Дипломацията е твърде сложно изкуство, за да се отнасяме безкритично или несправедливо към кадрите в нея

Симеон Николов

Не правят чест на професионалната журналистика някои внушения в заглавнията на публикации от последните дни, слава богу че са отделни случаи и в неголями издания, за «масова», «ударна» смяна на посланици, за «тихомълком» взети решения и «масови назначения».

България има 76 посолства, акредитирани в 139 държави и всяка година се извършва редовна смяна на част от ръководния и изпълнителен състав в съответствие със Закона за дипломатическата служба в съгласувана процедура между правителството и президента. През 2021 г. бяха блокирани новите назначения повече от година поради възникнвали разногласия. Едва ли заради политиците, които две години не могат да изберат редовно правителство, трябва да се блокират законово ясно фиксирани правила. А мандатите на посланиците, които ще бъдат сменени изтичат.

През последните дни бяха издадени веднъж 5 решения на 31. 03. за смяна на посланиците ни в НАТО, Ватикана, Молдова, Словакия и Норвегия и втори път 9 решения на 03. 04.  за смяна на посланиците в Хърватия, Швеция, Ирландия,Виена, Индия, Германия, Йордания, Ливан и Израел.

Вниманието на обществото и съответно на журналистите следва да бъде по–скоро насочено към това, дали се спазват изискванията на Закона за дипломатическата служба, дали не се злоупотребява с квотата за политически назначения и др. Българското дипломатическо дружество многократно е сигнализирало в годишните си анализи за състоянието на външната политика и българската дипломация за някои порочни практики и тенденции и анализите му  са издадени в годишни сборници и публикувани в изданието expert-bdd.com. Освен за квотата от 20% за външни назначения сме обръщали внимание и на неспазването на член 65, ал.2 за най–малко 2 годишна работа в МВнР между два задгранични мандата, за спазване на 4 годишния срок на задграничен мандат, за условията за назначаване на дипломатическа служба съгласно член 27 от Закона за дипломатическата служба, за владеенето на минимум два чужди езика, критикували сме т.н. «прелитания» на посланици от една страна  в друга и т.н.

В случая обаче,  сред предлаганите общо 14 посланици от пръв поглед няма фрапиращи несъответствия, критикувани досега. Мястото на представител в НАТО стои свободно вече повече от година, което е недопустимо, още повече в сегашната международна обстановка. Изпращането на министър за посланик в Брюксел е едно отговорно решение, още повече имайки предвид професионалните качества на министър Милков, доказани в дългогодишна дипломатическа практика в МВнР и в чужбина.

Сред останалите одобрени кандидати прави впечатление, че някои от тях имат освен дългогодишен дипломатически стаж, така и многостранен опит и в други сфери и ведомства, което е изключително важно в днешната сложна и динамична обстановка. Т.н. Григор Порожанов, който става посланик в Берлин,  е бил посланик в Китай и директор дирекция  „ООН и глобални въпроси” в Министерството на външните работи, но е бил и посланик със специално назначение по противодействие на тероризма в МВнР, бил е ръководител на Службата по търговско-икономически въпроси към Посолството на Република България в Атина, Гърция, директор на дирекция „Наука” в министерството на образованието, председател на съвета на директорите на „София тех парк” АД и др.

Николай Янков, който е предложен за посланик в Индия, е бил посланик  в Азербайджан. След дълги години на служба в Министерството на отбраната, където достига до директор на дирекция, преминава в МВнР. Една година оглавява мисията в Афганистан в най–горещия период там. Многостранно подготвен ръководител с отлично владеене на ангийски език и подчертано положителни отзиви от дипломатическите представители в други страни.

Славена Гергова, която става посланик в Израел, досега беше директор на Генерална дирекция „Европейски въпроси“ в МВнР, вече е била посланик в Тунис  и има мандат във Виетнам. Впечатляващо е обаче, че е една от малкото завършила арабистика, персийски език и арабска история и социални науки, във времена, когато МВнР обедня на кадри с редки езици.

Положително е, когато директор на дирекция или началник на отдел заминава за страна, за която пряко е отговарял и познава в дълбочина проблемите. Такъв е случая с Ива Крулева, началник отдел «Западни Балкани, Хърватия и Словения», която заминава като посланик за Хърватия.

За читател извън системата може да изглежда странно, че главният секретар на Министерския съвет заминава посланик. Но Красимир Божанов е работил 12 г. в МВнР, в дирекция „Международно право“ и в дирекция „Правна“, която оглавява в продължение на четири години, както и заема дипломатическа длъжност в Постоянното представителство на Република България към Съвета на Европа в гр. Страсбург, Франция.

Сред новоназначените посланици срещаме и името на кадър на ДПС – Метин Казак, който заминава за Йордания. Но  той вече натрупа дипломатически опит като посланик в Катар в периода 2015–2019 г. Бил е заместник-член и член на Комисията за външни работи, координатор на Комисията по международна търговия и член на делегацията за връзки с държавите от Югоизточна Азия.

Единствено Светлана Сашова Стойчева – Етрополски, досега началник на кабинета на министъра на външните работи, влиза в разрез с изискването за 2 г. работа в централата преди повторна командировка зад  граница–  до юни 2022 г. тя беше посланик в Канада, но също е кадър от кариерата.

Двама от кандидатите за първи път ще бъдат посланици. Павлин Тодоров, който  става посланик във Виетнам е работил  в социалното министерство, но е бил е временно управляващ посолството ни в Братислава. Но няма данни как се е справял там, а това не е маловажно.  Ваня Чавдарова Андреева – Малакова досега директор дирекция  „Югоизточна Европа“ в МВнР, заминава за Ирландия.  Била е временно управляващ посолството ни в Скопие. Може би трябва да ги чуем в Комисията по външни работи в НС, както се изслушват посланиците в САЩ или българските генерали в Комисиято по отбрана.

Въпросът е сега, кой ще оглави част от дирекциите, чиито ръководители заминават посланици. Имаше известна тенденция към феминизация на министерството. Нищо лошо, докато в основата е професионализма, а не други съображения.

Не че няма проблеми в МВнР. Въпросът е те да бъдат вярно и справедливо адресирани. В последния годишен преглед на състоянието на българската дипломация в посочените в началото както книжно, така и електронно издание сме посочили например нарушената приемственост между поколенията и последствията от това, несъответствията на изискванията при новите назначения, временните рангове, които се дават за да има съответствие на назначенията и  превръщането на назначените в «кариерни дипломати», прокрадващата се тенденция на фамилно /роднинско/ присъствие, както в министерството, така дори и в представителствата ни в една чужда държава, неоснователно удължаване на задграничните мандати, заплащането на работещите в ценралата в София, заради което наскоро имаше продължителна стачка и т.н. и т.н.

Ако политиците се вслушваха в препоръките на дипломатите от кариерата, а не оставяха нерешени въпроси, имитирайки дейност, докато всъщност преследват тяснопатийни интереси, щеше да има някаква вероятност да са по–успешни поне на международното поле. Защото дипломацията е алтернатива на войната, която днес чука на вратите ни.