„ГОДИНА НА ПОВЕЧЕ ВОЙНИ И ПРОМЕНИ” Годишен анализ - 2023: Печат
Автор Експерт   
Петък, 16 Февруари 2024 23:52


 

БЪЛГАРСКО ДИПЛОМАТИЧЕСКО ДРУЖЕСТВО

„ГОДИНА НА ПОВЕЧЕ ВОЙНИ И ПРОМЕНИ”

Годишен анализ - 2023:

„Международната политика и българската дипломация“

на Българското дипломатическо дружество

 


 

Под общата редакция на

АНДРЕЙ КАРАСЛАВОВ

ЛЮБОМИР КЮЧУКОВ

СИМЕОН НИКОЛОВ

София, 2024


С Ъ Д Ъ Р ЖА Н И Е

У в о д

Раздел 1: Светът през 2023 г., Бисерка Бенишева, Владимир Сотиров, Димитър Гърдев, Златин Тръпков, Любомир Кючуков, Петър Воденски, Радослав Деянов, Симеон Николов, Христо Георгиев ..........

Геополитическа динамика и международни конфликти

Сигурност и отбраната

Европейският съюз на кръстопът

Балканите в условията на международна конфронтация и конфликти

ООН през 2023 г

България и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие

Динамика в международноправния контрол на въоръженията и разоръжаването

БРИКС през 2023 година: „За състоянието на съюза”


Раздел 2: Глобални играчи, ключови международни фактори, геополитически конфликти

Бурната година за САЩ: геостратегически предизвикателства , Веселин Вълчев

„Специалната военна операция“ на Русия в Украйна: някои въпроси и самоналагащи се изводи, Благовест Георгиев

Китай в криза, но и с успехи през 2023 година, Борислав Сретков

Германия 2023: „повратната точка“  в политиката и икономиката, Андрей Караславов

Предизвикателствата пред Франция през 2023 г., Златин Тръпков

Приоритетите на френската дипломация в Европейския съюз, Веселин Киров

Израел и палестинците: отново буреносни облаци на близкоизточния хоризонт, Димитър Михайлов


Раздел 3: България в света през 2023 г.

Външната политика на България през 2023 година – някои оценки, Андрей Караславов

 


У В О Д

Следвайки вече петгодишна традиция, Българското дипломатическо дружество подготви своя годишен анализ за процесите и тенденциите в международните отношения и за българската външна политика през изминалата 2023 г. За поредна година войната, при това вече в множествено число, доминираше световната политика. Стъпвайки върху вече установения подход, анализът е организиран в основни рубрики, следващи логиката на текстовете от предишните години, а именно: геополитическите тенденции и основните международни конфликти, проблемите на сигурността и отбраната, Европейският съюз и неговите политики, Балканите, международните организации и др. Същевременно тази година текстовете за мястото и ролята на основните геополитически играчи и други важни международни фактори са обособени в отделен раздел и представени с авторски материали. Независимо, че позициите на България са интегрална част от всеки един от отделните текстове, анализът отделя и специално внимание на някои от най-значимите проблеми пред българската външна политика. Както и досега, анализът няма претенциите за всеобхватност и изчерпателност при отразяването на събития и факти, нито пък за еднозначност и изчерпателност на предлаганите изводи и заключения.

Анализът е изготвен с участието на широк кръг представители на БДД под общата редакция на Андрей Караславов, Любомир Кючуков и Симеон Николов. Аналитичната част е подготвена от дипломати и експерти с дългогодишен опит и експертиза в международните отношения, сред тях: Бисерка Бенишева, Владимир Сотиров, Димитър Гърдев, Златин Тръпков, Любомир Кючуков, Петър Воденски, Радослав Деянов, Симеон Николов, Христо Георгиев. Сред авторите във втория раздел фигурират имената на утвърдени специалисти по съответните страни и региони: Веселин Вълчев, Благовест Георгиев, Борислав Сретков, Андрей Караславов, Златин Тръпков, Веселин Киров, Димитър Михайлов. Сложността на анализираните проблеми и разнообразието и противоречивостта на позициите правят практически невъзможно отразяването на всички различни мнения по конкретните въпроси, като това естествено се отнася и за членовете на Българското дипломатическо дружество и за авторите на анализа.


Раздел 1: СВЕТЪТ ПРЕЗ 2024 Г.

Бисерка Бенишева, Владимир Сотиров, Димитър Гърдев, Златин Тръпков, Любомир Кючуков, Петър Воденски, Радослав Деянов, Симеон Николов, Христо Георгиев

 

ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА И МЕЖДУНАРОДНИ КОНФЛИКТИ

Както и през предходната година, война беше думата, която характеризира и 2023 г. Но вече в множествено число и с добавката „повече война”. Международните отношения продължиха да се развиват по конфронтационната траектория, конфликтите се задълбочаваха, появиха се нови огнища на напрежение, доминираше логиката на силовите решения. Политическият дебат бе насочен към аргументиране на необходимостта от продължаване на войните, а не към търсене на алтернативи за тяхното прекратяване. Войната се битовизира и започва да се възприема като приемлив и легитимен инструмент за разрешаване на международни конфликти. Мирът като цел за поредна година отсъстваше от дневния ред на международната политика.

Геополитика по логиката на конфронтацията

На този фон годината очерта няколко достатъчно дългосрочни тенденции, които вероятно ще определят динамиката на световната политика за не малък период напред.

Първата е задълбочаващата се поляризация на света. Конфронтацията се утвърди като основен съдържателен елемент на международните отношения. Следвоенният световен ред ерозира, мултилатерализмът е поставен на изпитания като институционалната система на международните отношения страда от липса на ефективност, а международното право се заобикаля. В същото време все повече международните отношения се доминират от позиция на силата, разширява се борбата за сфери на влияние, преосмислят се и се преформатират съществуващите съюзи и партньорства, конструират се нови такива по линиите на противостояние – както глобални, така и регионални. В допълнение се наблюдава съществена динамика в структурирането на самото противостояние. Своите очертания започва да придобива една твърде нетипична досега конфигурация – „Западът и останалите” (не задължително Западът срещу останалите). Тази тенденция, постепенно оформила се след началото на войната в Украйна, бе катализирана от войната в Газа. Като Западът като цяло запазва своята относителна консолидация, докато „останалите” обхващат една твърде аморфна и нехомогенна група, която по различни причини и в различна степен отхвърля западните политики, натиск и доминация.

Другата важна тенденция придоби гражданственост през английския термин секюритизация, т.е. подчиняването на всички политики на сигурността като основен приоритет: като се започне от енергетиката, финансите и търговските връзки и се стигне до културата, спорта и общуването между хората. Непосредственият ефект е милитаризацията на международните отношения - непозната като мащаби и също дългосрочна като перспектива. При това процесът обхваща не само резкия ръст на военните бюджети и на оръжейното производство, но и „милитаризацията на икономиката” като цел и принцип на развитието. На тази цел са подчинени и голяма част от налаганите санкции, както и стремежът към преориентиране на производството на ключови компоненти (на първо място полупроводници) в страните потребителки. Най-притеснително е обаче разпадането на договорната система на контрол върху въоръженията и разоръжаване, преди всичко в областта на ядрените оръжия. На практика с излизането и на Русия от Договора Нов СТАРТ беше сложен краят на двустранните споразумения между Русия и САЩ в ядрената сфера, като същата тенденция се наблюдава и при договореностите за конвенционалните оръжия в Европа. Което пък директно насочва към базисния отсъстващ елемент при този подход за гарантиране на колективна сигурност – договорената, политическата сигурност.

Третата тенденция, която се наблюдава в последните десетилетия и която е иманентен съпътстващ елемент на процесите на глобализация, но получи допълнителен импулс в резултат на войната в Украйна, може условно да бъде наречена „регионализация”. Но регионализация, разбирана не като вътрешно развитие на сътрудничеството в рамките на даден регион, а като външен спрямо региона поглед към него като към „окрупнена” геостратегическа единица. В условията на война регионите дори започват да фигурира в политическата терминология като възможен театър на военните действия (не случайно към страните от Източна Европа и Черноморския регион вече често се реферира съвкупно като „източния фланг на НАТО”, а дори и като „фронтови държави”). Това от своя страна променя отношението и рефлектира в оценките за даден регион през призмата на неговата стратегическа значимост, респективно към отделните държави в него – от гледна точка на тяхната защитеност или уязвимост. Тази тенденция има своето конкретно значение за България в подхода на основните геополитически играчи към Балканите, като регионът придобива профила не просто на част от единия от основните субекти в този геополитически конфликт („Западът” в лицето на ЕС и НАТО – доколкото всички страни от региона са или вече членки или имат ясно заявени евро, а и евроатлантически амбиции), но и на обект на натиск и опити за оформяне на сфери на влияние.

В геополитически план продължи паралелното развитие на две противоположни тенденции: към утвърждаването на един многополюсен (и в много отношения все по-фрагментиран) свят и към структурирането на една вторична двуполюсност по оста Вашингтон - Пекин. При това войната в Близкия изток беше този фактор, който нанесе съществени корекции в развитието и на двата процеса. От една страна тя не само очерта различията в позициите и влиянието в региона на основните глобални играчи – САЩ, Китай, Русия (при много видимото отсъствие на ЕС, който се оказа дълбоко разделен и не можа да формулира единна позиция), но и изяви нарастващата роля на редица регионални фактори, често даже по-съществена отколкото тази на големите сили – Иран, Турция, Саудитска Арабия, ОАЕ, а също така Египет, Катар и т.н. От друга страна тази война нанесе силен удар върху тезата за глобалната битка между либералната демокрация и авторитарните режими като определяща характеристика на епохата. Съпоставката между войната в Украйна и тази в Близкия изток дискредитира опитите конфликтите да бъдат представени като ценностен сблъсък и потвърди техния геополитически характер, поставяйки под въпрос перспективата за реидеологизация на международните отношения,

За ЕС годината отново бе доминирана от войната в Украйна – с един съществен допълнителен елемент, който все по-активно присъства в публичното пространство: нейните последици върху икономиката на страните членки и социалните напрежения. Следва да се отбележи обаче, че трупащите се напрежения не генерират антивоенни нагласи в обществото, а служат за питателна среда за нарастването на популистки и националистически настроения, разширяващи на първо място крайно десния спектър на политическото пространство (тенденция, която се очаква да промени и представителството в Европейския парламент след предстоящите през юни избори). И която отразява може би най-негативната разделителна линия – между европейските елити и европейските граждани. Очертавайки поне три ясно видими обществени дефицита: на сигурност, на справедливост и на доверие.

От друга страна ЕС обяви като цел „милитаризация на икономиката си” (според еврокомисаря Тиери Бретон), което отбеляза рязък завой встрани от досегашния геополитически облик на Съюза. Европейският съюз винаги е бил силен не толкова с оръжията си, колкото с примера. т.е. с това, което се нарича мека сила. Което включва правила, стандарти, търсене на консенсус, залагането на политическите решения, както и мира като ценност. Опитите ЕС да се преформулира като съюз на твърдата сила, поставя ЕС в неизгодна позиция: той губи предимствата си на желан партньор и медиатор в международните конфликти, като същевременно се поставя в много уязвима и зависима позиция по отношение на собствената си сигурност.

На ЕС предстои тежък дебат за намиране на новите баланси между националното и наднационалното, т.е. за дълбочината на интеграцията и за бъдещето на ЕС. Като, основно през призмата на преговорите за членство на Украйна, ЕС трябва да вземе решение по дълго отлагани въпроси, касаещи базисни принципи на неговото функциониране, институционалната рамка (брой на еврокомисари и евродепутати), начините на взимане на решение (квалифицирано мнозинство по външнополитически въпроси), формиране и разходване на бюджета (доколкото при сегашните правила Украйна би получила една шеста от общия бюджет на ЕС, на първо място от общата селскостопанска и кохезионната политика). Което пък вероятно ще налага и промени в Лисабонския договор. Всичко това – в условията на отсъствие на ясна визия за това накъде следва да върви ЕС – към повече интеграция или крачка назад към повече правомощия на националните държави.

Консолидацията на НАТО, постигната след началото на войната в Украйна, продължава да остава на достатъчно високо ниво. Създава се обаче впечатлението, че този процес започва да губи вътрешни импулси и в голяма степен се превръща в инерционна величина. Независимо от това по-нататъшно развитие получи процесът на разширяване на Алианса: приключена бе процедурата по приема на Финландия, а се очаква финализацията и на присъединяване на Швеция (след евентуалното отпадане на възраженията на Турция и забавянето на ратификацията от Унгария). Междувременно срещата на НАТО във Вилнюс през юли ясно заяви, че присъединяване на Украйна в близко бъдеще не може да се очаква – поне докато страната води война и част от нейната територия е окупирана. Като заместващи гаранции за сигурността на Украйна се търсят в многостранен план – чрез декларираните ангажименти от Г-7 и ЕС, както и чрез двустранните споразумения с редица държави.

И изтеклата година даде потвърди, че основното противоборство, което ще доминира международните отношения за един достатъчно продължителен период, ще бъде борбата за глобално лидерство между САЩ и Китай. Като освен дългосрочно то очевидно ще бъде и всеобхватно: не само в сферата на икономиката, търговията и инвестициите, но и в политиката, сигурността, международните организации. Характерно за динамиката на двустранните отношения обаче бе, че докато в политически план отношенията запазиха своята конфронтационна окраска (основно през призмата на различните оценки за военните конфликта), то в икономически план двете страни дадоха знак, че са склонни да отчитат голямата си взаимна зависимост и да търсят диалог за решаването на конкретни проблеми. Това в известна степен е и резултат от забавените темпове на икономическо развитие на Китай – от една страна, и от постепенното излизане на Китай от позицията на заинтересован наблюдател на международните процеси и ангажирането с една по-проактивна международна политика (с най-очевиден израз посредничеството за нормализирането на отношенията Иран – Саудитска Арабия) – от друга. От ключово значение тук ще бъде дали това противоборство ще протича под формата на ескалираща конфронтация, залагаща на силата, или като съревнование, почиващо на общоприети правила. Засега векторът сочи по-скоро първата алтернатива – с ключов елемент Тайван.

Една от най-съществените тенденции, получила развитие през 2023 г. бе заявката на т.нар. Глобален юг за превръщането му в значим фактор в международната политика – най-видимо по време на срещата на Г-20 в Ню Делхи. Това е следствие на развитието на една вече няколкогодишна тенденция към формирането на своеобразен аморфен глобален не-Запад. Това не е анти-запад – защото не се предлага алтернатива. Това е по-скоро стремеж към дистанциране и форма на пасивна съпротива срещу натиска на Запада, като войната в Украйна се разглежда не като ценностен сблъсък, а като регионален, европейски конфликт в рамките на един по-широк геополитически, империалистически сблъсък. Войната в Газа значително усили тези нагласи. Става дума по-скоро за отхвърляне на западната доминация и натиск в международните отношения, за формиране на едни по-справедливи и по-благоприятни за страните от Глобалния юг правила, особено в сферата на икономиката. Част от тези процеси стана и засиленият интерес и разширяването на БРИКС. Ситуацията би се променила обаче съществено, ако Китай прояви претенции за лидерство на тази тенденция и ако, разбира се, той бъде припознат и се утвърди като изразител на интересите на този кръг държави – включително и на базата на своето широко икономическо, финансово и търговско присъствие в Африка, Латинска Америка, а и голяма част от Азия.

Годината бе белязана от симптоматична динамика в рамките на ислямския свят, свързана с две събития. Установяването на дипломатически отношения между Иран и Саудитска Арабия при посредничеството на Китай освен че отбеляза края на конфронтацията между двете страни, ознаменува и снижаване на интензитета в борбата за лидерство в ислямския свят между тях, респективно – отнемане на част от остротата на противопоставянето между двете водещи течения там - сунити и шиити. От своя страна войната в Газа тласна всички арабски и ислямски страни към съвместни позиции и действия, оставяйки за момента на заден план наличните различия и интереси между тях.

Войните в Украйна и в Газа потвърдиха констатациите за неефективността на системата на ООН. Което постави с още по-голяма сила необходимостта от нейната реформа. И същевременно доказаха невъзможността това да се случи сега, в условията на криза на мултилатерализма, при отсъствието на желание за политически диалог и пълна липса на взаимно доверие. Горчивият исторически опит със съдбата на Обществото на народите преди Втората световна война обаче превръща съхраняването на системата на ООН в ключовият гарант за бъдещото мирно развитие на света.

През годината имаше определено развитие и по отношение на подхода към т.нар. global game-changers, т.е. фактори, водещи до промяна в базисни за развитие на света параметри.

Борбата с климатичните промени получи определен тласък по време на КОП 28 в Дубай с приемането на ангажименти за ограничаване използването на въглища, петрол и природен газ. Новото в подхода бе утвърждаването на концепцията, че това трябва да стане „по справедлив начин”. Иначе казано, бе направена съществена крачка в трудният преход от декларирани  намерения към практическа реализация, включително през призмата на такива понятия като справедливост и поносимост, т.е. как мерките за справяне с екологичните предизвикателства да не доведат до по-нататъшно разширяване на глобалните неравенства, а да бъдат на социално поносима цена за по-бедните държави.

Годината донесе и първите конкретни резултати в стремежа за регулиране на развитието на изкуствения интелект. С приемането на Акта за изкуствения интелект на Европейския съюз бе направен опит да се систематизират ползите и рисковете, както и да се положат основите на правила при създаването и използването на изкуствен интелект. Това е първа системна стъпка за създаване на правен режим в тази област, като се очаква разпоредбите на Акта да послужат като основа и за изработване на по-широка, глобална регулаторна система.

Международните конфликти

През изминалата година войната в Украйна отбеляза застой във военен план и определена динамика в политически. Декември 2023 г. изглежда твърде различно в сравнение с януари 2023 г. Преди година в рамките на коалицията в подкрепа на Украйна отговорът на въпроса за края на войната звучеше като „война до победа”. Съществуваше и ясно определение за победата – изтласкване на руските войски от окупираните територии. Знаеше се и как ще се постигне – с повече оръжие. Имаше яснота дори кога това ще стане – през есента, след завършването на украинското контранастъпление. Днес въпросите са повече от отговорите. Целта е да не се позволи Украйна да загуби. Изникнаха проблеми с доставките на оръжия и с тяхното финансиране. Няма и времеви хоризонт. Това дава основание да се твърди, че това е война, която не може да бъде спечелена – защото не може да бъде загубена. И двете страни (Русия и НАТО) разполагат със сериозни ресурси (включително и ядрени), които могат да мобилизират в случай, че бъдат заплашени от военно поражение. Следва да се отчита обаче, че има определено съвпадение на съществуващи поне две червени линии за САЩ и Русия спрямо развитието на конфликта: ескалацията му да не доведе до директен военен сблъсък между Русия и НАТО; да се избегне риска от ядрен инцидент.

Промени настъпиха и в характера на войната. Декларирана първоначално като война на принципи и ценности (за Русия – като денацификация и демилитаризация на Украйна; за Украйна, НАТО и ЕС – като битка на демокрацията с авторитаризма), постепенно тя се трансформира в битка за територии за да се превърне просто във война на унищожение (на техника, инфраструктура, градове и села) и на човешки жертви.

От друга страна на практика отсъства реалистичната перспектива за започване на мирен диалог между Русия и Украйна, доколкото отсъства политическа воля и от двете страни за търсене на невоенно решение. Нещо повече, дори и постигнатата в началото на годината договореност с посредничеството на ООН и Турция за осигуряване на възможност за износ на украинско зърно и руски торове  през Черно море просъществува твърде за кратко.

Реално в тези условия има два възможни варианта за развитие на конфликта. Първият – продължаване на досегашния подход с известна модификацията: още повече оръжие, т.е. още повече война. Който крие реален риск от ескалация, включително и излизането извън територията на воюващите страни (на първо място – в посока Черно море). Вторият – прекратяване на военните действия и прехвърляне на конфликта в политическото русло. Ако се съди по украинското контранастъпление през изтеклата година може да се окаже, че и двата водят към един резултат – замразяване на конфликта. В първия случай – военно, при продължаващи бойни действия и относително фиксирана фронтова линия (своеобразно „горещо замразяване”). Вторият – започване на политически диалог. Нито един от тях автоматично не води до мир, както и до решаване на проблемите. Но разликата в цената е огромна. Тази война, дори и при евентуално прекратяване на военните действия, задълго ще трови международните отношения.

Терористичната атака на „Хамас” отпуши нов цикъл в опустошителната война в Близкия изток и сложи край на илюзиите, че проблемите там могат да бъдат решени без постигането на окончателно и дългосрочно решение. Постепенно бойните действия в Газа придобиха своя ясна динамика: Израел доминира военно и губи политически. Всичко това  на фона на дълбока хуманитарна катастрофа в Газа. Основните рискове при подобно развитие са свързани с отсъствието на ясна перспектива за изхода от конфликта и допълнителна радикализация на страните. Продължаването на войната в същия мащаб и интензитет без индикация кога и как би приключила би било трудно постижимо в средносрочен план както от военна, така и от политическа гледна точка. От друга страна опасността от излизането на конфликта извън границите на Израел (преди всичко в посока Ливан и Сирия) и превръщането му в регионален остава достатъчно висока - а това би било качествено ново развитие доколкото сега Израел воюва с недържавни формирования и формално не води война със свои съседи.

В геополитически план войната повиши ролята на редица регионални фактори, обедини ислямския свят, провали усилията за нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия. САЩ, като основен играч в региона, бяха изправени пред трудната задача да съвместят цялостната си подкрепа за действията на Израел (поемайки същевременно част от негативите и отговорностите за тези действия) с неутрализиране на опасността от въвличането си в конфликта в случай на неговото превръщане в регионален (с ключовата задача да не допуснат по-активно ангажиране на Иран в него). Европейският съюз се оказа дълбоко разделен и неспособен да изработи съгласувана позиция, а освен това продължаването на войната води до задълбочаване на разделението по линия на религия и етнос вътре в европейските общества със значимите арабски и мюсюлмански общности там. Жестокият характер на тази война постави остро въпроса за намирането най-после на решение на палестинския проблем. Защото ако и след тази война не бъдат изпълнени решенията на ООН със 75-годишна давност за създаването и признаването на независима палестинска държава от една страна и гаранции за сигурността на Израел – от друга, то войните в Близкия изток ще продължат периодично да се възпроизвеждат както и досега.

Годината отбеляза и практическото приключване на един дълго тлеещ конфликт – този в Нагорни Карабах. При това по военен път, като Азербайджан, с подкрепата на Турция, успя да възстанови суверенитета си над областта, предизвиквайки същевременно тежка хуманитарна криза вследствие на изселването на над 100 хиляди арменски бежанци – най-крупната промяна на етническия състав на европейска държава след войните в бивша Югославия. Това доведе до съществени геополитически промени в Кавказ. Турция се утвърди като ключов външен играч в региона, променяйки досегашния си подход на координация на действията си с Русия в рамките на общия стремеж да ограничат влиянието на други глобални фактори в Кавказ и накланяйки балансите в руско-турското влияние в региона в своя полза. Армения се почувства предадена и се отдалечи от Русия (която бе гарант по споразумението от 2020 г., включително с военен контингент) за сметка на опитите си да търси подкрепа в Европа, на първо място от Франция, а и САЩ. Възстановяването на суверенитета на Азербайджан върху Нагорни Карабах обаче не означава край на двустранните спорове с Армения. Освен решаването на въпроса с демаркацията на границата съществува опасност следващия вектор на конфликта да се премести на територията на самата Армения предвид заявения стремеж на Турция и Азербайджан да осигурят екстериториалност над т.нар. Зангезурски коридор, свързващ през Армения Азербайджан с Нахичеванската автономна република (азерски ексклав от другата страна на Армения, имащ сухопътна граница с Турция).

Годината не донесе напредък по отношение ограничаването на ядрената програма на Иран. Разширяването на действията по обогатяване на уран от иранска страна, наред с отсъствието на диалог и напредък за евентуалното връщане към условията на „ядрената сделка” не дават основания да се очаква скорошно намаляване на напрежението по темата.

Установяването на дипломатически отношения между Иран и Саудитска Арабия създаде предпоставки за търсене на пътища за преустановяване на войната в Йемен. Започналият диалог между Саудитска Арабия и хутите доведе до деескалация на международното измерение на конфликта без обаче да намери сериозно отражение върху гражданската война вътре в страната. Войната в Газа реактивира военната активност на хутите извън Йемен, насочвайки я към акваторията на Червено море и преминаващите през нея търговски кораби, което създаде тежки транспортни и търговски проблеми от международен характер. Това отново постави на дневен ред сигурността на корабоплаването по този ключов за Европа морски път, включително чрез интернационализация на усилията и изпращане на военни кораби на САЩ и други страни там.

Ситуацията в Сирия не претърпя съществени изменения на терен, въпреки продължаващите периодични акции на Турция срещу кюрдите в Северна Сирия и постоянните взаимни обвинения между Русия и САЩ за нарушаване на съществуващите споразумения. За сметка на това войната в Газа изостри напрежението в южната част на страната, превръщайки я в обект на въздушни израелски рейдове. В международен план Сирия постигна сериозен успех като след 12 години бе възстановено членството на страната в Арабската лига и бяха нормализирани отношенията с редица арабски страни.

През 2023 г. не бе отбелязано позитивно развитие по отношение ограничаването на ядрената програма на Северна Корея. Нещо повече, новите севернокорейски опити доведоха до нарастване на напрежението както с Южна Корея, така и със Съединените щати.

 

СИГУРНОСТ И ОТБРАНА

По думите на генералния секретар на ООН „Светът е в повратна точка“. Всеки четвърти гражданин на планетата живее в конфликтен район. Глобалните военни разходи никога не са били по-високи. Те са надхвърлили 2200 милиарда евро годишно, нараствайки с почти 4% в реално изражение от миналата година. Европа отбеляза най-силния ръст на военните разходи през последните тридесет години,+13%. Напрежението рязко нарасна. Войната в Европа фундаментално промени природата на евроатлантическата среда за сигурност. Но трансформацията на сигурността в Европа далеч не е приключила.

При тези условия НАТО реагира очаквано, защото имаше вече приетата през 2022 година Стратегическа концепция, която идентифицира Русия като „най-значимата и пряка заплаха“ за мира и сигурността и защото още преди приемането ѝ генералният секретар Столтенберг беше заявил, че страните от Алианса ще преобразуват въоръжените сили на Украйна към стандартите на НАТО така, че в дългосрочен план да им позволи да водят заедно със Запада война.

Най-важните решения през годината бяха взети на срещата на върха през юни и на срещата на ниво министри през ноември 2023 г.

Още на  срещата на  министрите на външните работи на страните членки на НАТО в Брюксел на 4 и 5 април бе решено съюзниците да разработят многогодишна инициатива, за да помогнат за гарантиране на възпирането и отбраната на Украйна, да направят прехода от оборудване и доктрини от съветската ера към стандартите на НАТО и да повишат оперативната съвместимост с НАТО. Обсъдено беше задълбочаването на сътрудничеството на НАТО с партньорските страни Япония, Южна Корея, Нова Зеландия, Австралия, както и с ЕС.

Срещата на върха във Вилнюс през юли 2023

На срещата на върха във Вилнюс беше декларирано, че „Ние ще продължим да гарантираме нашата колективна отбрана от всички заплахи, независимо откъде произтичат, въз основа на 360-градусов подход, за да изпълним трите основни задачи на НАТО за възпиране и отбрана, предотвратяване и управление на кризи и съвместна сигурност.“

Руската федерация беше определена като най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците и за мира и стабилността в евроатлантическата зона. Тероризмът във всичките му форми и проявления е най-пряката асиметрична заплаха за сигурността на нашите граждани и за международния мир и просперитет. Заплахите, пред които сме изправени, са глобални и взаимосвързани.

Най-висшият форум на НАТО очаквано осъди „най-категорично явните нарушения на международното право от страна на Русия, и се позова на Устава на ООН и ангажиментите и принципите на ОССЕ.“ Но не прояви достатъчна гъвкавост, заявявайки, че  не признаваме и никога няма да признаем незаконните и нелегитимни анексии на Русия, включително Крим, защото в края на годината след неуспешната контраофанзива вече внушаваше, че може би е по-добре да се постигне мир за сметка на териториални отстъпки.

Беше заявено, че бъдещето на Украйна е в НАТО. („Ние потвърждаваме ангажимента, който поехме на срещата на върха през 2008 г. в Букурещ, че Украйна ще стане член на НАТО и днес признаваме, че пътят на Украйна към пълна евроатлантическа интеграция надхвърли нуждата от Плана за действие за членство. Украйна става все по-оперативно съвместима и политически интегрирана с Алианса и постигна значителен напредък по своя път на реформи.“) Но това мнение от юли 2023 г. беше трансформирано в доста по-уклончива и по-реалистична  форма на срещата на НАТО в края на годината и по очевидни причини трябваше да подейства отрезвяващо.

Съществен момент бе решението за създаване Съвета НАТО-Украйна, нов съвместен орган, в който съюзниците и Украйна седят като равноправни членове, за да напреднат в политическия диалог, ангажираността, сътрудничеството и евроатлантическите стремежи на Украйна за членство в НАТО. Той ще осигури съвместни консултации, вземане на решения и дейности, а също така ще служи като механизъм за консултации при кризи между НАТО и Украйна.

Осъдено беше  обявеното намерение на Русия да разположи ядрени оръжия и системи, способни да носят ядрена енергия, на беларуска територия, което допълнително демонстрира как многократните действия на Русия подкопават стратегическата стабилност и цялостната сигурност в евроатлантическата зона.

Категорично бе отхвърлен  и осъден тероризмът. Противодействието на тероризма във всичките му форми и проявления е от съществено значение за колективната отбрана. Ролята на НАТО в борбата срещу тероризма допринася и за трите основни задачи на Алианса и е неразделна част от 360-градусовия подход на Алианса към възпирането и отбраната. Затова бе възложено на Съвета на постоянна сесия да актуализира политическите насоки и плана за действие на НАТО за борба с тероризма и да преоцени, в консултация с нашите регионални партньори, областите, в които НАТО може да предостави гражданско-военна помощ на партньорите в тази област.

Осъдени бяха хибридните и кибер операции на Китайската народна република и твърде остро и без обосновка бе квалифицирана като  конфронтационна нейната реторика и действия,  насочени към съюзниците. На задълбочаващото се стратегическо партньорство между КНР и Русия също бяха  приписани опити за подкопаване базирания на правила международен ред, което противоречи на нашите ценности и интереси. Отправен бе  призив КНР да играе конструктивна роля като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, да осъди агресивната война на Русия срещу Украйна, да се въздържа от подкрепа на военните усилия на Русия.

Впрочем, утвърдените на Срещата на върха на НАТО във Вилнюс регионални планове са  в пет домейна: за сухопътни войски, военновъздушни сили, военноморски сили, киберотбрана и космически сили. Всички страни членки трябва да работят за тяхното реализиране, след като бяха утвърдени.

Потвърдено бе, че в съответствие със задълженията съгласно член 3 от Вашингтонския договор, „ние поемаме траен ангажимент да инвестираме най-малко 2% от нашия брутен вътрешен продукт (БВП) годишно в отбраната.“ В много случаи ще са необходими разходи над 2% от БВП, за да се коригират съществуващите пропуски и да се изпълнят изискванията във всички области, произтичащи от по-оспорвана поръчка за сигурност.

Поет бе ангажимент за инвестиране най-малко 20% от нашите бюджети за отбрана в основно оборудване, включително свързаните с него изследвания и разработки.

В отговор на радикално променената среда на сигурност ще бъде укрепвана колективната отбрана на НАТО срещу всички заплахи от всички посоки.

Тази политика на НАТО се опира на следните основни дадености:

Въвеждане на ново поколение регионални отбранителни планове, надграждащи нашите съществуващи стратегически и специфични за домейна планове.

С новия модел на силите на НАТО, договорен на срещата на върха в Мадрид, съюзниците предоставят по-голям набор от специализирани боеспособни сили, включително сили във висока степен на готовност, подобряват нашата военна реакция и използват регионалния опит и географската близост.

Подчертано бе, че се нуждаем от здрава и устойчива отбранителна индустрия, способна устойчиво да посрещне необходимостта от значително подсилена колективна отбрана. Одобрен бе  План за действие за отбранително производство и неговите елементи за действие.

Продължава инвестирането повече в усъвършенствани и оперативно съвместими способности във всички области, като поставяме особен акцент върху боеспособните, предимно тежки сили и способности от висок клас

Ще продължи укрепването  и редовното упражняване способността на Алианса да подсилва бързо всеки съюзник, който е под заплаха.

Интегрираната въздушна и противоракетна отбрана на НАТО (IAMD) остава ключова за надеждно възпиране и отбрана, както и за неделимата сигурност и свобода на действие на Алианса, включително способността на НАТО да подсилва и да предоставя стратегически отговор.

Тази мисия се провежда в 360-градусов подход и е пригодена за справяне с всички въздушни и ракетни заплахи, произтичащи от всички стратегически посоки от държавни и недържавни участници.

Трансформацията в НАТО означава революция на практика: повече войски, базирани постоянно по протежение на руската граница, по-голяма интеграция на американските и съюзническите военни планове, повече военни разходи и по-подробни изисквания към съюзниците да имат специфични видове сили и оборудване за бой, ако е необходимо, на предварително определени места. Ако всички други съюзници са съгласни, че планът на дадена страна е неадекватен, те могат да гласуват за налагане на адаптация в така наречения „консенсус минус едно“. Сега изискванията ще бъдат още по-строги за да се върне Алиансът към капацитет за водене на война в Европа с висока интензивност срещу с Русия.

Ядрения капацитет на НАТО има за основна цел  да предотврати принудата и да възпре агресията. В Брюксел считат, че докато съществуват ядрени оръжия, НАТО ще остане ядрен съюз. Подготовката на ядрените средства и провежданите учения се аргументират със стремеж да се създаде среда за сигурност в Европа и в света. Обстоятелствата, при които НАТО може да се наложи да използва ядрено оръжие, не се коментират.  Всяко използване на ядрени оръжия срещу НАТО би променило фундаментално природата на конфликта. Разбирането в политическото и военното ръководство е, че Алиансът има възможностите и решимостта да наложи разходи на противника, които биха били неприемливи и далеч надвишават ползите, които всеки противник може да се надява да постигне. Стратегическите ядрени сили на Алианса, особено тези на Съединените щати, се считат за  гаранция за сигурността на НАТО. Независимите стратегически ядрени сили на Обединеното кралство и Франция имат собствена възпираща роля и допринасят значително за цялостната сигурност на Алианса. Отделните центрове за вземане на решения на тези съюзници допринасят за възпирането, като усложняват изчисленията на потенциалните противници. Позицията на НАТО за ядрено възпиране също разчита на ядрените оръжия на Съединените щати, разположени напред в Европа.

Вашингтон ще бъде домакин на следващата среща на върха на НАТО през юли 2024 г., а през април Алиансът ще отбележи 75-ата годишнина от подписването на Вашингтонския договор. Тези събития ще се случват на фона на сложна вътрешнополитическа обстановка в САЩ, неясната подкрепа на Конгреса за Украйна и предстоящите непредсказуеми президентски избори.

Среща на министрите на външните работи на НАТО

На двудневната среща на 28 и 29 ноември 2023 г в Брюксел външните министри на НАТО обсъдиха по-нататъшни мерки за повишаване на сигурността пред лицето на увеличаващите се кризи. На пресконференция след срещата генералният секретар Йенс Столтенберг обяви, че съюзниците са одобрили амбициозна работна програма за следващата година, която обхваща енергийната сигурност, иновациите и оперативната съвместимост. Той подчерта, че „Украйна е по-близо до НАТО от всякога“, добавяйки, че „ще продължим да ги подкрепяме по пътя към членство“. Русия сега е „по-слаба политически, военно и икономически... година след година Москва залага бъдещето си на Пекин“. Освен Украйна централна тема беше Турция поради блокирането на  включването на Швеция в отбранителния съюз. По тази причина страните от НАТО в Брюксел засилиха натиска към Анкара.

Коментари за резултатите от срещите на НАТО и обществено мнение

На заключителната декларация на НАТО във Вилнюс очаквано реагира остро по дипломатически път Китай, като изрази категоричната позиция срещу навлизането на Алианса в Азиатско-тихоокеанския регион и предупреди, че ще защити своя суверенитет, сигурност и интереси с решителен отговор.

Кандидатът за президент на САЩ Робърт Кенеди-младши се противопостави на евентуалното влизане на Украйна в НАТО, смятайки го за провокация и потенциален източник на военен конфликт с Русия, включително възможен ядрен конфликт.

Уил Куин от Центъра за глобални въпроси „Кисинджър“ към университета „Джонс Хопкинс“ във Вашингтон смята, че ако приемем мнението на някои политици от НАТО за незабавен мир и преговори, Русия може да бъде възнаградена за агресията си. Всъщност сме много далеч от преговори. Украинците имат шанс да напреднат на фронта и това би подобрило евентуалните им преговорни позиции.

Само няколко месеца след срещата във Вилнюс, оценките в страните от НАТО започнаха сериозно да се променят. Макар и да отсъстват в официални документи на НАТО и ЕС, в повечето страни членки започна осъзнаването, че въоръжението им и особено боеприпасите не са достатъчни за водене на широкомащабна война. Бойният опит на въоръжените сили е от мисии в локални конфликти на други континенти, но това е далеч от изискванията за водене на координирана голяма, а може би и продължителна  военна  операция срещу Русия с изглед за успех. Открито за подготовка за война говорят две държави – Германия и Полша. Но и те признават, че ще са необходими 5 до 7 години за да придобият действителните способности за водене на такава. В няколко страни настойчиво се поставя въпросът за връщане на наборната армия.

Всъщност, по отношение на войната в Украйна няколко страни членки още от самото начало са имали различни или нюансирани мнения. Турция, заедно с Унгария, бяха първите в НАТО (вече има и други), които от самото начало на войната в Украйна се обявиха за мирно уреждане и предложиха посредничество, което в случая с Турция се оказа работещо и не достигна до „реален готов продукт“ само, защото Великобритания и САЩ не допуснаха това. (България можеше също да се опита да играе по-активна роля, предвид даденостите – близки отношения както с руснаците, така и с украинците; огромно българско малцинство в района, като бесарабски българи бяха мобилизирани да се бият, и т.н., като въпреки липсата на експертен и друг ресурс за посредничество, можехме да се позиционираме по различен начин, но българските правителства „заложиха“ на друго поведение).

Според проучване на изследователския център „Пю“ в 11 държави членки на НАТО 31% от хората имат отрицателно мнение за военния съюз, а средно 62% имат положително мнение. В двете крайности са Полша– 3% отрицателно и Гърция –55% отрицателно. Положителното отношение в двете е съответно 93% и 40%.

В телевизионно допитване в югоизточна Германия на въпроса трябва ли Украйна да бъде приета в НАТО, 76% отговарят с „не“ и 19% с „да“. На въпрос, трябва ли при сегашната ситуация да се укрепи НАТО, 59% отговарят с „да“ и 33% с „не“.

НАТО и войната в Украйна

Стратегиите на САЩ и съюзниците са фокусирани върху подкрепата на Украйна доколкото е възможно, запазването на силата и единство в НАТО, като същевременно се управляват рисковете от ескалация и използват икономически инструменти за ограничаване на агресията на Русия и за промяна на нейните политически прогнози и намерения.

САЩ и НАТО  са заинтересовани Русия да е  обвързана във война на изтощение, да управлява вътрешна нестабилност и се бори да увеличи вътрешното производство и да заобиколи санкциите, за да могат да спечелят време за коригиране дисбалансите в собствените си отбранителни стратегии, способности и капацитет, като същевременно продължават да подкрепят Украйна.

Научни изследвания и доклади на научни институти в САЩ и Западна Европа правят извода, че НАТО все още трябва да се бори с руския ядрен арсенал, новите технологични системи, които не е използвала напълно, вътрешната нестабилност и операциите под прага на въоръжен конфликт. Освен това Русия остава опитен противник и нейните стратегически цели не са се променили. Русия ще се адаптира по време на войната на изтощение и периода на възстановяване, който ще последва. Проучванията показват, че Кремъл може да попълни силите си на нива, достатъчни за продължаване на войната. Загубите в жива сила и оборудване обаче ще ограничат способността на Русия да участва в конвенционални операции с висока интензивност в Централна Азия, Близкия изток или Кавказ, поне в близко бъдеще.

Сътрудничество НАТО-ЕС

В контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна сътрудничеството между НАТО и ЕС стана по-значимо.

Сега ЕС предоставя военна подкрепа на Украйна чрез Механизма за подпомагане на мира на ЕС, който трябваше да увеличи финансовия си таван, за да отговори на търсенето. Това би било напълно немислимо преди две години. САЩ продължават да подкрепят европейската сигурност, осигурявайки лъвския дял от подкрепата за Украйна и НАТО, както и общите разходи за отбрана. И накрая, фокусът на сигурността се измести на север, юг и изток.

Думите на Шарл Мишел, председател на Съвета на ЕС, че Европа трябва да се подготви за възпиране на Русия без широкомащабна подкрепа на САЩ само потвърждават недвусмислено експертните прогнози. Нещо повече, той пряко призова за европейски отбранителен съюз, тъй като вероятната перспектива Доналд Тръмп да спечели  изборите през ноември 2024 г. би означавало, че най-късно тогава ЕС вече няма да може да разчита на НАТО.

В доклад за оценка на работната група НАТО-ЕС бяха предложени конкретни начини за по-нататъшно развитие на връзките – включително чрез повече обмен на информация; работа за идентифициране на алтернативни транспортни маршрути за гражданска и военна мобилност; и по-тесни връзки в изследванията на сигурността.

Опитите на ЕС обаче да се справи с политическите кризи, демонстрират неговата неефективност и зависимост в политическите решения от САЩ, не пораждат особена надежда. Тези слабости водят само до създаване на зависимости, деиндустриализация и нарастваща финансово-икономическа криза. Чиновническите му подходи рушат доверието и минират бъдещата му политика, което поражда опасения за намаляване на ролята и значението му в бъдещия световен ред.

Военен бюджет

Страните от НАТО се споразумяха да харчат най-малко два процента от своя брутен вътрешен продукт за отбрана в бъдеще, стана ясно след приключването на процеса на вземане на писмено решение в подготовката за срещата на върха на НАТО на 12-13 ноември 2023 г.

Според оценките на НАТО единадесет от настоящите 31 членове трябва да достигнат целта от два процента от БВП военни разходи тази година. Според доклад на Handelsblatt само осем страни са изпълнили това изискване миналата година. Най-добра в класацията  е Гърция с 3,69%, следвана от САЩ с 3,45%, Литва (2,52%), Полша (2,39%), Великобритания (2,23%), Хърватия (2,27%), Естония (2,09%) и Латвия с 2,05%. Германия е на 23-то място с 1,39 процента.

Укрепване на Северния фланг на НАТО и разширяване с Финландия и Швеция

Експертните оценки за отбраната и възпирането в Балтийския регион стигат до заключението, че балтийските държави са в особено опасна ситуация и въпреки че са предприели извънредни мерки за сигурността си, се нуждаят от помощ от целия алианс НАТО.

Военното ръководство на НАТО няма възражения срещу обявеното от министъра на отбраната на Германия Борис Писториус постоянно разполагане на германска бригада в Литва. „Това не противоречи на решеното в Мадрид“. Усилването на 8–те бойни групи на Източния фланг до ниво бригади бе договорено в Мадрид преди година.

Четирите бойни групи на НАТО в балтийските държави и Полша (в момента 1000-1500 души персонал) ще се разширят до размер на бригада (4000-5000 души персонал). Изпълнението на ангажиментите от Мадрид обаче е неравномерно.

С влизането на Финландия в НАТО силно се увеличи уязвимостта на Русия не само заради 1300 километровата граница, а заради военното присъствие на американски въоръжени сили в 15 финландски съоръжения, авиобази и пристанища и оперативното предимство съвместно с балтийските държави да бъде прекъснат достъпът на руснаците до Балтийско море и дори да бъде обсаден и атакуван втория по големина руски град Санкт Петербург. Новият член на НАТО Финландия напоследък обнови въздушния си флот и се очаква до 2026 г. да разполага с 64 изтребителя F-35, произведени в САЩ.

Турция блокира първоначално приемането на Швеция в НАТО, президентът Ердоган забави и внасянето на предложението за ратификация в турския парламент като умело използва това за преговори със САЩ за доставки за турските ВВС на 40 самолета F-16 на стойност 20 млрд. долара и за отстъпки от Швеция по въвеждането на антитерористичен закон за ограничаване дейността на кюрдски активисти. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган свърза ангажимента на Анкара за членството на Швеция в НАТО с по-нататъшното сближаване на ЕС и Турция за членство в ЕС.

Унгарският премиер действаше подобно на Ердоган, но в края на краищата вдигна ветото срещу Швеция.

През декември САЩ подписаха двустранно споразумение с Швеция, подобно на тези с Финландия и Дания и получиха достъп до още 17 шведски военни обекта, както съобщи министърът на отбраната Пол Джонсън.

Перспективи за приемане на Украйна в НАТО и укрепване на Източния фланг на НАТО

В дните преди започване на срещата на върха на НАТО във Вилнюс сред преговарящите страни  се оформиха две позиции: за покана към Украйна за приемане в Алианса веднага след прекратяване на огъня, защитавана от Великобритания, Полша и Франция и за придържане към „Плана за действие за членство“, поддържана от САЩ и Германия. В крайна сметка последните са проявили „готовност да обмислят компромисни формулировки“ относно бъдещото присъединяване на Украйна към НАТО, „въпреки че условията за това все още не са изпълнени“.
В комюникето на НАТО от Вилнюс бе отбелязано, че Украйна ще се присъедини към НАТО когато страните членки се съгласят, че условията са подходящи. В документа обаче нямаше конкретни обещания или график. Президентът Зеленски реагира гневно определяйки липсата на конкретен график в него като "безпрецедентна и абсурдна". Острата критика на президента на Украйна Зеленски към НАТО се основава на аргументите, че нямало график за присъединяване на Украйна към алианса, не е определен срок нито за поканата, нито за членството на Украйна, а "условията" за поканата на Украйна" били неясни. Това означавало за Русия "мотивация да продължи терора си".

На 27 ноември Киев одобри проект на план за реформи за присъединяването на Украйна към НАТО, а Дмитрий Кулеба трябва да го представи на заседание на Съвета Украйна-НАТО. В Брюксел германският външен политик от ХДС Кизеветер заяви, че Украйна трябва да получи конкретна покана за срещата на върха на НАТО догодина. Членството на Украйна в НАТО е „от съществено значение за нашата сигурност и не подлежи на обсъждане“, каза Кизеветер. Той призова: „Западът трябва да се подготви психически и материално за война“.

Войната  превръща Украйна в мощен регионален фактор в сигурността, който сега е централен, а не периферен за европейската сигурност, и е настроен да играе ключова роля в бъдещите евроатлантически споразумения за сигурност.

Числеността на бойните групи от 8-те мултинационални батальона може да варира в случай на криза.

От началото на войната в Украйна военното присъствие на Източния фланг на НАТО се е увеличило от Германия – от 653 на 2225 военни, от Франция– от 300 на 969 военни, от Холандия– от 270 на 595 военни, от Италия – от 350 на 385 военни. През същия период САЩ са увеличили присъствието си от 5000 на 24 000 военни.

Част от изграждането на югоизточния фланг на НАТО е и  многонационалната бойна група, създадена в България през 2022 г.: Бойната група е подкрепена от американска пехотна рота, включително колесни танкове. Войниците идват от България, Италия, Албания, Гърция, Северна Македония, Турция, САЩ и Черна гора. Подчинена е на върховния главнокомандващ на НАТО в Европа. Многонационалната бойна група ще прерасне в бригада, за което, обаче, ще е необходима допълнителна подготовка, включително и по отношение на инфраструктурата. Не е задължително съставът ѝ от 5 000 души да бъде постоянно в България.

Бившият върховен главнокомандващ на съюзническите сили Джеймс Ставридис предложи кораби на НАТО, или "коалиция от желаещи", съставена от САЩ, Великобритания и техните черноморски партньори да поеме охраната на съдовете транспортиращи украинската зърнена продукция. Ставридис смята, че няколко ескадрили от изтребители могат да бъдат разположени в бази на НАТО в Северна Турция, Румъния или България. Рискът е очевиден - той ще доведе до пряка конфронтация с Русия, ако не непременно до военни действия.

Черноморски регион

Черноморският регион е от стратегическо значение за Алианса. Това допълнително се подчертава от  войната на Русия срещу Украйна. Според САЩ е налице постоянна подкрепа за регионалните усилия на съюзниците, насочени към поддържане на сигурността, безопасността, стабилността и свободата на корабоплаването в региона на Черно море, включително, ако е подходящо, чрез Конвенцията от Монтрьо от 1936.

Войната в Украйна увеличи рязко рисковете от ескалация до война в Черно море между НАТО и Руската федерация. Напрежението в Черно море ескалира драстично, след като Русия едностранно се оттегли от сделката за зърно на ООН през юли и предупреди, че корабите, пътуващи до украинските пристанища, могат да се разглеждат като военни цели. Алиансът би могъл да защитава кораби, които се движат до и от украинското пристанище Одеса с бойни самолети на НАТО над тях и евентуално военни кораби на НАТО в ескорт. НАТО добави, че "засилва наблюдението и разузнаването в района на Черно море, включително с морски патрулни самолети и дронове". Западната част на Черно море на практика е свободна от руско присъствие. Украинските атаки срещу Севастопол и Керч принудиха руския флот да започне да премества базата си в Новоросийск.

На среща в Атина на 21 август 2023 г. украинският президент Зеленски постави въпроса за съгласувани усилия на черноморските държави членки на НАТО за осигуряване на сигурността там. Украйна вече води разговори на тази тема с Турция и Румъния и отправи покана към България да се включи в тях.

В близко бъдеще вероятно ще се окаже по-жизнеспособно да се смекчат ефектите от блокадата, като се заобиколи. В средносрочен до дългосрочен план най-жизнеспособният път за възобновяване на корабоплаването в Черно море от украинските пристанища е кампания за прогресивно увеличаване на натиска върху морската позиция на Русия в региона, както и за налагане на разходи в други области, с  оглед евентуално постигане на трайно уреждане, което като минимум отделя въпроса за свободата на корабоплаването от по-широкия конфликт.

За опитите да се увеличи ефективно военното възпиране в Черно море свидетелстват някои планове на генерали и бивши командващи като Бен Ходжис и Тод Уолтърс. Бен Ходжис призовава "да направим руския Черноморски флот уязвим в неговите незаконни пристанища в Крим". Това означава разполагане на дронове и крилати ракети с обсег от 500 км за страните от НАТО около Черно море и поставяне на мини, за да се наруши или неутрализира способността на Русия да атакува бреговете, пристанищата, териториалните води и изключителните икономически зони на НАТО, както и да достигне или заплашат страните партньори. Генерал Тод Уолтърс пък се фокусира върху разполагането на бойни групи в страните по Източния фланг.

Балканите

Балканите са стратегически важен район за НАТО.

НАТО силно подкрепя суверенитета и териториалната цялост на стабилна и сигурна Босна и Херцеговина, в съответствие с Общото рамково споразумение за мир в Босна и Херцеговина и други съответни международни споразумения. Ние насърчаваме вътрешното помирение и призоваваме политическите лидери да се въздържат от разделителна и сепаратистка реторика и действия.

Укрепването на отношенията между НАТО и Сърбия би било от полза за Алианса, за Сърбия и за целия регион.

В декларацията от Вилнюс бе подчертано: Ние оставаме ангажирани с продължаващия ангажимент на НАТО в Косово, включително чрез ръководените от НАТО сили за Косово (KFOR). КФОР ще продължи да осигурява безопасна и сигурна среда и свобода на движение в Косово в съответствие с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН. Неотдавнашните ескалационни действия са неприемливи и ние осъждаме насилието в Северно Косово, както и непровокираните атаки, които причиниха сериозни наранявания на войниците на НАТО. Увеличихме присъствието на войските на КФОР

България имаше активно сътрудничество със съюзниците си, особено на Балканите. Във Вилнюс министрите но отбраната на Румъния и България подписаха писмо за намерения за съвместно създаване на Регионално командване за специални операции като част от мерките за укрепване на Източния фланг на НАТО.

Придобиването на еднакви бойни машини от РС Македония и България  прави въоръжените ни сили не само оперативно съвместими, но дава възможност България да извършва поддържането им в регионален център  на своя територия. Разработват се  общи кибер-проекти в сферата на сигурността. Македонска част участва в многонационалната бойна група, дислоцирана в нашата страна. Офицери от РС Македония се обучават в Академията „Г.С. Раковски“.

По време на демонстрация на способности на военнослужещите от многонационалната бойна група на НАТО в България на учебен полигон „Ново село“ заместник-генералният секретар на НАТО Мирча Джоана, наблюдаващ същите заедно с 31 посланици в НАТО, заяви: „Вашата държава играе критично важна роля по отношение на сигурността в Черноморския регион, както и в региона на Западните Балкани и отвъд тях.“

Уроците от съвременните войни

Войните винаги са били лаборатории за изпитание на различните видове оръжие и създаване на нови такива, но и за оперативно-тактическите умения за водене на бойни действия. Затова военните, включително и в България, би трябвало да правят изводи за своето въоръжение и управление на боя.

Войната в Украйна показа, че артилерията се завръща като кралица на битките. Със самоходни гаубици с голям обсег и прецизност като немските PzH2000, с концепция за оптимизиране чрез ускорени огневи цикли, използващи цифрова технология за командване и контрол. Поуките от нарасналата роля на артилерията в съвременните войни предполага cepиoзeн pъcт нa тъpceнeтo нa cъвpeмeнни apтилepийcĸи cиcтeми. B cвeтoвeн мaщaб cлeд 10 гoдини тoвa щe e пaзap зa близo 17 милиарда дoлapa. Очертава се създаването на т.нар. „умни“ муниции, които значително ще увеличат възможностите на артилерията. Oбщo пpeз пepиoдa до 2033 г. щe ca зaĸyпeни нoви opъдия и paĸeтни ycтaнoвĸи зa 153 млpд. дoлapa.

Дроновете придобиха съществено значение. Това беше отбелязано във войните през последното десетилетие – в Сирия, Либия и преди всичко в Нагорни Карабах. Според анализ на хода на войната от британския военен изследователски институт Royal United Services, украинците губят в битка около 10 000 дрона всеки месец.

Военната сензорна технология се разви изключително много през последните няколко десетилетия. Независимо дали става въпрос за термични изображения, камери с висока разделителна способност за остри изображения или улавяне на плътен електронен сигнал: мощните сензори вече имат сателитни съзвездия и дронове, които позволяват непрекъснато и гъвкаво разузнаване и насочване. Развита бе мрежата от малки сателити Starlink. Разузнаването и битката се провеждат за по-малко от пет минути. Това означава,  че бойните части трябва да бъдат разпределени дори по-далеч в пространството и способни на постоянно и бързо преместване, за да оцелеят. Налага се прикриване и на командните пунктове.

Многобройната подвижна лека пехота беше фактор за успеха на украинската териториална отбрана. Техните части, оборудвани с противотанкови управляеми оръжия, разузнавателни средства с безпилотни летателни апарати и силни комуникационни средства изтощиха ударните групи на руснаците чрез нападения и засади. В бъдеще насоките на военните вероятно ще бъдат в намаляване на загубите на ценния човешки капитал като разполагат многобройни роботизирани елементи в зоната на бойните действия, които се захранват от изкуствен интелект.

Огънят на далечни разстояния на стотици километри с мобилни ракетни оръжия се счита от въоръжените сили по целия свят за решаващо средство за борба в днешната война.

Много по-важно от качеството на оръжията е тяхното умело използване в групировката. Това изисква обучение и мащабни учения, каквито липсват и на армиите на НАТО. Офицерите трябва да бъдат обучени на начин на мислене и бой на противника. Това знание все още липсва и с него възможността за сериозно изобразяване на врага по време на  учения.

Внимание заслужават и някои руски постижения в последна фаза преди въвеждане на въоръжение като Безпилотния летателен апарат S-70, построен по схемата „летящо крило“ с ниска радарна видимост,  излетно тегло  около 20 тона и турбореактивен двигател позволяващ на дрона да лети със скорост до 900 км в час. Освен това разполагащ с изкуствен интелект, който му позволява да атакува цели независимо в автоматичен режим.

Западните анализатори не са на единно мнение дали Русия е използвала напълно своите кибернетични възможности във войната в Украйна, но кибервойната ще играе голяма роля и в бъдещи конфликти. Русия използва успешно  възможностите си за радиоелектронна война, за да заглуши сателитните комуникации и заплаши да атакува „квазицивилни“ сателити, които смята, че помагат на Киев. Но тя  все още не е използвала своите антисателитни способности във войната. Независимо от това, те остават значителна заплаха за системите на САЩ и съюзниците от НАТО, които зависят от сателитите.

Засега не бе използван потенциала на подводния флот, което е особено важно и за региона на Черно море.

Способностите за синхронизиране на  междудомейнови операции се оказаха ниски Кръстосаните или съвместните операции с множество домейни предполагат използването на способности във всички области за водене на война – земя, въздух, море, кибер и космос – за създаване и използване на относителни предимства за поражение вражески сили или постигане на други цели. А като основна характеристика на бъдещите войни е логично, че тези способности не може да има една малка страна като България, ако не е част от съюз, притежаващ такива.

България в НАТО

Положителните насоки в модернизацията на българските въоръжени сили са заложени преди всичко в новоприетата Програма за инвестиции в отбраната до 2032 г. с нейната всеобхватност  и ориентиране към бъдещето и придобиването на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизираните формирования от Сухопътните войски – безпилотни летателни средства, бойни хеликоптери, зенитно–ракетни комплекси със среден/голям обсег на действие, нови трикоординатни радари, ракетна система за залпов огън с повишена мобилност и 155 мм гаубици, създаване на полева комуникационна система за многонационална дивизия и др. с прогнозна стойност над 100 млн. лв., подредени по приоритет за финансиране.

Намерен е балансиран подход на модернизация във видовете въоръжени сили, а не в отделни системи и структури. В управленската програма е предвидена следващата стъпка към механизъм за финансиране на превъоръжаването чрез инвестиционен фонд, както и създаването на организация за привличането на българската отбранителна индустрия към иновации и технологично развитие. Една от главните задачи в следващите години, е създаването на Многонационален дивизионен щаб за Сухопътни войски.

Между експертните оценки и планове на военните и вземащите политически решения обаче има  огромна пропаст. Диалогът е труден, защото в управлението влизат много хора, които нямат задълбочена представа от проблемите в областта на сигурността и отбраната, но от техните решения зависи развитието на тези сектори и бъдещето на страната. Пречат както политическата поляризация, така и неграмотността по въпросите на отбраната.

За съжаление някои политически решения отново повтарят ситуации от близкото минало, когато България се включваше неподготвена и даде жертви в Близкия Изток. Днес обсъждането за присъединяване на България към операцията в Червено море и Аденския залив, в която ще участват 10 държави като САЩ, Великобритания, Франция, Канада, Италия, Испания, не държи сметка за това, че макар и да сме една от пострадалите страни, нямаме капацитета за участие в такива операции и то по време на война и недостатъчни български ресурси в Черно море. Можем само да демонстрираме солидарност.

Намаляването на кандидатите за професионална военна служба поради несъответствие с критериите на изискванията и отсъствието практически на запасни поставиха остро въпроса за въвеждане на законова възможност за задължителна подготовка за защита на отечеството в мирно време на българските граждани със статут на запасни по смисъла на Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, за придобиване, поддържане и усъвършенстване на способностите им за изпълнение на задълженията им във военните формирования. При условие, че задължителната служба е отпаднала и горните проблеми, начинът за подготовка остават мобилизационните сборове.

 

ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ НА КРЪСТОПЪТ

В края на изминалата 2023 г. започнаха разговорите между държавите членки за стратегическия дневен ред на Съюза през следващия институционален период до 2030 г., след изборите за Европейски парламент. Последното изследване на Евробарометър на обществените нагласи показа, че двата най-важни въпроса за европейските граждани са имиграцията и войната в Украйна, последвани от международното положение и изпреварвайки други важни теми като инфлацията и енергийната криза, доминирали тревогите в началото на годината.

Съюзът е изправен пред преход, в резултат на преформатиране на политическото пространство след предстоящите национални и европейски избори.  Настоящата 2024 е определена като годината на изборите, доколкото на глобално ниво, освен за Европейски парламент,  ще се проведат избори в 64 страни, представляващи около 49% от населението на света и определящи развитието за следващите години.

Глобалните предизвикателства – продължаващата война в Украйна, започналата в Близкия Изток, нарастващата роля на икономическите и политически конкуренти доведоха до процес на формиране на разбиране между държавите членки за необходимостта от геополитическа трансформация в отговор на рисковете и заплахите пред сигурността.

Процесът на дефиниране на общата политическа посока и приоритети на Съюза стартира с Декларацията от Гранада на 6 октомври 2023. Лидерите на ЕС оцениха, че единните отговори на пандемията и войната в Украйна са били тест за устойчивостта на Съюза и подчертаха необходимостта от укрепване на европейския суверенитет чрез решения, водещи до защита на гражданите и икономиките. Глобалните рискове и заплахи са от такъв мащаб, че никоя държава членка не би могла да се справи сама, а в условията на критични обстоятелства националните интереси на държавите членки могат да бъдат защитени чрез общи действия. С всяко предизвикателство европейците, дори евроскептиците, се обръщат към ЕС за стратегически решения на глобално ниво, което в европейската политика означава пренареждане на приоритетите и осигуряване на финансиране.

Представеният от Испанско председателство доклад за укрепване на стратегическата автономност и глобално лидерство е основа за последващи разговори относно подход, ориентиран към 2030 г.

През последното десетилетие ЕС запазва позицията си на трета по големина икономика даваща 15% от световния БВП, малко след САЩ – 15.7% и Китай - 18.6%, въпреки бързо растящите икономики в други части на света. Икономическата тежест и заявяването на единна политическа позиция на 27 държави членки укрепва ролята на Съюза като глобален играч.

Същевременно оценката за уязвимостите на Съюза показва, че трябва да адресираме въпроси като възхода на геополитиката и преконфигуриране на глобализацията, нарастващ натиск за осигуряване на финансиране на общите ни политики, нарастващо търсене на професионални умения за устойчиво бъдеще, нарастващи пукнатини в социалната кохезия, заплахи към демокрацията и съществуващия социален договор.

При тези обстоятелства, основното изпитание пред Съюза е отстояването на консенсуса, като водещ принцип при вземането на решения, както по общоевропейски, така и по външнополитически въпроси.

Единството в позицията на Съюза в международните отношения

Изминалата 2023 г. показа, че в някои случаи нюансите в националните позиции не доведоха до заявяване на единна позиция на 27-те държави членки.

В подкрепа на Украйна ЕС взе поредица от единодушни решения за оказване на хуманитарна, икономическа, финансова и военна помощ, гласува единно в ООН при приемане на резолюциите на Общото събрание, прие 12 пакета санкции за възпиране на Русия, мобилизира дипломатически потенциал за международна подкрепа по украинската формула за мир с оглед на евентуална мирна конференция през 2024.  Все още обаче не постига  единна позиция по войната в Близкия изток.

Годината приключи с решения на Европейския съвет по продължаване поетите ангажименти към Украйна, както и за откриване на преговори за членство с Украйна и Молдова. Що се касае до допълнителна финансова подкрепа, в рамките на ревизията на общия бюджет държавите членки не постигнаха съгласие. Този въпрос е вътрешнополитически чувствителен от гледна точка на източника на принос в бюджета – чрез увеличаване на вноските или чрез преразпределение на финансирането по програмите за държавите членки. Продължават дискусиите по бъдещи ангажименти към сигурността на Украйна, като се отчитат интересите в областта на отбраната на държавите членки.

Започналата през октомври война между Израел и „Хамас” пренасочи вниманието към Близкия изток. Изявлението, прието от Европейския съвет на 15 октомври целеше главно да балансира некоординираните действия на представители на институциите след терористичната атака на „Хамас” срещу Израел. В общата позиция лидерите заявиха: заклеймяване на „Хамас”, подчертаване на правото на Израел да се защити и призив към спазване на хуманитарното и международно право, призив за незабавно и безусловно освобождаване на взетите от „Хамас” заложници, осигуряване на хуманитарна помощ за Газа, както и призив за избягване на регионална ескалация. Съюзът остава ангажиран с възобновяване на мирния процес за Близкия изток, основан на решение за две държави.

Развитието на последвалите събития надхвърли тази обща позиция, а държавите членки не постигнаха съгласие за активна роля на Съюза, което стана видимо при гласуването в ОС на ООН на Резолюцията за хуманитарно прекратяване на военните действия в Газа. Дискусиите в Европейския съвет през декември показаха, че различията са непреодолими и на практика лидерите се съгласиха, че няма съгласие (на дипломатически език “agree to disagree”). Тези различия в националните позиции по Близкия изток през последните 10 години (при гласуването на Резолюция 76/19 от 2012 за статут на наблюдател на Палестина в ООН, 13 от държавите членки се въздържаха, а Чехия гласува против) поставиха Съюза в ситуация на непоследователност в действията, в контраст със заявката за профилиране като глобален актьор.

В контекста на геополитическа нестабилност, стратегическа надпревара и заплахи за сигурността, Съюзът си възложи да поеме повече отговорност за  собствената си сигурност и отбрана и да поеме стратегически курс за укрепване на капацитета си да действа автономно. Отчитайки постигнатото, Европейският съвет прие насоки за последващи действия за увеличаване разходите за отбрана, включително чрез инвестиции и развитие на способностите, както и да постигне интегриран пазар на отбранителната индустрия:

  • спешно улесняване и координиране на общи поръчки, за увеличаване производствения капацитет на европейската отбранителна индустрия за попълване складовете на държавите членки предвид военната подкрепа, предоставена на Украйна;
  • представяне за съгласуване с държавите членки на европейска стратегия за отбранителната индустрия, както и на предложение за европейска инвестиционна програма за укрепване на европейската технологична и производствена база в областта на отбраната;
  • по-нататъшно развитие на интегриран пазар в областта на отбраната, засилване на трансгранични вериги на доставка за подобряване конкурентоспособността на европейската отбранителна индустрия; за целта регулаторната рамка на отбранителната индустрия следва да се адаптира за стандартизиране и хармонизиране на процеса по сертификация.

Разширяване на Съюза като геостратегическа инвестиция в мира и стабилността в Европа

Руската агресия в Украйна постави политиката на ЕС към източното съседство в светлината на прожекторите. От гледна точка на символика, решението за откриване на преговори за членство с Украйна и Молдова и статут на кандидат на Грузия е безпрецедентно, доколкото преди войната Съюзът твърдо отказваше на тези страни потенциално членство.

С решенията на Съвета по политиката на разширяване  се очертаха контурите на бъдещ широк консенсус как да се реализира политическата амбиция за присъединяване на нови държави членки: „Разширяването е геостратегическа инвестиция в мира, сигурността, стабилността и просперитета. То е двигател за подобряване на икономическите и социалните условия на европейските граждани и намаляване на различията между държавите, а така също трябва да насърчава ценностите, на които се основава Съюзът. С оглед на перспективата за допълнително разширяване на Съюза както ЕС, така и бъдещите държави членки трябва да бъдат подготвени. Държавите, стремящи се към членство, трябва да увеличат усилията си за реформи, по-специално в областта на правовата държава, в съответствие с основаното на заслуги естество на процеса на присъединяване и с помощта на ЕС.  Ще набележим дългосрочните си амбиции и начините за постигането им. Ще разгледаме основните въпроси, свързани с нашите приоритети и политики, както и нашия капацитет за действие. Това ще направи ЕС по-силен и ще укрепи европейския суверенитет“.

По отношение на страните кандидати от Западните Балкани и за да успокои тревогата на вече преговарящите кандидати от региона, Съюзът прие декларация на съвместна среща на лидерите на 13 декември. С приетата политическа декларация Съюзът  препотвърждава, че бъдещето на Западните Балкани е в ЕС, призовава за по-тясно сътрудничество и постепенна интеграция с цел ускорено икономическо приближаване на региона към ЕС преди членството и конкретни практически мерки как да се постигне това на основата на приетия от Европейската комисия План за растеж. В подкрепа на предложението за ускорена интеграция в Единния пазар още преди членството Съюзът прие отделен финансов инструмент за периода 2024-2029 г. в размер на 6 млрд. евро.

В обобщение в края на 2023 г. с взетите от декемврийския Европейски съвет решения, Съюзът се ангажира с амбициозна програма по политиката на разширяване – откриване на преговори с Украйна и Молдова след изпълнение на препоръките на Европейската комисия и приемане на преговорна рамка, като и за решение през март 2024 г. за откриване на преговори с Босна и Херцеговина след доклад на Комисията. По отношение на региона на Западните Балкани призова за ускоряване процеса на присъединяване, а към Северна Македония - да ускори конституционните промени в съответствие с решенията от юли 2022.

Дискусиите показаха също така, че няма единно мислене между държавите членки по подхода, времевата рамка и последователността на стъпките, които ще се предприемат в съответствие с амбициите за развитие и разширяване на Съюза, доколкото това е свързано с болезнени вътрешни реформи в политиките и институциите.

Анализите на капацитета на Съюза предстоят да бъдат направени с оглед приемане на пътна карта през лятото на 2024 г.

Отворени въпроси за бъдещото развитие на Съюза, по които се търси консенсус

Сондирането на държавите членки започна с неформални консултации в различни формати, домакинствани последователно от Берлин, Копенхаген, Загреб в търсене на  общо разбиране по следните въпроси:

  • Политики – кои политики и програми следва да се подобрят за укрепване на глобалното позициониране на Съюза; кои секторни политики следва да се реформират в контекста на разширяването и по какъв начин;
  • Финансиране – в каква насока да се фокусира общият бюджет и как най-добре да се осигурят финансово споделените приоритети;
  • Вземане на решения – как да се подобрят съюзните процедури за вземане на решение за да може Съюзът да реагира бързо на предизвикателствата; трябва ли да се преразгледат правилата за гласуване и по какъв начин.

Възложено беше изготвянето на допълнителни анализи от страна на Европейската комисия за ефекта от бъдещо разширяване върху традиционните политики на Съюза, на Марио Драги за доклад върху конкурентоспособността на Съюза и на Енико Лета за доклад за развитието на Единния пазар с оглед  постигне съгласие за новия Стратегически дневен ред на Съюза в следващия период.

Влияние върху предстоящите решения (или липсата на съгласие) ще окажат и платформите на политическите партии за предстоящите през юни 2024 г. избори за Европейски парламент, чиито резултати  ще определят траекторията на развитие на Съюза.

Позициониране на България

През 2023 година приемането ни в Шенгенското пространство бе сред приоритетите на правителствата. Осъществени бяха посещения в Австрия, на австрийски политици у нас, които трябваше да убедят Австрия в необходимостта и добавената стойност от нашето приемане в Шенген. Активизира се диалогът и с Нидерландия.

Аргументите срещу приемането ни в таза зона на Виена и Хага бяха различни. В аргументите на Австрия срещу присъединяването на България към Шенген се търси реформиране на това пространство, което наистина не действа, и въвеждане на нови правила. Всичко това като се има предвид че през 2023 година девет държави от ЕС плюс Норвегия въведоха граничен контрол по своите граници. Аргументите са засилената миграция и опасността от насилие и тероризъм, миграцията следствие на войните в Украйна и Палестина. Важно е да се отбележи, че тези извънредни „временни мерки“ предвидени в Шенгенското споразумение не са толкова временни. Пет от тези държави удължават „временните мерки“ от 2016 година насам. Това са Австрия, Германия, Дания, Франция плюс Норвегия. С други думи, Шенген за тези държави отдавна не важи. Предизвикателствата пред европейските правителства ще се увеличават, което може би действително налага корекции в Шенгенското споразумение.

Що се отнася до Нидерландия, отдавна отношението към България и Румъния е част от вътрешната политика на тази страна. Преди повече от 10 години влизането в Шенген бе неправомерно обвързано с резултатите от нашите усилия и успехи в областта „правосъдие и вътрешни работи“. На изборите през 2023 година антиислямската и антиимигрантска партия на Герт Вилдерс спечели смазваща победа. Трябва да се напомни, че Вилдерс се изказва от 2007 година насам за „изгонване на корумпираните България и Румъния от Европейския съюз“, против членството в ЕС на „ислямистска Турция“ и за по-строг контрол върху нелегалната миграция в рамките на ЕС.

Взетото през декември решение за пълноправно присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство остави отворен въпроса за датата на вдигане на вътрешните сухопътни граници. Въпреки съгласието, че такова решение ще бъде взето през 2024 г. времевият прозорец за това е ограничен. След изборите през юни, Съюзът влиза в нов институционален цикъл с нов състав на Европейския парламент и на Европейската комисия. Отчитайки динамиката в Съюза, България следва да съсредоточи усилията си в рамките на белгийското председателство в периода до изборите и да постигне решение за вдигане на сухопътните граници през декември 2024 г. (практически девет месеца след вдигане на вътрешните граници по въздух и вода през март на настоящата година). Войната в Украйна изведе на преден план необходимостта от създаване на бързи коридори по границите с цел по-голяма мобилност на техниката и войските на съюзниците при извънредни случаи и предизвикателства от страна на РФ (т.нар. „военен Шенген”), което също може да окаже влияние върху решението за пълно присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство.

Съгласието на държавите членки за допълнително финансиране от бюджета на Съюза за укрепване на външните граници е от критично значение за пълноценното интегриране на Шенгенското пространство без вътрешни граници.

Членството в Шенген обаче има и друго, много по-важно измерение, от свободното придвижване в ЕС. В ЕК и ЕС започнаха дискусии за лишаване от право на вето на страните членки на ЕС, но нечленки на Шенген и Еврозоната, при приемане на важни решения. Може да се твърди, че тези дискусии напреднаха в изключително негативна за България посока. Орязването на правата на България (и други страни членки на ЕС) ще бъде най-големия удар срещу нас, срещу ЕС и неговия имидж на свободен, равноправен и демократичен съюз.

За предстоящите реформи на политики и институции и геостратегическо позициониране на Съюза, съгласно Договора за ЕС, ще се търси консенсус и България следва спешно да определи въпросите, по които ще бъде трудно да даде съгласие и въпросите, по които иска допълнително обсъждане с партньорите си.

След договарянето на „зелената“ сделка за трансформация на европейската икономика, предстои договаряна на „индустриална“ сделка за гарантиране устойчивост и конкурентноспобност, така наречената реиндустриализация. Как ще се пренасочи европейското финансиране след пренареждане на приоритетите зависи от преговорите между държавите членки и България следва да определи своите национални приоритети за икономическо развитие.

Списъкът с предизвикателства пред европейската политика на България е дълъг и поставя на изпитание дипломатическите умения на страната.

 

СЛЕДВА ПРОДЛЪЖЕНИЕ