Войни и мир: ще дойде ли времето на дипломацията?

На 20 ноември 2023 г. в София  се проведе конференцията „Войни и мир: ще дойде ли времето на дипломацията?“, организирана от Института за икономика и международни отношения и фондация „Фридрих Еберт“.

Тя е една от поредицата ежегодни конференции по важни теми на международната политика и сигурността, отличаващи се с участието на уважавани и утвърдени докладчици, доказани експерти в своята област, дипломати, професори, политици, общественици, членове на Българското дипломатическо дружество.  Темата тази година очевидно предизвика огромен интерес, защото имаше и правостоящи депутати.

Конференцията бе открита от директора на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков и директора на представителството на фондация «Фридрих Еберт» Жак Папаро. Въвеждащо изказване направи президентът на Република България Румен Радев. Изнесени бяха четири доклада: от Ивайло Калфин, директор на Европейската фондация за подобравяне условията за живот и труд, Валентин Радомриски от ИИМО, професор Здравко Попов от Института за публична политика и доц. Мария Бакалова, декан на факултета «Международна икономика и политика « в УНСС.

Откривайки конференцията директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков посочи, че  « Една година преговори са по-добре от един ден война» Не може да бъде спечелена една война, която не може да бъде загубена. Тя не може да бъде загубена, защото и двете страни (Украйна и Русия бел. ред.) разполагат с мощен военен и технологичен ресурс, обясни Кючуков.

20 месеца след началото на войната в Украйна и 75 години след началото на конфликта в Близкия изток ние не сме по-близко до мира. Което означава, че или не сме се опитали, или сме се провалили. И в двата случая се налага да преосмислим подхода, коментира Кючуков.

Според него дипломацията е инструмент на политиката, а от политическия компас изчезна посоката мир и той сочи война и още война. Горчивата ирония е, че не разчитаме на здравия разум, а на страха от глобален конфликт, който да ни доведе до търсене политически решения. Според него обаче дори страхът започва да става дефицитен.

България не е и не може да бъде неутрална, защото е наличие военна интервенция, защото е част от НАТО и ЕС в геополитическия конфликт. Ние не сме част от войната, но сме част от конфликта. Всичко това касае националната сигурност и интереси, каза още Любомир Кючуков.

Във въвеждащото си изказване президентът Румен Радев отбеляза: Нашата голяма цел е незабавното възстановяване на мира и в Европа, и в Близкия изток и гарантирането на нашата сигурност, но постигането на тези цели изисква най-сетне да имаме един обективен и безпристрастен поглед.

Президентът открои като тревожен факта, че след повече от седем десетилетия на устойчив мир в Европа, отново се води война на континента, която не е предотвратена със средствата на дипломацията. „Истинската сила и ефект на дипломацията е когато тя идва преди бомбите и ги предотвратява, а не след опустошенията и жертвите“, подчерта държавният глава. По думите на президента силата на правото все повече отстъпва пред правото на силата, а политиката за мир отстъпва място на войната като средство за решаване на конфликти. „Агресията на Русия срещу Украйна отприщи разпада на глобалната система за сигурност, изграждана с десетилетия“, посочи още той и открои надигащите се в резултат на това национални интереси, които се опират именно на силата и на въоръжените конфликти като средство за постигане на своите цели при отсъстващата предпазна роля на блокиращите механизми, заложени в разпадащата се система за сигурност.

В изказването си държавният глава открои значението на грешните стратегически преценки и от двете страни на конфликта между Русия и Украйна. „Мъглявото и неадекватно формулиране на политическите цели като денацификация и демилитаризация не успя да бъде преведено от руския генерален щаб в рационална военна стратегия“, посочи президентът и добави, че Русия е допуснала още една голяма грешка в началото на войната, като е подценила волята на украинския народ да отстоява своята свобода и независимост, дори с висока цена. В същото време налице е и подценяване от страна на Украйна и нейните западни партньори на военния и икономическия потенциал на Русия. Президентът припомни твърденията на водещи западни икономисти, експерти, политици и медии, че няколко месеца санкции ще задушат руската икономика, че военният потенциал на Русия е изчерпан. Вместо това военнопромишленият комплекс на Русия днес е в подем, въвеждат се нови технологии, а мобилизационният потенциал на страната е огромен.

„Контранастъплението е най-тежката грешка от гледна точка на стратегическата преценка“, посочи Румен Радев и припомни за възторжените призиви от политици, анализатори и висши военни в медиите, окуражаващи Украйна да прибегне до контранастъпателна операция. По думите на държавния глава именно преди украинското контранастъпление е било най-подходящото време за преговори и търсене на мирно решение, защото Русия е била в подготовка за отбрана и след големи военни и териториални загуби, докато Украйна в подем и с психологическо предимство. Румен Радев посочи, че е споделил тези позиции и с президента на Украйна Володимир Зеленски по време на неговото посещение в София, което съвпадна с началото на контранастъплението. „Този въоръжен конфликт няма военно решение и единственият начин е по-бързо да се седне на масата на преговорите, да се помисли за рационална формула за мир“, подчерта президентът Румен Радев.

По думите на държавния глава настъплението се превръща в хазарт, когато е срещу добре организирана отбрана, със сходни по структура и състав въоръжени сили и когато липсва авиационно превъзходство и съществено технологично предимство. „Цената е голяма – около 100 хиляди жертви само от украинската страна и то само за това контранастъпление, което затъна в калта на окопите, а голяма част от най-новата предоставена техника от всички съюзници от НАТО изгоря в минните полета“, отбеляза президентът и добави, че в същото време не е налице какъвто и да е прогрес на фронтовата линия. „Защо трябваше тези хора да загиват и къде бяха дипломацията, политиката, гражданската отговорност, къде бяха нашите ценности?“, попита президентът.

„Сега става изключително трудно военният конфликт да се решава със средствата на дипломацията, защото Русия, усещайки някакъв военен подем, отхвърля прекратяването на огъня, за да започне преговори“, посочи още държавният глава. Той отбеляза и разочарованието на Запад от това, че въпреки колосалните средства за войната, вложени в подкрепа на Украйна, напредък липсва.

Президентът Румен Радев уточни, че критичните оценки за хода на украинското контранастъпление и неговите резултати не са негови, а са обобщение на позиции на водещи политици, висши военни, анализатори и медии от целия Западен свят - от Америка и Европа. „Надявам се, че това няма да даде повод и на тях да им се постави етикет „путинисти“, защото ние така правим“, отбеляза държавният глава.

По думите на президента налице е сложна дипломатическа дилема – ако войната не бъде прекратена с примирие за започване на преговори, жертвите и разрушенията ще растат, а примирение с отнетите по насилствен начин територии ще означава приемане на решаването със сила на подобни въпроси в наше време. Държавният глава подчерта, че е необходимо намирането на формула, която да гарантира сигурността и на двете страни, без отстъпление пред агресора, но в търсене на пътища за постигане на мир чрез мобилизация на регионални и глобални сили, които  имат волята да се гради нов международен ред и нова система за сигурност, базирани на международното право. По думите му същият подход следва да бъде приложен и за войната между "Хамас" и Израел. „На всички вече е ясно, че единственото възможно решение е политическо, в рамките на установяването на две държави според резолюцията на ООН“, посочи президентът.

„Дипломацията представлява алтернативата на войната и проправя пътя за предвидимост в международните отношения“, отбеляза държавният глава и открои ролята на България да бъде активна страна в усилията за издигане на международното сътрудничество, за сплотяване на силите, готови да градят нова система за сигурност, основана на ясни правила. Той призова България да има устойчива външна политика, неподвластна на конюнктурни виждания, теснопартийни интереси и политически пристрастия, която да отчита ключовите национални интереси така, както е записано в Конституцията. „България трябва да развива своя капацитет, така че да може активно да допринася в НАТО и в ЕС за намиране на консенсусни решения и за отстояване на нашия интерес“, заяви Румен Радев и добави, че продължаването на войната в сърцето на Европа и превръщането й в замразен конфликт, както и връщането под някаква форма на сферите на влияние, противоречи на българския национален интерес.

Ивайло Калфин разви темата «Европейският съюз: между меката сила и твърдите отговори». Валентин Радомирски говори за това, забранена тема ли са мирните преговори за Украйна и Русия. Професор Здравко Попов постави предизвикателния въпрос «Колко войни са нужни за да се стигне до мир», а доцент Мария Бакалова изложи вижданията си за войната и човека: /не/релевантност на хуманитаризма? В дискусията участваха студенти, дипломати, представители  на политически партии и др.

По време на дискусията в отговор на зададени въпроси президентът Румен Радев изложи мнение по разрушения правен режим на контрола на въоръженията, замразените или прекратени договори, тревожната фаза на ядреното въоръжаване и агресивната ядрена реторика. Тази надпревара ще роди и икономически последици, прогнозира президентът. Той обърна внимание и на огромните промени в техническите изследвания и водещата роля на някои страни и континенти. Президентът засегна и значението на демографския проблем.

Модератор бе Меглена Плугчиева.

Конференцията бе отразявана от четири телевизии, журналисти от БТА и електронни издания.