Дипломатът с неувяхващо признание и почит

На днешната дата, 27. ноември 1962 година министър на външните работи става Иван Башев и чуждите дипломати в София много скоро разбират, че се е появила нова, различна личност.

В чуждестранния печат все по–често започват да се появяват снимки и цитати от негови изказвания. БТА ги включва в служебните и секретни бюлетини, а в Тодор Живков това предизвиква завист и неодобрение, които по–късно се превръщат в омраза. Той остана цели девет години министър на външните работи и спечели симпатиите на много държавници по света, остави следи в двустранната и многостранна дипломация, в договори, декларации и решения. До трагичната му кончина на 13 декември 1971 г.

Посланик Димитър Костов, почетен председател на Българското дипломатическо дружество: През 90–те години на конференция в Будапеща говорих с членовете на българската делегация. Споменах името на Иван Башев и за мое голямо учудване и огорчение те отговориха, че не знаят кой е той. Очевидно това бе резултат от усилията на властимащите след 10 ноември 1989 г. да покрият с пелената на забравата цялата ни „предистория“, да отрекат еднозначно всичко– включително и положителното, постигнато в близо половин век.  При подготовката на речта му на юбилейната 25–та сесия на Общото събрание през октомври 1970 г. той дойде с една идея, която изглежда дълго беше обмислял: основната тема на речта му да бъде за повишаване ролята на малките и средни държави в световната политика. Речта на Башев беше посрещната с изключителен интерес и продължителни овации. Очевидно бе, че той е поставил проблеми, които вълнуваха представителите на огромното болшинство от държавите–членки и преди всичко тези от развиващите се страни. Когато си седна на мястото, към него се втурнаха десетки ръководители на делегации, които образуваха дълга опашка през цялата зала и редът и тишината за известно време бяха нарушени.

Посланик Богомил Нонев: Той сякаш се подготвяше от ранни години за да изпълне двете необходими условия за дипломата: духовен и практически опит и професионализъм. Говореше и пишеше на няколко езика. Казваше, че не знае руски, но съм го слушал с каква свобода се изразяваше. Неговият опит и професионализъм, неговата компетентност  бликаха от сложната му мисъл, от упоритата воля да намери отново отговор на горещите въпроси на нашата съвременност. Наблюдавал съм с каква почтителност разговаряха с него Кув дьо Мюрвил, Алдо Моро, Андрей Громика, но и такива забележителни творци като Луи Арагон.

Посланик и първи зам. министър на МВнР Борис Цветков: Иван Башев беше личност с богата ерудиция и широка култура, с открит поглед към световната политическа панорама. Беше толерантен към различните мнения, но винаги със собствено. Най–силното ми впечатление  от Иван Башев като министър на външните работи бе от официалното му посещение в Италия през 1971 г. Алдо Моро даде вечеря в негова чест, на която присъства политическия, културен, икономически, военен елит на страната. В своето впечатляващо благодарствено слово министър Башев с рядка ерудиция и познание свърза италианската история и култура с българската история и култура. Огромно впечатление направи културното присъствие на България през вековете в Италия. В нарушение на протокола повечето от гостите станаха от местата си и отидоха да го поздравят, което не е обичайно за такива дипломатичеснки вечери. Някои от тях споделиха, че за първи път чуват такива интересни факти от културното и историческо наследство на двете страни.

Посланик Любомир Попов: Иван Башев беше ярко явление в българската дипломация. Умееше да общува с колегите си от другите страни и беше харесван и търсен събеседник. Белгийският външен министър Пиер Армел го търсеше да обсъди с него някои свои важни идеи по много актуалния тогава  /199 г./ проблем Европейска сигурност и го покани в Брюксел. Иван Башев бе спечелил симпатиите на държавния секретар на САЩ Дийн Ръск. При всяко посещение в САЩ за общото събрание на ООН Ръск се срещаше с Башев.

Посланик Иван Спасов: Изключително взискателен към професионалните и личностни качества на най–близките си сътрудници, с които работеше, строг и изисщкващ максимума от тях, вдъхващ с цялото си поведение респект, в същото време показваше по един фин и ненатрапчив начин толерантност и уважение към личността на всекиго– независимо от неговия служебен ранг. Но също така , пак независимо от служелното положение, той умееше елегантно /а понякога доста безапелационно/ да дезавуира някои, които не се вместваха в неговите изисквания за качествен дипломат.

Посланик и първи зам. председател на Министерски съвет Георги Караманчев: В моя житейски път не съм срещал толкова всестранна, хармонична и уникална личност като Иван Башев. При посещението си в България тогавашният министър на външните работи на Гърция Паламас– един голям потомствен дипломат, изтъкна: „България загуби една изключителна личност и голям дипломат– Иван Башев, който има личен исторически принос в развитието на българо–гръцките отношения“.

Алдо Моро, министър на външните работи на Италия: До г–жа София Башева, София

Новината за трагичната гибел на министър Иван Башев ме засегна дълбоко и болезнено. В този тъжен момент Ви моля да приемете израза на живото ви и най–искрено участие в тази скръб, която засяга семейството Ви и българския народ. В разговорите, които напоследък водихме в Рим, имах възможността да оценя още веднъж неговия блестящ интелект, чувството му за отговорност и за мярка, дълбоката привързаност към каузата на мира.