Напрежение в Западните Балкани – „Нуждаем се отново от повече войници на НАТО в Косово“

Интервю на Максимилиан Беер с Адис Ахметович, 19.01.2023

„Етнонационалистическият курс“ на сръбското ръководство напомня на политика от ГСДП Адис Ахметович за линията на Москва. В интервюто той предупреждава, че Западът не трябва да „спира до тук“. Но към днешна дата не е направено достатъчно, за да се овладеят конфликтите в региона.

Информация за Адис Ахметович: роден в Хановер през 1993 г., е член на германския Бундестаг от ГСДП от 2021 г. Той е член на Комисията по външни работи и докладчик на своята група за Западните Балкани. Ахметович е учил политическа икономия и германистика, за да стане учител, бил е стипендиант на фондация Фридрих-Еберт. Той е председател на SPD в Хановер от 2020 г. Родителите му идват от Босна и Херцеговина и бягат в Германия заради войните в Югославия.

Барикади по границата, армия в бойна готовност: Малко преди началото на годината конфликтът между Сърбия и Косово отново заплашваше да ескалира. След арестуването на бивш сръбски служител, войнствени сърби блокираха гранични пунктове през декември и полицаи бяха стреляни през нощта. И лидерите на двете държави реагираха. Косово също блокира свързващ път, а сръбският президент Александър Вучич предупреди въоръжените сили на страната си. Ситуацията се успокои едва след седмици: Вучич, който подкрепя косовските сърби, призова блокадите да бъдат разбити. Може би беше въпрос на време ситуацията да се влоши. Косово, в което живеят мнозинството от албанци, обяви своята независимост от Сърбия през 2008 г. - но Белград не признава суверенитета на своя съсед. Това многократно води до напрежение в региона.

Г-н Ахметович, конфликтът между Сърбия и Косово продължава от десетилетия. Въпреки това, той рядко играе роля в германската публика. Как си обяснявате това?

Със сигурност има редица причини за това и това е проблем. Подновеното напрежение в Северно Косово вероятно нямаше да бъде голям обществен проблем, ако не беше руската агресивна война срещу Украйна. Защо мислиш така? Руската инвазия постепенно засили осъзнаването на факта, че по отношение на политиката за сигурност трябва да държим под око цяла Европа. Когато предупредих през март 2022 г., малко след избухването на войната в Украйна, че Западните Балкани могат да бъдат втора врата за дестабилизация и война в Европа, някои в Бундестага първоначално се усмихнаха.

Също в ГСДП?

Не само. Когато повдигнах въпроса в комисията по външни работи, няколко колеги сякаш си помислиха: „Адис пак говори нещо за Западните Балкани, защото той е докладчик на ГСДП за този регион“. Според мен това "нещо" е от голямо значение за бъдещето на една мирна Европа.

Какво имаш предвид?

Къде е имало друг конфликт на нашия континент след 1945 г.? На Западните Балкани, започвайки със спора за Косово: Разпадането на Югославия започна през 1991 г. с процъфтяващ национализъм в Белград по въпроса кой притежава Косово. Ставаше въпрос дали Косово е автономно или трябва да остане част от тогавашна Югославия. През 2008 г. Косово обяви своята независимост от Сърбия, оттогава повече от 100 държави са признали Косово в ООН, но конфликтът все още е там. Това показват напрежението и заплахите за въоръжен конфликт от сръбското правителство преди няколко седмици. Въпреки това този конфликт рядко постига широк политически дебат в Германия. Подобна е ситуацията с етнонационалистическите развития в Босна и Херцеговина и Черна гора. Според мен това е фатално.

Ще е необходима ли война, за да се привлече повече внимание – подобно на случая с Украйна?

Всъщност в миналото ЕС често е реагирал само когато ситуацията е ставала изключително критична. И до днес не са положени достатъчно грижи за овладяване на конфликтите в региона. Последните събития в Косово отново разкриха нерешителността на ЕС. Отново САЩ трябваше да се намесят, за да успокоят напрегнатата ситуация. Това има дълга традиция на Западните Балкани: едва намесата на правителството на САЩ, оглавявано от Клинтън, сложи край на войната в Хърватия и Босна и Херцеговина през 1995 г. – когато Европа все още философстваше как да се държи.

Една от причините за мудността със сигурност са многото различни интереси в рамките на ЕС. Проблемът, който описвате, няма ли да стане още по-голям, ако страните от Западните Балкани – включително Сърбия и Косово – бъдат приети в Европейския съюз?

ЕС е гарант за мир и свобода. Не е имало война на тази територия откакто е основана. Войните в Европа се водят извън тази конкретна конфедерация от държави. Ето защо усилията за приобщаване на шестте страни от Западните Балкани към ЕС са правилни и необходими. Би било погрешно да не позволим на тези държави да се присъединят към ЕС поради структурни дефицити. С това имам предвид, наред с други неща, принципа на единодушието, който трябва да реформираме възможно най-скоро. В същото време обаче държавите от Западните Балкани също трябва да извършат необходимите реформи и да изпълнят критериите от Копенхаген. Според мен европейското семейство ще бъде по-успешно, ако се разраства, а не се свива.

Така че вие ​​казвате, че ЕС трябва да стане по-независим по отношение на политиката за сигурност, включително и с оглед на Западните Балкани.

Според мен това е спешно необходимо и се радвам, че канцлерът обяви повратна точка във външната политика и политиката на сигурност. За нашата сигурност има значение дали Съединените щати се управляват от Доналд Тръмп или от Джо Байдън. По време на мандата си Тръмп си играеше с идеята да се оттегли от НАТО и искаше да реши проблемите в Западните Балкани, като позволи изместване на границите, също след консултации с Русия. Байдън, от друга страна, има различна позиция относно трансатлантическия съюз за сигурност и Западните Балкани. Той е фар на надежда за хората там, които стоят зад ЕС и демокрацията, а не клонят към Москва и автокрацията. През последните години между Сърбия и Косово многократно избухва напрежение. Ставаше дума за правила за влизане и регистрационни табели, имаше блокади. Погледнато от разстояние, това може да изглежда тривиално за някои. защо се притесняваш Трябва да внимаваме да не ходим насън. През 90-те години, малко преди да избухнат войните в Югославия, барикади бяха издигнати и в Северно Косово. Сега Сърбия наскоро приведе армията си в бойна готовност и поиска от международната общност да я постави сама. Така че имаше почти армия, нахлула в друга държава. Западът също беше обвинен в сомнамбулизъм с оглед на руската инвазия в Украйна. Мнозина също не видяха това. Погледнато отвън, това е подобна ситуация, макар и в различен мащаб. Смятам, че ситуацията на Западните Балкани би била още по-заплашителна, ако войната в Украйна тръгне по различен начин. Но фактът, че Западът вече е обединен и Украйна е яростно против руското присвояване, прави впечатление на националистическите сили. Така и за правителството на Сърбия. Сръбските политици едва наскоро формулираха целта за създаване на така наречената Велика Сърбия. Това може да успее само ако, освен всичко друго, Косово бъде анексирано. Този етнонационалистически курс напомня този на Кремъл и се радва на подкрепата на Путин.

Как си обяснявате факта, че Сърбия, която се опитва да влезе в ЕС, има президент националист Александър Вучич?

Тук се играе двойна игра, поне от сръбското правителство. От една страна те застават на страната на ЕС и заявяват, че искат да станат членове. От друга страна, те показват лоялност към Москва и Пекин и остро критикуват ЕС. Парадоксът е, че по-голямата част от сръбската диаспора не е в Русия или Китай, а живее свободно и демократично в Германия или в други западни страни.

Германия подкрепя усилията на Косово да се присъедини към ЕС. В интервю казахте, че сръбското правителство ще продължи да се опитва да ескалира, докато ЕС се опитва да укрепи суверенитета на Косово.

Това е дилема за Европейския съюз. Колкото повече ЕС подкрепя Косово в неговата демократизация, толкова по-силен е опитът на Сърбия, както видяхме в началото на годината, да предотврати това политически и, ако е необходимо, военно. Досегашните опити на ЕС да намери среден път не доведоха до желания резултат. Затова трябва последователно да настояваме за единна позиция на ЕС, да признаем Косово като цяло и да спрем всеки опит за преместване на границата. Той служи на стабилния мир на двете страни.

И така, какво трябва да направи ЕС?

Времето изтича. Не трябва да допускаме нова ескалация. Не трябва да има очевидно военно господство на Сърбия над защитните сили на НАТО КФОР в Косово. С 3500 войници мандатът на КФОР в момента не е достатъчно оборудван. Ресурсите, които се използват в момента, не са достатъчни. Затова те настояват за повече войници, включително от Германия. През 1999 г. те бяха почти 50 000.

Да, отново имаме нужда от повече войници, също от Германия, за да не може отново и отново да възниква военна заплаха в региона. Така ли го виждате в цялата светофарна коалиция?

Времето ще покаже. Като парламентарна група на ГСДП, ние поставихме въпроса за Косово в дневния ред на комисията по външни работи. Освен всичко друго, ще трябва да се изясни дали сега има информация, че Русия е изпратила групи на Вагнер в региона, за да го дестабилизира допълнително. Москва активно подкрепя сръбското правителство. От там също иска да предизвика раздор в Европа.

Освен военния аспект, какви лостове има ЕС?

Трябва да работим за това, Косово да бъде прието в Съвета на Европа и признато като суверенна държава от последните пет страни от ЕС.

Може ли да я заведем до масата? Германия започва ли инициатива заедно с Франция?

Това са само малка част от въпросите, които спешно трябва да бъдат разгледани сега.

Искате ли да посетите Косово като депутат?

Ще го направя незабавно. И, разбира се, би било силен сигнал, ако комисията по външни работи пътува до региона – до Косово, но също и до Сърбия. Трябва да изясним, че преместването на граници в цяла Европа е безнадеждно. Западът не се покри със слава през последните няколко десетилетия в усилията си да насърчи повече демокрация в конфликтните региони.

Не е ли време да намалим малко?

Можете да зададете въпроса. Но какво ще стане, ако Западът остане извън Западните Балкани? Предполагам, че ако КФОР бяха напуснали Косово, сръбските войници щяха да настъпят за много кратко време в края на декември 2022 г. Подобна е ситуацията и с Украйна – ако Западът не беше подкрепял страната финансово и оръжейно, целите на Путин със сигурност щяха да проработят. Отново паралел с войната в Русия или Украйна. Другото се отнася до икономическия аспект. В миналото Германия също разчиташе на промяна чрез търговия със Сърбия. Много немски компании инвестират там и укрепват германо-сръбската търговия. Те създават почти 100 000 работни места. Досега сме приемали, че тесните икономически връзки със Сърбия ще доведат до връзка с ЕС и ще ускорят демократизацията на Косово. Досега тази формула не е работила. Въпреки това ще засилим усилията си в региона, особено заедно с нашите демократични партньори, за да продължим да работим по интеграцията на шестте страни от Западните Балкани в ЕС.

Източник: Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.