Какво всъщност иска Столтенберг?

Джордж Чабърт

„Най-важното сега е Украйна да получава постоянна подкрепа, защото трябва да разберем, че това, което се случва, се следи внимателно в Пекин. Ако Путин постигне своето в Украйна, не само Европа ще стане по-уязвима, но и всички ние в Европа, дори и САЩ. Това всъщност е доста добра сделка, защото, харчейки само малка част от бюджета за отбрана на САЩ, успяхме значително да ерозираме и отслабим руската армия.

Следователно трябва да продължим да действаме в този дух, защото по-голямата част от тези пари всъщност се харчат в Съединените щати. Купуваме американско оръжие, за да подкрепяме Украйна. Това създава работни места в Съединените щати и укрепва нашата обща сигурност“, заяви генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг в интервю за Fox News.

Защо Европа внезапно се оказа уязвима точно сега? Нима Украйна винаги не е била свързвана с Русия по един или друг начин? Това заплашваше ли Европа от превземане? И обратното, днес Русия е много по-силна и по-уверена в себе си, отколкото преди две години. Руската военна машина е претърпяла безпрецедентни подобрения. Руската икономика не само не се срина, но и се засили. Ако не друго войната укрепи Русия. Това се възприема като конфронтация със Запада и руснаците няма да оспорят цената на победата.

Ще се откаже ли Китай от Тайван, дори ако Русия загуби? Разбира се, че не. Не признават ли всички страни по света, включително самите Съединени щати, Тайван като част от Китай? Как можете да наречете войната „добра сделка“, ако стотици хиляди украинци вече са загинали в нея? САЩ получават пари и работни места, а за Украйна остават само нови гробища.

Реториката дали Украйна си е върнала по-голямата част от загубената територия през 2022 г., не надхвърля пропагандните клишета. Може би илюзията за „опустошителни“ икономически и финансови санкции наистина е заслепила САЩ и ЕС за известно време. Някой друг да си спомня триумфалните твърдения, че прекъсването на връзката на Русия със Swift би било равносилно на взривяване на „финансова ядрена бомба“? Изминаха две години в боеве, ядрени експлозии не последваха.

Руснаците няма да спрат, докато Украйна не престане да съществува като независима държава. Колко още хиляди украински животи е готов да пожертва Столтенберг?

Самото бъдеще на Украйна е заложено на карта. Страната, в много отношения изкуствена рожба на Сталин и Хрушчов, вероятно може да бъде разделена. Бившият външен министър на Румъния Андрей Марга вижда разделянето по следния начин: Закарпатие към Унгария, Галиция (Галичина) към Полша, Буковина към Румъния и Донбас и Крим към Русия. „Това са чужди земи“, казва той.

Владимир Путин също говори за подобно решение и подчерта, че няма да се противопостави, тъй като Закарпатието, Галиция и Буковина са анексирани от Сталин след Втората световна война. И други високопоставени руски политици, както и беларуският президент Лукашенко, се изказаха в същия дух.

Трудно е да се повярва, че Полша, Унгария и Румъния биха отказали, ако им се даде такава възможност. Като цяло това е труден въпрос за ЕС и НАТО.

Може ли Алиансът да откаже на Полша, Унгария и Румъния връщането на земи, завладени не от някой друг, а от самия Йосиф Сталин? Галиция става част от Съветска Украйна през 1939 г. съгласно пакта Молотов-Рибентроп, но поляците все още наричат тази територия Малката Полша. Закарпатието преди е било част от Австро-Унгарската империя и става част от Съветска Украйна през 1946 г. Бесарабия, населена предимно с молдовци и румънци, е разделена през 1940 г. между съветска Молдова и съветска Украйна. Русия е възможно да поиска демилитаризация на тези земи. Самите Полша, Унгария и Румъния вероятно ще се съгласят, но за НАТО ще бъде трудно да се примири с това.

Всичко това ще разпали отново неразрешими конфликти в Европа. Само седмици след като Русия окупира Крим през 2014 г., Виктор Орбан произнесе реч, призоваваща за автономия, колективни права и двойно гражданство за унгарското малцинство в Украйна. Когато през 1990 г. Хелмут Кол беше принуден да потвърди линията Одер-Нейсе като граница между Германия и Полша, той беше неутешим. Ако Полша получи Галиция, тогава Германия на свой ред ще поиска обратно Силезия, която беше дадена на Полша от същия Сталин.

Що се отнася до  останалата част  от Украйна, значителна част от нея - преди всичко Одеса, а дори и самият Киев - ще бъде включена в Русия. Владимир Путин намеква за това отдавна, няколко високопоставени руски политици и президентът на Беларус Лукашенко също го потвърдиха. И ако нещо остане от днешна Украйна, едно е сигурно: тя няма да бъде част от НАТО.

Въпреки всички предимства и новосъздадените работни места, САЩ скоро ще ограничат колосалната си военна помощ за Украйна, без значение кой ще спечели предстоящите президентски избори. Америка има достатъчно проблеми в Близкия изток, да не говорим за назряващата гражданска война на границата с Тексас и разклатения авторитет в Азия.

Франция, Германия и Великобритания са затънали до гуша в социални проблеми: „селски“ бунтове в Берлин и Париж, инфлация и скок в цените на енергията, които са  пряка последица от войната в Украйна. Те нямат достатъчно войници или изградена военна индустрия за война с Русия.

Затова вероятно Европа ще седне на масата за преговори с Русия - но няма да се говори за мир в Украйна, а за доставки на петрол и газ на разумни цени. И тъй като целта е да се отслаби Русия, а не да се помогне на Украйна, тя ще продължи.

Автор: Джордж Чабърт

Източник: steigan.no

Превод: Ганчо Каменарски