ООН е създадена в друга международна среда и днес е остаряла като система

Георги Караславов, 26 май 2023

Реформата на ООН е много стара тема. Увеличаването на броя на държавите постоянни членки в Съвета за сигурност предполага и увеличаване на броя на страните непостоянни членки на Съвета за сигурност. Желание за постоянни членки в СС са изразили освен Турция и Германия, изразили са и Япония, Бразилия, Аржентина, Индия, Саудитска Арабия и още няколко държави.

ООН е създадена в друга международна среда и днес е остаряла като система (формирана е преди 77 г.) и в новата конфигурация на международните отношения е почти безгласна буква. В последните 20 години е със затихващи функции и реформата става все по-наложителна. Ако се направи аналогия с Обществото на народите, което се появява със следвоенното уреждане на света с мирните договори в Париж 1919 след „Голямата война“, можем да забележим сходни процеси. ООН има невероятен успех до идването на Хитлер, като се приемат много международноправни норми, които залягат в съвреманното международно право, но скоро след това още през 1936 г. започва да губи влияние заради противоречията между основните страни, стига се до напускане, изключване, проблеми с бюджета, и т.н., и не успява да предотврати избухването на новата световна война.

ООН се появява като продукт на следвоенното уреждане на света след Втората световна война и в първите си години бележи също големи успехи в уреждането на международните отношения, правата на човека, търговията, социалните и икономически права, морското право, контрол върху въоръженията, борбата с глада и ограмотяване на населението и още много други сфери, които позволиха да се радваме на един дълъг период на мир и относителен просперитет.

Напоследък, от 20-25 години се забелязват все по-обезпокоителни пукнатини в ООН и нарастване на конфронтацията между основните велики сили, постоянните членки в СС. ООН губи авторитета, с който се е ползваше преди, губи почва и се оказва безсилна да се справи с основното си предназначение – да запазва мира и международната сигурност, да овладява регионалните конфликти, които лесно могат да ескалират в световни.

Все по-често тези решения са в ръцете на суперсилите, които се намесват пряко. Появиха се отново стари конфликти, които тлееха, други предстои да се възпламенят. Но изникнаха и нови проблеми, неочаквани и много обезпокоителни – бързата промяна на климата, изхранването на човека, питейната вода, появата на нови вируси и патогени като резултат от нарушеното равновесие в природата, международния тероризъм и екстремизъм – войнствения ислям се превръща в реална опасност за световния мир, появата на неонацизма и превръщането му в държавна политика, агентати срещу паметта и историят и др.

Търсенето и вплитането на търговския и неолиберален интерес в политическите отношения се стигна до там, да се искат компенсации от Китай, Германия, Русия и т.н. за нанесените вреди от близко минало, коронавирус… Стига се до пряко заплашване и намеса във вътрешните работи на страни, включително и в Европа, трети предявяват открито желание за ревизия на граници и териториални води… Разгарянето на търговски войни между суперсилите, постепенното засмукване на други държави в тази война на едностранно налагане на санкции, които няма как да минат при други условия в СС и пр. Предислокация на войски и въоръжения, чести военни маневри и демонстрация на сила, дори нанасяне на ограничени военни удари…

Свидетели сме на крайна мярка – денонсираха се ключови договори от страна на САЩ, които договори, постигнати в продължение на десетилетия, крепяха мирът и контролираха въоръженията през последните 77 г. Стигна се до постепенно излизане на САЩ, при Тръмп, от някои организации от системата на ООН – СЗО и ЮНЕСКО, както и намаляване на субсидията, или обвързването й с неприемливи и едностранни условия, в интерес на САЩ. Налице е една спирала на конфронтация и нарастване на несигурността в света. Когато се задейства спиралата на конфронтация, се засмукват много области на сътрудничество, както и се привличат и държави, които се впрягат в машината на противопоставяне. Крайният резултат ще е… е, човечеството го е виждало не е един път. Но този път на карта е физическото оцеляване не само на човечеството, но и на живота на планетата. В момента са обособени 2-3 блока от държави, които предстои да се консолидират. Това ме кара да мисля, че третата версия на ООН (ОООН) ще бъде без някои от страните постоянни членки на СС днес, които няма да съществуват физически, а светът ще е тотално различен както политически, така и икономически от този, който познаваме днес.

Дано греша.

Коментар на адв. Вл. Шейтанов:

“ Би било добре да се кажат две-три неща и за България в контекста на ООН и универсалните институции на МО. България практически е извън ООН. Тя няма никаква що-годе значима роля на този етаж на МО. Бъдещето е още по-песимисточно. Ние сме „материал“- пълнеж за политически поръчки. Най-слабата икономика в ЕС, най-бързо изчезващата нация, най-болното население и най-зависимата политическа класа нямат и най-малкия шанс да играят някаква роля в сегашното и бъдещо многостранно сътрудничество. Освен ролята на марионетка. Това е най-вероятното бъдеще на българската външна политика. Черна дупка, в която потънаха милиарди евро и всякакви рационални перспективи за едно друго бъдеще. Не звучи оптимистично, но е реалистично.“