Дипломацията и разузнаването не са кръчми за аматьори

Симеон Николов, 30.05.3023

Болезнено ясно е, че разпадът на държавността е следствие на комплекс от причини, повечето от които са в нас самите, но предотвратяването й зависи от зрелостта да се реагира своевременно, адекватно  и точно. Реагират ли обаче така професионалистите, интелигенцията и журналистите на ставащото в България?

Първите се въздържат, защото не експертизата им е първостепенна за тяхната оценка в очите на политиците. Вторите се отдръпнаха в дълбокия тил на обществото и гласът им престана да се чува, освен в някоя подписка в двете крайни страни на скалата за оценка на събитията. Третите се подчиняват на редакционни и партийни интереси или финансови зависимости, а „свобода“ на представяните мнения звучи вече анекдотично.

Демонстрираното непознаване на функционирането на държавата от някои нови политически сили не се осъжда и никой не им задава например въпросите:

Ако разузнавателните служби са радара на една държава, ако го осъзнавате и разбирате принципите на организация и дейност на същите, защо не обосновете исканията си с пример, дали други държави са поискали някога от София съгласие за назначаване на ръководители на техните разузнавателни служби, а твърдите, че било нормално да искате такова от чужди посолства в България пък било то и на съюзниченски такива?

Ако твърдите, че  службите са неефективни, защо в годишните им доклади, чиято обща несекретна част е налична в интернет, има високо признание и отлични оценки на съюзническите разузнавателни служби за приноса на българските им колеги и конкретно за Държавна агенция разузнаване и за Служба военно разузнаване?

Ако твърдите, че службите били „проядени“ от руско влияние, защо не зададете въпроса към Министерството на отбраната например, което ще Ви отговори, че последният полковник, завършил руска военна академия например е преминал в запаса още преди повече от 15 години? Стотици са подготвените в западни военни академии, а хиляди – в квалификационни курсове.

Ако отправяте критиките си само към външнополитическите и военни разведки, не Ви ли се струва, че е много странно, да подминавате контраразузнавателните органи за сигурност и будите съмнението, че подкопавате част от защитните сили на България, но щадите методите и действията на вътрешните органи, чийто обект можете да станете самите Вие?

Ако сте журналист и редактор, как ще обясните, че само ден след обявените от една политическа сила нападки срещу специалните служби бе публикуван огромен материал на цели две вестникарски страници в седмичен вестник, представляващ компилация от куп фалшиви, неверни твърдения за историческото развитие, роля и кадрово попълнение  на една от разузнавателните ни служби?

Някой изненада ли се, че първото изречение от интервюто на лидер на една политическа сила часове след обявяване резултатите от изборите ни в клин ни в ръкав, както се казва, бе посветено на намерението за промени в службите, а не на резултатите от изборите и политиката след тях. Това фиксиране, граничещо с болестно състояние, не впечатли никого. Някой зададе ли му въпрос, как ще назначи „свой човек“ за шеф на служба, който ще подписва документи без да е наясно дори с терминологията или ще замине на съвещание в Брюксел, без да може да „чете“ военна карта?

От политиците би трябвало да изискваме  не захаросани намерения и  прогнози, а умение да предотвратяват негативните последици за страната и гражданите и развиват държавата. Изземването на функците на правителството от Народното събрание, за което се закани един зам.председател на ГЕРБ, не е решение в парламентарна република. Глупостта и посредствеността, демонстрирани на едно 4 часово среднощо заседание на партия с претенции да управлява са разрушителни и изостриха още повече противопоставянето в българското общесто. Вместо нетърпимост към глупостта и посредствеността, надвиснали като облак пред буря, се шири нетърпимост от мислещи се за "демократи" към всяка различно мнение на хората. Това е път към жълти звезди на ревера и любимата на някои "лустрация", а всъщност към фашизъм. Срамните сцени на физически сблъсък в Парламента са само блед сигнал, че можем да върнем страната десетилетия назад и дори да повторим кървавите събития в съседна Румъния.

Дипломацията не е договаряне по телефона за заобикаляне на правила и критерий, нито пък изпращане на секретни документи по интернет до съседна държава, защото събужда в партньорите ни само презрение и е бумеранг срещу българския авторитет на международната сцена. Дипломацията е изкуство, а не квартална футболна площадка.  Дипломацията и разузнаването са сиамски близнаци от висша интелектуална класа, а не кръчми за аматьори. Ако интелектуалното безсилие на кандидатите за власт ги тласка към прехвърляне на вина от болната глава на здравата, са сбъркали– това не е хуманен принцип. Не Ви е виновен президентът за Вашето безсилие. Самоунизително е да протестираш срещу президента в защита на скандалните глупости и закани за чистки от среднощното заседание на въпросната партия. Жалко е, когато политолог, преподаващ в универисетата на децата ни, се включва по телевизията в кампанията за разрушаване на държавността и внушава съпричастност на президента с "агентите на Путин", на този президент, на който най–добрите американски военни "дишаха прахта", както се казва, в най–добрата военна академия на САЩ и на който България дължи запазване на стабилността през последните 2 години.

Вслушайте се и в мълчанието на 60% негласували! Вслушайте се в съвестта си, стига да проговори на български.

Днес обвиняваме в безоговорност и незрялост политиците, но къде е нашата отговорност, на професионалисти, интелигенция, журналисти? И ехото отговаря, но не за себе си!