена от новия генерален секретар на ОИСР Матиас Корман. Той представи Икономическия преглед на България и се срещна с премиера и министри в служебното правителство на България. В неговото интервю за БНТ Корман оцени високо нашата дейност по присъединяването към ОИСР като паралелно сподели някои конкретни забележки към нашата страна.

Като държава кандидат, България бе поканена да участва в заседанията на всички комитети и работни групи на ОИСР. Според мнението на представители на Секретариата на ОИСР, обаче, нашата страна не е достатъчно активна по време на заседанията на органите на тази Организация, предпочита да участва виртуално, което не дава възможност за преки контакти с колегите от държавите членки, за обмяна на мнения и информация за действията, постиженията и проблемите в отделните области на сътрудничество, за дискусии по поставените въпроси.

Ако трябва да се обобщи, през 2023 година бе засилено прякото сътрудничество на България със Секретариата и отделните комитети на ОИСР и бе поставена добра основа за довършване на практическата дейност по изпълнението на критериите и стандартите на тази Организация. Но трябва да се отчита факта, че приемането в ОИСР е преди всичко политически акт и зависи от настроенията и обстановката в страните членки. В тази връзка заслужава да се напомни, че по време на предишната американска администрация, присъединяването на Шестте държави кандидатки, включително и България, към Организацията бе „замразено“.  През 2024 година са насрочени избори в ключови държави.  Евентуалната промяна на политическия климат в САЩ и някои от европейските държави може да се отрази и на темпа на нашето присъединяване към ОИСР.


ДИНАМИКА В МЕЖДУНАРОДНОПРАВНИЯ КОНТРОЛ НА ВЪОРЪЖЕНИЯТА И РАЗОРЪЖАВАНЕТО

Пред анализирания период международната система на разоръжаването запази установения концептуален модел на балансирано военно стабилизиране чрез договорното въвеждане на двустранно, регионално и глобално ниво, на количествени ограничения върху създадените въоръжения. Модернизирането на оръжейните арсенали остана напълно допустимо, силно желано от военно-промишлените комплекси и активно пропагандирано от водещите глобални медии.  Въвлечените по един или друг начин държави във войната в Европа, особено Русия и САЩ, както и останалите ядрени държави, продължиха да модернизират своите конвенционални и ядрени арсенали, което повиши опасно риска от глобална ядрена война.

Геополитическата война в Украйна продължи да служи като терен за „полеви изпитания“ на нови въоръжения и тактически методи за бойно управление.  Нововъзникващите военно-полеви нужди на воюващите страни от повече и по‑ефективни оръжейни системи породиха интерес към едностранното премахване на „неудобни“ за техните военни стратегии ограничения в областта на разоръжаването. Някои действия целяха просто да предупредят съответния геостратегически съперник за планираните ответни мерки и възможните последици от небалансиран курс на поведение. Тези едностранни актове продължиха да водят до по-нататъшно отслабване на цялостната международноправна архитектура на съгласувания контрол над въоръженията. Не липсваха обаче и елементи на позитивно развитие в тази система, особено при многостранните споразумения и междуправителствени организации в областта на разоръжаването.

Предлаганата  по-долу фактология и анализ целят да уточнят действителният характер на по‑важните действия, предприети през анализирания период.

Договорът за стратегически ядрени ограничения „Нов СТАРТ“

  • На 21 февруари 2023 г. Русия обяви, че временно преустановява (суспендира) да предоставя количествени данни и да приема инспекции на място от САЩ, предвидени в договора „Нов СТАРТ“. Това е единственият[1] останал в сила двустранен договор за ядрено разоръжаване, чиято цел е да се поддържа ядрена стабилност в хода на продължаващото геополитическо съперничество между двете водещи ядрени държави.
  • Уточнено бе обаче, че Русия ще продължи: (а) да се придържа към  договорените ограничения върху броя на ядрените бойни глави за стратегически носители с голям радиус на действие; и (б) да нотифицира САЩ за всички изстрелвания на междуконтинентални или подводни балистични ракети, което бе съгласувано още през 1988 г.  Така се запази установената практика за незабавно предупреждаване при случайно или несанкционирано изстрелване на стратегически ядрени въоръжения, което намалява вероятността от възникването на тотална ядрена война.  Замразен бе и планираният на срещата на високо равнище в Женева (16 юни 2021 г.) процес на съгласуване на по‑нататъшни мерки за стратегическа ядрена стабилност след 2026 г., когато изтича договора „Нов СТАРТ“.
  • Русия обоснова своя демарш със силно влошените руско-американски  отношения във връзка с войната в Украйна, особено украинското бомбардиране на руска база със стратегически бомбардировачи, за което Москва подозираше, че е използвана информация от обмена ѝ с Вашингтон.  Руската страна се позова и на модернизирането на ядрения арсенал на САЩ и предупреди, че провеждането на какъвто и да е изпитателен ядрен взрив от Вашингтон (напр. с новата гравитационна бомба В61-13) ще бъде последвано от изпитание на ново ядрено оръжие и от Русия, но Москва нямало да наруши първа установения мораториум върху ядрените опити.
  • Новото развитие в руския подход не означава денонсиране на този важен договор за значимо намаляване на най‑големите стратегически ядрени арсенали в света. Отсега нататък обаче двете страни ще разполагат с по‑малко възможности за верификация на неговото изпълнение. Очаква се това да породи нови „недоразумения“ и спорове между двете държави. Независимо от това, сред експертите преобладава мнението, че няма да се стигне до увеличаване на стратегическите ядрени въоръжения на САЩ и Русия. На тяхно разположение остават национално-техническите средства за взаимно наблюдение, които поддържат достатъчна степен на увереност в изпълнението на договора.
  • В този смисъл, не би следвало да се счита, че суспендирането на обмена на данни и взаимни инспекции от Русия е нанесло значима вреда върху международноправната база на ядреното разоръжаване и стратегическата стабилност. Тенденцията към влошаване на условията за постигане на благоприятно развитие в тази международноправна област обаче се задълбочи.

Договорът за всестранна забрана на опитите с ядрено оръжие

  • Оттеглянето на 8 ноември 2023 г. на ратификацията на Договора за всестранна забрана на опитите с ядрено оръжие (ДВЗЯО или СТВТ) от Русия има подобен характер, а и изглежда индиректно свързано с приложението на договора „Нов СТАРТ“.  Този едностранен акт на Русия допълнително усложни перспективите за влизане в сила на многостранния договор за забрана на всякакви експлозии с ядрени устройства. Това обаче не промени фактът, че договорът си остава подписан, но нератифициран от САЩ, а сега и от Русия.
  • Всъщност, Русия осъществи едно „коригиращо действие“ за придържане към принципа за реципрочност в двустранните геополитически отношения и поддържане на еднакъв международноправен статут на двете водещи ядрени сили.  Новото състояние на отсъствие на ратификация на ДВЗЯО осигурява на Русия допълнително време между евентуалното ѝ национално решение да извърши изпитание на свое ново ядрено оръжие, в отговор на такъв ядрен опит от САЩ, и фактическото денонсиране на досега съществуващата за нея международноправна забрана. В условията на текуща война, това може да се окаже съществен сдържащ фактор в подготовката на по-ефективно ядрено противодействие.
  • Едностранното „де-ратифициране“ от Русия има много ограничено въздействие върху реалното функциониране на създадената Подготвителна комисия от държавите, подписали ДВЗЯО. Тази международна организация продължи да изгражда международната система за глобална верификация на пълната забрана на изпитателни експлозии с ядрени устройства. Както САЩ, така и Русия си останаха страни участнички, които работят активно в Подготвителната комисия. Тази международна система успешно откри, измери параметрите и предостави информация на всички страни членки за няколкото ядрени опити на Северна Корея, която продължава да бойкотира договора. Международната система за наблюдение единствена даде информация за степента и хода на радиоактивното заразяване на обширна част от света в резултат от инцидента с цунами, засегнал японската ядрена централа във Фукушима.
  • Русия квалифицира „де‑ратификацията“ си на ДВЗЯО като отговор на продължителното отсъствие на ратификация от страна на САЩ. С оставащите си подписи под ДВЗЯО обаче, както правителството на Русия, така и администрацията на САЩ останаха еднакво политически задължени да се придържат към международноправната рамка, поддържаща този договор и неговото влизане в сила.  Виенската конвенция (1969 г.) по правото на договорите, например, изисква от страните, подписали един договор, „да  се откажат от действия, които биха противоречали на предмета и целите на този договор още преди неговото влизане в сила“.
  • Същевременно, в контекста на геополитическото си съперничество, двете водещи ядрени държави продължиха да поставят под съмнение интереса и намерението на другата страна да се придържа към забраната на опитите с ядрено оръжие. САЩ поддържаха, че Русия е провела експерименти, свързани с ядрените ѝ оръжия, което не било в съзвучие с разбиранията на Вашингтон за спазване на договора. На свой ред Русия припомни, че САЩ подготвят ядрените си полигони за изпробване на новосъздавани ядрени оръжия. Този двустранен обвинителен процес продължи да създава недоверие между двете държави и да отслабва международните усилия за универсализиране на ДВЗЯО.

Договорът за ограничаване на конвенционалните въоръжения в Европа

  • Официално обявеният на 7 ноември 2023 г. отказ на Русия да ратифицира регионалния договор (ДОВСЕ) не беше някаква новост в сложното развитие на геополитическите отношения между Русия и НАТО начело със САЩ, през последните 30 години.
  • Страните от НАТО неведнъж също отказваха да ратифицират различни версии на този дълго „адаптиран“ регионален договор, целящ стабилизираща военна деескалация за предотвратяването на военни конфликти в Европа. Първоначално бяха договорени значими количествени ограничения върху седем категории тежки конвенционални въоръжения по линията на съприкосновение на страните членки на НАТО и на Варшавския договор. Последващите модификации на договора започнаха да отчитаха постепенното разширяване на НАТО в Европа към западните граници на Русия.
  • Както се очакваше, от НАТО разкритикуваха решението на Русия от 2023 г. да не ратифицира договора и заявиха, че също възнамеряват да преустановят участието си в него „за толкова дълго време, колкото е необходимо“, в съответствие с правата им по международното право.
  • Променящите се военни изисквания на воюващите страни в Украйна вероятно наложиха и на двете страни най-накрая да се „освободят“ от някои от по-остарелите ограничения върху тежките им въоръжения, използвани в региона. Нещо повече, при новия „геополитически баланс“ в Източна Европа след радикалните промени от 1989 г. нататък се оказа практически невъзможно да продължи смисленото прилагане на регионалния договор ДОВСЕ. Първоначалните му количествени ограничения, както на съюзна, така и на национална основа, бързо загубиха „връзка с геополитическите реалности" и станаха абсолютно неприложими.

Конвенцията за физическа защита на ядрените материали

  • Военните действия в Украйна в района на Запорожската ядрена електроцентрала, която е най‑голямата в Европа, доведоха през 2023 г. до необходимостта Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) да разположи трайно свои контролни екипи от инспектори на ключови места, с цел да се гарантира нейната ядрена сигурност.  Такива екипи присъстваха и в обектите с ядрени реактори в Хмелницки, Ривне, Южна Украйна и района на Чернобил.  Това навременно решение на МААЕ бе в изпълнение на изменената Конвенция за физическа защита на ядрения материал (от 2016 г.), изискваща да се осигури адекватна физическа защита за ядрените реактори и материали.
  • Успешното прилагане на такива защитни мерки в сложни военни условия още веднъж демонстрира важната стабилизираща роля на МААЕ, като специализирана международна организация в областта на неразпространението на ядрените оръжия и ядрената сигурност, която е свързана с мироподдържащите органи на ООН.
  • Приложените охранителни мерки на МААЕ включват също предотвратяване на въоръжени нападения върху ядрени обекти от терористични групи, които могат да предизвикат обширно радиоактивно замърсяване в цяла Европа. МААЕ продължи да съдейства за ефективна ядрена сигурност в Украйна и чрез осигуряването на доставки на резервни части, оборудване и техническа помощ за ядрената енергетика. Част от това сътрудничество беше организирана по линия на тристранно споразумение между МААЕ, Франция и украинския ядрен оператор.
  • Рискове за физическата защита и ядрената сигурност поради водените военни действия в района продължиха да съществуват не само за украинската територия, гражданското население и формированията на воюващите страни, но и за всички съседни държави, включително България, в случай че бъде допуснат ядрен инцидент на някоя от украинските ядрени обекти.

Конвенцията за забрана на химическите оръжия

  • През юли 2023 г. приключи унищожаването на последните количества декларирани химически оръжия на САЩ във връзка с изпълнението на Конвенцията (от 1997 г.) за забрана на химическите оръжия (КЗХО).  Този международно контролиран процес завърши няколко години след договорените крайни срокове, дълго след приключването му от всички останали страни участнички, декларирали притежаване на химически оръжия. Това бе важен пример за позитивно развитие в областта на многостранния правен режим на реално разоръжаване.
  • Унищожаването на цял клас от изключително нехуманни и трудно управляеми оръжия за масово унищожение, каквито са химическите оръжия, отне близо 30 години от дейността на Организацията за забрана на химическите оръжия (ОЗХО) в Хага. Тази специализирана международна организация, свързана с ООН, още веднъж доказа, че е заслужила и е достоен носител на Нобеловата награда за мир, присъдена ѝ през 2013 г.. Направена бе още една голяма стъпка в изграждането на международноправни гаранции и установяването на ефективен контрол, осигуряващи използване на химията в света единствено за мирни цели.
  • През анализирания период продължи развитието на трансформационния процес на изграждане в ОЗХО на собствен технически и процесуален капацитет за разследването на случаи на оплаквания от използване на химическо оръжие. Този проект цели да попълни възникналата празнота в предишния механизъм за разследване след трайното блокиране в Съвета за сигурност на ООН на някои от докладите на Секретариата на ООН.  Конкретните причини за това бяха свързани с обвинения за необективност и политическа пристрастност при събирането на факти и формулирането на препоръки за последващи международни действия.

Гаранции за бъдещото мирно урегулиране в Украйна и контрола на въоръженията

  • В анализирания период се породиха редица инициативи - от отделни държави, групи от държави и неправителствени мозъчни тръстове - за сключването на военно примирие в Украйна и започването на дипломатически преговори за мирно урегулиране на продължаващия конфликт.  Към момента тези усилия за дезангажиране не са довели до някакъв видим успех. Усложняването на обстановката около войната и рискът да се загуби контролът в нея налагат да се търси по-реалистичен и рационален изход от нея.
  • Както и когато да приключи този обективен процес, въпросът за международно гарантиране на мирното урегулиране в региона ще стане абсолютна необходимост. Много от досега разработените (в сила или вече невалидни) международни договори и натрупаният опит в контрола над конвенционалните  въоръжения и мерките за доверие в Европа могат да послужат като допълнителни елементи на международните гаранции за мирното  урегулиране.
  • Полезен концептуален пример за такива елементи е договорът ДОВСЕ, където следва да бъдат добавени нововъведените военни технологии и предоговорени по-актуални ограничения върху позиционирането на тежките въоръжения.  Бъдещите модели за контрол на въоръженията по линията на съприкосновение между НАТО и Русия ще трябва да отчетат „различния характер и асиметричната географска насоченост на концепциите за взаимно сдържане и въоръжена  отбрана”, което налага да се търси по-дълбока конвергенция.
  • Следва да се възприеме също, че насърчаването на контрола над въоръженията между Русия и САЩ е предпоставка за стабилност на общата сигурност в Европа. Европейските съюзници в НАТО трябва да извървят своя път в растящото желание да се намали ролята на ядрените оръжия за нуждите на сдържането в Европа, започвайки с нестратегическите  въоръжения.
  • Трайното мирно разрешаване на възникващите междудържавни спорове по дипломатичен път изисква политически диалог, изграждане на атмосфера на доверие,  и съгласуване на мерки за стабилност, които да не допускат икономическа или военна принуда спрямо други страни.


БРИКС ПРЕЗ 2023 ГОДИНА: „ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СЪЮЗА”

 

Изминалата година беше една от ключовите за бъдещето на организацията БРИКС, защото се взе важното решение за приемането на нови членове. Следва да се отбележи, че конференцията се проведе в разгара на противопоставянето на две от най-мощните държави учредителки Русия и Китай срещу страните от т.нар. Запад, които наложиха огромен по мащабите си санкционен пакет на Русия заради войната в Украйна и от друга страна САЩ в своите основополагащи външната политика документи открито обявиха Китай за заплаха и предприеха редица стъпки за неговото стратегическо сдържане. Това състояние ще се запазва и през тази година и ще оказва натиск върху изпълнението на поставените цели пред БРИКС, както и ще забавя процеса на вътрешна интеграция между държавите-членки.

Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка формират междуправителствената организация, известна като БРИКС – една от най-мощните икономически структури в света на 16 юни 2009 г. в руския град Екатеринбург. Главната цел на блока е засилване на търговията и синхронизиране на икономическите отношения между страните членки, както и реформиране на международния икономически ред. Това са данните, илюстриращи мащабите на тази група - БРИКС в цифри:

  • 26,7% от общата площ на Земята;
  • 41,5% от световното население (3,25 милиарда души);
  • общ БВП от около 26 трилиона долара;
  • 25% от световната икономическа продукция;
  • над 5 трилиона долара валутни резерви.

Много е важно да се отбележи, че към създаването на организацията се пристъпи след глобалната финансова криза през 2008 г., която нанесе тежък удар на повечето страни, в това число и на развиващите се икономики. Целта ѝ беше засилване на икономическото сътрудничество между страните членки, определяне на начини за подобряване на перспективите пред растежа и реформиране на световната финансова система. Позицията, която БРИКС поддържат и до днес е, че световната икономика е доминирана от западните страни и е в ущърб на развиващите се икономики. Още от създаването си организацията си постави глобални цели. Четиринадесет години след това състоянието на международната сцена не се е променило. Световната финансова система все още се доминират от т.нар. Бретънуудски близнаци – Международният валутен фонд и Световната банка и доларът е доминиращата международна валута, в която се извършват разплащанията в световната търговия и се отпускат заемите, към които всички страни от БРИКС също се стремят. Само миналата година в долари са извършени 88% от всички международни транзакции в света.

Безспорно 2023 год. беше съществена за организацията. На 15-тата среща на БРИКС, проведена от 22 до 24 август 2023 г. в южноафриканския град Йоханесбург южноафриканският президент Сирил Рамафоса покани държавните глави на 67 страни по света. От тях над 40 държави изявиха интерес от присъединяването си към блока, а 22 държави официално депозираха кандидатурите си. На срещата се взе решение новите страни членки на блока от 1 януари 2024 г. да са шест – Иран, Обединените арабски емирства,  Саудитска Арабия,  Аржентина, Египет и Етиопия (след избора на новия президент на Аржентина Хавиер Милей, който е твърдо решен за сближаване със САЩ и даже премахване на аржентинското песо и приемане на американския долар, страната обяви отказа си от присъединяване към БРИКС). На практика, това е първото разширение на БРИКС в историята му. С новите държави организацията ще представлява почти половината от населението на света и ще включва три от най-големите производители на петрол в света – Саудитска Арабия, ОАЕ и Иран и заедно с  Русия това е пряко предизвикателство към световната доминация на т.нар. петродолар.

В навечерието на срещата бяха препотвърдени геополитическите заявки на двете водещи държави. Руският президент Владимир Путин отправи специално видеообръщение (защото е под санкции) към участниците в срещата под наслов: „Дедоларизацията е необратима“. А китайският председател Си Дзинпин издигна парадигмата за нов икономически блок в конкуренция на Г-7, което ще води след себе си и глобални последствия.

Отправените предизвикателства през призмата на възможните действия и настоящите реалности

На първо място, за да бъде действащ конкурент в политико-икономическия свят на Запада, БРИКС трябва да има постоянно действащ форум, на който страните членки да изработват единно и задължително за всички решение. Това, което например представляват срещите на страните от Г-7 или постоянно заседаващите органи за управление на МВФ и Световната Банка. Такъв орган към момента БРИКС няма и е изключително трудно да се предвиди, дори ако се създаде такъв, как ще се преодолеят принципните различия между държави като Китай и Индия, Иран и Саудитска Арабия, Египет и ОАЕ и евентуално излизане с единна позиция и задължаващи за изпълнение решения. На настоящия етап единствената постоянно действаща  организация е т.нар. Банка на БРИКС. Тази финансова институция беше създадена през 2014 г. под името Новата банка за развитие на БРИКС. Тя трябваше да е конкурент на Световната банка и МВФ и на думи следва да е по-справедлива от тях, като не поставя политически или фискални условия за заемите, които отпуска. Важно е да се отбележи, че до това решение се стигна след като МВФ отхвърли предложението на БРИКС да инвестира 75 млрд. долара в МВФ при условие, че самите БРИКС получат по-голяма тежест във взимането на решения на Фонда. Пред Банката на БРИКС са надвиснали сериозни облаци, защото Русия отправи молба в разгара на войната в Украйна и наложената блокада върху кредитните линии от МВФ и СБ за получаване на заем от банката, която е създала и в чийто капитал лично е вложила средства. Гуверньорът на Банката, Дилма Русеф отказа заем на Владимир Путин. Това поставя въпросът за смисъла на съществуването на такава финансова институция, призвана да бъде резервен вариант именно ако господстващите МВФ и СБ наложат санкции върху някоя от страните членки на БРИКС.

Следващата зададена цел е свързана с дедоларизацията. На този етап – по-скоро като ограничаване на доларовия монопол отколкото като негова замяна. За да се постигне това следва да се изгради финансова система, която да е независима от долара на САЩ. Пътищата са известни:

  • Приемане на валутата на определена държава членка за единна разплащателна единици (американският модел). Като такава единствено се откроява китайският юан. Някои от държавите обаче, напр. Индия и Русия се противопоставят. Индия заяви, че няма нужда да преминава от една валута към друга. Това бе и една от основните причини за отказа на Аржентина от присъединяване към БРИКС. Огромната част от заемите на практически банкрутиралата Аржентина (инфлацията за 2023 год. надхвърли 211%) са в долари и държавата зависи от следващите траншове на МВФ. Доларите във валутния резерв на страната се изчерпват и тя не може да обслужва заемите си безкрайно, като вносът на стоки и продукти също е затруднен. Недостигът на долари в Аржентина се дължи на решението на Аржентинската централна банка да продава валутата, за да поддържа стойността на песото. Новият президент директно заплаши, че ще закрие Централната банка.
  • Емитиране на нова валута на базата на златния еквивалент. Изключително рисковано начинание и предварително обречено на неуспех, защото стойността на златото е борсово определена на открит за интервенции пазар и е съвсем реална опасността от спекулативна атака именно върху новосъздадената обща валута. Примерът с европейското ЕКЮ и атаката срещу „евровалутната змия“ от страна на световният спекулант Сорос доведе до зрелищно фиаско.
  • Създаване на единна за организацията нова валута. На практика това е нещо като Еврозоната с евро за БРИКС. И тук опасностите са ясни и дори по-големи от тези на ЕС. Най-важното условие, за да е работещ такъв модел е изравняването на икономическите стандарти за държавите. Огромните дисбаланси в икономическото развитие представляват трудно преодолимо предизвикателство след десетилетия на интеграция и трилиони фондове за изравняване на стандарта дори за ЕС, напр. България и опитите за приемане на еврото. За БРИКС тези различия са фрапиращи като например икономиката на Китай и бързоразвиващата се Индия, стандартът на Саудитска Арабия, ОАЕ, проблемите пред Бразилия и неясните перспективи в икономиките на двете блокирани от санкции Русия и Иран.
  • Опитът за разплащане в собствени валути с нещо като клирингова банка е възможен донякъде само за Китай, защото с натрупаните юани срещу петрола на Саудитска Арабия все пак може да се купят стоки от световната производителница на предмети, Китай. В същото време разплащането в рупии срещу руския петрол и газ за Индия доведе до насищане на руската хазна с неизползваеми на международния пазар индийски рупии и принуди Централната банка на Русия да прекрати този неизгоден експеримент.
  • Въвеждане на нова електронна валута. Този скок в неизвестното все още никой не го е правил и вероятно има защо.

В заключение следва да се отбележат няколко момента.

Опитите за алтернатива на световната валутно-финансова система от страна на БРИКС към момента не дават реални резултати и дори осветлиха структурни проблеми пред страните-членки.

В същото време обаче разширяването на организацията с нови членове категорично показва, че към БРИКС има засилващ се интерес. Което очертава другата важна писта за развитието на организацията – геополитическата, като възможен промотор на интересите на т.нар. Глобален юг. Бъдещето на БРИКС може съществено да се ускори при нова спирала на финансовата криза генерирана от срив на борсата в Уолстрийт и за това организацията се разглежда като вариант за бързоразвиващите се нови икономически субекти, притежаващи както беше посочено по-голямата част от населението, територията и ресурсната база на Земята.

 

СЛЕДВА ПРОДЛЪЖЕНИE