Различията между Европа и Турция по събитията в Газа се задълбочават

Симеон Николов

Различните оценки на събитията в Близкия Изток започнаха да се отразяват не само във формирането на решения на международните организации, но и на двустранните политически и  икономически отношения. Така например под въпрос е предстоящото посещение на турския президент Реджеп Ердоган в Германия на 17 и 18 ноември след като той нарече Израел "военен престъпник", а Хамас - "освободителна организация".

Канцлерът Олаф Шолц подчерта солидарнсотта си с Израел, който пък изтегли дипломатите си от Турция.   Икономическото и военното сътрудничество между Германия и Турция обаче е на ниво, което не би понесло безболезнено сътресения в тях. А и сянката на мигрантската заплаха е ключа, който държи Анкара към разбирателство с  германските политици. ГСДП например не смята, че посещението на Ердоган в Берлин трябва  да бъде отменено. Външнополитическият говорител на парламентарната група на ГСДП Нилс Шмид аргументира това с възможността категорично да отхвърлят всякакви опити за релативизиране на престъпленията на Хамас“. Но „трябва да продължим да говорим с Ердоган, така че Турция да поеме ролята си на конструктивна сила и да не застава на страната на терористите", подчерта той.  Свободните демократи пък признават, че Ердоган е изключително труден но надежден партньор и германската политика трябвало да се противопостави енергично на  атаките му срещу Европа.

Факт е обаче, че и други европейски страни са стреснати  от изразената солидарност с Хамас, тона и обвиненията  на Ердоган, че Европа водела „кръстоносен поход“ срещу мюсюлманите. От друга страна силен отзвук намират критиките, че поведението на Турция по отношение на кюрдите и правата на човека в страната не се отличават от това на Израел към палестинците, че се премълчавали  атаките на турската армия срещу гражданската инфраструктура в Северна Сирия и т.н. Подновиха се предупрежденията, че Анкара може по всяко време да упражни своя натиск чрез контролираните от нея и от Мюсюлманското братство 960 асоциации на джамиите и Турско–ислямския съюз в Германия.

С право експертите посочват, че всичко, което се отнасяше за Украйна вчера, изглежда вече се отнася за палестинците днес: правото на национално амоопределение, свободата от чужда окупация, необходимостта от спазване на международното хуманитарно право и забраната за бомбардиране на жилищни райони.

Интересът на бизнесмените и на военните в Германия определено е за поддържане на взаимнополезни отношения с Турция, докато учените, университетски преподаватели, журналисти, смятат, че няма основа и реалистична перспектива да се говори с турската страна по отношение на турската подкрепа за „Хамас“ и антиизраелската му политика. Нещо повече, Die Welt съобщи за информация от разузнаването за плащания в долари на стойност милиони от тайни турски каси към Хамас през декември 2019 г. и по 5 и 15 милиона долара всеки месец до 2017 г. Не е тайна, че Ердоган поддържа близко приятелство с лидери на Хамас като Исмаил Хания от години. Той им издаде турски паспорти и позволи откриването на важен офис на Хамас в Истанбул.

Не е пропусната и банковата сфера: Еврейският портал auditor-online припомни, че през октомври 2020 г. американски окръжен съд в Ню Йорк постанови, че банката Kuveyt Turk е допринесла за финансирането на Хамас. А това е една от двете банки, за които през 2016 г. бе информиран Съвета за сигурност на ООН, че се извършват доставки на оръжие за Ислямска Държава в Сирия чрез турската фондация Iyilikder Foundation, чийто средства  са били насочени през европейски страни и източници от Близкия изток в сметки във Vakif Bank и Kuveyt Türk Bank.

Настроенията в политическите партии в Турция обаче, са много по–различни. Германските медии писаха, че лидерът на коалиционна партия MHP, Девлет Бахчели, дори призовал за турска военна помощ за Хамас, и че не само Иран, а и Турция също е един от донорите на терористичната организация.

Но не само в Германия, в много европейаски страни в коментарите по тази тема «ври и кипи», особено когато се засегне въпроса за „двойния стандарт“ в политиката.

В Чехия например четем, че Ердоган нарича терористи кюрдите, към които се отнася дори по-зле, отколкото Израел се отнася към палестинците. Нямат ли право на самоопределение и собствена държава? Ердоган прилага двойни стандарти и умело се позиционира на страната, която укрепва властта му. Той е  просто прагматик, който засили отношенията с Израел през септември, знаейки много добре, че може да извлече полза от това.

Хърватският Večernji list пък отбелязва: „ПСР и Хамас имат една и съща идеология: тази на Мюсюлманските братя. Ето защо Ердоган има изключително добри отношения с Хамас. ... Ердоган иска да се възползва от възможността да се докаже като велик лидер на всички мюсюлмани и да покаже, че заедно с Иран го е грижа най-много за палестинците.“

Кипърското издание „Политика“ се гневи: „Ние наричаме Израел окупационна сила. Ние не наричаме Турция така. Ние наричаме Израел варварски, когато потиска палестинците и не надигаме глас, когато Турция потиска кюрдите. Ние сме солидарни с палестинците в израелските затвори и не си мръднахме пръста за политическите затворници в турските затвори.“

Всичко това води до обобщаващия извод на авторитетното германско издание  „Ди Цайт“ : „НАТО вече не може да приеме това. Поведението на Ердоган трябва да има последствия и за НАТО. „Трябва да се отървете от идеята, че Турция вижда себе си като част от съюз.“

Никога не е късно и „безгрешните“ да направят грешна оценка. Не, Турция твърдо ще остане член на НАТО, но над всичко винаги и с право ще стои собствения й интерес. Няма по–груба грешка обаче  от тази да се опиташ да прескочиш пропаст на два скока. А някои мъдрят многоходови комбинации с риск да вкарат много народи в огъня заради болни и вече нереалистични амбиции за господство в един нов многополюсен свят. А на думи никой не иска война, но всички се въоръжават, а вече струпават и войски от Балтика до Близкия Изток. И искат от палестинци и израелци да са толерантни, когато взаимно се избиват. Все едно да се опитатваш да спреш вятъра с ръцете си.

Днешните различия по ставащото в Газа, дължащи се включително и на двойните стандарти на Запава, са само предвестник на едно разделение в световното обществено мнение с възможни неконтролируемиш последици за световния мзир.

САЩ и европейците трябва да признаят, че този конфликт не може да бъде решен военно. А опитът за чисто военно решение създава почва за още повече омраза, за още повече насилие, за раздор, който е безпрецедентен в глобален мащаб. Очевидно е, че вместо разделение е необходимо колективно усилие на световната общност за натиск както срещу терористичната Хамас, такса и срещу десните радикали в Израел.