ГЛОБАЛНИТЕ ИГРАЧИ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРОЦЕСИ

/Пета част от годишния преглед на БДД „Война“ бе думата на годината“/

САЩ: УВЕЛИЧЕНИЕ НА ЗАЛОЗИТЕ

Ако трябва да обобщим междинните избори в САЩ през ноември 2022 г., - те показаха, че прословутата „червена републиканска вълна” не се случи. От тук следва, че американската външна политика ще остане предимно в познатата плоскост през следващите две години до провеждането на редовните президентски избори. Тя остава в съвременните си норми за разлика от някои „особености” на политиката и администрацията на Доналд Тръмп. Тази негова специфика породи редица отклонения в традиционните позиции и на двете основни партии, обърквайки еднакво съюзници и противници. През 2022 година републиканците и демократите бяха в процес на връщане към статуквото.

От 1987 до днес по силата на законово задължение президентите на САЩ предлагат на Конгреса стратегии за националната сигурност на страната. В края на октомври 2022 г. Джо Байдън обяви новата „Стратегия за национална сигурност” на САЩ. Стратегическият документ бе отложен предходната зима, тъй като стана ясно, че руската инвазия в Украйна е неизбежна и че отношенията на САЩ с техните европейски съюзници са напът да преминат през огромно изпитание. Установеният след края на Студената война ред е обявен за изчерпан - нещо, което за пръв път в документа се казва така ясно и откровено. Заменен е от високорискова конкуренция между основни сили, които искат да наложат своята идея за световен ред.

Ключов момент в стратегията е, че тя дефинитивно определя авторитарните режими в Русия и Китай за риск за световния ред. Основната теза е, че огромното предизвикателство за Съединените щати ще бъде "надпревара с Китай и ограничаване на Русия". Друг характерен момент е, че стратегическата политика на Байдън се отличава от тази на неговите предшественици – Буш, Обама, Тръпм. Джордж У. Буш обяви доктрината за "изпреварване", която допринесе за оправданието на неговата администрация за нахлуването в Ирак. Обама използва своя вариант, за да призове за преминаване към свят без ядрени оръжия, но също и за разширяване на американската мека сила за победа над болестите и глобалната бедност. Президентът Доналд Тръмп заяви, че ерата на антитероризма е заменена от възраждане на конкуренцията на велики сили срещу това, което той нарече "ревизионистки сили” и издигна доктрината MAGA (Make America great again) и „Америка на първо место”.

Анализирайки новата стратегия за национална сигурност е необходимо да подчертаем, че тя отбелязва нова съгласуваност между страните от НАТО и включва предупреждения към Москва, които са ясно дефинирани и отразяват нова ера на сдържане. „Сдържане” е думата навлязла в дипломатическия речник и използвана по време на Студената война за ограничаване на най-голямото предизвикателство по това време: съветския експанзионизъм.

Очаквано, стратегията подчертава, че атаката на Русия срещу Украйна е унищожила мира в Европа и е предизвикала глобална нестабилност и застрашава глобалния режим на неразпространение. В допълнение, Вашингтон подчертава, че автократичните режими продължават да подкопават демократичните ценности чрез изнудване и управление чрез репресии. Изрично е подчертано, че САЩ няма да позволи на Москва да изпълни военните си цели, като използва или заплашва да използва ядрено оръжие. Очевидно е, че преговорите за "стратегическа стабилност" с Русия за ограничаване на ядрените арсенали приключиха. Русия днес, чрез агресията срещу Украйна, „пренебрегва основните закони на международния ред” и представлява непосредствена заплаха за свободната и отворена международна система, за международния мир и стабилност, се казва в документа. Тази констатация представлява рязко отклонение от предишни стратегии, в които конкретно се е обсъждала работата за сътрудничеството на Русия и Запада. "Това не е борба между Запада и Русия. Става въпрос за основните принципи на Устава на ООН, по която Русия е страна, по-специално зачитането на суверенитета, териториалната цялост и забраната за придобиване на територия чрез война" се подчертава в документа. Междинните избори от ноември 2022 г. показват, че смесеният резултат от тях не осигурява мандат за съществени промени. Това вероятно ще означава, че икономическата и военна поддръжка за Киев ще продължи, макар че е възможно да има някои опити в Конгреса за ограничаване на мащаба или за обвързване санкциите срещу Русия с бъдещи преговори. Същевременно Байдън е категоричен, че избягването на военен сблъсък с Русия е също толкова важно, колкото и подпомагането на Украйна. Именно затова атаката на дронове дълбоко в руска територия и убийството на дъщерята на Дугин породи известно напрежение във Вашингтон.

По отношения на Китай, стратегията за национална сигурност на САЩ определя режима в Пекин за риск за световния ред, а надпреварата ще бъде основно предизвикателство за Вашингтон. Затова президентът описва глобалната картина като борба между автокрации и демокрации и заявява, че в дългосрочен план е по-притеснен от „действията на Китай за наслояване на авторитарно управление с ревизионистка външна политика”. Според Байдън трябва да се прави разлика в отношенията към Китай и Русия, защото Китай поставя пред САЩ „различни предизвикателства". Китай е единствената страна, която има както намерение да „прекрои международния ред”, така и да концентрира все повече „икономическа, дипломатическа, военна и технологична мощ за постигане на тази цел", пише президентът. Китай, или както президентът официално го нарече КНР, „ представлява най-сериозното геополитическо предизвикателство за Америка ... Нашата отбранителна стратегия трябва да поддържа и укрепва възпирането, като КНР е наше предизвикателство“. Тази стратегия обяснява започналата търговска, идеологическа, технологическа и информационна война срещу „поднебесната империя”.

Стратегията прави разлика между разделящи геополитически проблеми и глобални въпроси, засягащи всички страни в света. Голяма част от нея, е предназначена да противодейства на Китай в космоса, киберпространството и в морето - всички те изискват различен хардуеър, различни стратегии и различен подход, отколкото „сдържането” на Русия. Необходими са по-агресивни усилия на САЩ за подобряване на киберсигурността и се  призовава за работа със съюзниците и частния сектор, за да "устоят на опитите за влошаване на нашия споделен технологичен напредък" чрез ограничаване на китайските и други инвестиции в Съединените щати и контролиране на износа на ключови технологии за Китай. В този ред на мисли, администрацията на Байдън запази огромните търговски мита за Китай, наложени от Тръмп, разшири своите технологични забрани, за да включи всички усъвършенствани полупроводници и оборудването, необходимо за тяхното производство и оказва всякакви ограничения на китайските производители. Тази стратегия обяснява започналото преди години търговско, идеологическо, технологическо и информационно противопоставяне. От друга страна, след междинните избори републиканците критикуват администрацията на Байдън, че е реагирала прекалено сдържано и меко на опита на китайските управляващи да смажат протестите срещу Ковид-ограниченията, които обхванаха страната в началото на ноември месец.

Тайванският въпрос е основен за Китай и политическа основа за развитието на китайско-американските отношения. Явно подкрепата на САЩ за Тайван ще продължи. Американският закон за политиката към Тайван, който би заздравил двустранните връзки по начин, който ще провокира Китай и ще снабди Тайван с по-голяма военна помощ, има голяма вероятност да бъде съживен от новия Конгрес.

Новата стратегия за национална сигурност дава поглед в бъдещето: предстои ни да видим „установяването на новия международен ред” в условията на ожесточена конкуренция на глобалните сили. От документа става ясно, че Байдън се отнася критично и към ползите от глобализацията, която според него е причинила пандемии и дезинформация и, най-вече, е допринесла за проблема във веригата за доставки. Тук е необходимо да отбележим, че въпреки войната на територията на стария континент, а САЩ осигуряват по-голямата част от помощта за Украйна, реалността е такава, че повечето американски избиратели се интересуват предимно от вътрешни въпроси – щурмуването на Капитолийския хълм на 6 януари 2021 г., документите на Тръмп в Мар-а-Лаго, правото на аборт и смяната на пола сред учениците, притежание на оръжие и др.

КИТАЙ: КАК ГО ПРАВЯТ КИТАЙЦИТЕ

За китайската дипломация 2022 г. завърши с ново начало - рокада на върха. В самия край на календарната година китайското външно министерство получи свой нов министър – дипломатът от кариерата Чин Ган. Неговият досегашен началник Уан И беше повишен на най-високата длъжност в китайската външна политика – ръководител на Централната комисия за външни работи на Китайската комунистическа партия. Ако И заема поста външен министър в две поредни правителства вече десетилетие, за Ган трябва да се отбележи, че в типичен стил китайската кадрова политика последователно го изпита по пътя на кариерното развитие като заместник-министър и посланик в САЩ. В неговия професионален опит сериозно значение имат и годините на работа близо до председателя Си Дзинпин при неговите международни срещи. Защо това е важно за да разберем съвременен Китай? Чин Ган успешно се вписа в новия образ на китайския дипломат, който наблюдаваме през последните години. Самоуверен, амбициозен, гласовит. Това не е само дипломация. Това е образът на Китай, който продължава да бъде изграждан и толериран от ръководството на ККП.

През февруари и март страната успешно организира Зимните олимпийски и параолимпийски игри и затвори цикъла на домакинства на всички Олимпиади. Представи се на много високо спортно ниво и отклони вниманието на спортния свят от паралелния политически бойкот. Игрите преминаха под знака на вируса, също както и поредната година на ограничения за китайското общество.

Изминалата година стартира с многомилионно тестване на Тиендзин, град под прякото ръководство на централното правителство. През март обръчът стегна Шанхай, по-нататък и Пекин. Светът се отваряше за пътувания и нормален ритъм, докато китайските семейства се чувстваха все повече обградени от страховете на икономическа изолация. Този път не толкова привнесена, защото световната икономика отново разчиташе на индустриалния потенциал на Китай. Невъзможността да работят и покачването на битовите разходи стресира ежедневието на обикновените китайци и те протестираха, така както са го правели и друг път – спонтанно. Междувременно цената на въглищата се увеличи, провинциалните правителства разходваха огромни суми за Ковид мерки, малкият и среден бизнес се превърнаха в жертва на ограниченията и вътрешната задлъжнялост на местната власт трябваше да бъде взета под внимание. Годината наближаваше своя край, когато централното правителство рязко промени условията в страната, премахвайки всякакви антивирусни рестрикции.

През октомври Двадесетият национален конгрес на ККП потвърди линията на поведение и ръководството на държавата в лицето на генералния секретар Си Дзинпин. И не само - приетите решения поставиха партията, а и устройството на страната в най-силна степен на влияние от управленските тези на Си Дзинпин, сред тях „двукръговата“ и зелена икономика, потвърждаване на позицията по Тайван, елиминиране на корупционни практики и повече работа за структурите по сигурността.

След провеждането на конгреса и след почти тригодишно отсъствие, през 2022 г. Си Дзинпин излезе отново на активната международна сцена. Китайският лидер води делегация и се срещна с 25 държавни ръководители по време на срещата на Г-20 в Индонезия, където проведе тричасов разговор с президента на САЩ. Участва и в срещата на върха на Шанхайската организация за сигурност (ШОС) в Узбекистан и потвърди отношенията на взаимно доверие с централноазиатските държави. Китайската дипломация привлече вниманието на международните наблюдатели по близкоизточните въпроси с държавното посещение в Саудитското кралство. Пекин посрещна новия германски канцлер, а също и президента на ЕС Шарл Мишел и въпреки натоварения с реципрочни реакции диалог с европейските държави по теми като правата на човека и свободния достъп до пазари, потвърди ангажимента си за сътрудничество за неупотреба на ядрени оръжия, както и за поддържане на политическия диалог за решаването на кризи. В края на 2022 г. продължаващите ожесточени военни действия в Украйна проблематизират Китай. Премиерът Ли Къцян посочи, че светът не може да понесе повече ескалация на войната. В навечерието на Коледа, в разговора си с държавния секретар на САЩ, китайският първи дипломат Уан И е заявил, че що се отнася до войната в Украйна, Китай стои на страната на мира и Устава на ООН.

Китайското правителство се стреми да запази връзките си с Москва, като се опитва да бъде безпристрастен посредник за мир в Украйна. Според оценката на НАТО, в крайна сметка китайското правителство ще се опита да не се намесва твърде дълбоко във войната в Украйна и нейните геополитически последици. Същевременно обаче, според американското разузнаване, в началото на войната Китай е предложил военна подкрепа на Русия.

Китай иска и ще играе активна роля в оформянето на глобалния ред на сигурността през XXI век. Тук се крият както възможностите, така и рисковете. От една страна, Пекин е готов да поеме повече отговорност в рамките на ООН. Сред постоянните членове на Съвета за сигурност Китай сега е най-големият участник в мисиите на ООН. Страната е член на всички основни многостранни режими за контрол на оръжията за масово унищожение и много други договори за контрол на оръжията. Стремежът на Китай към по-голямо влияние обаче също крие рискове, особено ако Китай се съсредоточи върху изграждането на военна конкурентоспособност със САЩ. До 2050 г. Китай иска да има армия, която е технологично равна на САЩ.

Най-острият въпрос през годината бе напрежението около Тайван. Напрежението в Тайванския проток ескалира, след като председателят на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси посети острова на 2-3 август 2022 г. За пръв път президентът на САЩ Джо Байдън открито и категорично  предупреди, че въоръжените сили на САЩ ще се включат в отбраната на Тайван, в случай, че Китай предприеме нападение срещу острова, през септември 2022 г.

Американски военни експерти се опасяват, че 2027 г., когато трябва да приключи  модернизацията на китайската армия, ще бъде и годината, в която Си Дзинпин ще нареди завладяването на Тайван. Заслужават внимание обаче и мненията, че ако Китай реши, както беше обявено, да анексира Тайван през 2027 г. - ако е необходимо със сила на оръжието - САЩ няма да се намесят военно. По-скоро старият хегемон ще реагира по подобен начин на руската анексия на Украйна: снабдява нападнатата страна с оръжия.

С оглед на значението на Китай, режимите за глобално разоръжаване и контрол върху въоръженията няма да могат да функционират в средносрочен план без участието на Пекин. На регионално ниво са необходими подходи за изграждане на доверие, за да се ограничи поне надпреварата във въоръжаването.

Юанът, китайската валута, сега играе основна роля в транзакциите на Московската фондова борса, роля, която ще става все по-голяма. На практика стабилността на руската икономика ще се основава на инжектиране на китайски пари и стоки, динамика, която ще позволи на Пекин да има голямо влияние върху Москва. Китай започва да разбира, че има огромни възможности за влияние върху Русия.

Показателно за развитието на българо-китайските отношения е, че  от януари до ноември двустранният търговски обем достигна близо 3,692 милиарда долара, увеличението е с 40,3% на годишна база.

БЪЛГАРИЯ В ООН И ДРУГИТЕ МЕЖДУНАРОДНИ ОРГАНИЗАЦИИ

Продължилите в началото на годината ограничителни мерки във връзка с Ковид пандемията и войната на Русия в Украйна оказаха непосредствено въздействие за усложняване на международната обстановка. Засиленото геополитическото противоборство и съперничество доведоха до създаването на сериозен дисбаланс в съществуващата система на международни отношения и допринесоха за задълбочаване на разделението в различни области на международното сътрудничество. Хуманитарната ситуация в света се влоши, отдалечи се изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие и се наблюдава отстъпление от спазване правата на човека и нарушаване на нормите на международното право.

Затвърди се тенденцията за политизиране и противопоставяне в дейността на главните органи на Организацията на обединените нации и в организациите от системата на ООН. Отсъствието на диалог и желание за разрешаване на кризата в Украйна поставиха на сериозно изпитание съществуващата международна архитектура за сигурност. Съветът за сигурност на ООН бе силно разделен и поляризиран и създадената конфронтационна обстановка повлия негативно на неговата ефективност. Съветът за сигурност не бе в състояние да реши конфликта  чрез средствата на диалога и сътрудничеството. ООН бе ангажирана главно с предоставянето на хуманитарна помощ за Украйна и с посредничество и съдействие за реализиране на Черноморската инициатива за зърното и торовете. Отчитайки блокираните възможности на Съвета за сигурност, ролята на генералния секретар на ООН и на дискретната дипломация придобиват особено значение и разкриват нови възможности за търсене на политическо решение на конфликта в Украйна.

Създадената сложна ситуация постави с особена острота проблема за осъществяването на отдавна назрялата всеобхватна реформа на Съвета за сигурност. Реформирането на Съвета за сигурност продължава да среща съпротива, въпреки, че се забелязват положителни изменения в позициите на Русия и САЩ  в подкрепа увеличаването на броя на постоянните членове. Неразрешим засега остава, обаче, проблемът за правото на вето. Процесът на ревитализация на дейността на другия главен орган на световната организация – Общото събрание (ОС), се осъществява бавно. Силното политизиране и противопоставяне, затрудняват също така и подобряване ефективността в работата на Икономическия и социален съвет (ИКОСОС) на ООН. Ескалиращата конфронтация, пълното отсъствие на взаимно доверие и отсъствието на позитивен диалог правят практически невъзможно постигането на съгласие за реформи в рамките на ООН, извеждайки като приоритетна задача по-скоро съхраняването на следвоенния световен ред, международните институции (на първо място именно системата на ООН) и международното право.

Войната в Украйна и нарасналото използване на ограничителни мерки и санкции в международните отношения доведе до засилване на продоволствената, енергийната криза и финансовата нестабилност.   Наблюдават се прояви на разделяне на глобалната икономика и ерозия в доверието на международните валутно-финансови институции. Предстоящата среща на най-високо равнище в рамките на ИКОСОС  през 2023 г. ще има за цел да обсъди мерки за възстановяване на нарушения баланс в търговско-икономическата и валутно-финансови сфери и за адаптиране на глобалната финансова система към изискванията на съвременния свят. Реализирането на подобни мерки е една сложна задача предвид на възникващите нови международни центрове и структури за икономическо развитие и финансова мощ с нарастващо политическо влияние.

Едно от приоритетните направления в дейността на световната организация – преодоляването на предизвикателствата, свързани с климатичните проблеми, бяха предмет на обсъждане по време на Конференцията на ООН по изменението на климата (СОР 27) и на срещата на държавите по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие (СОР 15) в края на годината. Позитивно развитие бе създаването на Фонд за загубите и щетите на развиващите се страни вследствие от климатичните бедствия (СОР 27). Целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, в сравнение с прединдустриалното равнище, обаче, остава изключително трудна за постигане. По време на сегмента на най-високо равнище България издигна кандидатурата си за домакин на следващата среща на СОР 27. Това е една амбициозна цел, която изисква сериозни усилия на българската дипломация. Позитивни резултати бяха постигнати и по време на СОР 15, на която бе съгласувано споразумение за защитата до 2030 г. на 30% от сушата и части от водното пространство, считани за важни за биоразнообразието.

Укрепването на многостранния подход е едно от основните направления за дейност на генералния секретар и на мнозинството от държави на ООН и се разглежда като важно средство за справяне с глобалните предизвикателства. България продължи да участва в инициативата „Алианс за мултилатерализъм“ и заедно с над 60 държави се стреми да съдейства за укрепването на международните отношения на основата на международното право и решаването на международните проблеми по пътя на сътрудничеството.

През изтеклата година България бе избрана за председател на един от главните органи на ООН – ИКОСОС, което дава възможност за по-активна дейност за отразяване на позициите на ЕС и защита на националните ни интереси при взимането на решения в този главен орган на ООН. България, също така, бе председател на Комитета по икономически и финансови въпроси (Втори комитет) на 77-та сесия на ОС, което допринесе за допълнителна натовареност и ангажимент на българската дипломация.

Участието на България в дейността на ООН се основава на усилията, професионализма и инициативността на сравнително малка група дипломати. Отсъства целенасочена и последователна политика за приемственост в кадровия състав и за изграждане на дипломати специализирани в многостранната дипломация.

Важен приоритет на българската външна политика бе кандидатурата на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В началото на годината бе прието решение за  започване на разговори за присъединяване на страната ни към организацията, а през юни България получи своята пътна карта. Приемането на страната ни в ОИСР ще открие нови възможности пред българската икономика и допълнителна перспектива за участие в разработването и  прилагането на стандартите и политиките в глобален план с цел справяне с възникващите предизвикателства.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ