На истината й е тясно, ако й надянат военен мундир

Симеон Николов

От репликата на уважаван български експерт от Демократична България за „успехи“ на Украйна в електрониката постигнати през 2014 г. до изявленията на Кондолиза Райс /бивш държавен секретар на САЩ/ и Робърт Гейтс /бивш шеф на Пентагона/ за почти пълна зависимост на Киев от икономическа и военна помощ и премълчаваните факти за украинските политици и грешките на ЕС в периода от 2014 г. до днес, се очертава опасността да изпаднем в тоналността на характерните за военно време тотална пропаганда и подмяна на истината. А не това трябва да предопределя мотивите ни за необходимата помощ за следвоенно възстановяване на страната.

Няма съмнение, че войната нанася и ще продължи да нанася още дълго и икономически щети върху Украйна. Но не само по отношение нивото на икономическото развитие на страната преди войната, а и относно нивото на демокрацията в нея  срещаме странни определения от рода на „процъфтяваща демокрация“, „защита на европейските ценности“ и др. Впрочем, в класацията на страните в света по състоянието на демокрацията в тях, публикувана през февруари 2022 година, Украйна е поставена в Трета група държави с „хибридни режими“ и оценката за нивото на демокрация в нея е 5 точки по десетобалната система. За сравнение, нашата страна е във Втора група страни с „непълна демокрация“ с 6 до 7 точки.

По време на управлението на либерално-консервативния блок на Петро Порошенко, неолибералния Народен фронт на Яценюк и крайнодясната Радикална партия се ускори  икономическият упадък на Украйна. Насоките на Международния валутен фонд доводеха до замразяване на пенсиите, намаляване субсидиите за цената на газа, освобождаване плодородните украински земи за приватизация. Международните корпорации печелеха, а местните олигарси се опитваха да парцелират своите интереси. След асоциирането на Украйна с Европейския съюз през 2016 г. настъпи драматична деиндустриализация на страната. Износът от стомано–преработвателната промишленост, например, спадна от 21,2 милиарда щатски долара на 12,7 милиарда щатски долара. Уволнени учени от оръжейните заводи  продадоха знанията си на севернокорейски субекти, което даде перспектива за огромно увеличаване на възможностите на ракетния арсенал на Северна Корея. Олигарси и прекупвачи продадоха съветско въоръжение за над 32 милиарда долара, достигнало до съмнителни воюващи сили по света,  за което трябваше да си спомним, когато бяхме помолени да им доставим своето за да се защитят от руско военно нахлуване. Още предивойната Украйна беше една от най–корумпираните страни в Европа, факт, който вероятно се е влошил по време на войната. Не случайно в Конгреса на САЩ поискаха контрол над това, къде отиват доставяните оръжия.

Драстично спадна търговията с Изтока и Юга. Асоциирането с ЕС направи от  Украйна аграрна страна. Селскостопанските продукти станаха основният износ на страната, а Украйна се превърна в периферна държава. Освен икономиката се срина и здравната система – още преди корона–пандемията 90 процента от украинците отговаряха в проучвания, че не могат да си позволят лечение в системата на здравеопазването.

Индексът на човешкото развитие (HDI) на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) за определяне постиженията на страна в показатели като БВП на глава от населението, продължителност на живота, неравенства и т.н. през 2021 г. е 0,773, т.е. поставя страната след Шри Ланка (0,782) и Иран (0,774). България е с индекс 0.795 и 11 места по–напред, във втора група на развитите страни.

Намаляването на населението започна много преди войната. Например външният министър през 2018 г. Павло Климкин призна, че около милион души напускат Украйна всяка година. „Ситуацията е катастрофална“, каза тогава той. В резултат на намаляващата продължителност на живота, спадаща раждаемост  и нарастваща емиграция украинското население се сви от 51,8 милиона през 1990 г. на 41,2 милиона през 2021 г. – намаление с над една пета. Според Световната банка броят на хората, живеещи под официалната линия на бедността, е нараснал от 15 процента от населението през 2014 г. на 25 процента през 2018 г.

Доставяните от Запада оръжия помогнаха за доунищожаването на страната. Финансовата подкрепа за почти фалиралата страна едва ли ще може да покрие финансовите нужди. ЕС обеща 1,5 млрд евро на месец през 2023 г., но украинскито правителство поиска между 5–9 млрд евро на месец. Истинската промяна към мир е свързана с промяна на мисленето: Нито само оръжия, нито анексирането на чужди територииии могат да донесат мир. Светът не принадлежи само на Запада и САЩ няма да бъдат единствената световна сила. Разширяването на НАТО не може да допринесе за повече стабилност в Европа.

Изследователят Дейвид Ноак е много прав отбелязвайки, че когато политиците в Западна Европа казват, че Украйна се бори за „нашите ценности“, те всъщност нямат предвид представителна демокрация – те имат предвид едва овладян неолиберализъм, който де факто е сринал Украйна в социално-икономическо отношение.

Няма съмнение, че след войната ще трябва дълбоко да се бръкнем за помощи за един съседен, славянски, изстрадал народ. Но причините за икономическия срив се коренят в годините далеч преди 24 февруари 2022 г. и за тях има също конкретни виновници, както и за започване на самата война. Само обективният поглед над протичащите процеси позволява убедителното аргументиране на бъдещи държавнически решения