Единадесети пакет от санкции срещу Русия - ще проработи ли този път?

Бернд Мюлер, 22 юни 2023 г.

Единадесетият пакет от санкции срещу Русия беше приет. Каква е политическата цел? Страните от ЕС се споразумяха за нови мерки. За първи път на прицел са трети страни. Но има фундаментални съмнения относно ефективността на санкциите.

Държавите от ЕС се споразумяха за нов пакет от санкции срещу Русия в сряда. Това е единадесети пакет. Той включва наказателни мерки срещу други хора и организации, но също така има за цел да затвори възможни вратички в предишния режим на санкции. За първи път на прицел попадат и държави, които търгуват с Русия. В бъдеще трябва да е възможно да им се забрани да продават граждански стоки и технологии, които могат да се използват и за военни цели. Това е, за да им попречи да достигнат индиректно Русия. Имената на засегнатите страни могат да бъдат включени в регламента за санкциите на ЕС в бъдеще, ако всичките 27 членки на ЕС решат да го направят единодушно. Служителите на ЕС са хвърлили поглед върху съседните на Русия страни като Армения, Казахстан и Киргизстан. Но също и Обединените арабски емирства, Турция или Китай. Няколко страни от ЕС преди това изразиха загриженост относно механизма. Германското правителство също се опасяваше, че дипломатическите отношения с трети страни могат да бъдат нарушени или дори да се доближат до Кремъл.

Могат ли санкциите да доведат до промяна в политиката? Вероятно това е една от причините да бъде приет само в отслабена форма. Той беше толкова отслабен, че „може да бъде почти невъзможно да се активира“, съобщи euractiv.de, цитирайки дипломати от ЕС. На този фон санкциите на ЕС пораждат въпроси. Единадесет пакета санкции - само тази цифра показва, че мерките все още не са предизвикали преосмисляне в Кремъл.

И така, какво искат да постигнат отговорните в Брюксел? Освен това ефектът от санкциите вече е подробно проучен. Доказано е, че те могат да причинят икономически щети, от които страдат хората. Засега обаче няма доказателства, че те могат да доведат до фундаментални политически промени.

Икономическите щети от санкциите

Учени от университета в Хамбург са допринесли за разбирането на санкциите. В проучване, публикувано през 2021 г., те изследват ефектите от наказателните мерки. След Втората световна война има повече от 1400 случая, при които са заплашени или наложени санкции. Те включват мерки, насочени срещу икономиката, финансовата система или военните. Бяха включени и други санкции като ограничения за пътуване. Добре известни цели на санкциите бяха Иран, Куба, Либия, Южна Африка и Северна Корея. Но САЩ и членовете на Европейския съюз вече се санкционираха взаимно. Изследователите откриха икономически щети в санкционираните страни. Икономическото производство е спаднало средно с 2,8 процента спрямо предварително очакваната стойност. Освен това потреблението и инвестициите намаляха, външната търговия се сви и преките чуждестранни инвестиции намаляха.

Военните разходи се увеличават

Санкциите работят, заключава авторът на изследването Йерг Гутман, професор в университета в Хамбург. С едно предупреждение: „Според нашите познания, дълготрайните санкции вече не предлагат никакви измерими стимули за налагане на политически отстъпки.“ В същото време учените показаха, че санкциите не могат да наложат разоръжаване. Напротив, военните разходи дори се увеличиха. Това не е чисто статистически ефект, основан на факта, че целият държавен бюджет се свива, докато военният бюджет остава постоянен. Гутман подчертава, че предимно в санкционираните демокрации държавните ресурси се преразпределят в полза на военните. Гражданското общество усеща негативните последици: нарастваща бедност, нарастващи различия в доходите и намаляваща продължителност на живота, предимно сред жените.

Могат ли санкциите да накарат Русия да преосмисли?

Изследователи от Института за световна икономика в Кил (IfW) са изследвали ефектите от санкциите на ЕС върху Русия. Има опит от 2014 г., когато Русия анексира Кримския полуостров след противоречив референдум. След това Европейският съюз наложи санкции, които доведоха до значителни загуби на търговия и просперитет в Русия. Въпреки това хората не оттеглиха доверието си от своето правителство, а се сближиха. IfW казва: В отговор повече хора вярват, че курсът на правителството е правилен и очевидно обвиняват Запада, а не собственото си правителство за загубата на просперитет.

Според проучването на IfW това е очевидно, например, на парламентарните и президентските избори през 2016 и 2018 г. Руският президент Владимир Путин и неговата партия успяха да увеличат своя дял от гласовете – средно с тринадесет процента. IfW продължава да казва: Нашето изследване показва, че дори ако санкциите постигнат желания икономически ефект, те вероятно могат да противоречат на политически цели и да укрепят даден режим, вместо да го отслабят. Санкциите могат дори да се върнат към техните инициатори, както показва друго проучване на IfW. Те също водят до разходи за санкциониращата страна. Политически това се отразява във факта, че проруските позиции получават повече подкрепа, а крайните кандидати получават повече гласове на изборите.