Традиционният партньор на Германия

Още от времето на своята независимост историята на България е тясно свързана с тази на Германия. Страната е съюзница на Берлин по време на Първата и Втората световна война.

29 септември 2022 г. GFP

БЕРЛИН/СОФИЯ  Преди парламентарните избори в България следващата неделя социологическите проучвания показват, че партия, основана и изградена в тясно сътрудничество с ХДС/ХСС, е начело. Според социологическите проучвания партията ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов може да се надява на до една четвърт от гласовете. В момента обаче ГЕРБ се смята за до голяма степен изолирана заради обвиненията в корупция. България има дълга история на тясно сътрудничество с Германия, която датира още от епохата на Германската империя; още тогава не само политическите, но и икономическите отношения са изключително близки. България участва в Първата световна война на страната на Централните сили; след края на войната водещи български военни и държавни представители заминават в изгнание в Германия. Част от германската десница похвали българските политици по онова време за откритата им борба срещу мирните договори ("Парижкият диктат"). Двустранните отношения скоро се възстановяват, първоначално с посредничеството най-вече на бързото възстановяване на германско-българските икономически отношения, които формират и основата на българското сътрудничество с нацисткия Райх.

Немски цар

На 5 октомври 1908 г. Фердинанд Сакс-Кобург-Готски, дотогава управляващ германски княз на България, обявява страната си за независима от Османската империя и се обявява за български цар. От самото начало българската държава се ориентира плътно към Германия. През 1912 г. 15,6% от износа на България е насочен към Германската империя, а 20,4% от вноса на балканската държава е от Германия.През 1914 г. отношенията се изострят още повече, когато българското правителство търси заеми от западноевропейски финансисти. Британски и френски банки предлагат заеми на парламента и правителството на страната в замяна на правото на приходите от доходоносната търговия с тютюн в България. Под натиска на Министерството на външните работи в Берлин Disconto-Gesellschaft, която от 1929 г. се влива в Deutsche Bank, отпуска на България заем, който не е обвързан с приходите от износа на тютюн; в замяна на това обаче София признава на Германия водеща роля в индустриализацията на страната. [2] С началото на Първата световна война през лятото на 1914 г. българският износ на тютюн спира под егидата на англо-американския концерн "Бритиш Американ Табако"; вместо това през следващите години страната изнася тютюн главно за двете централни сили - Германия и Австро-Унгария[3].

Съюзници в Първата световна война

След като България получава териториални гаранции от правителствата в Берлин и Виена в Македония, която е много богата на тютюн, тя влиза в Първата световна война на страната на Централните сили на 14 октомври 1915 г. и участва в сръбската кампания на новите си съюзници. Освен успешната румънска кампания през 1916/17 г., основната задача на българската армия е да обвърже войниците на Антантата на македонския фронт, който се простира от Албания през днешна Северна Македония до границите на Османската империя. По това време Антантата изпраща около 300 000 войници в Гърция, за да нападнат Централните сили на Балканите.След години на сражения с тежки загуби, тогавашният български министър на финансите заминава за Солун през септември 1918 г. и договаря примирие с представители на Антантата. Като цяло България губи почти 20% от мъжкото си население през Първата световна война, или около 10% от цялото си население.

Политически изгнаници

С края на военните действия в голяма част от Европа през есента на 1918 г. водещи български политици заминават в изгнание в Германия. На 3 октомври 1918 г. Фердинанд I бяга с влак в Германския райх. Бившият цар се установява в Кобург, редовно посещава Байройтския фестивал и става член на Германската академия на науките "Леополдина". Престолът е поет от сина му Борис III; по този начин България продължава да се ръководи от рода Сакс-Кобург-Гота. Васил Радославов, който първо е министър-председател на България от 1886 до 1887 г., а след това втори път от 1913 до 1918 г., също бяга в Германия и живее там до края на живота си; той получава германска пенсия. Освен това Никола Шеков, главнокомандващ на българската армия от 1915 до 1918 г., също заминава в изгнание в Германия за няколко години след примирието.

Приписване на вина

Непосредствено след Първата световна война Ерих Лудендорф и Паул фон Хинденбург записват интерпретациите си за хода на войната в специално написани книги. И двамата де факто управляват Германския райх като военни диктатори начело на Върховното главно командване на армията от 1916 до 1918 г.[7] В книгата си "Моите спомени за войната" (Meine Kriegserinnerungen), публикувана още през 1919 г., Лудендорф заявява, че Върховното главно командване на армията "не е било в състояние да отговори на всеки зов за помощ" и в хода на войната е поискало "и България да направи нещо, в противен случай не може да ни се помогне. "[8] Хинденбург на свой ред пише през 1920 г. пренебрежително, че "българинът" уж бил "оставил битката" на германците.Водещи представители на германската десница пренебрегват българските жертви в Първата световна война и също така приписват на страната частична отговорност за поражението на Централните сили.

Краткосрочно отчуждаване

Непосредствено след края на Първата световна война експертите от Министерството на външните работи оценяват ситуацията в Югоизточна Европа по такъв начин, че Германия няма шанс да запази традиционното си влияние в България в краткосрочен план. Вместо това Берлин трябва да се съсредоточи върху дългосрочни варианти, както и върху културни контакти, за да укрепи отново позициите си.10 Засега Холандия поема дипломатическото представителство на германските интереси в България.11 През 1919 г. на власт в София идва националреволюционният аграрен деец Александър Стамболийски. Той държи много на рязкото разграничаване от Германия, въпреки че подобно на много други висши български политици от онова време е учил в Германия - самият той в Хале и Мюнхен.

Модел за подражание на германските десни

След Първата световна война ориентираната към Велика България бунтовническа и терористична организация Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО) пряко контролира българската част на Македония. В този район, известен още като Пирин-Македония, ВМРО поддържа почти "държава в държавата".12 За столица е избран Петрич, близо до границата с Гърция. По това време ВМРО се състои от около 9000 паравоенни. Основният износ на Пиринска Македония, а оттам и основният източник на доходи на тази отцепила се територия, е износът на тютюн.Част от германската десница приема България положително заради насилствените действия на ВМРО през 20-те години на ХХ век, тъй като българските политици - за разлика от уж "плахите" политици в Берлин - се противопоставят на "диктата на Париж" и предприемат въоръжени действия срещу границите на мирните договори. [14] По силата на Ньойския договор България трябва да се откаже от излаза си на Егейско море и от завоюваните през 1919 г. територии в Македония и Добруджа.

Завръщане чрез размяна

Въпреки първоначалното политическо отчуждаване непосредствено след края на Първата световна война германските корпорации бързо успяват да си възвърнат позициите в България. Още през 1922 г. по-голямата част от вноса на България отново е от Германия. Постепенно Ваймарската република заема все по-важно място и в износа на балканската държава. В началото на 20-те години на ХХ в. германските компании също заемат много икономически позиции, които преди Първата световна война все още са били притежание на австро-унгарски групировки. Но те също така реализираха атрактивни печалби в напълно нови бизнес области: След основаването на първата българска авиокомпания Бунавад през 1927 г. тя получава първия си самолет от германската компания Junkers.

През 30-те години на ХХ век германско-българските отношения се изострят още повече - чак до сътрудничеството по време на Втората световна война.

Следва продължение