„Скритото очарование на Кипър“ от Христо Георгиев– уникално, увлекателно и всеобхватно четиво

На 30 март в препълненото пространство на галерия „Мисията“ на Държавния културен институт към Министъра на външните работи се състоя премиерата на книгата „Скритото очарование на Кипър“ с автор Христо Георгиев, дипломат и писател, за което предварително информирахме читателите на „expert-bdd.com“.

Събитието беше организирано от Държавния културен институт и Университетско издателство "Св. Климент Охридски". Представянето на книгата беше част от утвърдената програма на Института „Пишещите дипломати“, чрез която се популяризират нови литературни произведения с автори настоящи или бивши дипломати, като инструмент на културната дипломация. Проявата беше открита от директорката на Института Снежана Йовева.

Силно впечатление на многобройните гости на премиерата направи съвместната изява на четирима български извънредни и пълномощни посланици в Кипър, заемали поста в четири последователни периода: Петър Воденски ( 2005-2009), Красимир Стефанов ( 2001-2005 г.), Веселин Вълчев ( 2009-2014), както и авторът на книгата с мандат от 2014 до 2018г.

Посланик Воденски направи кратък анализ на книгата и отбеляза, че авторът споделя много впечатления за местата, които е посетил, за срещите си с хората, разказва за историята, легендите, географията, религиите и съвремието на Кипър толкова увлекателно, с тънък хумор, сякаш говори за съседите и приятелите си. За посланик Воденски в „Скритото очарование на Кипър“ се преплитат елементи на есе, пътепис, мемоар. Неизменно става дума и за стратегическото местоположение на Кипър, оценено от силите, които са властвали в съответния период, като се почне от каменната и бронзовата ера, през идването на ахейците,  финикийците, асирийците и египетската доминация, до персите и римската империя, приемането на християнството, отоманската империя, англичаните, та като се стигне до днешния ден. Според посланик Воденски кипърският проблем е геополитически. Книгата на Христо Георгиев, беше определена като уникално, увлекателно и всеобхватно четиво.

От своя страна Христо Георгиев изложи своето виждане за характера на книгата и за повода, който го е подтикнал да започне нейното писане. Според Георгиев „Скритото очарование на Кипър“ е пътешествие сред природните и културни забележителности на острова, през историята – от най-древната до съвременната, но пътешествие, направено чрез хората, защото без човешките истории всяко описание би било сухо и скучно. Посланик Георгиев говори с голяма симпатия и съпричастност за кипърците, спря се на тези черти от националния им характер, от които можем да се поучим, отбеляза и далновидността на редица кипърски политици. Христо Георгиев посочи, че, заемайки поста в Кипър, се е старал да продължи, разшири и задълбочи постигнатото от неговите предшественици.

Посланик Красимир Стефанов разказа за ключов период в съвременната кипърска история, на който е бил пряк свидетел, а именно гласуването на т.нар. План Анан и присъединяването на Кипър към ЕС на 1 май 2004г.

Посланик Веселин Вълчев се спря на близкото си приятелство с тогавашния кипърски президент Христофиас, приноса си за появата на двуезичното издание на спомените на копривщенския въстаник Танчо Шабанов, заточен, след потушаването на Априлското въстание, в Кипър и положените усилия за развитието на българските съботно-неделни училища в Кипър.

На представянето присъстваха много дипломати, сред които и членове на Българското дипломатическо дружество. Там бяха бившите заместник-министри на външните работи, посланиците Тодор Чуров и  Любомир Кючуков, бившите постоянни секретари на МВнР, посланиците Георги Димитров и Иван Сираков, посланиците Симеон Ангелов, Андрей Караславов, Петър Константинов, Валентин Радомирски, Иван Пиперков, Стефан Стоянов, Косьо Китипов, Сергей Мичев, Раковски Лашев, Петър Вълов, Ганчо Ганев, Бисерка Бенишева, Александър Савов, Париса Попниколова, Валери Аржентински. Присъстваха също посланик Емил Ялнъзов, понастоящем и директор на дирекция в МВнР, Таня Михайлова, директор на Дипломатическия институт към МВнР, Ангел Орбецов, посланик за специални поръчения. както и бившият представител на Генералния секретар на ООН в Таджикистан посланик Владимир Сотиров. Авторът беше поздравен и от свои колеги по перо, сред които писателят-дипломат проф. Кирил Топалов, поетите Георги Константинов и Николай Милчев, прозаиците Бойка Асиова и Христо Славов. Гости бяха и Стефка Стоева, бивш конституционен съдия и бивш председател на ЦИК и изпълнителния директор на Центъра за нематериално културно наследство към ЮНЕСКО Ирена Тодорова. Специален гост беше посланикът на Френската република в България Жоел Мейер.

Книгата „Скритото очарование на Кипър. Островът, историята, хората“ – за тези, които проявяват интерес, може да бъде намерена чрез сайтовете на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ и Хеликон, както и в книжарниците в основната сграда на Софийския университет.

Христо Георгиев е роден през 1952 г. във Велико Търново - дългогодишен служител в МВнР. Заемал е различни дипломатически длъжности - пълномощен министър и извънреден и пълномощен посланик в Белгия и Люксембург, извънреден и пълномощен посланик в Кипър, директор на различни дирекции в МВнР, главен секретар на Националната Комисия за ЮНЕСКО. Негов материал  под заглавие „Войната, културата, дипломацията“ беше публикуван в наскоро появилото се издание на Българското дипломатическо дружество „Войната и дипломацията“ / издателство Изток-Запад“/.

Авторът беше любезен да ни предостави за публикуване кратък откъс от книгата „Скритото очарование на Кипър“

Със съдействието на автора Ви представяме:

Такис и Али. Междуобщностния комитет за културното наследство

Благодарение на Такис и Али се докоснах до старата църква „Свети Георги“ в Кормакитис, историческия манастир Апостолос Андреас в Карпасия, манастира Агиос Пантелеймонас в Мирту, бастиона Мартиненго във Фамагуста, джамията Мустафа Паша и още толкова много безкрайно красиви паметници в Кипър. Двамата бяха съпредседатели на т.нар. междуобщностен комитет за културното наследство – сложна вербална конструкция, обозначаваща структура, състояща се от гръцки кипърци и турски кипърци, които предлагат и следят за възстановяването на културните паметници и от двете страни на разделения Кипър. Комитетът се създава през 2008г., наред с десетина още подобни формирования в различни области - култура, транспорт, образование, комуникации. Задачата на тази мрежа е била да допринесат за укрепването на доверието между двете общности. Решението за създаването и вземат тогавашните лидери на общностите – кипърският президент Христофиас и турско-кипърският му колега Талат. Добрите намерения са едно нещо, а тяхното изпълнение – друго. От всичките десетина комитета, единствен този за културното наследство успява да се превърне в жив и естествен организъм, главно поради всеотдайността на Такис и Али. Винаги се усмихвах като ги видех заедно – Такис е висок, приведен от годините – вече е прехвърлил 80-те, с малко колеблива походка и ясен, отчетлив глас. Али е чувствително по-млад, с хитровато кръгло лице на Настрадин ходжа и бирено коремче. Такис е бил зъболекар, но и член на парламента на Кипър, а Али работи в администрацията на президента Акинджъ. Двамата се неотделими – нещо като Дон Кихот и Санчо Панса, макар и двамата да са своего рода донкихотовци. Около тях са и другите членове на комитета – разговорливия Глафкос Константинидес, представителя на маронитите, хората около Али. И тук не може да мине без българин – Белчин има архитектурно бюро в северната част на Никозия и прави проекти за възстановяването на културните забележителности. Негова работа е, както вече споменах, реставрирането на прочутата кула на Отело във Фамагуста.

Такис и Али са безспорните водачи в комитета. Бил съм няколко пъти на гости в дома на Такис в Никозия. Къща със скърцащи дървени стълби, голям хол с възрастни и достойни мебели, етажерки с много книги, стари фотьойли, които, сигурно, ако можеха да говорят, щяха да разкажат много неща от новата кипърска история.

Работата на комитета беше да предложи за възстановяване културни паметници в Кипър, които са в лошо състояние. Парите идваха от ЕС, а изпълнителната агенция беше ПРООН. Това беше късмет, но и късметът трябва да се използва навреме. И Такис, и Али ми казаха, че между членовете на комитета нямало разногласия. Обикаляли заедно разпадащи се православни храмове в Северен Кипър, порутени джамии в южната част. Тяхно дело е изчерпателният списък на обектите, които подлежат на реставрация – своего рода – нека употребя модерния израз – пътна карта на очакващото помощ кипърско културно наследство. Философията и на двамата беше много проста – всичко това е наше, общо, принадлежи на кипърците и те заедно трябва да се погрижат за неговото опазване. Не почувствах политика в тази философия. Такис веднъж ми каза, че любовта към Кипър не може да бъде ничий монопол. Запомних фразата. Тя не се отнася само до Кипър.

След завършването на определен проект следваше тържествено откриване. От Комитета канеха и всички посланици. Отзовавахме се само двама-трима, като аз бях най-редовният. Тръгвахме с малко рейсче от офиса на ПРООН в северната част на Никозия. След дълго или кратко пътуване и, както пише Ран Босилек, в шеги и закачки, пристигахме до реставрираната църква, манастир или джамия. Там ни чакаха местните хора. Бяха вдигнали трибуна, отстрани бяха сложили скромна трапеза. Откриването не можеше да мине без речи. Говореха Такис и Али и една тантуреста италианка, вечен шеф на мисията на ПРООН в Кипър. Речите на първите двама си приличаха по дух, доверието си казваше думата. След провала на преговорите в Кранс Монтана през юли 2017г. се заговори, че работата на всички двуобщностни комитети е замразена. Според слуха причината била да не се подмени преговорния процес. Видях се с Такис. Можеш ли да си помислиш подобно нещо за нашия комитет, напевно каза Такис, ние си имаме дълг и ще го изпълняваме.

И наистина, не мога да си представя как Такис и Али ще скръстят ръце и ще се гледат накриво, а църквите и джамиите ще се рушат от безмилостното време. Всъщност, в тези хипотетично скръстени ръце се намираше историята на Кипър и нейната материална памет. Нито един от двамата нямаше правото да се предаде на политическата конюнктура.

Такис Хаджидеметриу е автор на великолепен анализ за референдума за плана Анан през 2004г. Изводите понякога звучат сурово. Изчетох книгата като настолно помагало два пъти. Съпругата на Такис Катя е историк. Нейната „История на Кипър“ е задълбочено изследване, което също препрочитах. Катя ми подари обемистия том сякаш между другото – него ден на гости бяха внуците и, тя готвеше нещо в кухнята, изведнъж плесна с ръце и каза, имам нещо за теб.