Между песимизма и оптимизма в икономическото развитие на немските ни партньори и прогнозите на Международния валутен фонд
Симеон Николов
Тъй като Германия е наш основен партньор и икономиката ни е обвързана с нея, е полезно да проследим, как тя посреща кризите и прогнозира обозримото си развитие., както и мястото си в световната икономика.
Четири института в Германия / DIW, IfW, RWI, Ifo-Indtitut / стигат до извода, че германската икономика е изправена пред дълга пауза на отслабване. Основание за това е прогнозата, че икономическият ръст средносрочно ще бъде под един процент. Според експертите са допуснати четири икономико–политически грешки през последното десетилетие: провалена екологична трансформация, проспана технологична трансформация към иновативни технологии, ширеща се бюрокрация, държавния инвестиционен дефицит и влошената образователна система и накрая проблема с тесните специалисти, който ще се изостря през следващите години. Ако пропуснатата трансформация доведе до деиндустриализация, тогава потенциалът за ръст ще бъде още по–малък. Интересно защо обаче, германските експерти премълчават ролята на политиката на САЩ след началото на войната в Украйна, която ще доведе до деиндустриализация на Европа?
Обществените настроения в Германия са в синхрон с основните експертни оценки. Само 39 процента от немците вярват, че Германия все още ще бъде една от водещите икономически нации след десет до 15 години. Близо 80 процента също смятат, че държавата се самопарализира чрез прекомерна бюрокрация. Само 14 процента от анкетираните вярват, че Германия ще излезе по–силна от сегашните кризи. Онези, които виждат слабости в системата на здравеопазването, са се увеличили повече от два пъти през последното десетилетие - от 18 на 39 процента. Изненадващо е малкото доверие в политиката и свързаните с това ниски очаквания към нея, когато става въпрос за справяне с кризата: Само 17 процента от анкетираните вярват на политиката, да овладее съществуващите проблеми или дори да ги разреши. /За сравнение в България 52% макар и да вярват в демокрацията, не вярват на институциите и законите./ Втората изненада е, че въпреки негативните очаквания за бъдещето, на настоящето се гледа положително от болшинството немци. 83 процента основателно смятат стандарта и качеството на живот за една от силните страни на Германия в момента.
От анкетираните над 2500 фирми от цяла Германия 39% очакват бизнесът им да спадне, 26% очакват по-добра финансова година, а 35% – стагнация. Строителната индустрия е заплашена от сериозна рецесия. Спадът в продажбите ще бъде над 20%. Само 15 на сто от строителните компании очакват ръст. В IT-сектора и медиите картината е по–оптимистична. Общо взето обаче, компаниите са песимистично настроени за бизнес-перспективите си. Германия е изправена пред нова рецесия.
Международният валутен фонд очаква през 2023 г. най-нисък растеж за Великобритания и Германия – дори след Русия, съответно 0,4 и 0,1 процентни пункта. Въпреки всички санкции тази година руската икономика ще нарасне с 0,3 процента, т.е. по-бързо от Германия. Според Международния валутен фонд световната икономика като цяло се справя с последиците от войната в Украйна. Премълчават се обаче огромните печалби на военните индустрии, които от ръст от 50% в началото вече растат в пъти, а възстановяването на оръжията и боеприпасите, които бяха изпратени на Украйна обещава дори при нормален, а не военновременен производствен процес стотици милиарди през следващите 3 до 18 години в зависимост от съответните оръжия.
МВФ прогнозира ръст от 0,7 процента за еврозоната тази година – растеж, който е с 0,2 процентни пункта по-висок от предполагаемия по-рано, докато за САЩ прогнозата е 1,4, а през 2022 г имаха 2,0 процента. От европейските държави с очакван отрицателен ръст през 2023 г. е само Великобритания– минус 0,6, с най–нисък– Германия– 0,1 и Италия– 0,6. Азия расте от 4,3 на 5,3 през 2023 г., а Китай от 3,0 на 5,2% през 2023 г. Руся се срива от 2,2 на 0,3%, но през 2024 г расте с 2,1%. А Индия изглежда почти няма да почувства тези процеси: от 6,8% през 2022 на 6,1% през 2023 и отново на 6,8% през 2024 г.
Няма съмнение, че евентуална рецесия в Европа ще се отрази и на България, а политическата нестабилност ще допринася за намаляване на стопанския растеж, докато инфлацията и спада на икономиката ще се отразят на бюджетните приходи и изпълнението на взетите вече от Народното събрание решения.
|