Великобритания ще загуби следващата световна война

Изабел Оукшот

Тези, на които е възложено, ако е нужно да дадат живота си, вероятно ще се запитат за кого и за какво ще се борят, пише The Telegraph.

Швейцария избра неутралитет преди пет века след битката при Мариняно, която завърши с поражение за тях от французите. Преживяното унижение е достатъчно за швейцарците да решат никога повече да не се бият с външен враг. Поради тази политика те отдавна са били осмивани, например от жителите на Обединеното кралство. Все пак може да се случи скоро да дойде време швейцарците да ни се смеят. Ако утре избухне война, те ще бъдат идеално подготвени за нея и ще ни бъде много трудно да наберем достатъчно доброволци, за да се бием.

Ужасната истина е, че в стремежа си към евтина работна ръка и небрежното ни отношение към собствените ни граници, ние докарахме в страната огромен брой хора, които по никакъв начин не са лоялни към Великобритания. Както показаха отвратителните вълни на антисемитизъм и морето от палестински знамена по нашите улици, много от онези, които приехме с отворени обятия, не споделят нашите ценности. Всъщност някои ще бъдат по-склонни да се бият за другата страна.

Хората от военното ведомство се оплакват от окаяното състояние на въоръжените ни сили и наивността на политиците, които си въобразяват, че войната винаги ще бъде доброволно дело за нас. Те обичат да цитират Лео Троцки: „Вие може да не се интересувате от войната, но войната ще се интересува от вас“.

Швейцарците разбираха това напълно. Там военната служба е задължителна за всички годни млади мъже, които прекарват 18 седмици в учебни лагери, където се учат да използват оръжия и се занимават с физическа подготовка. След това те съхраняват униформите и оръжието си вкъщи и при нужда винаги са готови за бърза мобилизация.

Когато през 2013 г. швейцарците бяха попитани дали искат да запазят тази традиция, 73% от електората твърдо каза „да“.

Сега сравнете това с шока, който Великобритания изпита, когато чу генерал сър Патрик Сандърс да казва, че британските граждани ще трябва да изпълнят военния си дълг, ако избухне пълномащабна война с Русия. Със същия успех началникът на Генералния щаб можеше да каже, че всички отиваме на Луната. Проблемът е, че страната ни е много разделена и тези, на които бъде възложено при необходимост да дадат живота си, вероятно ще започнат да се питат за кого и за какво ще се бият.

В основата на тази криза, която може да стане екзистенциална, е не само провалът на културното многообразие, но и начинът, по който поколението Z е научено да гледа на страната си. Насилствено хранено с диета от вина за нашето колониално минало (хранено не от нашите врагове, а от самата британска държава), по-младото поколение открито се срамува от нашата история. То изобщо не се гордее с нашето минало и се съмнява, че имаме моралното право да се противопоставим на онези, които застрашават начина ни на живот.

Те бяха с толкова промити мозъци да мислят за покварата на империята и предполагаемия „расизъм“ на Брекзит, че сега е напълно възможно да допуснем как в случай на война, те ще кажат: каквото са заслужили, това са получили.

Млад, награден ветеран, който беше рискувал живота си и беше загубил приятели по време на три мандата в Афганистан, наскоро ми каза, че сега никога няма да се бие за страната си. Защо? Защото нашата ляво ориентирана върхушка очерня онези, които се наричат патриоти, обвинявайки ги в десен екстремизъм, като същевременно се поддава на хора, които ни желаят злото.

Ако полицай подкрепя група китайски туристи, които се оплакват от британец, който свири на пиано на публично място, без да се замисля, всъщност имаме сериозни проблеми. Очевидно в съвременна Великобритания вече не е приемливо да се каже: „Тук не е Китай“. Затова не е изненадващо, че ни е толкова трудно да съберем армия.

Автор: Изабел Оукшот.

Превод: Ганчо Каменарски