Китайската пенсионна система - успех и предизвикателство: “Китай ще остарее преди да забогатее” Печат
Автор Експерт   
Понеделник, 04 Декември 2023 16:00

Китайската пенсионна система - успех и предизвикателство: “Китай ще остарее преди да забогатее”

Борислав Сретков, 04.12.2023

“Ние ще подобрим обединената система за управление на пенсионните фондове и ще развием многостепенна и стълбова застрахователна система за възрастните”  (Си Дзинпин, октомври 2022)

Горният цитат кореспондира с новия кръг от политики на ККП в борбата с нерешените пет основни структурни проблема в китайската икономика, обозначени на последния конгрес през октомври 2022. А те са: намаляване на неравенството, засилване на малките и средни предприятия, реформа в пенсионната система, стимулиране на регионалното развитие и либерализиране на капиталовата сметка.

Темата за пенсионната реформа намирам за много интересна, защото касае пряко живота на стотици милиони китайци, които ние по дефиниция не познаваме. Тя е и естествено продължение на статията за Китай от 2 декември и част от “пакета” за нови китайски политики по структурни проблеми в икономиката.

Разглеждайки днес пенсионната система в Китай е видно, че тя е успешно достижение на политика и огромни усилия. Защото през 1980-те години много малко китайци получават държавна пенсия, а през 2021 година 80% от населението, или един милиард души са пенсионно осигурени. Темпото по този показател е шеметно - през 2010 това са 400 милиона души, през 2013, 800 млн. и 2019, 980 милиона, 2021 - 1 020 000 китайци. При население на възраст над 16 години от 1,18 милиарда души. Днес това е най-голямата пенсионна система в света.

През 2009 година в Китай се въвежда и пенсионното осигуряване на селското население. Така в страната текат два потока пенсии: “Основно пенсионно осигуряване” за бивши трудещи се от градското население и “Пенсионна схема за резиденти от града и селското население” - за безработни в градовете и населението в селата.

Но кое е най-характерното днес? Това екстензивно разширяване на пенсионната система е за сметка на голяма фрагментация и неравен достъп до пенсии. Статистическите данни показват едно постигнато ниво през 2021 от средна градска годишна пенсия в размер на 43 000 юана (1$=7,14 юан). През 2010а това са били 19 000 юана. В същото време средната годишна пенсия в схемата за селското население през 2021а е 16 700 юана, а през 2010 е само 700?! Тук автоматично се докосваме до голямата проблемна тема в Китай - неравенството, на която следва да се подари отделен материал. Да не говорим, че тя не е само китайска, но е супер актуална и остра за глобалния свят.

Но ние оставаме в китайската действителност. От 1960 година в Китай не е повишавана пенсионната възраст!? И днес жените в Китай се пенсионират на 55 години, а имат опция и на 50. Пенсионната възраст за мъжете е 60 години. Друга особеност е, че населението бързо старее, но продължителността на живота се увеличава и китайците по дефиниция живеят дълго, може би защото се хранят и по-здравословно. Или групата на пенсионерите се увеличава до един дял днес от 20% от общото население. Прогнозата за 2035 е да стане 30% или 420 милиона китайци на възраст над 60 години. Успоредно с това се съкращава и трудоспособното население, което пък засилва натиска върху младата генерация. Но най-обезпокояващото е може би спадането на раждаемостта в Китай и от там стартиране на голям демографски проблем. За първи път, съгласно данни на Националното Бюро Статистика (NBS), след голямото гладуване при Мао през 1958-60, през 2022а населението в Китай е намаляло с 850 хиляди души, което е около 0,06 процента от всички китайци. Лошото е, че това е трайна тенденция и Китай ще загуби още през тази година първото място по население от Индия. Има прогнози, че населението в Китай би могло да намалее до 700 милиона в края на този век. Но трендът е ясен. През 1978а средната възраст на населението в Китай е била 20 години, през 2022 е 39 години и с това темпо би трябвало да бъде 50 години през 2050.

И разбира се Reuters не закъсня с новината: “Китайският първи спад в населението след шест десетилетия бие тревога за демографска криза.” New York Times се загрижи, че “Китайският спад в населението подсказва за съдбоносност в икономическия растеж, в сектора за недвижимости, пенсионната и здравна система.” Правят се аналогии с голямата криза от 1990 в Япония, която бе тясно свързана и с демографски аспекти. Но добавяме и не само демографски, а основно с технологичната и търговска война със САЩ, която Вашингтон спечели, не на последно място с помощта на ефективните си “финансови оръжия”. Това отклонение е важно и в контекста на “технологичната битка Китай-САЩ”, защото Китай го грози подобен развой днес и Пекин отлично знае тази опасност, и се подготвя и с ракети и подводни лодки срещу тази опция… Темата е обширна и се нуждае от повече страници.

Споменатите до тук особености и фактори създават голямо финансово напрежение за китайската държава. А в първия абзац по-горе виждаме, че Китай има желанието да либерализира капиталовата си сметка, защото това е основна предпоставка за превръщането на юана в свободно конвертируема валута и така успоредно с търговската, технологичната и военна експанзия да лансира и налага националната си валута като световна. Това предполага много здрави, стабилни и обемни финансови резерви. По всичко личи, че на този етап финансовата стабилност в Китай, успоредно с политическата, е топ приоритет, така, че прогнозата ми за селските пенсии в Китай е, че те ще изчакат за повишението им. Същият извод важи в голяма степен и за общото неравенство в Китай. Днес в Китай все още има 4 работещи срещу един пенсионер.

Комбинацията от увеличаване на групата на пенсионерите и дълголетниците сред тях и спадането на раждаемостта ще направят сегашната пенсионна система необвързана. Прогнозата на Китайската Академия за социални науки е, че при сегашните тенденции, през 2035 година държавният пенсионният фонд  и този на провинциалните правителства биха изчезнали? Пенсионните фондове представляват днес 5% от БВП на Китай, по данни на Световната банка, а до 2050 този дял трябва да достигне 13%.

Всичко това е известно в Политбюро на ККП. Както и факта, че пенсионната система и икономическият възход на Китай през последните 40 години бяха тясно свързани с една стара китайска традиция - задружното китайско семейство. Китайските деца изключително много помагаха на своите възрастни родители не само финансово.  Бих казал, че те бяха основната пенсионна колона за възрастните китайци от 1976 (след периода на Мао) до 2010 година. Това го зная от лични наблюдения и разговори с млади китайци в Гуангжоу, Шенчен и Шанхай. Но нещата се измениха в Китай, защото възрастните живеят дълго, имат само по едно дете, нови деца не се раждат, младите се възползваха от реформите в образователната система след 2000 година, напускат родните си адреси да се образоват и се устройват там където намират работа. И тази стара традиция отмира по обективни причини и увеличава финансовия пенсионен натиск за правителството. Задачите в борбата с петте големи структурни изпитания, нерешени вече в 20 години, са много сложни, взаимно преплетени и въздействащи си.

Така например, икономическият растеж в Китай, след бурни двуцифрени проценти, от 2012 година спада и се движи около 5%. А пандемията го сви първо до нула, после бе 2% и за 2022 е показан като 3%. В днешния объркан свят от тотална системна криза на глобалния капитализъм, в която страда и Китай, което косвено се споменава, се отнасям въздържано към положителни статистически данни и на САЩ, на Великобритания, Япония, Русия, Турция, Бразилия, Германия, Китай и всички останали на планетата. Времената са мътни и обстановката е комплексно сложна и в голяма степен е логично да не допуска излишна отвореност, прозрачност и откровеност.

Когато Китай показваше силно увеличен икономически растеж, една трета в това увеличение се дължеше на увеличение в заетостта и работната сила. Но от 2012 година трудоспособното население се свива и изчисленията показват, че при неговия днешен негативен тренд, това се отразява ежегодно с по 1% по-нисък икономически ръст. Китайски икономисти са изчислили, че това са по 164 милиарда евро само за 2022 и съответно за тази година. Съществен принос за тази тенденция има делът на участниците на трудовия пазар в групата младежи на възраст от 15 до 24 годишни. Ако от 78% от тях през 1990 са били трудово активни, то това са само  47% през 2022. Защото днес младите китайци прекарват средно 12 години в образователните системи, в сравнение с тези, които се пенсионират през последните години, които имат само по седем години прекарани в образование. Ако се запази днешната тенденция на съкращаване на работещото население в Китай, то до 2050 то би могло да намалее на половина. Може би не случайно още през 1984 година мъдрият китайски демограф Wu Changping е предвидил по повод на наложената “политика за едно дете”, че “Китай ще остарее преди да стане богат - wei-fu-xian-lao.

И поради това мъдро предсказание нека погледнем още веднъж към критичната тема демографска криза. На 29 октомври 2015 Пекин отменя политиката за “Едно Дете” и въвежда политика за “Две Деца”. На 21 ноември 2019 китайското правителство обявява стареенето на населението като стратегически национален проблем. Нещата не се подобряват и на 31 май 2021 Политбюро на ККП обявява нова политика допускаща в едно семейство “Три Деца”. В приетия на 11 март 2021 пореден 5-годишен план е фиксирана целта постепенно да бъде повишавана пенсионната възраст. От януари 2022 в провинциите Шандонг и Янгсу започват пробни тестове за повишаване на пенсионната възраст.

На 17 януари 2023 за първи път от 60 години е констатирано свиване на китайското население с 850 хиляди, до 1,411 милиарда души. А данните за спадане на раждаемостта от 1,15 през 2021 на 1,09 през 2022 предизвикват шок в ръководството на държавата. На 5 март 2023 Националният конгрес на Народното събрание набелязва конкретни мерки за обработване на проблемите - спадане на раждаемостта и стареене на населението. А според оценка на ООН до 2050 година населението в Китай би имало един отстъп до 1,2 милиарда души.

Въпреки всички мерки нещата с раждаемостта в Китай днес остават критични и трудно управляеми. Факторите, както е във всичко са комплексни. След един напрегнат 35 годишен период на строги ограничения, недопускащи повече от едно дете има натрупан и психологически момент. В този период жените са били принуждавани да абортират, облагани са били с високи глоби.

Периодът на икономически бум през този век рязко увеличи разходите за образование и издръжката на живота. Наред с това цените на жилищата достигнаха непосилни за едно средно семейство нива. Икономическият бум създаде широки възможности за работа и лична кариера на китайските жени. Голяма част от тях държат да са активни на трудовия пазар. Известна е практиката в болшинството местни фирми, ежедневно да се работи допълнителни часове след приключване на работното време. Обществена тайна е, че само чуждите компании опериращи в Китай заплащат допълнителното работно време. Ако съберем тези няколко основни фактора за ангажиране и редуциране на “свободното” време, в комбинация с високи наеми или ексорбитални цени на жилищата става ясно, че е станало едновременно трудно и скъпо да се отгледа едно дете, а за три да не говорим. Групата на високо образованите и финансово независимо жени в Китай рязко се увеличи в периода 2002-2022 и те не поемат така леко сложния живот на майчинство. А въпросът с излизането в платен отпуск по майчинство не е добре решен за сега в китайските фирми. Към всичко това се насложи и строго ограничителният тригодишен период на пандемия и постоянни локдауни в страната. Или безкомпромисната политика на Нулев Ковид повлия негативно и на настроението и на благоденствието на младата генерация. В интервю онлайн през месец ноември т. г., известният в Европа китайски професор Xiang Bia открито заяви, че и младите семейства, които са се били устроили добре с дом, работа и дете, и са се наслаждавали на добър жизнен стандарт, по време на тригодишните строги пандемични ограничения са преживяли истински шок. Разбирайки изведнъж, че животът автоматично се променя и добива неочаквани характеристики и се превръща в голямо изпитание. Ситуацията след премахване на ограниченията и локдауните в края на 2022 носи всички последствия от гореизложените фактори и може би е и началото на нова ера и период за Китай.

Безизходицата в проблема с раждаемостта явно е голяма, защото има градове в провинция Гуангдонг, които предлагат от миналата година премии на майките с бебета до 2,5 годишна възраст. Едно селище например в тази провинция предлага по 510 $ месечно на майки за всяко едно дете за първите 30 месеца след раждане. Други градове от същата провинция предлагат големи облекчения при закупуване жилище на семейство с повече от едно дете. Интересно е едно съобщение в социалната китайска мрежа “Вейбо”: “За да окуражите раждаемостта, Вие първо трябва да се справите с безпокойството у младите хора.”  Психологическият фон и настроенията в едно общество играят ключова роля за функционирането на икономиката.

Но понеже приоритетите днес в Китай са стабилност - политическа и икономическа, то следва да продължим да търсим преките връзки между свиването на трудоспособното население, пенсионните изпитания и икономическия растеж. Без икономически растеж Китай не би бил в състояние да разширява пенсионните фондове, да стимулира раждаемостта, да трупа големи валутни резерви и да интернационализира националната валута - юана. А без такава и по-трудно би могъл да управлява глобални икономически процеси и да тегли по-големи печалби от международните пазари или нека директно го кажем - от други национални стопанства. Това, което Съединените щати правят над 75 години, при това ефективно и успешно.

Къде Китай има резерви? Страната все още ангажира 25% от трудоспособното си население в селското стопанство. Това е много висок показател за една развита страна. Високоразвитите индустриални страни имат тук показател до 3%, а в САЩ е и 2%. Ако Китай успее чрез мощна иновация и нови технологии да образова и пренасочи една част от това население към индустриалните градове, то това би стимулирало икономическия растеж. Днес делът на урбанизацията при трудоспособното население в Китай е 65 процента. Но и тук има една китайска “особеност”. Цели 20 пункта от тях се дължат на огромната група вътрешни китайски мигранти, която преди пандемията достигаше до 180 милиона работници. При това нископлатени и това бе голяма “инжекция” в себестойността на строителството, инфраструктурните проекти и високия икономически ръст. В Китай още съществува старата система от времето на Мао за адресна регистрация и жителство. Позната и в България по време на социализма. В Китай тя е по-строга. Хората от провинцията са административно “завързани” в една система наречена “Hukou”, притежават специални паспорти и пребивават временно само като “гастарбайтери” в големите градове по Източното крайбрежие, сътворявайки чудеса в неуморен труд. Но те не могат да живеят постоянно там, семействата им остават някъде в Среден или Западен Китай, а самите работници получават пенсии по местоживеене и адресна регистрация, които са значително по-ниски от тези на градското население. По-горе това е отбелязано с данни. На 21 юни 2022 година китайското правителство обяви, че започва разхлабване на “системата Hukou”. Не е трудно да се досетим, какви колосални трудности са имали милионите китайски малки и средни фирми, както и строителният сектор в страната, по време на постоянните локдауни през последните три години на Нулев Ковид, в условията на спряни пътувания между градовете в страната? Как и дали са се придвижвали към големите градове, а 134 от тях постоянно бяха в локдауни, “гастарбайтерите” от провинцията само може да гадаем?

Цялото това “домино” на взаимовръзки опира и до инвестиционните процеси в Китай. Стареенето на нацията ще рефлектира пряко и върху капиталните вложения. Един от големите мотори на китайското индустриално чудо бяха огромните инвестиции, които се движеха от 50 до 40% от БВП на Китай. Това са огромни пари и те се наливаха и през последните 10 години. Но от къде произхождаха тези милиарди? На първо място от големите спестявания на китайското население. Защото китайците имат най-висок коефициент на спестявания в света - средно 40%. Или те заделят на страна 40% от доходите си. В Германия за сравнение това са 11 процента. Но с увеличаване на групата на пенсионерите и намаляване на раждаемостта ще се свие и обема на спестяванията. Прогнозата за следващите 10 години е, че спестяванията на китайските домакинства ще спаднат с 6 до 10 пункта от БВП на страната. Това са огромни пари, които просто няма да ги има или ще се търсят външни заеми за компенсация. Но тук има и друга особеност. Глобалната финансова криза от 2008 принуди Пекин драматично да пренасочи огромни инвестиции в инфраструктура и строителство на жилища и офис сгради. Днес Китай има най-големият капиталов дял заложен в инфраструктура от всички страни-членки на Г-20. Инвестициите в жилищно строителство представляват 18% от БВП. Не смея да назова цифрата на новопостроените и непродадени апартаменти в Китай. На този фон, инвестициите в бизнес - държавен и частен - са изостанали и представляват само една четвърт от всички реализирани инвестиции в страната. Това предполага сериозно преструктуриране на инвестициите и оптимално използване на националните спестявания. Но Китай е голям “играч” и всичко това за което пишем не е изолирано в една “китайска саксия”. Един от големите въпроси след всичко отбелязано до тук би бил: Какво отражение биха дали резултатите от “доминото” на китайския икономически модел на глобалната икономика, търговия и финанси с един хоризонт до 2027 и един по-широк такъв до 2035. На този сложен въпрос отговори следва да се търсят и във Вашингтон и в Брюксел, но да не забравяме и Индия…

Ясно е, че Пекин трябва да се провежда големи реформи, свързани с преструктурирания в много области и може би най-важното, би следвало рязко да се увеличи производителността на труда, да се оптимизират всички разходи на държавно и на частно, фирмено ниво. В Китай са започнали и експерименти със създаване на частни пенсионни фондове. До сега без особен успех. Държавата е принудена за сега да полълва с бюджетни средства пенсионните разходи. Успоредно с тях растат и разходите по здравеопазване, които представляват 6 % от БВП на страната. А той е за 2022 година 17,91 трилиона долара.

Ясно е, че както на всякъде в глобалния свят и в Китай, не само че населението старее, но бъдещето на техните пенсии, които реално би следвало да се заработват и изплащат от следващите генерации по така наречения договор между генерациите е неясно. Или по-точно още през 2035 с тези темпове пенсионният фонд би изчезнал. Частните капиталови пенсионни фондове нямат бъдеще защото в света предстои огромна парично-финансова реформа, а тези фондове в Западния свят вече са “издухани” чрез глобалния бизнес “Спекулация”. Китайските жени не желаят да раждат деца, а и китайското семейство като институция е подложено на криза. Китай не случайно търси резерви в техническия прогрес, иновацията, образованието на човешкия капитал, новите революционни технологии, защото единствено по пътя на рязко вдигане на производителността на труда, на създаване на добър и достатъчен набор от полу-безплатни стоки и хуманни услуги за армията от бъдещите пенсионери, те би могло да бъдат осигурени. Защото нито на германските и френските пенсионери, нито на китайските, им трябват големи пенсии под формата на крипто пари, каквото е бъдещето. А им трябва добър, оптимален набор от достъпни стоки и услуги, произведени с нови, високо производствени технологии и смешно ниски цени, перфектно модерно оборудвано здравеопазване, регулирано в държавни, безплатни болници и армия от гледачи или роботи (каквато е тенденцията) да ги обслужват безплатно на стари години. Но най-важното е може би те да имат социални контакти, да се ползват с уважение и емпатия, а това предполага и част от младите хора, които днес в Китай нямат работа да бъдат добре мотивирани и вземат активно участие в дейности по обслужване на пенсионерите, а не да стоят онлайн с часове в социалните медии и да си тракат на мобифоните, а в джобовете им да дрънкат по един-два юана. Последното е много актуално и разпространено явление сред китайската генерация на възраст между 16 и 25 години… Реформата в работата с младите е може би по-важна от попълване на китайските пенсионни фондове?!

 

4 декември

Борислав Сретков