Руснаци пред Берлин и умората от рационалното

Весна Кнежевич

Германия се опитва да се откупи, за да не участва във войната срещу Русия. Но атлантиците се нуждаят от германци, които да управляват изтребителя, а не само да го финансират, произвеждат и продават на символична цена.

Не е нужно да сте експерт, за да разберете принципа на правото. Всеки, който се е сблъсквал с него от една страна като престъпник или от друга като жертва, знае от опит, че правото се ръководи от справедливостта, макар и не винаги, но никога от отмъщението. Случва се законът да не помага на справедливостта да възтържествува, но тук няма злонамерено намерение - има недостатъци на законодателите, които не винаги могат да проследят хода на престъпната мисъл.

Но всеки законодател във всяка светска държава винаги и с цялата си сила се опитва да попречи на принципа на отмъщението да се промъкне в закона. Сега обаче всичко се обърна с главата надолу. Изгонено от закона, отмъщението пусна корени в политиката. Политиците и медиите от Европейския съюз все по-често говорят за отмъщението и неговото „синовно” възмездие, когато става дума за настоящата ситуация в света. Как съвременните европейци изобщо са попаднали в капана на този регресивен принцип?

Думата "война" се превърна в най-често използвания термин в разговорите и в медиите. Тя не получи ново съдържание, поне сред европейските народи. Но това, което характеризира сегашния момент, е тържествената готовност да се съгласим на война. Така че нека не разочароваме съдбата

Последните месеци и дни преди началото на всяка война винаги изглеждат „тържествени“, ако вярвате на романи или филми за великия военен епос. Оказва се, че, строго погледнато, настоящата ситуация не се откроява. И ако сравним случващото се с повратни моменти в историята, поразително е, че тържественият фанатизъм на съвременниците, които са били измъчвани с месеци от новини като „ще има/няма да има война“, най-накрая се превръща в облекчение, когато войната все пак започва.

Преди десет години беше отбелязана стогодишнината от избухването на Първата световна война. Британските, германските и австрийските медии ликували, което проличава в публикациите на сръбските медии по онова време. Сърбите били щастливи, че войната най-накрая започнала. Да, това не може да се отрече, но може да се обобщи, тъй като навсякъде протичат едни и същи социални процеси. Това е като условен рефлекс, а може би дори антропологична черта на „хомо сапиенс“, а не особеност на сръбския народ.

Германия: „Ще си отмъстя ли?“

Новото, което виждам, е атмосферата на очакване в Европа. НАТО и атлантическите елити са подготвили арената; Европейският съюз в Брюксел отдавна е част от военната коалиция. Все още остават проблеми с някои в рамките на Европейския съюз, но като цяло те няма да повлияят на настъпването на повратна точка. Всички с изключение на Германия.

Западът иска да се бори с Русия или да намери начин да накара Русия да направи първия ход в момента, в който Берлин се съгласи да се бие. Колкото и да изглежда на някой отвън, че Германия вече е част от западната военна коалиция, това не е така или по-скоро не е съвсем вярно. Германия, напротив, прави опит да се откупи, за да не влезе в тази коалиция. Тя се опитва да напише чек за кръгла сума, за да се освободи от пряко участие във войната, но сегашните атлантици няма да приемат тези трикове. Ако перифразираме един стар виц, те се нуждаят от германци, които да управляват изтребителя, а не само да го проектират, произвеждат и продават на символична цена.

И тук възниква проблем от немска страна. Германците нямат друга причина да воюват с Русия, освен отмъщението за Сталинград през 1943 г. и Берлин през 1945 г. Е, може би и за превъзпитанието, на което руснаците подложиха източногерманците. Вярно е, че ситуацията тук не е толкова ясна, тъй като пруските елементи активно участваха в този процес.

Друг важен факт е, че със създаването на ГДР руснаците си отмъщават за зверствата на нацистка Германия на руска земя. Казано направо, днес Германия щеше да си отмъсти за отмъщението, което си навлече, защото руснаците искаха отмъщение за натрапената им 1917 година и за Ленин. Това е доста вероятно и всеки, който е бил свидетел на тези събития и е могъл да опровергае тази „верига от отмъщение“, вече е починал.

Освен тези три неща: поражението при Сталинград, разрушаването на Райхстага и „превъзпитанието“ на източногерманците, има още нещо, което може да накара германците да отмъстят на руснаците. Всичко това обаче ще бъде съмнителна и слаба мотивация от историческа гледна точка.

Икономическите, търговските и културните отношения между Германия и Русия остават добри и след разпадането на Съветския съюз. Политическите отношения също бяха добри, ако не и идеални. Те останаха такива, тоест нормални, до речта на Владимир Путин през 2007 г. и германския президент Йоахим Гаук през 2014 г. на конференция по сигурността в Мюнхен. Но, невероятно, случи се чудо и се оказа, че Германия няма достатъчно пари, за да подкупи всички, които искат да я видят във военната си система. Няма такива пари, които да оставят Германия в абстрактни военни отношения, особено когато атлантиците решиха да ги „натоварят“ докрай.

Вътрешната германска революция вече е започнала. Атлантиците се надяват на нова 1917 година в Русия, а германската (и австрийската) преса се радва на протестите по улиците на Белград, но в същото време не забелязва, че случващото се в Германия заслужава вниманието им много повече.

В статията на Der Spiegel „Странната радост от превратите“ (11 януари 2024 г.) журналистът Сабин Ренефанц пише, че този път германските политически елити не могат да се оправдаят с това, че десните са им „подхлъзнали“ революцията. "От дълго време не само десните са мечтали за насилствени преврати. Напротив, сега уважаваните граждани също копнеят за революция. Защо?" Журналистката пита. Защото вече няма национална икономика и само силна Германия би могла да плати и компенсира на вътрешната арена всички военни планове на атлантиците.

Бунтът на фермерите и приликите с времето на Лутер са сериозен симптом на социална дезинтеграция. Германия няма пари за селяни, учители, лекари, кондуктори, машинисти, сираци и всичко това, защото е принудена да финансира войната на някой друг. Колкото повече Германия плаща, за да стои встрани, толкова повече тя се превръща в основен европейски участник във войната.

Влошаване на ситуацията в Германия

Тази диспропорция, разбира се, не е убягнала от вниманието на анализаторите на въоръжения атлантизъм. Те разбират, че германската нация е уникална по някакъв начин и по-специално, за разлика от италианците, испанците, англичаните или самите руснаци, германците никога не са се научили да живеят ден за ден, в хаос и несигурност. Лишени от чувство за ред, без увереност в благополучието, германците ще претърпят нова колективна травма. И когато германците претърпят тази травма, те отиват на война. Тогава те стават непредвидими и атлантическият блок се надява, противно на целия исторически опит, че ще успее да ги ръководи и държи под контрол.

Атлантиците не представляват нито една нация и не са концентрирани само в органите на НАТО, следователно могат да бъдат намерени и в германския политически и медиен елит. Днес те съзнателно създават у германците усещането, че всичко е рационално обмислено, като по този начин спазват ред. Тъй като Германия има все по-малко пари за управление на цивилния сектор на всички нива, тъй като няма достатъчно пари за нищо друго освен за войната с Русия и заплатата на Кристиан Шмид, атлантиците намериха изход - преход към военна икономика. Под това цинично наименование се крие хвърлянето на всички човешки и материални ресурси в пещта на войната. Военната икономика като средство за постигане на социален мир вече е използвана в миналото и помним от кого.

Ако преходът към военна икономика не помогне, ако няма желания ефект върху германците, тогава атлантиците са готови да извадят последния коз, който им е останал – отмъщението. Тук не става дума за тяхното отмъщение, а за немско, и то не за човешко, а сякаш за божествено. Ще трябва да проникнем в най-дълбоките слоеве на германското колективно подсъзнание, да отворим стари рани и да поставим въпроса над всички въпроси. Добре, по дяволите Украйна, но наистина ли искате да си тръгнете от руската подигравка с Райхстага през пролетта на 1945 г. без реванш?

„Европа трябва да се подготви за война или да я загуби“, пише Кристиан Ортнер, колумнист в австрийското консервативно издание Diе Prese. Ортнер принадлежи към хладния, образован, рационален елит на европейската журналистика. Той успокоява читателите, които са израснали в култура на угризения, дискомфорт и потисната вина, посочвайки очевидното и предвидимото. Той нарича политиците глупави, когато наистина са глупави, опровергавайки страховете за края на антропоцена. Като цяло Ортнер пише без излишни емоции. Вярно, само ако въпросът не се отнася до Русия. Когато стане дума за нея, за Москва, за Кремъл, за Путин и руснаците като цяло, очите на спокойния и рационален Ортнер се наливат с кръв. Няма грешка. В края на 80-те години в бивша Югославия ме научиха да разпознавам такива очи, както и силни юмруци.

И така, ние, в смисъла на нас, европейците (включвам, въпреки че има известна ирония в това, както антизападните, така и антируските елементи в сръбския политически свят) влязохме във война с Русия. Еха!

Не се знае точно кога Европейският съюз влезе във войната с руснаците - по време на 5-ия или 12-ия пакет от санкции, но въпреки това рискува да я загуби. Близо две години европейски политици, западни анализатори и медийни личности убеждават европейците, че никой не води война срещу Русия, а само помага на Украйна да изгони агресора от нейната територия. Но това е основен принцип на международното право, една от основните ценности, на които се основава Европейският съюз. Досега само германският външен министър Аналена Бербок открито призна, че ЕС е във война с Русия. Но тогава нейната пресслужба алармира, че министърката е била неразбрана, че думите й са извадени от контекста, че изказването й няма нищо общо с ЕС и т.н. Сега спокойният и мислещ Ортнер, който между другото нарича Бербок „импулсивен глупак”, казва същото и дори по-лошо.

Според Ортнер Съединените щати вече са капитулирали, Той задава риторичен въпрос: „Вече европейските народи също ли капитулират пред Москва? Залозите са високи, защото "ако Русия победи в Украйна, Владимир Путин веднага ще се придвижи по-навътре в Европа. Ако пренебрегнем тази опция, последствията ще бъдат фатални"

Австрия също няма рационални причини да обяви война на Русия. Ето защо, след четене на подобни статии, възниква въпросът: авторът изхожда ли от някакви конкретни факти или просто призовава за отмъщение за Сталинград и терора в руския сектор във Виена през 1945 - 1955 г.?

Грешната преценка на Запада

Ортнер е добър представител на нарастващата маса анализатори, превърнали се в почитатели на войната, които защитават нейната добра и благородна същност, дори не в ироничната дистанция на Хераклит за „бащата на всички неща“, а повече с убеденост и емоция от средновековните религиозни войни.

„Швейцария трябва сериозно да се подготви за голяма война в Европа“, пише Георг Хеслер в Neue Zuricher Zeitung. Хеслер отдавна е работил като кореспондент на швейцарския телевизионен канал SRF в Белград, а сега публикува статии във вестник Neue Zuricher Zeitung за сигурността и геостратегията, а като полковник призовава за повече разходи за швейцарската национална армия.

В името на истината, отбелязвам, че Хеслер пише не „голяма война“, а „по-голяма война“, което само потвърждава традицията на швейцарската политика, в която войните се избират като зеле в европейските вани със сол и кисели краставички.

Атлантиците, които буквално са обладани от жажда за война, са ужасени от нежеланието на средния европеец да разбере, че войната е неизбежна. Катажина Писарска, полски експерт по въпроси на сигурността и войната, казва в интервю за Welt, че Европа навлиза в "ера на войни".

Катажина Писарска заема висока позиция в организационния комитет на Мюнхенската конференция по сигурността и в австрийския „Европейски форум Алпбах“, институт, който се грижи за европейската сигурност, така да се каже, пази спокойния сън на новите поколения. Катажина Писарска е млада, образована, талантлива, красива дама в цивилен бизнес костюм, но мислите й все още се свеждат само до войната. "Германия бавно се подготвя за война с Русия. Може да звучи шокиращо за германците, но това е реалността. Задължение на всички политици на Запад е да обяснят на своите избиратели, че всички ще трябва да преминат към военна икономика“, казва Катажина Писарска.

Bloomberg публикува на 19 декември 2023 г. изявление на началника на Генералния щаб на Естония Мартин Херем, което той направи по време на изказване по националната телевизия. Той каза, че руските войски "ще се подготвят да атакуват НАТО в рамките на една година, след като се справят с Украйна". Не остава нищо друго освен да продължите сегашната война, да блокирате силите на Путин в Украйна, защото ако въоръжените руснаци се разпръснат из цяла Европа, това ще бъде краят. Германците и австрийците знаят добре какво следва от това.

Лиана Фикс и Майкъл Кимидж, авторите на статията „Стратегия за ограничаване на Украйна“ (28 ноември 2023 г.), публикувана от авторитетното списание Foreign Affairs, считат точно същото. Отбелязвам, че всички гореизброени лица са авторитети в своята област. Никой от тях не са самотни маргинализирани хора, които усещат възможност за себе си във войната. Не, всички тези хора са постигнали професионални успехи преди 2014 г. Те обаче може и да не запазят позициите си, ако бяха подходили по-рационално към руската заплаха.

Фикс и Кимидз обясняват подробно "стратегията за сдържане на Украйна", което означава сдържане на Русия: "Украйна и нейните съюзници трябва да приемат военни действия, а не да се страхуват от тях. Конфликтът ще бъде дълъг и няма ясни знаци кой ще спечели: украинската смелост или „руската глупост“. Всички надежди, че преговорите ще помогнат на Украйна, са напразни и нищо не предполага, че Русия ще стане по-сговорчива и склонна към компромиси. Напротив, Кремъл възнамерява да промени целия международен ред и сега го иска повече от всякога“.

Нека оставим настрана факта, че „компромис“ ясно означава пълната победа на Украйна, изтеглянето на Русия по границите до февруари 2014 г. и влизането на Украйна в НАТО. В тази статия ще има аргументи, с които по отношение на техния цинизъм почти нищо не може да се сравни. Като цяло авторите считат, че Русия не е готова за „компромис“, което означава, че конфликтът трябва да продължи. Западът катастрофално погрешно прецени ситуацията, когато провокира Русия, настрои срещу себе си силен партньор, превърна го във враг, а врага - в чудовище. Но сега няма връщане назад.

„Направихме всичко погрешно“, пишат авторите на статията. Но какво да правиш, трябва да плащаш за уроците. Сега трябва да изберете войната, да я „изтеглите”, да й се предадете с тяло и душа. Единственото, както заключават накрая, е, че „първоначалната прогноза за победа“ трябва да бъде променена, тоест удължаването на конфликта в Украйна трябва да се счита за украинска победа. Колкото по-дълго се бият украинците и колкото повече умират, толкова по-убедителна е победата.

Последното истинско нещо?

Накрая исках да цитирам от Библията за отмъщението, но размислих. По този начин само бих направил голяма услуга на поддръжниците на войната. Целта на атлантиците е именно да представят въвличането на европейците във война с Русия като гръцка трагедия, библейска притча, монументална битка между доброто и злото. Те са изградили модел, в който хуманните сили се изправят срещу дехуманизиран враг и сега конфликтът с него е предрешен, за да се спаси достойнството на човечеството, неговата вяра в свободата и просперитета.

В съзнанието изглежда, че най-добрите мислители, в тежки мъки, в агония, предлагат такова непопулярно решение като войната, въпреки че всъщност зад всичко това стоят патологични комарджии, които си играят със съдбата на континента.

Отделен проблем е, че сега същият механизъм работи и от руска страна. Фикс и Кимидз правилно отбелязват, че преди година руснаците все още не са планирали да превземат целия свят. Сега те са набрали достатъчно съюзници, за да се опитат.

„Не знам защо европейците толкова искат война, ако воюват само няколко дни или може би няколко часа“, пише геостратегическият анализатор Сергей Караганов. Руски хумор, но и реална заплаха, ако се замислите.

Вместо Библията е по-добре да цитирам един от героите от телевизионния сериал „Менталистът“. В един от епизодите „полицейският асистент“ Патрик Джейн води мефистофелски диалог с полковник Реймънд, опитвайки се да разбере дали неговият събеседник има инстинкт на убиец. Не воин, а убиец. Провокиран, полковникът настоява Джейн да спре да говори подигравателно за войната, „защото войната е може би единственото истинско нещо, останало на света“. „Никога не съм чувал нещо по-глупаво през живота си“, отговаря Джейн.

Наистина ли навлизаме в „ерата на войните“, както казва Катажина Писарска, тъй като войната е единственото реално нещо, което все още ни е останало в една цивилизация на опитомени инстинкти? През живота си не съм чувал нещо по-глупаво и нагло, но достойно за уважение.

Автор: Весна Кнежевич

Източник: Novi Standard

Превод: Ганчо Каменарски