За ескалацията на войната, референдумите в Украйна и какво следва

Коментари на български дипломати, членове на БДД: Л.Кючуков, С.Николов, Г.Караславов, Вл.Шейтанов, П.Воденски

Любомир Кючуков:

Ситуацията в Украйна е качествено нова, свързана не толкова с мобилизацията, колкото с референдумите, защото евентуалното обявяване на четирите области за територия на Русия, означава, че оттук нататък всяко действие срещу тях ще бъде третирано като нападение срещу Русия. От тази гледна точка заплахите, че може да се стигне до употреба на ядрено оръжие, не трябва да се подминават лекомислено.

Обявената от Путин частична военна мобилизация означава нова и рязка ескалация на конфликта в Украйна. Това е стъпка към политическо фиксиране на определено териториално статукво към момента. Рискът е голям, защото се върви към глобален конфликт, защото на всяко действие от едната страна има противодействие от другата страна.

И двете страни предпочитат да решат конфликта с военни средства, след което да фиксират с дипломацията постигнатото на бойното поле. Това обаче ни води до ситуацията, която имаме в момента. Преговори за мир няма - имаше през март, но бяха прекъснати. Оттогава и двете страни говорят за война до победа, което означава война до поражение на едната страна. Никой не декларира като цел мира - нито Русия, нито Украйна, нито ЕС и НАТО.

Дипломацията, рано или късно, трябва да заеме своето място, но за целта конфликтът трябва да се премести от полето на войната на полето на политиката, т.е. да се постигне примирие и да се спрат бойните действия".

НАТО и ЕС имат достатъчно единен отговор. Проблемът е, че в Европа има две групи: на пацифистите и на моралистите, които искат да бъде наказан виновния. Първата снабдява Украйна с отбранителни оръжия, а втората –с нападателни оръжия.

Конфронтацията често води до нови съюзи. Това, което виждаме, не е нов световен ред. Сега борбата е за сфери на влияние. Това, което наблюдаваме, е, че цялата система на следвоенния международен ред се руши, но не се създава нов такъв, защото международният ред се крепи на международните институции - основната е ООН, и на международното право. ООН се заобикаля, базисни принципи на международното право се нарушават.

Големият въпрос е трябва ли и може ли ООН да се реформира. Трябва, защото институциите не са ефективни. Но може ли? Не! Или не сега!

За формирането на нова система - тя трябва да е универсална. Трябва да бъде изработена с участието на всички основни международни играчи, с тяхното съгласие, а не наложена. В момента отсъства не просто стремеж към съгласие, а и желание и готовност за диалог. Съхраняването на съществуващия световен ред и на неговите институции - ООН и международното право - са приоритетна задача".

Симеон Николов:

Утвърденото от президента Путин решение за частична мобилизация е заксъняла и рискова стъпка, но такава ескалация беше единствената възможност за обрат на създалата се ситуация. Трябва да се отчита, че президентът отдавна е под силен натиск от настояващите за по–мащабни и категорични военни действия в Украйна. Изборът му „частична мобилизация“ е знак за подход към стъпаловидно нарастване на силите, което дава шанс на противниковата страна да се съгласи на евентуални преговори. Фактът, че Путин изрично спомена в речта си украинското споразумение за мир, също би могло да бъде някаква надежда за дипломацията. Същинската военна цел обаче е ротация на изтощения вече личен състав в 200–дневните битки и усилването на отбранителните линии на контролираните територии за недопускане на втори украински пробив като този при Харков. Тоест, тези подкрепления не биха могли да увеличат способностите за оперативни успехи в други направления, а и Путин едва ли има планове за такива на този етап. Най–вероятният ход на Русия е, след настоящата частична мобилизация да формира нови  свежи сили от източните райони на страната и през пролетта на 2023 г. ги хвърли в битка на Запад извън  сегашните четири области, за които се водят бойни действия. Тактическите действия тогава ще бъдат коренно различни от първата и втората фаза на досегашната война.

Заплахите за използване на ядрено оръжие, които се правят не за първи път, нагнетяват напрежение и ни отдалечават от цивилизования диалог. За съжаление, от страна на Запада се отговаря по подобен начин, независимо дали от новия премиер на Великобритания Лиз Тръс /“Готова съм да натисна копчето“/ или от президента на САЩ Байдън. Ядрената заплаха от страна на Путин има няколко цели: да разколебае Запада във все по–силното му въвличане във войната; да спечели време за прегрупиране и подготовка на бъдеща офанзива; да демонстрира твърдост пред руските силови среди, призоваващи го към по–решителни действия.

Ясното разбиране, че опцията „ядрена война“ е самоубействена и за двете страни, прави малко вероятно да се стигне до нея. Възможно е Москва ще взриви предупредително ядрен заряд над морско пространство или необитаем район, но едва ли ще стартира масирана атака. Някои експерти очакват използване на тактически ядрени оръжия, но при наличната дислокация на украински и руски части, такъв избор е рискован и за руските сили.

Ясно е, че няма да бъдат признати от международната общност референдуми, проведени по време на война. Но тази стъпка очерта по–тесните териториални интереси на Русия, от което се поржада предположението, че Путин може да смята четирите области за част от приемлива победа.

Важен момент от заявлението на президента Путин, който се пропуска от коментаторите, е за характера на войната, а именно, че Западът, а не Украйна е основния „противник“. Акцентът в изказването му бе именно НАТО, който искал да пренесе войната на руска територия. Няма промени в езика на Путин по отншение на режима в Киев.

Повратната точка, която ни отдалечи от мира, беше когато Западът се отказа от преговори и тласна Украйна към битки до пълна победа. Но победител от тази война няма да има. А цената, която ще платят всички, ще расте непрекъснато.

Решението сега е на Запада: да продължи ли да подкрепя Украйна и да влезе в Трета световна война или да упражни политически натиск върху нея и съдейства за постигане на примирие и превръщане на конфликта в замразен.

Георги Караславов:

От 23 септември до 27 септември в Донецк, Луганск, Запорожие и Херсонска започват референдумите за отделяне от Украйна и присъединяването им в състава на Руската Федерация. От 1 октомври и следващите дни ще бъдем изправени пред съвсем нова конфигурация и нов ход на събитията.

Помня как започна всичко това през 2014 г. след държавния преврат в Киев, как се проведоха референдуми за независимост, как се роди идеята за нова държава, обединяваща четирите области в една "Новороссия". Помня как започна кървавата гражданска война 2014, която изкопа пропаст на омраза между превратаджиите в Киев и рускоезичното население. Порошенко не един път иска тези хора да бъдат заличени и изгонени. Порошенко започна "Анитерористичната операция" спрямо тези области. После тя премина в "Специална операция" с всички военни формирования и нацистки отряди и паравоенни сили, като се провеждаше и чистка. Зеленски продължи тази линия.

Дипломатическите опити - Минските преговори за регулиране на конфликта бяха провалени и минирани от Киев. Желанието да бъдат изтребени тези хора, накрая предизвика намесата на Русия.

Референдумите ще осъществят заветното желание на Порошенко, Зеленски, Турчинов и много други фанатици, хората в тези земи да поискат да напуснат по свое волеизявление заедно със земята си, богатствата и мечтите си Украйна и влязат в състава на РФ.

Спомням си фразата на Горчаков по повод Априлското въстание и последвалото наше Освобождение от Османската империя на дипломатическия фронт: "След автономия - анатомия".

Владимир Шейтанов:

Референдумите за независимост от времето, откакто съществува съвременното международно право са израз на правото на самоопределение на народите. Дали това право е приложено законосъобразно се проверява с отколе известни механизми като международна мисия за наблюдение. Българската позиция по националния въпрос не отчита този принцип, по известни причини, но той е императивен, защото е закрепен в Устава на ООН и още десетки международно правни документи. Северен Кипър, Косово, БиХ, Словения, Хърватска, Северна Македония, Еритрея, Нагорни Карабах, Абхазия са международно-правни прецеденти и никакви измислени политизирани аргументи не могат да им бъдат противопоставени. Правото е силно с правната си императивност, и не се влияе от политизирани мотиви. Така, че референдумът е право на самоопределение.

Правото не е изтривалка на политиката. Който нарушава Устава на ООН милиони пъти ще си бере плодовете...

Петър Воденски:

Когато САЩ нападнаха Афганистан след събарянето на кулите-близнаци, един пенсионер от ЦРУ - когото бяха поканили да се върне на работа предвид усложнилата се обстановка - беше направил публичен анализ и беше обяснил каква глупост е това, като бе завършил с думите: "Аз съм твърде стар и твърде дебел, за да бягам от талибаните по афганистанските планини, но ми е жал за по-младите".

Оказа се прав този..., нека кажа колега, спомняте си преди година кадрите с панически напускащите Кабул американци на покривите на Посолството.

Понеже сега САЩ и Великобритания използват украинците като пушечно месо срещу Русия (едни руснаци се бият и убиват други руснаци - мечтата на англосаксите), и ги въоръжават, като мимоходом хем обезкървяват Русия, хем утрепват Европа (демек нас - ние нали, Божем, сме Европа?), а пък украинците все някога ще останат без пушечно месо; та ако дотогава не се е върнала дипломацията "на терен", ще трябва ново пушечно месо. Тук нашите "съюзници, партньори и приятели" виждат възможния принос на България.

Някой ще каже, че е рано да се мисли за това, но пък аз обичам да мисля за бъдещето. Та, да кажа:

- лично аз съм вече твърде стар и дебел, за да ходя да защитавам - с пушка на рамо - американските интереси в Украйна;

- не искам двамата ми сина и зет ми да бъдат изпращани там;

- не искам и други български синове, бащи, братя да бъдат изпращани там принудително, а ако някой иска доброволно - и сега има възможност, нека заминава.