ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ДИПЛОМАТИЧЕСКА СЛУЖБА

/Седма, последна част от годишния преглед на БДД „Война“ бе думата на годината“/

От самото създаване на Българското дипломатическо дружество международната дейност и националната ни дипломатическа служба е в центъра на неговото внимание. Дружеството полага усилия да даде своята експертна оценка за нейното състояние и изяви – като коментари и медийни прояви на неговите членове, също и в своите оповестени позиции, публикации и годишни анализи.

Българската външна политика – къде и каква?

Изминалата година донесе задълбочаване на съществуващите и нови политически, икономически, енергийни кризи в Европа и света, а в България поредните, трети за две години, парламентарни избори. В тези условия не могат да се отбележат изменения, нито във външната политика, нито в състоянието и дейността на Министерството на външните работи и дипломатическата служба. В това отношение при последното редовно правителство може да се наблюдава „повече от същото“, независимо от наименованието на ръководещата коалицията политическа партия.

Основната задача и предназначение на външната политика на една страна е да осигурява такива международни условия, които да гарантират сигурността, икономическото и социално развитие на страната и благоденствието на нейния народ.

Като се погледне обективно състоянието на България през изминалите 30 години нейната външна политика очевидно не изпълнява тази своя задача.

Днес страната ни е на последно място в основните показатели за развитие не само сред европейски държави членки на ЕС. През последните години България е загубила редица от позициите, които бе наследила и успяваше да поддържа известно време – страната ни вече не е енергиен център, осигуряващ значителна част от нуждите на Западните Балкани от електричество, активната регионална и балканска политика са минало, затвърждава последното място по икономическо развитие в ЕС и по редица показатели е задмината от своите съседи. В резултат на това се очертава ясно тенденция страната ни да губи вместо да разширява влиянието си върху процесите в региона. А това ще доведе до увеличаване на външнополитическите проблеми. След приемането на България в ЕС през 2007 г. страната ни реално не е била домакин на нито един международен форум на високо равнище (председателството на ЕС през 2018 г. бе общо ротационно мероприятие).  Едва ли някой разбра, че през 2022 г. България бе председател на Централноевропейската инициатива.

Видна е тенденция към съкращаване на  дипломатическото присъствие на други, в т.ч. приятелски и съседни страни у нас, което е израз повече на липса на интерес, отколкото проява на финансови икономии. Редица страни „покриват България” дипломатически от посланици със седалище в съседна страна или приходящи от собствената си столица, а в редица случа и само от почетни консули. София не се счита сред чуждите дипломати за почетно и желано назначение.

Трудно може да се говори за напредък, а камо ли за постигане основните външнополитически цели, поставяни от години в плановете на МВнР и външнополитически програми на партиите, съставяли последните правителства: България продължава да бъде извън Шенгенското пространство; получаването на така очаквания, основно символичен, безвизов режим за САЩ е още по-безперспективно от преди; мониторинговият режим на ЕС спрямо страната все още не е формално отменен; приемането ни в Еврозоната продължава да е под въпрос, неблагоприятната за страната ни т.нар. „Транспортна директива“ на ЕС си остава факт а България, продължава да охранява със основно със собствени средства и човешки жертви външната граница на Съюза.

Едно от най-сериозните изпитания пред българската външна политика през годината бе разрешаването на казуса с началото на преговорите за членство на Република Северна Македония в ЕС. Независимо от наличието на официална българска позиция, приета и в документи на Народното събрание и Министерския съвет, този въпрос предизвика сериозни противоречия както сред политическите партии, така и сред обществото като цяло, като се стигна дори до ситуация, когато министърът на външните работи обяви наличието на две външни политики от трибуната на Народното събрание. В тези условия и под силния международен натиск, българската дипломация успя да постигне на дипломатическо ниво това, което политиците не постигнаха на политическо: извади страната от политическата изолация в ЕС, превръщането на проблема от двустранен в европейски, прехвърлянето на натиска (вътрешно и външнополитически) от София към Скопие. Само по себе си това не реши съществуващите проблеми между двете страни и не доведе до прекратяване на антибългарските прояви в СРМ, но даде на България инструмент за постигане на поставените цели.

През изминалата година вътрешнополитическите кризи - икономически и социални, в по-голяма степен бяха в центъра на общественото внимание,  а външнополитическите теми, естествено, се съсредоточаваха в най-голяма степен върху войната в Украйна. Външната политика на редовното и последвалото служебно правителство може да се определи като повече „ценностно ориентирана“, отколкото национална. Липсва всякаква пропорционалност и баланс, каквито проявяват редица други държави. Управляващите безпрекословно и в дори „изпреварващо“ следваха линията на поведения, определяна от центровете на съюзите, в които страната членува, без да допускат дори дискусия, доколко това винаги съответства на националните интереси – на икономическите, енергийни възможности, проблемите, произтичащи от географското ни положение на Балканите и Черноморския регион.

Отношението на страната и обществото към войната в Украйна, както към всяка война, е и може да бъде единствено негативно. Страната ни от самото начало на конфликта оказва немалка хуманитарна помощ. Българя няма никакъв интерес от война в непосредствена близост до нейните граници и национално-отговорна външна политика би следвало да търси, инициира и подкрепя всякакви усилия за нейното прекратяване в рамките на съюзите, в които членува. Още повече, че на територията и на двете воюващи страни има български малцинства.

България подкрепя всички пакети от санкции срещи Русия въпреки тяхната цена, независимо че те, поне за изминалите до сега месеци, оказват негативно влияне върху Западна Европа, в т.ч. и България. Правителството обяви за персона нон грата рекорден брой руски дипломати. България изпреварващо обяви намерението си да прекрати догорените отношения с „Газпром“ и рязко повишената цена на този енергиен източник в момента се дължи не толкова на цената на международните борси, отколкото на включените в неговата доставка посредници, което свидетелства за отсъствието на каквато и да е собствена енергийна дипломация  Като успех може да се отбележи все пак постигането на определена временна дерогация за нефтените доставки.

Ирационално е схващането, че една война може да бъде прекратена с повече оръжие. И ако доскоро страната не изнасяше директно за Украйна оръжие, то с неотдавнашното решение на НС това вече е факт, независимо колко, какво и въобще дали ще има възможност за такъв износ. В страната ни ще бъдат разположени допълнителни сили на НАТО с цел укрепването на неговия южен фланг. С тази политика на управляващите страната ни все повече създава условия да бъде считана за активен участник в конфликта.

Външната политика винаги трябва да бъде и далновидна. Живеем в съдбоносно време и период на промени в геополитическите пластове и центрове на световното влияние. Време, което в обозримо бъдеще ще бъде съпроводено с икономически, социални, финансови сътресения. Войната ще приключи и Европа ще бъде изправена пред новите реалности. И след войната и след Путин Русия ще продължи да бъде важен геостратегически играч и фактор в региона.

Дипломатическата служба – проблеми без решения

Незавидното състояние на българската дипломатическа служба доведе до организирането в края на годината на безпрецедентна стачка от служители на Министерството на външните работи, на която бяха поставени отдавна назрели искания за преодоляване на кадровата криза чрез решаване проблемите, свързани с финансирането на личния състав и подобряване на материалната база за работа в централата и задграничните представителства на нашата страна. Решаването на съществуващите проблеми на българската дипломатическа служба има непосредствена връзка  с ефективността на външната политика, защитата на националните интереси в международните отношения и авторитета на страната ни.

БДД със своя официална позиция се солидаризира с техните действия и  искания отчитайки, че заплатите в министерството от години значително изостават в сравнение с тези в другите държавни институции. Аналогично е и положението със заплатите на задграничните служители в сравнение с техните колеги от почти всички други държави. В своята позиция БДД изрично подчерта, че повишаването на заплащането труда на дипломатическите служители е необходимо, но далеч не единственото условие за подобряване на тяхната дейност и състоянието  на дипломатическата служба. Това трябва да постави началото на един цялостен, задълбочен и открит процес на преодоляване на всички инертни, политизирани, волунтаристки, противоречащи на Закона за дипломатическата служба практики (ЗДСл) в кадровата, кариерната, квалификационната практика в МВнР и дипломатическата служба,  неглижирани през годините и променяни в интерес на всяка политическа сила, която е поемала ръководството на министерството.

Постигането на тази цел трябва да бъде задача не само на правителството и инстанциите, ръководещи международната дейност на страната ни, но и на самите служители  на МВнР. За тях не може да бъде оправдание, че министерството по конституция не формира външната политика на страната, а е орган за нейното провеждане. Една високо професионална дипломатическа служба трябва да отстоява неотменно националните интереси в международните организации и двустранните отношения с другите държави, да анализира международните процеси, подготвя и предлага външнополитически ходове и инициативи на България, да бъде координатор на международната дейност на всички правителствени звена, да провежда проактивна, не реактивна политика и по този начин да оправдава и средствата на данъкоплатеца, които се изразходват за нея.

В това отношение БДД счита, че изминалата 2022 г. не може да отчете положителна промяна. Всички критични бележки, които дружеството е изказвало през годините са актуални и понастоящем.

От първите години на управлението на ГЕРБ външната политика бе поета еднолично от премиера с всички произтичащи от това последствия. Като характерен белег на външнополитическите изяви се утвърдиха прегръдките и потупването по рамената.

МВнР бе „освободено“ от основни свои компетенции и постепенно се съсредоточи върху консулската дейност, протокол, представителство в международните организации и подготовка на шаблонни „опорни точки“ при срещи с чужди делегации. Начело на МВнР, при цялото разбиране, че това е политическа длъжност,  по принцип се назначават, с много редки и кратки изключения, лица, чужди на професията, без нужната квалификация и опит (МВнР имаше най-добра атмосфера при последните два служебни кабинета, когато начело бяха кариерни дипломати, познаващи работата и министерството).

Министерството загуби извоюваното право да бъде включвано на средно и изпълнителско ниво в делегациите поне при посещения на равнище министър-председател и председател на Народното събрание. Това в голяма степен се отнасяше и за външния министър при високи и важни визити.

Външната политика на една държава се провежда от хора със съответната компетентност, достойнство и опит, а дипломатическата служба трябва да се гради на приемственост, йерархичност, кариерност и  професионализъм, както и материална осигуреност.

Очевидно ще е необходимо да се обърне внимание още на процеса по подбора и подготовката на кадри. В западноевропейските страни има достатъчно положителни примери и е странно след 33 години демократично развитие на България да не черпим опит от тях. МВнР на една държава се нуждае от специалисти от  различни професионални сфери и завършването на специалност "Международни отношения" не винаги е достатъчно за развитието на дипломата. В някои европейски страни не е изключение и набирането на утвърдили се в професията си кадри от други професионални сфери, които преминават например двегодишна дипломатическа школа и това не са само юристи, икономисти и др.  Езиковата подготовка и познанията в международните отношения са само предпоставки, но не и гаранция за успешна дипломатическа дейност. Възрастта и опитът в разговорите с партньорите са от изключителна важност, особено в многостранната дипломация. Заменянето на всичко това  само с  назначаването на млади и неопитни кандидати или повече жени издава неразбиране на комплексния и сложен характер на тази професия и необходимостта от  предварително самоутвърждаване на кандидатите и професионализма им при всички тези назначения

По принцип кадровите проблеми в МВнР са на вниманието на обществеността обикновено около скандалите, свързани с посланически назначения на външни за дипломатическата служба лица. Но стачката на служителите на министерството стана отново повод да се очертаят редица хронични дефицити в цялостната кадрова политика на министерството през годините, които доведоха до неговото сегашно състояние. Проблемите на дипломатическата служба  са били винаги на вниманието на БДД и през 2020 г. то отправи специално запитване на МВнР по Закона за достъп до обществена информация с 15 съвсем конкретни въпроса по основните проблеми, свързани с набирането, квалификацията, кариерното развитие, изпълнението на изискванията на ЗДСл в тази негова част, назначението на външни лица, организацията и провеждането на конкурси, оценяването, начина на провеждане на конкурси и изпити, присъждането на дипломатически рангове и пр. Макар и със закъснение от МВнР  бе получен формален отговор на хартиен носител, който не съдържаше реална информация по нито един от поставените въпроси, може би с изключение на този за броя на задграничните мисии. По същество целият отговор представляваше опит да се скрие картината на реалната ситуация, да се отклонят конкретните отговори чрез формулировки, представляващи подвеждане, полуистини  и явни лъжи. Независимо от този  фактически отказ от информация ръководството на БДД реши да не се обръща към правосъдните органи или да публикува получения текст единствено с цел да не накърни още повече авторитета на институцията.

И тогава и към настоящия момент съществуващите в кадровата политика на министерството слабости са налице и очевидно се задълбочават. Освен многократно дискутираните „посланически назначения“ съществуват сериозни проблеми на по-ниските, работни нива. Всички те могат да се илюстрират с примери и заслужават детайлна разработка, но поради ограничения обем и задача на настоящия анализ, те ще бъдат само маркирани.

Кадровият погром в МВнР, започнат след настъпилите промени и повтарян неколкократно от поредни министри на СДС и ГЕРБ, не само не е преодолян, но и последиците от него се задълбочават

От години не съществува стройна система за планиране, подготовка, развитие, постоянна квалификация на кадровите ресурси.

Приемствеността между поколенията е нарушена, както и балансът между старши и младши дипломати.

Поради липса на служители с необходимия по ЗДСл ранг и стаж, висши длъжности се заемат от служители, които не отговарят на тези изисквания.

Заради чест отказ на отделни служители за задгранична работа много от обявените за редовната годишна  ротация места се предлагат по 2 - 3 пъти или остават незаети. Позициите се „отварят“ за държавни служители без дипломатически ранг, на които впоследствие се дават временни рангове (дори на високи позиции в т.ч. и за временно управляващи). Същите впоследствие преминават към категорията кариерни дипломати (този подход традиционно се прилага за представители на тази политическа партия, която поема ръководството на МВнР след поредните парламентарни избори, като в края на мандата тези назначения преминават към категорията на кариерните дипломати).

В резултат на тази кадрова политика се стига до търсенето на външни хора, като вакантни позиции за служители на МВнР (не технически състав) могат да се видят и в сайта „Jobs.bg“ – факт, който би развеселил всеки представител на дипломатическата служба на която и да е друга държава.

Удължаването на мандатите се превръща в практика не само за „пожизнените посланици“, но и за по-ниски позиции, когато липсва подходяща замяна за тях.

Същевременно в системата на МВнР работят цели фамилии, както в централното управление, така и едновременно в една и съща държава зад граница.

Кампанийното спешно пенсиониране на  дипломати с голям опит и стаж води до дефицит на такива кадри и спешното търсене и назначаване на служители на граждански договори – много често същите пенсионирани дипломати.

Все още има случаи, когато на избрани служители, приближени към даден министър, се определят „индивидуални заплати“, които се запазват за съответните лица и след напускане на ръководството, което ги е определило.

Повишаването в ранг става доста безпринципно, понякога дори в нарушение на Закона за дипломатическата служба – било чрез влизане в кариерата направо на високо ниво, било чрез т.нар. „бързи писти“, въведени от Н. Младенов.

Кариерното развитие и израстване, както и оценяването, става на субективна основа. Има случаи  на административно отменяне решения на цяла кариерна комисия, за да се постигне „правилното“ персонално решение.

Това положение, както и ниското заплащане на новопостъпили служители, с което е трудно да се издържа младо семейство, определено не допринасят за привлекателността на българската дипломатическа служба.

За това свидетелства и фактът, че на конкурсите за младши служители в министерството се явяват все по-ограничен брой кандидати, от които едва единици могат да ги издържат, дори и при занижени критерии. От 2018 г. насам, без пенсионираните служители, МВнР са  напуснали над 140 души

Малкото останал квалифициран персонал не се използва оптимално – дипломати с опит, авторитет и доказани способности се насочват към третостепенни мисии в малки държави, докато във важни за България европейски страни за ръководители на посолства се изпращат дипломати с недоказан  или ограничен професионален международен опит.

Дипломати, специализирали с години в многостранната дипломация, се пренасочват към двустранната дипломация. На тяхно място се изпращат служители, на които са необходими години, за да навлязат в съответната проблематика.

Задграничните представителства не могат да работят пълноценно без минимум технически персонал, което от години е хроничен и болезнен проблем.

Необходимо е приемането на актуализирана национална доктрина, която да определи националните приоритети в т.ч. и във външната политика и която да бъде приета и то от всички партии и да не се подлага под въпрос след всеки пореден избор.

Да се осъществи обстоен и задълбочен анализ на дейността на МВнР, като се анализират всички страни на неговата дейност в светлината на външнополитическите приоритети, интереси и възможности на страната. Такъв преглед е крайно необходим след практиката в министерството от последните 12 години.