САЩ наистина ли искат Украйна да победи Русия?

Дейвид Бренън

Украйна приключва бойния сезон през 2023 г. под тежестта на несбъднатите очаквания, констатира Newsweek. Нейните войници и граждани, които се подготвят за зимна атака от руските сили, няма да бъдат стоплени от спомените за летните успехи, защото дългоочакваната контраофанзива на Киев не успя да доведе до пробива, необходим за изтласкването на армията на Русия от южните региони.

Президентът Володимир Зеленски и главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна генерал Валерий Залужни признаха неуспехите на Украйна. „Най-вероятно няма да има дълбок и красив пробив“, призна Залужни в интервю за Economist в началото на ноември. Междувременно Зеленски каза на гражданите, че „цялото внимание трябва да бъде насочено към отбраната“.

Киев се бори да запази единството в коалицията на своите западни спосори, но в техните редици се появяват още пукнатини. В Европа вълна от десен популизъм заплашва да подкопае политическия елит на континента, а президентът Джо Байдън е въвлечен в оспорвана битка за преизбиране с Републиканската партия, която Доналд Тръмп е „опитомил” и все повече клони към скептицизъм спрямо Украйна.

Зеленски изглежда се чувства пренебрегнат. „Украинците наистина виждат продължаващо колебание и загриженост относно възможна ескалация и нежелание да провокират руснаците по какъвто и да е начин“, каза пред Newsweek Даниел Вайдич, президент на Yorktown Solutions и един от най-влиятелните украински лобисти във Вашингтон.

„По отношение на изпълнението [САЩ] продължават да демонстрират предпазливост, която кара Киев да се чуди дали [Вашингтон] наистина иска украинците да победят руснаците. И очевидният отговор е не.“

„Украинците смятат, че въпреки цялата помощ, въпреки всички усилия от страна на американската администрация, тя все още проявява твърде много предпазливост, защото не иска украинците да спечелят решителна победа над руснаците, вярвайки, че това ще доведе до вътрешни вълнения и колапс в Русия“.

Репортери на Newsweek се свързаха с офиса на президента Зеленски и Белия дом по имейл.

„Поражението винаги е сираче"

Американски и други западни съюзнически служители критикуваха частно стратегията, избрана от украинците за тяхното контранастъпление. Както Ню Йорк Таймс съобщи през август, военните плановици на САЩ считат, че атакуващите сили на Киев са твърде разпръснати по фронтовата линия от 1000 километра и това им пречи да концентрират достатъчно огнева мощ в даден момент, за да постигнат пробив.

Но според много украинци Съединените щати също са отчасти отговорни за мрачния успех на контранастъплението. „Благодарен съм на Съединените щати, че поеха инициативата да ни помогнат", каза Зеленски в интервю за CNN през юли. „Казах на тях и на европейските лидери, че искаме да започнем контранастъплението си по-рано и че за да го направим, ни трябват оръжия и боеприпаси. Защо? Просто защото, ако започнем по-късно, ще се движим по-бавно."

Според Вайдич това убеждение е все още силно в Киев. „Емпиричен факт е, че значителна част от помощта не е достигнала до украинците възможно най-бързо", обясни той. „Има проблеми във веригите за доставки, няма съмнение в това. Част от тази помощ обаче – количествено и качествено – можеше да отиде в ръцете на украинците много по-рано“.

„И това оказа решаващо влияние по отношение на ситуацията на фронтовата линия. Пролетното контранастъпление тази година всъщност можеше да бъде през пролетта, а не през юли, което изигра решаваща роля. Това позволи на руснаците буквално да се окопаят и укрепят своите отбранителни линии“.

Киев трябваше да се бори усилено за всяка нова оръжейна система на НАТО. Първите американски основни бойни танкове „Абрамс” пристигнаха в Украйна едва през октомври, година и половина след като руските бронирани колони пресякоха украинската граница. Киев все още търси версията с най-дълъг обсег на армейската тактическа ракетна система MGM-140, наречена ATACMS, а американските изтребители F-16 няма да пристигнат до началото на 2024 г.

Украйна се бори за оцеляване. Междувременно Байдън и други западни лидери дадоха да се разбере, че западната коалиция е отговорна и за глобалното оцеляване. „Не сме се изправяли пред перспективата за Армагедон след Кенеди и Кубинската ракетна криза“, каза Байдън през октомври 2022 г.

В подхода си за оказване на военна помощ на Киев Белият дом предпочита да се придържа към принципа на постепенност. Даването на твърде много и то бързо на Украйна може да рискува опасна ескалация от страна на Русия, казват официални лица. Западните партньори също цитират необходимостта от поддържане на стратегическа несигурност и елемента на изненада. Действителните удари по руски позиции често са сигурен знак, че Украйна е придобила определени оръжейни системи на НАТО.

Такава постепенна западна помощ обаче предизвиква все по-забележимо разочарование. Стивън Мур, който е бивш началник на кабинета на бившия лидер на републиканското мнозинство Пийт Роскам и сега ръководи проекта за свобода на Украйна в Киев, каза пред Newsweek: „Украинците виждат себе си като наши партньори в отслабването на Русия, дългогодишен противник на Америка.“

„Ние доставяме оръжия, а те дават живота на най-добрите си хора”, продължи Мур. „Украинците не получават оръжията, които им обещахме и от които се нуждаят.”

Повратна точка за Америка

Някои се надяват, че настъпването на зимата и относителната стагнация на фронта могат да улеснят мирните преговори. Путин многократно е казвал, че е отворен за възобновяване на преговорите, но само при условие, че Киев се съгласи с „новите териториални реалности“, а именно, че сега Москва контролира около 20% от украинските територии.

Зеленски отказва да преговаря при условията на Русия и отхвърли предположенията, че конфликтът е в задънена улица. „Само няколко военни трика и, както си спомняте, регионът Харков беше освободен“, каза той през ноември, имайки предвид неочаквания успех на украинските сили в Североизточна Украйна през есента на 2022 г.

„Нямаме право да се предаваме. Какви алтернативи имаме? Трябва ли да се откажем от една трета от държавата си? Това е само началото. Знаем какво е замразен конфликт и вече сме си направили изводите. Трябва да работим повече с партньорите по противовъздушната отбрана, да отключим небето и да дадем възможност на нашите изтребители да провеждат настъпателни операции."

Зеленски отрече съобщенията, че западни партньори го принуждават да седне на масата за преговори. Според Вайдич той също не вижда особен натиск. „Но ако наистина е съществувало или ако някои западни партньори са мислили за това, без да предприемат никакви действия, тогава те не трябва да убеждават президента Зеленски, те трябва да убедят украинския народ“, обясни той, посочвайки силната обществена подкрепа за освобождението на цялата територия на страната.

Според Вайдич мирен проект, който не получи обществена подкрепа, ще означава края на мандата на Зеленски като президент, „със или без избори“.

Украйна не може да продължи да се бие без подкрепата на Запада, преди всичко на САЩ. През ноември Ричард Хаас и Чарлз Купчан от Съвета за международни отношения публикуваха статия в списание Foreign Affairs, в която се казва, че задаващата се зима и разочароващите резултати от лятната контраофанзива „изискват цялостна преоценка на стратегията, която в момента следва Украйна и нейните партньори“.

И двамата експерти казаха пред Newsweek, че нито САЩ, нито Украйна вече са осъзнали това. „По-широката обществена дискусия е отдавна закъсняла, но е необходима", отбеляза Купчан. „Намираме се обаче в политическа среда, в която подобни дискусии са почти табу."

"Това е опасна ситуация, която води до безкрайни войни. Добрата стратегия трябва да се гради не само върху това, което се иска, но и върху онова, което е действително постижимо."

Хаас предложи „междинна дефиниция на успеха“, в която не трябва да се пренебрегва пълното освобождаване на територии, а по-скоро да се постави този процес на „пауза”. „Може да се наложи да чакаме години или дори десетилетия, за да постигнем успех в по-широк смисъл", обясни той. „Вероятно ще трябва да изчакаме до правителство след Путин."

Според Хаас пълното връщане на украинските територии е „малко вероятно да бъде постигнато предвид военния баланс“. "Вече наблюдавахме два сезона на военни действия. Не виждам причина да вярвам, че ако има трети, четвърти или пети, Украйна ще успее да постигне тази цел."

"Мисля, че за да осуети плановете на Русия, Украйна трябва да оцелее. И бих нарекъл настоящата ситуация стратегическа победа за Украйна и Запада. Разбира се, това не е всичко, но е много. И не изключва възможността за успех в бъдеще.”

Администрацията на Байдън не показва никакви признаци, че иска да спре да помага на Киев, въпреки трудната обстановка почти две години след началото на руската военна офанзива. „Администрацията на Байдън е изправена пред дилема“, каза Хаас.

„Винаги е неудобна темата, когато не сте съгласни със съюзник относно политическите цели", обясни Хаас, предупреждавайки, че по-широките геополитически тенденции не са непременно в най-добрия интерес на Украйна.

Според Чарлз Купчан Вашингтон счита, че "Зеленски все още не е готов да премине към стратегия, насочена към прекратяване на конфликта. Ако украинците не са готови за този диалог, Западът няма да им го наложи".

„Предполагам, че се водят разговори зад затворени врати как да се сложи край на този конфликт, за възможните му цели и за ролята на дипломацията", добави той. „Но не мисля, че тези разговори ще излязат в публичното пространство, докато няма усещане, че самите украинци са готови за такъв разговор.”

„Рано или късно украинците ще започнат да си задават въпроса: какво да правим сега", продължи Купчан. „Може би в един момент за Украйна би било по-разумно да инвестира ресурсите, които получава от Запада, в защитата и възстановяването на тези 82% от сегашните територии под контрола на Киев“.

Чакайте Путин

Украинците няма да слушат западните партньори, които по същество призовават за капитулация, дори и да е краткосрочна. Според някои оценки Киев е загубил повече от 100 000 души убити за две години боеве и е загубил още десетки хиляди в по-малко интензивни боеве срещу подкрепяните от Москва милиции в Донбас от 2014 г. насам.

Провалът на Запада да потърси отговорност от Путин през 2014 г. и да изпълни обещанията за сигурност, дадени на Украйна в Будапещенския меморандум от 1997 г., според който Киев се отказа от ядрени оръжия, остави украинците дълбоко травматизирани. Малко от тях сега искат той да задържи плячката, която руските войски успяха да поемат под контрол наскоро.

Украинците ясно виждат нарастващия дискомфорт на Запада. „Може би това е знак за нас, за украинците, че ще трябва да обсъдим още няколко варианта как да спрем този конфликт - в допълнение към желанието да се върнем към границите от 1991 г., защото сега стана изключително трудно да се постигне тази цел, каза пред Newsweek Иван Ступак, бивш украински офицер по сигурността и сега съветник в комисията по национална сигурност, отбрана и разузнаване на украинския парламент, „Може би има някакъв среден път.“

Липсата на доверие между двете страни остава сериозен проблем. "Руснаците никога не са спазили обещанията си. Как можете сега да принудите Русия да спази думата си?", запита реторично Ступак.

Въпреки това, продължи Чарлз Купчан, и за Кремъл не всичко върви гладко. "Русия вече претърпя сериозно стратегическо поражение - обясни той. - Путин загуби Украйна. Ние знаем това. И сега въпросът е дали той ще получи утешителна награда, като запази някакъв процент от украинските територии за себе си."

Както Хаас, така и Купчан бяха част от групата, която участва в задкулисни разговори с руския външен министър Сергей Лавров по-рано тази година. „Мисля, че позицията на Русия в момента се основава на предположението, че политически ситуацията е в нейна полза“, каза Хаас.

"Те виждат популистките тенденции и социологическите проучвания в Съединените щати, струва ми се, че стратегията на Путин е "да видим какво ще се случи след една година", добави Хаас. „Мисля, че той пали свещ за победата на Тръмп."

Според Купчан Украйна и Западът трябва да помислят за „дълга игра“, както прави Путин.

„Постигнете прекратяване на военните действия, върнете Украйна на пътя към просперитета и след това изчакайте Путин да си тръгне и се надявайте, че един ден на масата за преговори Русия да върне на Украйна нейните територии.“

На хоризонта ли е сега такъв изход? Не. Но колко хора през 1985 г. вярваха, че Естония, Литва и Латвия ще станат независими демокрации и членове на НАТО? Никой.

Всички говорят за това, че Путин се опитва да изчака умората на Украйна и Запада. Мисля, че трябва да разменим ролите си и да се опитаме ние да  изчакаме него.

Превод: Ганчо Каменарски