Китайската стратегия за издигане на страната до Иновационна и Научна Суперсила Печат
Автор Експерт   
Събота, 02 Декември 2023 08:37

Китайската стратегия за издигане на страната до Иновационна и Научна Суперсила

Борислав Сретков, 02.12.2023

“Науката няма граници, но учените имат родини.” (Си Дзинпин, 2020)

“Националната мощ се основава на силата в областта на науката и технологиите и подканва учените и академиците да дадат пример за любовта си към родината и да служат на хората.” (Си Дзинпин, 2022)

Новата Иновационна система в Китай

Китайските стремежи и планове за превръщането на страната в Технологична Суперсила не са нови. Нито китайската иновационна система е създадена през миналата 2022 година. Но на последния конгрес на ККП, Пекин утвърди големи промени в няколко ключови сфери. Една от тях е въвеждането на нова Иновационна система. Кои са новите моменти в тази стара и нова Иновационна система?

На първо място това е твърдото намерение на Пекин да не се отделя толкова голямо внимание на количествените успехи. А именно, цялата иновационна дейност и свързани с нея ресурси да се оптимизират и се премине от количество в качество.

Второ, всички иновационни ресурси да се насочат в постигането на стратегически цели, особено в постигането на контрол върху Иновационната верига. С крайна цел - постигане на пълна технологична независимост.

Трето, спира се принципа на децентрализация и се приема програма за ре-централизация. До 2022 китайската иновационна система даваше голяма автономия на местните играчи в провинциите - правителства, общини и фирмите - да експериментират в областта на изследванията и развитието. Това бе в услуга на схващането, че пазарите са по-добри при разпределението на ресурси от правителството.

Четвърто, китайското ръководство отчита един особен проблем за Китай, а именно, че при определени нови технологии, страната не може да се освободи от “примката” на технологична зависимост от вън и конкретно от САЩ. Това не е нито нов, нито не обработван проблем. Още през 2019 година премиерът на Китай, Ли Къцян официално заяви: “Коренната причина за проблема с 'примката на зависимост' лежи в слабостта на нашите фундаментални изследвания, които определят дълбочината и вдишването на научната и технологична иновация.” В тази връзка се приема програма за качествено подобряване на фундаменталните изследвания в Китай. Като успоредно с това силно се намаляват финансовите програми за създаване на нови лаборатории и специални зони за развитие. ККП продължава да дефинира целите на научните изследвания в още по-тесни национални условия и рамки.

Пето, Иновационната система придобива в нарастваща степен една йерархична структура, което определено води до по-висока степен на централна координация и контрол.

Шесто, Китай цели да продължи да бъде атрактивен иновационен партньор за европейските компании. Идеята е европейските иновационни “играчи”, каквито има достатъчно на пазара в Китай, да знаят, че има смисъл и интереси те да се ангажират и в новата китайска иновационна екосистема.

И седмо, нещо важно и ново в китайската иновационна екосистема - стимулиране на комерсиализацията на научно-изследователската дейност. Това разбира се,  както много неща в съвременен Китай, е копирано от американците, които де факто спечелиха в голяма степен Студената война точно на този фронт - комерсиализацията на изследванията и откритията във военната сфера и последващо заливане на глобалните пазари с нови, конкурентоспособни стоки, носещи големи печалби, в комбинация с революцията при полупроводниците и компютърната техника.

От друга страна е видно, че китайските партньори в областта на изследванията и развитие (Research&Development) вече са под нарастващ натиск за конкретен принос в реализацията на технологичното самозадоволяване и другите стратегически цели на страната.

Новата иновационна стратегия бе записана в решенията на последния 20 конгрес на ККП със съответни мерки. Голямата цел е постигането на синергии в областта на науката, технологиите и иновацията, като се стартират нови проекти, при съвместни, координирани усилия на университетите и изследователските институти при тяхната интеграция с индустрията, капиталовия ресурс и този от таланти в създаване на по-ефективни иновационни вериги. И основната тенденция е към централно държавно финансиране в една стройна система от лаборатории и изследователски институти и зони за развитие с конкретно фирмено участие.

Новата иновационна програма обхваща 20 топ национални лаборатории, 14 създадени през 1984 и 6 през 2017, обслужващи стратегическите цели на Китай. В тях са заети от по 100 до 1000 души.

Под тях са преструктурирани и подредени 533 Държавни Ключови лаборатории, също създадени 1984 година. Всяка една има научен състав от 10 до 100 експерти. Те са организирани в богата гама теми - информационни науки, физика, биология и други. Приоритетна задача е комерсиализацията. Тези лаборатории не висят във въздуха, а 184 от тях са базирани в структурите на големите китайски концерни, като HUAWEI и ZTE. От 2013 са създадени такива ключови лаборатории и в китайските провинции. 153 лаборатории от тази категория са в системата на Академия на науките на Китай. А през 2015 са създадени и 44 подобни и в системата на министерство на индустрията и информационните технологии.

В екосистемата са включени всички съществуващи Местни Иновационни зони, 23 на брой, създадени през 2009. Както Национални Високотехнологични Индустриални зони за високи технологии. Те са стартирали през 1988 и днес наброяват 173 броя. През 2020 им е поставена приоритетната задача да усвоят и наложат ключови, основни технологии в Китай. В един партиен доклад от 2022 тези индустриални зони се определят като: “‘Ледоразбивачи’, които имат историческа мисия до 2025 година … и са елитни войски на предния фронт”. Резултатът на всяка една такава зона през 2019 година е средно по 10 милиарда долара.

Под “чадъра” на Националната Фондация за Изследвания и Развитие (NSFC) през 2023 се работи по  над 20 хиляди проекта за иновация. Всеки един има средно годишен бюджет от 90 000 евро и времетраене от по 4 години.

През 1991 в Китай са създадени 191 Национални Инженерингови Центъра за Изследвания (NERC). Пример за такъв център е този за Електронен дизайн в автоматизацията. Отделно през 1992 са стартирани 374 Национални центъра за технически изследвания. През 2000-2003 към Министерство на образованието се създават 350 центъра за инженерингови изследвания.

През 2019 правителството е създало 17 нови Зони за нова генерация на иновация с Изкуствен Интелект и развиване на пилотни зони. В същата 2019, средният продукт на всяка една е имал стойността на около 700 милиона долара.

В държавните ключови лаборатории една от основните задачи е постигане на комерсиализация на изследователския резултат.

Държавата е приела 16 Мега-Програми за наука и иновация с период на реализация 2017-2035. За тях са отпуснати 50 милиарда юана (около 7 милиарда $). Една от тези програми е за развиване на следващата генерация Изкуствен Интелект.

В периода 2016-2021 по Националните Ключови проекти за изследване и развитие са работили по 900  иновационни програми годишно, разделени в 96 главни категории. Периодът на една програма е от 3 до 5 години. Финансирането на всяка една е около 3 милиона $. Те обхващат широк спектър от научни изследвания, включително авангардни като “квантов контрол и информатика”, “стволови клетки”, “чисто и ефективно използване на въглищата и нови технологии за икономия на енергия”.

Трите огромни клъстера край Пекин, Гуангжоу и Шанхай също са включени в структурата на новата Иновационна Екосистема, с основна задача да обединят своите иновационни ресурси.

Това кратко описание само при прочит уморява окото и въображението, но дава повод да се размислим, защо Пекин решава да обедини всички единици и програми в една екосистема, търсеща интегрирани финансови и умствени усилия по пътя на синергията.

От гореизложеното разбираме, че цялата тази екосистема има богат букет от различни програми и една част от тях са просто вградени в големите китайски компании. Някои от тях са държавни, други предимно частни акционерни дружества. Но ако разгледаме пасажите от речта на Си Дзинпин на последния 20 конгрес на ККП, в които той говори за пет нерешени проблема в структурната реформа на китайската икономика, на първите три места той поставя неравенството, доразвиването и подкрепата на малките и средните предприятия и пенсионната реформа. В темата на този текст директно попада вторият от горните три проблема - малките и средни предприятия в Китай. Много важно е синолозите на Запад да разберат, че целият план за ускоряване на иновацията в Китай минава под слогана за острата технологична конкуренция със САЩ, но една непосредствена цел на новата Иновационна Екосистема са подкрепата и развитието на малките и средните предприятия в страната. Да се изградят повече “Фирми Гиганти” и те да бъдат предимно с технологичен фокус.

Защо е така? Макар и с персонал по местния критерий до 300 души, те са 18 милиона и представляват 99% от всички фирми в Китай. Излишно е да споменаваме, че те са частни и тук терминът социализъм не пасва. Тези фирми са изключително важни за икономическия растеж в Китай. Малките и средни фирми създават над 62% от БВП на страната. Те доставят на държавата 50% от данъчния доход и създават и подържат 79% от работните места в Китай, плащайки заплати на 233 милиона китайци. Китайските микро, малки и средни фирми притежават активи, пресметнати в долари от 57,5 трилиона. Общите им годишни продажби възлизат през 2021 на 26,9 трилиона $ или 68,2% от съвкупните продажби в Китай. Няма такава икономика в света. Пекин гледа на тази огромна група от малки и средни фирми като на основни “играчи” в реализиране на националната политика в самозадоволяването и като продуктивни хай-тек играчи, те да фокусират своите усилия в затварянето на “празни” и изоставени технологични пространства. От юли 2022 има решение на китайското правителство за подобряване финансирането към тази група фирми. През 2021 специално за тях бе създадена нова система за финансиране чрез облекчена емисия на акции и излизането им на трите борси в Китай. Основната фондова борса в Шенчен, първата в Китай, се обедини 2021 с филиала и, работещ с малки средни предприятия. До 2022 на трите борси в Китай са листвани 1200 малки и средни фирми. Така през 2021 година на китайския фондов пазар, който показва в края на годината една обща капитализация от 80 трилиона юана (1$=6,7 юан тогава), 28 трилиона юана, или близо една трета от нея е оценен на фондовия пазар капитал (капитализация) само на тези 12000 малки и средни предприятия. Или малките “Фирми Гиганти” създават и съществен финансов капитал. Това са огромни икономически мащаби и един финансов показател, надхвърлящ стойностно брутния продукт на всички държави, без САЩ!

Но как функционира на практика, по смисъла на последния абзац, иновационната екосистема в Китай? Първата стъпка е компетентен комитет от експерти на високо ниво да разреши финансова “инжекция” за изследвания. Това изследване се осъществява в една от гореспоменатите държавни лаборатории, които в голямата си част са и специализирани. Дадена малка или средна фирма усвоява резултата от лабораторията и предлага на тази база конкретен проект. “Шапката” на лабораторията, министерство или фондация или Академия на науките, казва на фирмата: “Но това е един прекрасен проект и ние ще ви предложим на добър инвеститор”. Инвеститорът може да дойде от различни посоки, но предварително на фирмата се отпуска финансов ресурс за да започне производство в големи серии. И по тази схема се създават “Малки Гиганти” в Китай, комерсиализират се разходите и резултатите от изследователската и научната дейност и се правят технологични пробиви. А в същност това не е и новост, защото много от идеите и революционните разработки за иновация и технологични пробиви в големите ИТ гиганти в Китай като Baidu, Tencent, Alibaba са се “родили” през този век в техни поддоставчици-малки фирми от провинцията! Защото големите идеи по неписан закон, често се раждат в една конкретна глава. И не случайно в китайската иновационна верига, наравно с финансовия ресурс се поставя и индивидуалния талант. Това съвсем накратко по “топлата” връзка между частния, но работещ и творящ сектор в Китай и държавния мениджмънт в планиране, финансиране и управление на иновацията в новите условия след последния конгрес на ККП.

Но тъй като голямата иновационна и технологична битка се води с особено изостряне от 2018 година и е в основата на тази нова китайска програма за иновация, остава да видим каква е реакцията на традиционните европейски концерни, които са се наместили през този век в Китай и първоначално до 2012 правеха такива гарантирани стабилни печалби, че много често се появяваха изказвания на германски менажери, които открито и наивно твърдяха, че пазарът в Китай е невероятен и на него не е нужно да правиш и разходи за реклама?! Да ама не.

От 2018 и особено от 2022 нещата в Китай рязко се променят. А много европейски концерни имат там центрове за изследвания и развитие, просто защото китайският пазар е много голям, с високо търсене на западни продукти все още, но китайците демонстрират едно ускорено темпо на комерсиализиране на изследователската работа, което води до по-големи печалби. А геополитиката силно влоши бизнес климата в Китай и това рязко повлия на вземането на решения за инвестиции в Китай и конкретно такива в дейност като Research&Development. Това не е основен проблем за американските концерни, които са създателите на Световната Иновационна Машина през последните 60-70 години. Но за да разберем дилемата днес пред доста европейски концерни, нека отбележим три различни изказвания на трима топ менажери от три такива концерна в различни сфери:

“Дали ние ще помагаме на нашите конкуренти ако навлезем с нашата технология в Китай или ние ще помогнем на себе си? Това е великият въпрос за чуждите компании, които поглеждат към Китай.”

А има и друга гледна точка: “Вие може да стоите в своя бункер в Европа и изчаквате китайските Ви конкуренти да печелят от тяхната локална иновационна система и да почукат на Вашата врата, или да постъпите като нашата компания и водите битката в Китай и се конкурирате там.”

И трето показателно мнение: “Вие може да вложите Вашата технология в Китай и се опитате да се конкурирате с местни сродни фирми, които имат зад себе си държавната политика и които биха могли да вземат и ползват Вашите технологии, или Вие бихте могли да се фокусирате върху изграждането на пазарен дял на други пазари и изместите там китайските конкуренти, преди те да дойдат там - ние избрахме втората опция.”

В този контекст има разминаване между Европа и САЩ по отношение на конфронтационната американска политика спрямо Китай. Ключови европейски играчи са обезпокоени от постепенното оформяне на конфронтационен блок срещу Китай. Разбирай не абстрактен Китай, а китайския пазар и включително иновационната, атрактивна мощ и потенциал на китайската Иновационна екосистема. Забелязват се постоянни европейски маневри да се лавира в търсене на изграждане на “мост” с иновационен и платежоспособен купувач Китай. Оценките на рисковете и ползите от разширяване на връзките с Китай са различни, но по всичко личи, че крайният резултат от един такъв “мост” би зависил на първо място от китайската държава и новата и Иновационна Екосистема, което би могло да се провери примерно през 2028, една година след поредния конгрес на ККП? Китай е тръгнал на голяма технологична битка, най-добре разбират това в САЩ, а Европа по дефиниция е попаднала в един “сандвич” да търси "чадър” за сигурност и в парично-финансова система единствено у САЩ или постепенно да бъде раздробена и овладяна чрез китайски нови технологии на много полета и ако в един августовски ден на 2040 година например, осъмне и под властта на китайския крипто юан, всички усилено да започнат да учат и китайски език. Борбата никак няма да е лека за Европа, нито и за Русия или Турция, които видимо подценяват глобалната мощ, която би развърнал един наложил се като Иновационна и Научна Суперсила, Китай.

 

2 декември 2023

 

Борислав Сретков