Апел в Ню Йорк: „Съветът за сигурност трябва да сложи край на войните“

Джефри Д. Сакс , 28 ноември 2023 г.

По време на война ООН може да укрепи мира. За да направят това, те ще трябва да се справят с причините. Как може да изглежда една инициатива за мир. Лекция пред Съвета за сигурност на ООН

Сакс е американски икономист, професор в Колумбийския университет в Ню Йорк и директор на Центъра за устойчиво развитие там. Той също така ръководи мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие (на немски: UN Network for Sustainable Development). Той е бил съветник на трима генерални секретари на ООН и в момента служи като защитник на 17-те цели за устойчиво развитие на ООН под ръководството на генералния секретар Антониу Гутериш.

Днешната среща идва във време, когато се водят няколко големи войни. В речта си ще се спра на четири от тях: войната в Украйна, започнала през 2014 г. със свалянето на украинския президент Виктор Янукович, войната между Израел и Палестина, която пламва отново и отново от 1967 г. насам, и войната в Сирия , която започна през 2011 г., и войните за Сахел, които започнаха в Мали през 2012 г. и сега се разпространиха в целия Сахел. Тези войни изглеждат неразрешими, но не са. Дори бих казал, че и четирите войни могат да бъдат прекратени бързо чрез споразумение в Съвета за сигурност на ООН. Една от причините за това е, че големите войни трябва да се подкрепят отвън както с пари, така и с оръжие. Съветът за сигурност на ООН може да се съгласи да сложи край на тези ужасни войни, като задържи пари и оръжия от външни източници. Това ще изисква споразумение между големите сили. Другата причина тези войни да приключат бързо е, че са причинени от икономически и политически фактори, които могат да бъдат решени чрез дипломация, а не чрез война. Като се занимава с основните политически и икономически фактори, Съветът за сигурност може да създаде условия за мир и устойчиво развитие. Позволете ми да обсъдя накратко всяка от четирите войни.

Войната в Украйна

Войната в Украйна има две основни политически причини. Първият е опитът на НАТО да се разшири в Украйна, въпреки навременните и многократни възражения на Русия. Русия разглежда присъствието на НАТО в Украйна като сериозна заплаха за своята сигурност. Втората политическа причина е етническото разделение на Украйна на Източна и Западна, което се основава отчасти на езикова и отчасти на религиозна основа. След насилственото сваляне на президента Янукович през 2014 г. етническите руски региони се отделиха от правителството след преврата и поискаха защита и автономия. Споразумението Минск II, което Съветът за сигурност прие без съпротива в своята Резолюция 2202, призова регионалната автономия да бъде заложена в украинската конституция. Споразумението обаче така и не беше приложено от Украйна, въпреки че беше подкрепено от Съвета за сигурност на ООН. Икономическата причина за войната е, че украинската икономика е ориентирана както на запад към Европейския съюз, така и на изток към Русия, Централна и Източна Азия. Когато ЕС се опита да договори споразумение за свободна търговия с Украйна, Русия изрази опасения, че собствената й търговия и инвестиции в Украйна ще бъдат подкопани, освен ако няма тристранно споразумение между ЕС, Русия и Украйна, което да гарантира, че украинско-руската търговия и инвестиции ще да се поддържа заедно с търговията между ЕС и Украйна. Това е добре позната процедура в търговските преговори. За съжаление, ЕС явно не желаеше да преговаря за подобно тристранно споразумение с Русия и конкурентната ориентация на украинската икономика Изток-Запад никога не беше разрешена.

Съветът може бързо да прекрати войната в Украйна, като се заеме с основните политически и икономически причини. На политическо ниво P5 (петте постоянни членове на Съвета за сигурност) трябва да се съгласят да предоставят на Украйна гаранция за сигурност, като същевременно се съгласят, че НАТО няма да се разширява към Украйна, за да отговори на опасенията на Русия относно разширяването на НАТО. Съветът трябва също така да се опита да намери трайно решение на етническото разделение в Украйна. От икономическа гледна точка има две съображения, едно политическо и едно финансово. Политически, Украйна има силен икономически интерес да се присъедини към Европейския съюз, като същевременно поддържа отворени търговски и финансови отношения с Русия и останалата част от Евразия. Търговската политика на Украйна трябва да бъде приобщаваща и да полага всички усилия, за да гарантира, че Украйна може да действа като жизнен икономически мост между източната и западната част на Евразия. От страна на финансирането Украйна се нуждае от средства за реконструкция и нови проекти за физическа инфраструктура, като високоскоростни влакове, възобновяема енергия, 5G и модернизация на пристанищата. Както ще обясня по-долу, препоръчвам на Съвета за сигурност да създаде нов Фонд за мир и развитие, за да мобилизира ресурсите, които ще помогнат на Украйна и други военни зони да сложат край на войната и да преминат към дългосрочно, устойчиво възстановяване и развитие, което да премине.

Война в Израел и Палестина

Нека помислим и за войната в Израел и Палестина. И тук войната може да бъде прекратена бързо, ако Съветът изпълни многобройните резолюции на Съвета за сигурност на ООН от последните десетилетия, призоваващи за връщане към границите от 1967 г., спиране на израелската заселническа дейност в окупираните територии и решение за две държави , както в резолюции 242, 338, 1397, 1515 и 2334. Ясно е, че Израел и Палестина не са в състояние да постигнат споразумения, които са в съответствие с тези резолюции на Съвета за сигурност на ООН, тъй като твърдолинейните и от двете страни продължават да предизвикват умерените сили, търсещи мир въз основа на решението за две държави. Ето защо според мен е крайно време Съветът за сигурност на ООН да наложи решенията си и да вземе решение за справедливо и трайно решение в интерес на Израел и Палестина, вместо да позволява на хардлайнерите от двете страни да пренебрегнат мандата на Съвета и по този начин да застрашат света мир. Препоръчвам на Съвета в рамките на няколко дни или седмици да признае държавата Палестина и да приеме Палестина като пълноправен член на Обединените нации, с Източен Йерусалим като нейна столица и суверенен контрол над светите места на исляма.

Съветът трябва да създаде мироопазващи сили със силно участие на съседни арабски държави, които да гарантират сигурността в Палестина. Подобен резултат отразява огромната воля на международната общност и очевидния интерес както на Израел, така и на Палестина, въпреки шумните възражения на твърдите противници от двете страни на границата. Политическата стратегия трябва да бъде придружена от икономическа стратегия. Най-важното е: новата суверенна държава Палестина трябва да бъде икономически жизнеспособна. Ще дам няколко примера как може да се постигне това. Преди всичко Израел и Палестина трябва да станат част от интегриран план за устойчиво развитие на Източното Средиземноморие и Близкия изток, който подкрепя устойчивостта на климата и прехода на региона към зелена енергия.

Война в Сирия

Съветът може също да сложи край на войната в Сирия. Войната в Сирия избухна през 2011 г., когато няколко регионални сили и Съединените щати обединиха сили, за да свалят правителството на сирийския президент Башар ал-Асад. Този дълбоко заблуден опит за смяна на режима се провали, но предизвика продължителна война, която доведе до огромни кръвопролития и разрушения, включително на богатото древно културно наследство на Сирия. Съветът трябва да изясни, че всички държави от P5 и съседите на Сирия са съгласни, че всички опити за смяна на режима вече са окончателно приключили и че Съветът за сигурност на ООН възнамерява да работи в тясно сътрудничество със сирийското правителство за възстановяване и развитие. От икономическа гледна точка най-добрата надежда за Сирия е да се интегрира тясно с региона на Източното Средиземноморие и Близкия изток, особено чрез изграждане на физическа инфраструктура, свързваща Сирия с Турция, Близкия изток и средиземноморските страни.

Войната в Сахел

Войната в Сахел има подобни корени. Точно както регионалните сили се опитаха да свалят режима на Башар ал-Асад през 2011 г., силите на НАТО се опитаха да свалят режима на Муамар ал-Кадафи. По този начин те грубо надхвърлиха мандата на Резолюция 1973 на Съвета за сигурност на ООН, която позволяваше защитата на либийското цивилно население, но не позволяваше смяна на режима под ръководството на НАТО. Насилственото сваляне на либийското правителство бързо се разпространи в бедните страни от Сахел. Бедността сама по себе си направи тези страни от Сахел много уязвими за притока на оръжия и милиции. Резултатът беше продължаващо насилие и многобройни държавни преврати, които сериозно подкопаха шансовете за икономическо възстановяване. Страните от региона Сахел формират естествена мрежа за регионални икономически инвестиции в инфраструктура. Целият регион спешно се нуждае от инвестиции в електрификация, цифров достъп, водоснабдяване и канализация, автомобилен и железопътен транспорт и социални услуги, особено образование и здравеопазване. Сахел е един от най-бедните региони в света, ако не и най-бедният, и местните власти са напълно неспособни да финансират необходимите инвестиции. Отново, може би повече от всеки друг регион, Сахел разчита на външно финансиране, за да направи прехода от война към мир и от крайна бедност към устойчиво развитие.

Решение 1: Съветът за сигурност слага край на тези войни

Всички членове на P5, всъщност целият свят, страдат от негативните последици от продължаването на тези войни. Всички държави плащат висока цена под формата на финансови тежести, икономическа нестабилност, заплаха от тероризъм и заплаха от нови войни. Съветът за сигурност е в състояние да предприеме решителни действия за прекратяване на тези войни, тъй като е ясно, че всички членове на Съвета за сигурност, особено всички държави от P5, имат интерес да прекратят тези продължителни войни, преди те да ескалират твърде много в още по-опасни конфликти . Съветът за сигурност е надарен с обширни правомощия от Устава на ООН, ако неговите членове решат да направят това. Той може да разположи миротворци и, ако е необходимо, армии. Тя може да налага икономически санкции на държави, които не спазват резолюциите на Съвета за сигурност. Може да даде гаранции за сигурност на държавите. Той може да се обърне към Международния наказателен съд за предотвратяване на военни престъпления. Накратко: Съветът за сигурност е напълно в състояние да наложи своите резолюции, ако реши да го направи. В името на световния мир Съветът трябва да реши сега да сложи край на тези войни.

Решение 2: Създайте нов фонд за мир и развитие

Съветът за сигурност на ООН може също така да укрепи инструментите си, като се застъпи за икономическо мироопазване, мироопазващи сили, санкции и т.н., в допълнение към обичайните решения за границите. Няколко пъти споменах идеята за създаване на нов фонд за мир и развитие, който Съветът за сигурност на ООН би могъл да използва, за да създаде положителен импулс за устойчиво развитие. Този фонд за мир и развитие може да работи с други инвеститори като Световната банка, МВФ, Банката за регионално развитие, банки за регионално развитие като NDB и други, за да допринесат съвместно за консолидирането и укрепването на мирните споразумения.

Три насоки за фонда

Препоръчвам три насоки за такъв фонд.

Първо, трябва да се финансира от големите сили, като отделят част от военните си разходи за изграждане на глобален мир. САЩ, например, в момента харчат около 1 трилион долара годишно за военните, докато Китай, Русия, Индия и Саудитска Арабия са следващите най-големи харчещи, като заедно представляват около половината от военните разходи на САЩ. Да предположим, че тези страни са намалили военните си разходи само с 10 процента и са пренасочили спестяванията към фондове за мир и развитие. Само това ще освободи около 160 милиарда долара годишно.

Второ, фондът ще постави акцент върху регионалната интеграция. Това е от изключителна важност както за поддържането на мира, така и за успешното развитие. Украйна ще бъде подкрепена в интеграцията между Запада и Изтока. Израел, Палестина и Сирия ще бъдат подкрепени да се интегрират в мрежа от Източното Средиземноморие и Близкия изток. Страните от Сахел ще бъдат подкрепени от инфраструктурна мрежа, за да преодолеят своята изолация и липса на услуги.

Трето, Фондът за мир и развитие ще взаимодейства с други финансови потоци, като китайската инициатива „Един пояс, един път“, Глобалният портал на Европейския съюз, Глобалното партньорство за инфраструктура и инвестиции на Г-7 и увеличеното кредитиране от институциите Бретън Уудс и регионалните банки за развитие, като изисква генералният секретар в своите предложения за SDG (цели за устойчиво развитие). Интересно: Фондът за мир и развитие може да бъде средство за по-големи инвестиционни партньорства между Китай, ЕС, САЩ и Г-7. Това също би било принос за мира, не само за прекратяване на днешните войни, но и за по-голямо сътрудничество между големите световни сили. Вслушайте се в библейския призив Пред очите ни стои стената на Исая с визионерските думи: „Ще изковат мечовете си на палешници и копията си на сърпове. Никой народ няма да вдигне меч срещу друг и няма да се научи вече да воюва.“ Време е да говорим, като сложим край на тези безсмислени и разрушителни войни, намалим военните разходи и пренасочим спестяванията към нови инвестиции в образованието, здравеопазването, възобновяемата енергия и социалната защита. Като американец аз се гордея, че нашият велик президент Франклин Делано Рузвелт беше визионер, който вдъхнови и подкрепи основаването на Организацията на обединените нации, тази велика институция. Твърдо вярвам в способността на Обединените нации и този Съвет за сигурност да поддържат мира и да насърчават устойчивото развитие. Ако всичките 193 държави-членки на Обединените нации – които ще се увеличат до 194 с присъединяването на Палестина – спазват Хартата на ООН, ще навлезем в нова глобална ера.